В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _първи април_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора _Мая Тончева , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.д. №_3_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

На основание данните по делото, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение предложението на РП Левски за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” или б.”в” от НК по отношение на И.Д.К. ***, ЕГН********** – настаняване на принудително лекуване в обикновено психо – неврологическо заведение или принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо – неврологическо заведение.

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустимо алтернативното искане съдът да замени вече определената по чл. 89, б. „а” мярка с такава по чл. 89, б.”б” от НК по отношение на И.Д.К. и прекратява производството в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на протест и обжалване в 7 – дневен срок от днес.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Мотиви към определение №69/01.04.2019г., постановено по ч.н.д. №3/2019г. по описа на РС – Левски

Производството е по реда на чл. 427 и сл. от НПК.

ОС – Плевен с решение № 45/20.03.2019г. по ВНЧД №53/2019г. по описа на ОС – Плевен е отменил определение №4/10.01.2019г., постановено по ч.н.д.№3/19 г. по описа на РС – Левски и е върнал делото за разглеждане по същество.

В РС - Левски е постъпило предложение от РП - Левски за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл. 89, б. „б” или б.”в” от НК по отношение на И.Д.К., ЕГН**********,***. представителят на РП Левски поддържа предложението, като прави алтернативно искане, в случай, че съдът не приложи принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б”, да замени вече определената по чл. 89 б.”а” от НК с такава по чл. 89, б.”б” в настоящото производство, каквато възможност предвиждала разпоредбата на чл. 432, ал.2 от НПК.

Назначеният служебен защитник изразява становище, че искането за налагане на мярка по б.”б” е неоснователно, а алтернативното – за недопустимо.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По досъдебното производство не са привличани лица в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

Досъдебното производство е образувано за това, че на 26.09.2016г. в гр. Левски, обл. Плевен, в апартамент, находящ се в гр. *** без надлежно разрешително се държат високорискови наркотични вещества – престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.

С постановление от 12.12.2018г. прокурорът е прекратил наказателното производство по ДП №ЗМ198/2018г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №894/2018г. по описа на РП – Левски, на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като от назначената в хода на ДП съдебно–психиатрична експертиза е установено, че И.Д.К. на датата на извършване на противоправното деяние не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Осв. К. е лишен от способността правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и събития, имащи значение за воденото производство. Осв. не притежава психична годност и не може да участва във воденото срещу него наказателно производство.

В с.з. е изслушана майката на осв. лице

В съдебно заседание се явява в.л. изготвило съдебно–психиатричната експертиза по досъдебното производство. Вещото лице поддържа даденото заключение по досъдебното производство. Според вещото лице напълно излекуване от състоянието, в което се намира К., не е възможно. Вещото лице не може да даде отговор дали ще настъпи промяна при К. при лечение в стационарно лечение, но от наблюдението му в психиатричния диспансер, прилагането на лечението не е постигнало резултат.

Вещото лице уточнява, че И.К. никога не е проявявал агресия спрямо него и за агресивни прояви от негова страна няма данни. На моменти осв. повишавал тон, ставал гневен, но всичко приключвало на ниво вербална агресия, като в рамките на 5-10 мин. ставал отново същия.

Освен това разяснява, че през 6 – те месеца на И.К. се е явявал на назначените му прегледи и е следвал терапията, назначена от психиатър.

Внесеното от РП – Левски предложение е по отношение на К. да бъдат приложени принудителни медицински мерки по чл. 89, б. „б” или б.”в” от НК.

За да бъде постановено налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК е необходимо лицето, по отношение на което се искат тези мерки да е извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост, което изключва ангажирането на наказателна отговорност. Основание за прилагане на принудителните медицински мерки трябва да бъде степента на обществена опасност на психично болния.

Обществената опасност на освидетелствания следва да се извежда от събраните по делото доказателства, касаещи степента на обществена опасност на конкретното деяние, така и психическото състояние на извършителя.

По досъдебното производство е назначена и извършена физико – химическа експертиза, от заключението на която се установява, че представените за изследване суха тревиста маса по морфология и наличието на канабиноиди се определят като наркотичен коноп. Общото тегло на растителната маса (раздробени листа и малко съцветие) е 4.782 грама; общото нето тегло на растителната маса (малки съцветия) е 1.504 гр.

Видно от приложеното досъдебно производство е, че в качеството на свидетел е разпитан И.К., по отношение на когото е внесено предложението за прилагане на принудителна медицинска мярка.

Съдът намира, че предвид на събраните доказателства по ДП е налице недоказаност на авторството на деянието.

Предпоставка за постановяване на принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК, е лицето, спрямо което те се искат, да е извършило общественоопасно деяние, като по изложените по – горе съображения, съдът намира, че не са представени доказателства И.К. да е извършил такова деяние.

По отношение на втората предпоставка за приложение на чл. 89 от НК:

При изслушването на вещото лице на 10.01.2019г . в с.з., то разяснява, че една мярка по б.”б” не би повлияла на същността на неговата основна болест параноидна шизофрения. В с.з. от 01.04.2019г. вещото лице заявява, че не може да отговори дали ще настъпи промяна при осв. при провеждане на стационарно лечение.

От друга страна вещото лице разяснява, че не са налице данни за агресивни прояви от страна на И.К.. Сочи, че не е запознат със сегашното му състояние, за да даде становище има ли разлика в психичното състояние на осв. от момента на изготвяне на експертизата по досъдебното проиводство и към датата на съдебното заседание, а от друга страна – че няма промяна в поведението.

С оглед на констатираните противоречия съдът не е длъжен да се съобрази със заключението на вещото лице.

По досъдебното производство не е извършена оценка на наркотичните вещества, което е пречка да се установи степента на обществена опасност на конкретното деяние – дали не се касае за маловажен случай, или извършеното формално осъществява състава на престъплението по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК.

Предложението, което РП - Левски отправя до съда, е за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б.”б” или б.”в” от НК – принудително лекуване в обикновено психо - неврологическо заведение;

- принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо – неврологическо заведение.

При констатираната липса на предпоставки за приложение на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” поради липсата на доказателства лицето, спрямо което те се искат, да е извършило общественоопасно деяние, с още по – малко основание може да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 89, б.”в”.

Основание за прилагане на принудителните медицински мерки трябва да бъде степента на обществена опасност на психично болния. Преди да направи предложението прокурорът не е назначил съдебно – психиатрична експертиза и не е възложил на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото, каквото е изискването на чл. 427 от НПК.

Съдът прецени горните обстоятелства въз основа на събраните на досъдебното производство доказателства.

От събраните по делото в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема, че по отношение на осв. не е доказано извършването на общественоопасно деяние, както и че събраните доказателства сочат, че осв. К. не представлява опасност за обществото.

С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б.„б” и б. „в” от НК по отношение на освидетелстваното лице.

По отношение на алтернативното искане за замяна на наложената принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК от б.”а” на б.”б”, съдът счита, че искането е недопустимо. По отношение на И.К. в това производство не е налагана принудителна медицинска мярка, а по отношение на наложената вече такава по б.”а” съдът счита, че е недопустимо в това производство да се заменя постановена по др. дело принудителна медицинска мярка .

Водим от горните мотиви съдът постанови определението си.

СЪДИЯ: