гр. ЛЕВСКИ, _12.08._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и втори юли_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _162_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В РС – Л. е постъпила искова молба от *****************, чрез юрисконсулт Н.У.,
срещу Ж.Г.Г. – изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна в ************,
и
Ц.С.Ц., с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с договор за цесия на парично
вземане от 14.01.2019г. лишеният от свобода Ж.Г.Г. е прехвърлил вземането в
размер на 500 лв., което имал от **********, възникнало на основание влязло в
сила решение по ОД №408/2016г. по описа на АС – П., на цесионера Ц.С.Ц.. На
основание чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, цедентът уведомил кредитора за извършената
цесия. С покана за изплащане на парично задължение цесионерът е поканил
длъжника да изпълни задължението си към него. Приложен бил изпълнителен лист
№146/11.12.2018г.
Твърди се в исковата молба, че цедентът е длъжник на **********
за сумата от 200 лв., като задължението му произтичало от Решение
№208/22.05.2017г. по административно дело №465/2016г. по описа на АС – П.,
потвърдено с Решение №12360/15.10.2018г. по административно дело №7119/2017г.
по описа на Върховен административен съд, влязло в сила на 15.10.2018г., с
което бил осъден да заплати на ********* юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. за осъществено процесуално представителство. За посоченото вземане в
полза на********* имало издаден изпълнителен лист №13/23.01.2019г. Тъй като
ищецът насочил иска си и срещу още един ответник – **************, в полза на *******
– С. имало издаден изпълнителен лист №13/23.01.2019г. за сумата от 100 лв.
Твърди се, че със сключения договор за цесия, цедентът е
намалил имуществото си, от което ********* може да удовлетвори вземането си до степен,
която правело невъзможно извършването на прихващане по реда на чл. 103, ал.1 от
ЗЗД, като се твърди, че това е единственият начин, по който ******** можела да
удовлетвори вземането си.
Ищецът моли съда на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД да обяви за
недействителен спрямо ************ договора за цесия, сключен на 14.01.2019г.
между Ж.Г.Г. и Ц.С.Ц..
Претендират се и направените разноски.
Отправено е искане до съда на основание чл. 190 от ГПК да
изиска от АС – П. да предостави заверено копие от съобщението, с което на
цедента Ж.Г.Г. е връчено Решение по а.д. №408/2016г. по описа на АС – П.,
потвърдено с Решение №12360/15.10.2018г. по а.д. 7119/2017г. по описа на ВАС,
влязло в сила на 15.10.2018г., с което бил уведомен, че исковата му молба е
отхвърлена и е осъден да заплати на *********** сумата от 200 лв.
Направено е искане съдът да изиска от ответниците да
представят договор за цесия на парично вземане от 14.01.2019г., както и
доказателства, за основанията, на които е възникнало задължението на цедента към
цесионера.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника Ж.Г.Г., в който изразява становище, че ищецът не е представил
доказателства, установяващи, че цесионерът по договора за продажба на вземането
е действал недобросъвестно като страна по договора и е знаел за наличието на
евентуални задължение на Г. ***.
Твърди се, че ищецът атакувал договор за продажба на парично
вземане, който имал възмезден характер, както и че действието на този договор
попадал изцяло в хипотезата на чл. 135, ал.1, изр.2 от ЗЗД, при което
недействителност на договора можело да се претендира само тогава, когато
цесионерът също е знаел увреждането, както и че знанието на цесионера за такова
увреждане към датата на сключване на договора не се предполагало, а подлежало
на изрично доказване.
Позовава се на разпоредбата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, която
регламентирала, че знанието се предполага само тогава, когато договорът е
сключен между роднини.
Твърди се в отговора от страна на Ж.Г., че ищецът не е
представил доказателства, че цесионерът е знаел за увреждането към момента на
сключване на договора, нито е представил доказателства, които да установяват,
че той и цесионерът са близки роднини.
На следващо място твърди, че не са представени доказателства,
че към момента на сключване на договора за продажба на вземането ответникът е
знаел за наличие на негови задължения към ГД „ИН”. За наличието на такива
задължения разбрал с представения към доказателствата на ищеца изпълнителен лист. Щяло да е налице увреждащо
интересите на длъжника действие, ако изпълнителният лист му е бил предявен
преди датата на сключване на договора за продажба на парично вземане. Дори да се приемело, че е получил
съдебните решения, отразяващи негови задължения към ***********, то те не са
били изискуеми, тъй като не му бил предявен изпълнителен лист, изискващ от него
погасяване на тези задължения. В този смисъл следвало да се приеме, че не е
знаел за наличието на негови изискуеми задължения към ищеца, който факт сочел
на извода, че не е налице увреждане интересите на ищеца.
Намира, че исковата молба се явявала неоснователна и
недоказана във всички нейни части.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответницата Ц.С.Ц. и не е изразено становище по предявения
иск. Не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.
По отношение доказателствено искане от страна на ищеца съдът
намира, че е правноирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава
друго имущество и на каква стойност. В отговора на исковата молба ответникът Г.
не е навел възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото,
поради което следва да бъде оставено без уважение искането ответниците да
представят доказателства, че длъжникът на ********** по изпълнителен лист
№13/23.01.2019г. има достатъчно имущество за удовлетворяване на вземането и че
не увредени интересите на кредитора.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Приложен е
изпълнителен лист издаден от АС – П., видно от който е, че ответникът Ж.Г.Г. е
осъден да заплати на ***************** юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. за първата инстанция и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Ответникът Ж.Г.Г.
е изпратил до ищеца съобщение за цесия на парично вземане, с което го
уведомява, че с влязло в сила решение по а.д. 408/2016г. по описа на АС – П. ***********
е осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв.,
със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2016г. до окончателното
изплащане, както и че с договор за цесия на парично вземане от дата
14.01.2019г. е прехвърлил в полза на Ц.С.Ц. отразеното в изпълнителния лист
парично обезщетение, дължимо от *****************. До ищеца е отправена покана за
изплащане на парично задължение от ответника Ц.С.Ц. на парично задължение от
500 лв.
Представен е от ответника е договора за
цесия на парично вземане, истинността на който е оспорена от ищеца. Ответникът
не представи оригинал договора за цесия.
На основание чл. 135 от ЗЗД кредитор може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като при
възмездни действия се изисква и лицето, с което длъжникът да договаря да е
знаело за увреждането.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал.1
от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки:
ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у
същия да е налице правен интерес от прогласяване на недействителността, когато
с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да
удовлетворяването на вземането му; вземането на кредитора да е възникнало преди
датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с иска
по чл. 135 ЗЗД; с оглед възмездният характер на сделката, лицето, с което
длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което кредиторът понася в
резултат на сделката, като това знание трябва да е налице към момента на извършването
й.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен,
като тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца.
Друг елемент от
фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД, който следва да бъде установен, е
извършването на действия, с които длъжникът уврежда кредитора. Увреждане е
налице, когато длъжникът е увеличил неплатежоспособността си. Това може да
стане с действия, които намаляват имуществото на длъжника, което изцяло служи
за общо обезпечение на неговите кредитори.
Павловият иск изисква наличието на субективен елемент за
успешното му провеждане.
В случай, че
действието е възмездно, какъвто е настоящият случай, възникването на
преобразуващото право по чл. 135 от ЗЗД изисква не само длъжникът, но и лицето,
с което той е договарял да са знаели за увреждането. С оглед възмездността на
увреждащото действие, бе необходимо да се докаже с конкретност знанието за
увреждането на лицето, с което длъжникът е договарял, знанието на ответника за
увреждане на ищеца. Ищецът не е доказал наличието на една от предпоставките
фактическия състав на претенцията.
Фактите относно
субективното отношение на длъжника и лицето, с което той е договарял трябва да
се докажат от кредитора при условията на пълно и главно доказване. Знанието за
увреждане от страна на длъжника означава на същия при извършване на атакуваното
правно действие да е известно, че с него уврежда кредиторите си. В настоящия
казус това знание не е доказано от страна на ищеца.
Съвкупната преценка на доказателствата
следва да създава сигурно и несъмнено убеждение за осъществянане на факта на
знанието за увреждане на кредитора.
Предвид изложеното искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Л. 50 лв. държавна такса.
На основание изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***************** иск
с правно основание чл. 135 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за недействителен спрямо ***************** договора за цесия, сключен н а 14.01.2019г. между Ж.Г.Г. и Ц.С.Ц..
ОСЪЖДА ***************** да заплати по сметка на РС – Л. държавна
такса от 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: