гр. ЛЕВСКИ, _09.08._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети
юли_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _57_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „***”,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез юрисконсулт Радина
Иванова И., срещу Г.З.М., ЕГН**********.
В
исковата молба се твърди, че на 22.02.2012г. е сключен Договор за револвиращ
заем №5001031887 между „***” и Г.З.М. като длъжник, като договорът е сключен
при следните параметри:
Сума
за изплащане на заема: 650 лв.;
Срок
на заема: 36 месеца;
Размер
на вноската: 65 лв.;
Дата
на погасяване: 5 ден от месеца;
Годишен
процент на разходите (ГПР): 189.88;
Годишен
лихвен процент: 115.28;
Лихвен
процент на ден: 0.32;
Твърди
се, че договорът е подписан при Общи условия, неразделна част от договора,
предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приемал, нямал забележки към тях и се задължавал да ги
спазва.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като е превел на 23.02.2012г. парична сума в общ размер на 650 лв. по
посочената от длъжника М. банкова сметка. ***е да погасява предоставения заем с
равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план – неразделна
част от договора за револвиращ заем.
Ищецът
сочи, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни
задължения и е направил само три
погасителни вноски, което се установявало от приложеното Извлечение по
сметка към ДРЗ №5001031887, след изпадане в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в чл. 10.3.1 от ОУ към ДРЗ: ”В случай, че клиентът просрочи 1
месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана, предизвестие или др.” Твърди се в исковата молба,
че ДРЗ е прекратен от страна на ищеца на 19.06.2012г.
и че на основание уговореното в т.10.3 от ОУ на договора за потребителски
кредит, не било необходимо кредиторът да известява клиента за прекратяването на
ДПК и обявяване на договора за предсрочно изискуем.
Твърди
се, че съгласно уговореното в т.10.4 ОУ при прекратяване на ДПК се начислявала
неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване на договора.
Размерът на неустойката се определял на базата на неизплатената част от
главницата към датата на прекратяване на договора като процент, изрично посочен
в ОУ. Към датата на прекратяване била начислена 50% неустойка върху целия
размер на заема, която била в размер на 989.63 лв. Посочено е, че към датата на
подаване на иска плащанията от страна на длъжника по заема били в общ размер на
0.00 лв.
Ищецът
сочи, че общата дължима сума от страна на длъжника по заема е в размер на
3352.21 лв., от които номинал в размер на 2362.58 лв. и неустойка в размер на
989.63 лв. - неизплатено парично задължение
по ДРЗ №5001031887.
Твърди
се, че поради неизпълнение на договорното задължение ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. №593/2018г., както и че на дружеството било изпратено
указание на основание чл. 415, ал.1, т.2, че може да предяви иск за
установяване на вземането, което било получено от заявителя на 27.12.2018г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземане в полза на „***" ЕООД срещу длъжника Г.З.М. по ДРЗ №5001031887, в общ
размер на 3352.21 лв., от които номинал в размер на 2362.58 лв.
и неустойка в размер на 989.63 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Моли
служебно да бъде приложено ЧГД № 593/2018 г. на Районен съд Левски.
В
нарочна молба изпратена от ищеца до съда за датата на насроченото съдебно заседание
ищецът е уточнил, че е допусната техническа грешка и е поискал съдът да измени
своя проекто – доклад, като бъде записано вместо „е направил
само три погасителни вноски”, бъде записано „не е направил нито една
погасителна вноска”. Съдът е уважил така направеното искане.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на особения представител на ответника, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен.
В отговора се твърди, че не е ясен механизмът, по който е
изчислена сумата по т. нар. „номинал”, а оттам – и на неустойката. Счита, че
последната е прекомерна спрямо основния дълг – 50% и не следва да бъде уважена
в предявения размер, ако искът бъде допуснат до разглеждане.
Ищецът бил приложил като доказателство Договор за револвиращ заем, като същевременно
прилагал договор за потребителски кредит,
като не ставало ясно какъв вид договор са сключили страните.
В исковата молба като основания за вземането се посочвало
от ищеца, че „длъжника не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил
само три пълни погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметката
към ДРЗ №5001031887”, а същевременно в приложеното като
доказателство Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит №5001031887
нямало отразено каквото и да е плащане на първите три вноски от общо 36 – те
уговорени по договора и било обобщено, че общата сума на получените плащания от
длъжника била в размер на 0.00 лв.
Във
връзка с позоваването от страна на ищеца на ОУ към договора, приети от длъжника
– ответник при подписване на същия и твърдението на ищеца, че ДРЗ е прекратен
от страна на ищеца на 19.06.2012г. и че
не е необходимо кредиторът да известява клиента за прекратяване на ДПК и
обявяване на договора за предсрочно изискуем, ответникът твърди, че това е юридически факт, настъпил по силата на уговореното
между страните, без да е нужно да бъдат извършвани каквито и да било
уведомявания.
Сочи, че от деня, в който вземането е станало изискуемо –
датата на прекратяване на договора – 19.06.2012г., съгласно чл. 114, ал.1 от
ЗЗД започва да тече погасителна давност и от този момент до подаване на пред РС
– Левски на Заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано на 28.08.2018г.
частно гражданско село №593/2018г., са минали повече от 6 години, т.е. изтекъл
е предвиденият по закон давностен срок, както и че няма никакви доказателства
по делото, за каквито и да било действия и от двете страни, от които да се
предположи, че давността е била спирана или прекъсвана. Позовава се на Решение
№484/12.01.2016 г. на ВКС, според което давността е период от време, след
изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително
осъществяване на вземането си спрямо длъжника и че приложима в случая е общата
погасителна давност от 5 години.
Моли съда да отхвърли иска като недопустим и неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въз основа на подадено на 28.08.2018г. от „***” ЕООД
заявление е издадена заповед №323/29.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д №593/2018г. по описа на
РС – Левски, с която е разпоредено длъжникът Г.З.М. да заплати на заявителя
сумата от 2362.58 лв. – главница, сумата от 3.31 лв. – законова лихва за
забава, сумата 989.63 лв. – неустойка, законната лихва върху главницата от
28.08.2018г. – датата на подаване на заявлението, както и 117.11 лв. – разноски
по делото.
Съобщението и заповедта за изпълнение са връчени по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е указано на заявителя, че може да предяви
иск за вземането си.
В указания едномесечен срок „***” ЕООД е предявило срещу Г.М.
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, обективирани в заповедта за изпълнение в общ размер на 3352.21 лв., от които
номинал в размер на 2362.58 лв. и неустойка в размер на 989.63 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
По твърдения в исковата молба на 22.02.2012г. между
страните е сключен договор за револвиращ заем, по силата на който ищецът е
предоставил в заем на ответника сумата от 650 лв., като последният се задължил
да върне сумата за 36 месеца при равни месечни вноски с падеж 5 – ти ден от
месеца. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил нито една вноска, поради
което съгласно уговореното в чл. 10.31. от ОУ към договора за револвиращ заем е
настъпила автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или др.
Безспорно е установено, че между страните е сключен договор
за револвиращ заем, в изпълнение на който ищецът е превел по банковата сметка
на ответника сумата от 650 лв.
Неразделна част от съдържанието на договора са ОУ, с които
ответникът, подписвайки договора е декларирал, че е запознат и приема. На същия
не е представен погасителен план, като едва с исковата молба е представено
извлечение по сметка с посочена дата 25.01.2019г.
Относно размера на отпуснатия заем в договора е посочено
единствено „650”, без да е конкретизирана съответната валута на поетото
задължение, което от своя страна води до неяснота за сумата, подлежаща на
връщане, което е съществен елемент от съдържанието на договора. Единствено
цифрово са посочени също размерът на месечната
вноска – 65, общото задължение -
2362.58, както и договорното възнаграждение при револвинг 1108. Така отразените
параметри на заемното правоотношение водят до неяснота относно общия размер на
плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана като пълна
липса на задължителен реквизит на договора.
Не е ясен и срокът за връщане на кредита, тъй като в
договора е посочена само цифрата „36”, без да е отбелязано дали се касае за
дни, седмици или месеци.
Освен това размерът на уговорения ГПР от 189.88%
противоречи на добрите нрави и накърняват договорното равноправие между
страните, поради което се явява нищожен.
По отношение на клаузите в т. VІ от договора, с които е
уговорен ГЛП в размер на 115.28% и лихвен процент на ден в размер на 0.32%
съдът приема, че накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни.
По делото липсват доказателства, от
които да се установява, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем.
Ищецът се позовава на уговореното между страните в чл.
10.3.1 от ОУ, според които в случай, че клиентът просрочи 1 месечна вноска с
повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента/ съдлъжника уведомление, покана,
предизвестие или други, като счита, че ДРЗ е прекратен от страна на ***ЕООД на
19.06.2012г. Съдът приема, че тези договорености противоречат на приетото в т.р. №4/2013г., в която е прието,
че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал.1 от ГПК по вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочна
изискуемост.
По делото липсват доказателства волеизявлението на ищцовото
дружество да направи кредита предсрочно изискуем да е достигнало до ответника
преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, то искът по чл. 422, ал.1 от
ГПК се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен
като такъв.
На основание изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***”, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез юрисконсулт Радина Иванова И., срещу Г.З.М., ЕГН**********, с
адрес: *** установителен иск за признаване за установено съществуване на
вземането срещу ответника М. в общ размер на 3352.21 лв., от които номинал в
размер на 2362.58 лв. и неустойка в размер на 989.63 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: