Р Е Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, 09.08.
Районен
съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _единадесети юли_
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_176_ по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу НП №19-0293-000594,
издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен.
Жалбоподателят
счита издаденото против него НП за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посочените
в НП нарушения, касаещи неизползването на обезопасителен колан и невключване на
светлини.
Счита,
че това постановление е незаконосъобразно, поради което моли за неговата
отмяна.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление
– отменено.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
на 18.04.2019 г. в 11:35 часа в гр.Левски, по ул. Александър Стамболийски, като
водач на товарен автомобил *** рег.№***, управлява товарен автомобил без
включени задължителни светлини за движение през деня и не използва
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът.
Посочени
като нарушени са разпоредбите на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и чл. 70, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за извършените
нарушения: като водач на МПС, на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20
лв. и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.
В
с.з. са разпитани актосъставителят и свидетелят Л. ***. В показанията си
свидетелят Л. твърди, че не си спомня по коя улица се е движел жалбоподателят,
като според него той е дошъл от ул. Малчика. Свидетелят няма спомен по коя
улица са се разминали. Свидетелят рязяснява, че няма информация да е гонил
жалбоподателя, както и че не е получавал информация да гони някого и да го
спира.
Актосъставителят
в показанията си твърди, че на посочената в акта дата и час срещу полицаите се
е задал бус, управляван от жалбоподателя. Свидетелите са последвали,
изпреварили го и констатирали, че е без включени фарове и без колан. Твърди, че
когато му подали сигнал за спиране, видели, че е е без колан. Актосъставителят разяснява,
че водачът е бил спрян по ул. Христо Смирненски. Според показанията на
актосъставителя, от дежурната е получен сигнал, че жалбоподателят е създавал
пречки на служители на ДАИ да си вършат работата.
С
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът
констатира противоречия в показанията на разпитаните свидели относно мястото на
извършеното нарушение.
Съдът
намира, че не са логични показанията на актосъставителя, че са констатирали, че
водачът е без включени фарове след като са го настигнали и изпреварили, при условие, че по техни
показания водачът се е движел срещу тях, когато са го възприели първоначално.
От
изложеното следва изводът, че АНО не е доказал по несъмнен начин извършеното от страна на
водача нарушение.
Съдът счита, че по делото не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от водача нарушения на чл.
70, ал.3 и чл. 137А, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на
посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по
надлежния ред и със съответните безспорни доказателства.
В случая наказващият орган е този, който
носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно
нарушение и че то е извършено от санкционираното лице.
Тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил
обективните и субективни признаци на административните нарушения по смисъла на
чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания, за които е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че
неоснователно е бил санкциониран.
С оглед изложеното съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
На
основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0293-000594,
издадено от Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен, с което на С.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на двадесет лева, и на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на петдесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: