Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 11.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№611 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86
от ЗЗД и чл.99 ЗЗД от ***“ ООД, гр.София против С.Ю.А. ***, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1210,59 лв. – главница; 258,03 лв. - договорна лихва за периода от датата на
първата вноска 28.07.2017г. до 09.02.2018г. – датата на сключване на договор за
цесия; 30,79 лв. - мораторна лихва
върху непогасената главница за периода от 29.07.2017г. датата на
преустановяване на вноските по кредита до 21.04.2018г. – датата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника С.Ю.А., връчена му при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Счита, че предвид на изложеното за него на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на
иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение.
Твърди, че бил подписан Договор за стоков кредит
№273730 от 28.06.2017г. между „***“ ЕАД, като кредитор и ответника, като
кредитополучател, сключен при спазване на Закона за потребителския кредит.
Излага твърдения, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят бил
заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5
от ЗПК и Общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит, както и че бил запознат с Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които Банката предлага при извършвани услуги на клиенти и заплаща
такси съобразно същата. С подписването на договора кредитополучателят бил удостоверил още, че е
получил и приема Общите условия на същия, както и че те са неразделна част от
него.
Изложени са твърдения, че по силата на посочения
договор, на кредитополучателя бил отпуснат стоков кредит в размер на 1210,59
лв. за закупуване на стоки/услуги,
продавани от „***” ЕАД, както и за сключване чрез „***” ЕАД на застраховка.
Твърди, че сумата по кредита била усвоена еднократно, безкасово, по сметка на
търговеца „***” ЕАД, а сумата, предоставена за финансирането на застраховката
била усвоена еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.
Кредитът следвало да бъде върнат на 18 месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 17 от които в размер на 87,23 лв, а остатъкът в размер на
87,20 лв. се дължала с последната вноска, съгласно уговорения между страните
погасителен план.
Твърди се, че в чл.6 от процесния договор за стоков
кредит страните били уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на
сключване на договора бил 34,72 % годишно или 0,0964% на ден. Съгласно чл.12.1
от Общите условия при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем. Твърди, че в
процесния случай предсрочната изискуемост на кредита била обявена на
28.02.2018г.
Твърди се, че между „***”ЕАД и ищецът „***” ООД бил
сключен Рамков договор за прехвърляне на задължения /цесия/ от 29.09.2017г. на
основание чл.99 от ЗЗД и Приложение №1.1. към него от 09.02.2018г., по силата
на което вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Твърди, че към момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК задължението на ответника спрямо „***” ООД възлиза на главница –
1210,59 лв., договорна лихва – 258,03 лв., за периода от датата на първата
вноска 28.07.2017г. до 09.02.2018г. – датата на сключване на цесията, мораторна
лихва върху главницата 30,79 лв. за периода от датата на преустановяване на
вноските по кредита, а именно 29.07.2017г. до 21.04.2018г. – датата на подаване
на заявлението в съда.
Моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено спрямо ответника С.Ю.А., че дължи на ищеца „***” ООД посочените
суми, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131 по делото е депозиран отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника на основание
чл.47, ал.6 от ГПК. Твърди, че по делото не са налице доказателства за дължими
от ответника на ищеца суми. Посочва, че към исковата молба са приложени
доказателства за сключен между ответника и „***”ЕАД договор за кредит, както и
рамков договор за прехвърляне на вземания между банката и ищеца, но липсвал
приложен приемо-предавателен протокол, който да удостоверявал прехвърляне на
вземането на банката спрямо ответника. Твърди, че не било установено, че на
длъжника С.Ю.А. било съобщено, че задължението й към „***”ЕАД било изкупено от
ищеца, на коя дата и дали било получено от нея. Посочва липсата на
доказателства за изплатена парична сума от „***” ЕАД на кредитополучателя.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. №322/2018г.
по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК,
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №161/14.05.2018г. в
полза на „***“ ООД срещу ответника в настоящото производство С.Ю.А., за заплащане
на следните суми: 1210,59 лв. – главница; 258,03 лв. - договорна лихва за
периода от 28.07.2017г. до 09.02.2018г.; 30,79 лв. - мораторна лихва за периода
от 29.07.2017г. до 21.043.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2018г. - датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срок, е предявен настоящият иск.
Установява се от Договор за стоков кредит №273730 от
28.06.2017г., че същият е сключен между „***“ЕАД, в качеството на кредитор и
ответника С.Ю.А., като кредитополучател. По силата на договора на ответника е
отпуснат стоков кредит в размер на 1210,59 лв. за закупуване/заплащане на
стока, продавана от *** ЕАД – климатик, както и за сключване чрез *** ЕАД на
застраховка, с еднократна застрахователна премия в размер на 111,59 лв.
Страните са уговорили срок на издължаване на кредита – 18 месеца, с падежна
дата на всяка вноска 28-мо число на месеца. Уговорен е фиксиран лихвен процент
и годишен процент на разходите. Съгласно чл.3 от договора, сумата по кредита за
закупуване на стоката се усвоява еднократно, безкасово, по сметка на търговеца,
а сумата за застраховката еднократно, безкасово, по сметка на застрахователя.
Неразделна част от договора е подписан от двете страни погасителен план, както
и Общи условия по договори за стокови кредити – също подписани от двете страни
по индивидуалния договор.
В чл.16 от Общите условия към договора за кредит е
предвидено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит.
По делото е представен служебен бон от „***“ ЕАД, за
закупен с кредитна карта „***“ климатик Panasonic C, за сума в размер на 1099,00 лв. от клиент С.А..
Установява се от Рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 29.09.2017г., че същият е сключен между „***“ЕАД и „***“
ООД. По силата на рамковия договор банката прехвърля в полза на ищеца свои
вземания, подробно описани в приемо-предавателен протокол към договора, срещу
уговорена в договора за цесия покупна цена.
Установява се от извадка от приложението към рамковия
договор за покупко-продажба на вземания, че в него фигурира вземане към
ответника в настоящото производство С.Ю.А..
По делото е представено писмено потвърждение за
прехвърляне на вземанията по посочения договор от цедента „***” ЕАД.
Установява се от представено пълномощно от цедента „***” ЕАД, че същият е упълномощил цесионера „***” ООД да
извърши уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, чиито вземания са
предмет на договора за цесия.
На л.6 от делото е приложено уведомление до ответника С.Ю.А.
от цесионера „***” ООД, за прехвърляне на вземането на банката към него по
Договор за стоков кредит №273730 от 28.06.2017г. в полза на „***” ООД.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е дало следното
заключение:
Не са платени сумите по претендираните вземания за
главница – 1210,59 лв. и договорна лихва – 258,03 лв. Съгласно чл.12 от Общите
условия дължима е и мораторна лихва – обезщетение за забава върху непогасената
главница за всеки ден забава, считано от 29.07.2017г. – датата на предоставяне
на вноските по кредита до 21.04.2018г. – датата на подаване на заявлението в
съда. Няма извършени плащания освен това при усвояването на кредита на
28.07.2017г. Останали неплатени задължения са главница в размер на 1210,59 лв.,
258,03 лв. – договорна лихва, 30,79 лв. – мораторна лихва, общо сума в размер
на 1499,41 лв.
С оглед на
така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:
Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално
допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на
издадената по ч.гр.д. №322/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни,
поради следните съображения:
Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
сключен договор за кредит, по силата на който ответникът да се е задължил за
посочените в исковата молба главница, договорна и мораторна лихва; 2) валиден
договор за цесия, по силата на който претендираните вземания да са прехвърлени в
полза на ищеца, който да е съобщен на длъжника.
Съдът намира, че в процесния случай исковите претенции
са неоснователни, поради липсата на вземане на ищеца „***” ООД спрямо
ответника, основано на процесния договор за прехвърляне на вземания.
Договорът за цесия не е породил действие по отношение
на длъжника, тъй като от доказателствата по делото не се установява да са
изпълнени изискванията на чл.99 от ЗЗД.
Ищецът не притежава вземане спрямо ответника, поради
което не е активно материално легитимиран по настоящия иск.
С доклада на съда, с който е разпределена
доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на
исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането
на длъжника. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия,
по силата на който вземане на „***” ЕАД спрямо
ответника С.А. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е
породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен,
както предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и
др./, за да породи извършената цесия действие
по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Няма спор в практиката, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор
(цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II
т. о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №3049/2017 г., IV г. о.,
Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., II т. о.). Такъв
е и процесният случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от
цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „***” ООД.
По делото обаче не се установява волеизявлението за
извършената цесия да е достигнало до длъжника. Не са представени каквито и да
било доказателства за връчване на съобщението по чл.99 на длъжника. Не може да
бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното
исково производство, в какъвто смисъл е налице безпротиворечива съдебна
практика, в която се приема, че последният момент, в който извършената цесия може
да бъде съобщена на длъжника валидно и пораждащо задължения за последния към
цесионера, е с исковата молба, ако към нея са приложени преписи от договора за
цесия и уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Препис от исковата молба и
приложенията към нея не са достигнали до ответника, доколкото книжата са връчени
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, като по данни на Кметство
с.Обнова лицето не се намира на територията на това населено място. Не е налице
надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията
към нея на назначения особен представител на ответника. Последният не
представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител
на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това,
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до
неоснователност на предявената от него искова претенция, която следва да бъде
отхвърлена /Определение №274/26.05.2015г.
по т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.
Предвид изхода на правния спор на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски. Доколкото
по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени
такива от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД и чл.99 ЗЗД от „***“ ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, против С.Ю.А., ЕГН:**********,
с адрес: ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
следните суми: 1210,59 лв. –
главница; 258,03 лв. - договорна
лихва за периода от 28.07.2017г. до
09.02.2018г.; 30,79 лв. - мораторна
лихва върху непогасената главница за периода от датата на преустановяване на
вноските по кредита - 29.07.2017г. до 21.04.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 10.05.2018г. - датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: