гр. ЛЕВСКИ, _09.08._
Районен съд гр. Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _първи август_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _155_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр.*** чрез адв.
Цанев, САК,
срещу Г.С.Г., с ЕГН**********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че във връзка с разпореждане по
ч.гр.д. №2 по описа на РС – Левски за 2019г., на основание чл. 415 от ГПК
предявяват настоящия иск за установяване вземането им спрямо Г.С.Г. в размер на
578.02лв.
Твърди се в исковата
молба, че между Г.С.Г. и „***" ЕАД (с предишно наименование „***"
ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № 614930730 и Договор за лизинг
от 27.01.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били
предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Alcatel
Onetouch Pop Star. Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е
220,57 лв. с вкл, ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължавал да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лв. с вкл. ДДС
всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;
2.Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № 011830951 от 05.08.2016 г. Съгласно допълнителното
споразумение за мобилен номер *** влизал в сила нов абонаментен план;
З.Договор за мобилни услуги № 617035526 и Договор за лизинг
от 31.12.2016 г. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били
предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Huawei Y6
II Compact Dual Black.
Предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била
229,17 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши една първоначална
лизингова вноска в размер на 50,00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 7,79 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги
чрез номера.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м.
януари
Фактура №
7251368498/15.01.2017 г. била
издадена за отчетния период 15.12.2016-14.01.2017 г. и включвала задължения на
клиента за посочения период, подробно изброени, като общата сума, начислена във
фактурата, е 85,53 лв.
Фактура №
7252655845/15.02.2017 г. била
издадена за отчетния период 15.01.2017 -14.02.2017 г. и включвала задължения на
клиента за посочения период, подробно изброени, като общата сума, начислена във
фактурата била 76,64 лв.
Фактура №
7254040872/15.03.2017 г. била
издадена за отчетния период 15.02.2017 -14.03.2017 г. и включвала задължения на клиента за посочения период, в
размер на 9.59 лв. с включен ДДС.
Твърди се, че отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата е била формирана в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът
ползвал услугите на опетора и такксата за предварително начислен пълен брой дни
с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена
във фактурата, възлизала на 1,38 лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите
за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и Г.С.Г. по
негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура №
7255455139/15.04.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойки
за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесиите
номера ***, *** в общ размер на 1015,56 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Alcatel Onetouch Pop Star,
Huawei Y6 II Compact Dual Black в общ размер на 259,49 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер *** били уредени в р. 3, т. 4 от Допълнително споразумение
към договор за мобилни/фиксирани услуги № 011830951 от 05.08.2016 г.
Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка за номер *** били уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги №
617035526 от 31.12.2016 г. В исковата молба се твърди, че съгласно посочените
клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ***
- преди 05.08.2018 г., за номер *** – преди 31.12.2018г.) прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на
първоначално предвидения срок на действието му.
Твърди се, че въз основа на уговореното между страните
задължението за неустойка за номер *** възлизала на 444,09 лв., което вземане в
настоящото производство се претендирало частично, като претендираната неустойка
за номера била 77,49 лв. Задължението за неустойка за номер *** възлиза на
571,47 лв., която вземане в настоящото производство също се претендира
частично. Претендираната неустойка за номера е 77,49 лв.
Сочи се, че обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Alcatel Onetouch
Pop Star предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер на
95,90 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на десет неначислени лизингови вноски. За
мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual Black предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски е в общ размер на 163,59 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на двадесет и една неначислени лизингови вноски.
Претендираната сума по фактурата била 414,47 лв.
Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „***" ЕАД
по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода
след издаване на първата от гореизброените фактури ответникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
В исковата молба се сочи, че поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „***"
ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Левски, въз
основа на което е образувано ч.гр. дело № 2/2019 г. и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок
предявяват и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено наличието на вземането на ищеца по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2/2019
г. по описа на Районен съд - Левски против длъжника - ответник Г.С.Г. с ЕГН **********,
както следва: 578,02 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № 7251368498/15.01.2017 г., фактура № 7252655845/15.02.2017 г., фактура
№ 7254040872/15.03.2017 г., фактура № 7255455139/15.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените деловодни
разноски по заповедното производство в общ размер на 385 лв., от които 25 лв.
внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатено адвокатско възнаграждение,
както и всички, направени от ищеца разноски в настоящото производство, в т.ч.
внесената държавна такса в размер на 25 лв. и изцяло изплатения адвокатски
хонорар в размер на 360 лв. с вкл. ДДС, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли
Направено е искане съдът да приложи ч.гр.д. 2/2019г. по
описа на РС – Левски.
С оглед на становището на ответника и в случай на преценка
от страна на съда, че е необходимо, да бъде допуснато назначаването на съдебно
– счетоводна експертиза.
Моли с оглед становището на ответника съдът да даде
възможност на ответника да ангажира и други доказателства - писмени, гласни и
експертни заключения.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на особения представител на ответника.
Особеният представител моли съда отхвърли предявеният иск
със законните от това последици.
Становището му е, че в настоящото производство ищецът
следва стриктно да се придържа към искането си така, както е заявено по ч.гр.д.
№2/2019г. на РС – Левски. Твърди, че в заявлението са посочени 4 фактури
(основания за вземането), съответно за сумите: 85.53 лв.; за 76.64 лв.; за 1.38
лв. и за 414.47 лв. /259.49 лв. – предсрочно изискуем остатък от вноски и
154.98 лв. – неустойки/, като последното изброено вземане е съгласно фактура от
15.04.2017г. Едва в ИМ ищецът твърдял, че вземането било в по – голям размер,
но че го претендира частично, което било недопустимо.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.С.Г. е образувано
ч.гр.д. № 2/2019г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение в размер на 578.02 лв. главница, законната
лихва върху главницата, както и направените по делото разноски.
От приложените по делото преписи от договор за мобилни
услуги №614930730, договор за лизинг от 27.01.2016г., допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 31.12.2016г. безспорно се
установява възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения
между „***” ЕАД и ответника Г.С.Г. с предмет предоставяне на далекосъобщителни
услуги чрез мобилни номера *** и ***.
Със сключване на договорите за мобилни услуги страните са
поели насрещни задължения, като основно задължение на ответника е заплащането
на уговорената месечна абонаментна такса за ползваните номера. Договорите са
сключени при предварително определени Общи условия.
Представният договор е валидно сключен и обвързва страните
по делото.
Същият не е оспорен от ответната страна и доколкото носят
подписите на лицата, посочени в тях, съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от тези лица. С подписването на
договорите в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и
задължения.
Не се оспорва, че ищецът е изпълнил задължението си по
договорите – да предостави достъп до своята електронна съобщителна мрежа и да
осигури достъп до конкретни мобилни услуги чрез мобилни номера *** и ***. Установява
се от приложените договори за лизинг от 27.01.2016г. и 31.12.2016г.
възникването и съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и
ответника с предмет предоставяне за ползване на апарат
Alcatel Onetouch Pop Star и мобилно устройство Huawei Y6 II Compact Dual Black.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е подписал процесните договори,
като Г.С.Г. се е съгласил с условията по договора, както и се е съгласил да
заплаща стойността на уговорените месечни абонаментни такси.
Основанието за плащане са доставените абонатни услуги на
ответника, като същият с подписването на договорите е приел да заплаща месечните
абонаментни такси.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства във връзка
с изпълнението на своите задължения. Безспорен е и фактът, че ответникът не е
заплатил дължимата сума по издадените фактури в уговорения срок.
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е
издало процесната фактура, отразяващо ползването на мобилни услуги от конкретен
мобилен номер, предоставен на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът е
неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Доколкото в рамките на представения срок от страна на
ответника не е последвало плащане, на същия е издадена фактура от 15.04.2017г.
с падеж на 30.04.2017г.
Както в исковото, така и в заповедното производство ищецът
претендира неустойка не изцяло, а частично – за номер *** в размер на 77.49 лв.
и за номер *** – 77.49 лв.
Във връзка с отговора на исковата молба, депозиран от
процесуалня представител на ответника, ищецът счита направеното от него
възражение за недопустимост на посочването на пълния размер на задълженията за
заплащане на неустойка в исковата молба за неоснователно. Съдът споделя това
становище.
Установява се от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.2/2019г. по описа на РС –
Левски, че *** има вземания спрямо
ответника освен за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, за неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги №614930730 и е в размер
съответно 77.49 и за договор за мобилни услуги №617035526 е 77.49 лв.
По отношение на заявените в заповедното производство
вземания и в исковото производство е налице идентитет по основание, размер и
период, като както бе посочено, в заповедното и в настоящото се претендира
частично задължението за неустойка.
Съдът приема, че се установява изпълнението на договорните
задължения на мобилния оператор да
предостави уговорените услуги, както и тяхната стойност.
В съответствие с Общите условия на „***” ЕАД, потребителят
се задължава да заплаща стойността на месечния абонамент, а операторът – да
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор.
Ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано. Съгласно чл. 26 от ОУ, при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
Вземането на ищеца по отношение на претенцията за лизингови
вноски произтича от сключен между страните договор за лизинг, който е валиден и
не е оспорен от страна на ответника.
По силата на договора за лизинг ищецът е предоставил на
ответника за ползване описаните в договора движими вещи, срещу задължението на
ответника да заплати уговорената лизингова цена. С подписване на договорите за
лизинг ответникът е декларирал, че лизинговите вещи са му предадени и са били
годни за употреба.
Не са представени доказателства за плащане на уговорените
по погасителния план вноски, нито се твърди, че същите са заплатени. Ответникът
не спори, че вещите са му предадени при сключване на договора, няма спор и
относно вида и стойността на вещите, предмет на договора.
Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените разноски.
Направените разноски съгласно списъка са в размер на 385
лв. по заповедното производство, както и в размер на 385 лв. по исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.Г., с
ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***”
ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
наличието
на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по частно гражданско дело № 2/2019 г. по описа на Районен съд - Левски против
длъжника - ответник Г.С.Г. с ЕГН **********, както следва: 578,02 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № 7251368498/15.01.2017 г., фактура № 7252655845/15.02.2017 г., фактура
№ 7254040872/15.03.2017 г., фактура № 7255455139/15.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 02.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Г.С.Г., с ЕГН**********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК/код по
БУЛСТАТ: ***, направените в заповедното производство разноски в размер на 385
лв., 385 лв. в настоящото исково производство и 300 лв. – заплатено
възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: