В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _единадесети юли_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_175_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Я.Я., ЕГН **********, с пост. адрес: ***, срещу НП №19-0293-000592, издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен.

Жалбоподателят счита издаденото против него НП за незаконосъобразно. Твърди, че не бил извършил росочените в НП нарушения, касаещи неизползването на обезопасителни колани. Сочи, че както той, така и пътникът в автомобила са били с поставени колани по време на движение на автомобила, в т.ч. когато бил спрян за проверка.

Счита, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита и до невярната констатация, отразена както в АУАН, така и в НП. Доводите му са, че е бил спрян от други служители на реда, които извържшили проверлкана и в по – късен етап, когато същата била хприключена, са се появили лицата В.С. и Л.Л..

Твърди се в жалбата, че вд АУАН е в НП като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП, но това била санкционна норма, като навежда съображения, че е лишен от възможността да узнае кое правило за поведение е нарушил, заради което е санкциониран.

Счита, че това постановление е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 18.04.2019 г. около около 14:35 часа в гр.Левски, по ул. Стефан Стамболов пред дом №1, управлява лек автомобил, като не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът и превозва пътник, който не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 137а от ЗДвП и чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършените нарушения: като водач на МПС, от посочените категории, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано; и водач превозва пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, на водача са наложени административни наказания: на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.

От показанията на разпитаните актосъставител и свидетел се установява, че водачът е бил спрян от други служители на МВР, които са уведомили актосъставителя. Актът е бил съставен въз основа на данните от служителите на Криминална полиция, които са спрели водача за проверка.

Според показанията на св. Л., при пристигането им с актосъставителя заварили водача извън автомобила.

Актоъставителят разяснява, че св. Л. е свидетел при съставяне на АУАН и когато са пристигнали на място, са установили водача в автомобила да си търси документите.

Безспорно се установява, че водачът не е бил спрян от актосъставителят и свидетелят по акта. Двамата са пристигнали в по – късен момент, когато водачът е бил вече спрян от други служители на МВР, автомобилът не е бил в движение, като и двамата не са възприели лично извършените нарушения от страна на водача. Свидетелите нямат непосредствени впечатления от нарушението, като актът е съставен въз основа на показанията на други служители на МВР.

От изложеното следва изводът, че АНО не е доказал по несъмнен начин извършеното от страна на водача извършеното нарушение.

Съдът приема, че не е посочена нарушената законова разпоредба в АУАН и съотв. в НП, респ. с неправилното й посочване е нарушен чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН и това нарушение е съществено и то не може да бъде санирано в съдебното производство по проверка законността ан административнонаказателното производство и при всички случаи е лишило жалбоподателя от възможността да уднае какви правила той е нарушил като водач на МПС с извършеното от него деяние, което от своя страна го лишава от възможността да упражни правото да изложи конкретни възражения срещу съставения му акт.

В случая и в АУАН и в НП е посочено, че нарушената разпоредба е чл. 283, ал.4, т.7 от ЗДвП. Посочената разпоредба е санкционна и указва предпоставките за налагане на съответно наказание.

Настоящото производство е от административно наказателен характер и следва да бъде установено има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено в АУАН и НП. Актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано.

Това означава, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже по несъмнен и безспорен начин извършването на административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0293-000592, издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен, с което на А.Я.Я., ЕГН **********, с пост. адрес: *** е наложено на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на петдесет лева за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: