В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _единадесети юли_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_176_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу НП №19-0293-000594, издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен.

Жалбоподателят счита издаденото против него НП за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посочените в НП нарушения, касаещи неизползването на обезопасителен колан и невключване на светлини.

Счита, че това постановление е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 18.04.2019 г. в 11:35 часа в гр.Левски, по ул. Александър Стамболийски, като водач на товарен автомобил *** рег.№***, управлява товарен автомобил без включени задължителни светлини за движение през деня и не използва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършените нарушения: като водач на МПС, на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.

В с.з. са разпитани актосъставителят и свидетелят Л. ***. В показанията си свидетелят Л. твърди, че не си спомня по коя улица се е движел жалбоподателят, като според него той е дошъл от ул. Малчика. Свидетелят няма спомен по коя улица са се разминали. Свидетелят рязяснява, че няма информация да е гонил жалбоподателя, както и че не е получавал информация да гони някого и да го спира.

Актосъставителят в показанията си твърди, че на посочената в акта дата и час срещу полицаите се е задал бус, управляван от жалбоподателя. Свидетелите са последвали, изпреварили го и констатирали, че е без включени фарове и без колан. Твърди, че когато му подали сигнал за спиране, видели, че е е без колан. Актосъставителят разяснява, че водачът е бил спрян по ул. Христо Смирненски. Според показанията на актосъставителя, от дежурната е получен сигнал, че жалбоподателят е създавал пречки на служители на ДАИ да си вършат работата.

С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът констатира противоречия в показанията на разпитаните свидели относно мястото на извършеното нарушение.

Съдът намира, че не са логични показанията на актосъставителя, че са констатирали, че водачът е без включени фарове след като са го настигнали и изпреварили, при условие, че по техни показания водачът се е движел срещу тях, когато са го възприели първоначално.

От изложеното следва изводът, че АНО не е доказал по несъмнен начин извършеното от страна на водача нарушение.

Съдът счита, че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от водача нарушения на чл. 70, ал.3 и чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.

В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено от санкционираното лице.

Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективни признаци на административните нарушения по смисъла на чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е бил санкциониран.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0293-000594, издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен, с което на С.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на двадесет лева, и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: