Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 06.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№453 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „***“ АД, гр.София против А.Й.К. и Ф.К. *** обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 9865, 28 лв. - главница, ведно със законната лихва върху претендираната главница от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 601, 81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2017г. до 19.09.2018г.; сумата от 399,36 лв. - мораторна лихва за периода от 10.07.2017г. до 19.09.2018г.; сумата от 142,72 лв. - такси по договора за периода от 07.09.2017г. до 19.09.2018г.; сумата от 108,00 лв. - нотариални такси за периода от 04.05.2018г. до 19.09.2018г.; сумата от 34,58 лв. - застраховки по договора за периода от 04.05.2018 г. до 19.09.2018г.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен на 24.01.2007г. между „***" АД /сегашно наименование „***" АД/, от една страна, в качеството му на кредитор и ответниците А.Й.К. и Ф.К.К., от друга страна, в качеството им на кредитополучатели, Договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот HL18712. По силата на чл.1 от договора банката предоставила на ответниците кредит в размер на 14 000 лева, със срок на издължаване на кредита, съгласно чл.5, ал.1 от договора за кредит - 180 месеца. Кредитът бил усвоен на два транша. С първия транш на 25.01.2007г. била усвоена сума в размер на 8 400 лв., а с втория транш на 30.01.2007 г. била усвоена сума в размер на 5600 лв.

Твърди се, че впоследствие страните предоговорили условията по договора за кредит с Допълнително споразумение от 22.04.2009г., Допълнително споразумение от 15.06.2010 г., Допълнително споразумение от 30.06.2011 г., Допълнително споразумение от 30.11.2011г., Допълнително споразумение от 08.08.2013г. По силата на чл.4 от Допълнително споразумение от 22.04.2009 г., чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 15.06.2010 г., чл.4, ал.1 от Допълнително споразумение от 30.06.2011г., чл.3, ал.1 от Допълнително споразумение от 30.11.2012г., чл.3, ал.3 от Допълнително споразумение от 08.08.2013г., главницата по кредита била преоформена, като всички дължими от кредитополучателите плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените главница, лихви и такси по договора били служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница нараснал на сума в общ размер на 15 466, 66 лв. С извършеното преструктуриране се формирало едно ново по размер задължение, което било допълнително за кредитополучателите и било свързано с неизпълнение на договореното.

Твърди се, че след извършена справка в своята счетоводна система, банката-ищец установила, че към 20.04.2018 г. било налице трайно забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски по договора. С оглед на голямото забавяне на плащанията от страна на кредитополучателите и с оглед на големия размер на просрочието, банката упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал.1, т.1 от договора и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което кредитополучателите били уведомени с уведомления за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, връчени чрез нотариус С. Л.-Д., с peг. №*** в НК и р-н на действие РС-Левски. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на 26.06.2018 г., считано от връчването на уведомленията и на основание чл.18, ал.1 от договора за кредит.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно посочените по-горе суми, за които били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.09.2018г. и изпълнителен лист от 28.09.2018г., по ч.гр.д.№649/2018г. по описа на РС – Левски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответниците, които в срока по чл.131 от ГПК не са депозирали писмен отговор. В проведеното по делото съдебно заседание не се явяват и не се представляват.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №649/2018г. по описа на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №354/28.09.2018г. с която е разпоредено длъжниците А.Й.К. и Ф.К.К. да заплатят солидарно на ищеца в настоящото производство „***“ АД следните суми: 9865,28 лв. - главница за периода от 12.06.2017 г. до 19.09.2018 г., 601,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 26.06.2018г., 399,36 лв. - мораторна лихва за периода от 10.07.2017 г. до 19.09.2018 г., 142,72 лв. - такси по договора за периода от 07.09.2017 г. до 19.09.2018 г., 34,58 лв. - застраховки по договора за периода от 04.05.2018 г. до 19.09.2018 г., 108,00 лв., - нотариални такси за периода от 04.05.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018 г. (датата на постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от 28.09.2018г. Заповедта за изпълнение е връчена на всеки от солидарните длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се, че между страните е подписан Договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот №HL18712/24.01.2007г., по силата на който банката е отпуснала на ответниците А.Й.К. и Ф.К.К. кредит в размер на 14 000 лв. за извършване на ремонт и/или подобрения на двуетажна къща, като за задължението за връщане на предоставения банков кредит, както и за другите задължения по договора, кредитополучателите са се задължили солидарно. Уговорено е усвояване на кредита на два транша – 8 400 лв. и 5 600 лв. след изпълнение на определени условия по договора. В клаузата на чл.3 от договора страните са уговорили, че кредитополучателите дължат на банката през първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 1,5 %, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,9 пункта. При забавено плащане е предвидено обезщетение в размер на договорната лихва с надбавка от 10 пункта. Уговорена е годишна такса за управление на кредита в размер на 0,1 % върху размера на непогасената главница. Съгласно договора кредитополучателите погасяват кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 86,90 лв. през първата година от срока за издължаване на кредита и 129,73 лв. – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. В чл.18, ал.1 е уговорено право на банката да обяви кредита изцяло или частично за предсрочно изискуем при непогасяването на която и да било вноска по кредита.

За обезпечаване на вземанията на банката по договора, кредитополучателите са учредили в полза на дружеството договорна ипотека върху притежаван от тях недвижим имот.

Установява се от приложените банкови бордера, че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е превела паричната сума, представляваща отпуснатия кредит, на два транша, на датите уговорени между страните.

Установява се, че към договора за кредит са подписани Допълнително споразумение от 22.04.2009г., Допълнително споразумение от 15.06.2010 г., Допълнително споразумение от 30.06.2011г., Допълнително споразумение от 30.11.2012г., Допълнително споразумение от 08.08.2013г.

Установява се, че по силата на изрични клаузи в посочените допълнителни споразумения, е уговорено, че всички просрочени към датата на сключване на съответните анекси суми за главница, лихви, такси, се преоформят, като се включват към редовната, усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставени кредит. Уговаряни са периоди на облекчено погасяване на така преструктурирания дълг, през които се начислява лихва в облекчен размер, както и че лихвата се натрупва и погасява едва след изтичане на съответния „период на облекчено погасяване” – отложено заплащане на лихвата. Предвидено е, че облекчените периоди влизат в действие след изпълнение на задължение на солидарните длъжници за заплащане на парична сума във фиксиран размер, която погасява част от дълга. Предоговаряни са и лихвените проценти след изтичане на съответните „периоди на облекчено погасяване”.

Съгласно допълнително споразумение от 22.04.2009г. към датата на подписването му просрочените задължения на кредитополучателите са главница: 71,88 лв., лихва в размер на 240,78 лв., като дългът се преоформя чрез включването на посочените задължения към редовната главница.

Съгласно допълнително споразумение от 15.06.2010г. към датата на подписването му просрочените задължения на кредитополучателите са главница: 90,24 лв., лихва в размер на 328,25 лв., такси 25,00 лв., като дългът се преоформя чрез включването на посочените задължения към редовната главница.

Съгласно допълнително споразумение от 30.06.2011г. към датата на подписването му просрочените задължения на кредитополучателите са лихва в размер на 252,68 лв., такси 37,00 лв., като дългът се преоформя чрез включването на посочените задължения към редовната главница.

Съгласно допълнително споразумение от 30.11.2012г. към датата на подписването му просрочените задължения на кредитополучателите са главница: 188,68 лв., лихва в размер на 371,80 лв., такси 29,00 лв., като дългът се преоформя чрез включването на посочените задължения към редовната главница.

Съгласно допълнително споразумение от 08.08.2013г. към датата на подписването му просрочените задължения на кредитополучателите са главница: 73,89 лв., лихва в размер на 494,48 лв., такси 67,80 лв., плащания по застраховки 100,86 лв., като дългът се преоформя чрез включването на посочените задължения към редовната главница.

Установява се, че до всеки един от солидарните длъжници е изпратено уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията на банката по процесния договор за кредит. В уведомлението банката се е позовала на незаплатена сума в общ размер на 2407,39 лв. и непогасени 11 вноски за главница и 10 вноски за лихва, поради което е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване, включително вноските с ненастъпил падеж.

Установява се, че уведомленията за предсрочна изискуемост, изпратени до длъжниците, са били връчени чрез нотариални покани, изпратени чрез Нотариус С. Л., рег.№*** на Нотариалната Камара. От приложените уведомления и разписка №9/11.06.2018г. и разписка №10/11.06.2018г. се установява, че длъжниците са били търсени няколко пъти, по данни на съседи било установено, че трайно пребивават в чужбина, от направена справка от нотариуса в НБД „Население” било установено, че адресите, на които са търсени са регистрираните им такива. Нотариалните покани са били връчени чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК на 11.06.2018г., като в указания 14-дневен срок лицата не са се явили за получаване на книжата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза като изготвено от компетентно лице, мотивирани и пълно. От същото се установява, че главницата по договора е усвоена, като на 25.01.2007г. по откритата сметка за обслужване на кредита е усвоена сумата от 8400,00лв., на 30.01.2007г. е усвоена сумата от 5400,00лв. Общо усвоена сума по договора за кредит - 14000,00лв. Съгласно договореното с Допълнителни споразумения от 22.04.2009г., 15.06.2010г., 30.06.2011г., 30.11.2012г. и 08.08.2013г. главницата е преоформена, като общият размер на усвоената главница след предоговаряне е 16774,83 лева. През периода от 26.02.2007г. до 11.10.2017г. от длъжниците са правени погашения на главницата, като е издължена сумата от общо 6909,55 лв. Непогасена е останала главница в размер на 9865,28 лв.

За периода от 26.02.2007г. до 11.10.2017г. са начислени за възнаградителна лихва сума в общ размер на 12271,82 лв. Погасена е възнаградителна лихва в общ размер на 11670,01 лв., като е останала дължима непогасена такава в размер на 601,81 лв.

За периода от 04.05.2007г. до 19.09.2018г. е начислена мораторна лихва /обезщетение за забава/ с общ размер 676,40 лв. Погасена е мораторна лихва в общ размер на 277,04 лв., като е останала дължима непогасена такава в размер на 399,36 лв.

Съгласно заключението, в началото на всяка следваща е начислявана годишна такса за управление - 0,1% върху размера на непогасената главница към същата дата. За периода от 26.01.2009г. до 25.01.2018г. са начислени такси в общ размер на 1724,51лв. Платените такси от 03.02.2009г. до 21.09.2017г. са 1581,79лв. Общо дължимите такси по кредита са в размер на 142,72лв.

Установено е, че общо дължими нотариални такси по договора за кредит са в размер на 108,00 лв., като същите са начислени от банката за изпратени до солидарните длъжници нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Вещото лице е посочило, че във връзка с учредената от кредитополучателите договорна ипотека в полза на Банката за обезпечаване на вземанията по предоставения кредит, същите са задължени да сключат застраховка на имота, която се подновява всяка година. При отказ или забавяне на плащане на застраховката повече от 30 дни, Банката задължава служебно сметката на кредитополучателя при превеждане на средства за погасителни вноски и превежда на застрахователя дължимата премия. При просрочие на дължимите погасителни вноски повече от 90 дни /чл.14, ал.4 от Договора/, Банката превежда необходимата премия и с размера на сумата се увеличава задължението на кредитополучателите към Банката. Установено е, че за периода от 04.06.2012г. до 04.05.2018г. са начислени застрахователни премии с общ размер 554,99лв., и до 11.10.2017г. са платени 520,41лв. Неплатени са останали застраховки в размер на 34,58лв.

Дадено е заключение, че счетоводните книги на банката са водени редовно и всички начисления и плащания по кредита са отразени счетоводно със съответните вальори. Приложените към исковата молба подробни извлечения по отделните компоненти на дълга съгл. чл.366 от ГПК, са идентични със счетоводните записвания. Приложени са и копия на банкови бордера за преоформения дълг.

Съдът кредитира и допълнителното заключение на вещото лице по допълнително поставените му от съда въпроси на основание чл.195 от ГПК, като мотивирано, обосновани и пълно. Съгласно поставената от съда задача е даден вариант на заключението, като е изчислен размерът на задълженията на ответниците по процесния договор за банков кредит за исковия период, при първоначално договорените условия без съобразяване на преоформянето на главницата с размера на просрочените лихви съобразно сключените между страните анекси към първоначалния договор.

Дадени са два варианта на изчисление – първи вариант, при който е изчислен общ дълг за главница по погасителен план с изключване на капитализирани просрочени лихви, и втори, при който размерът на усвоената главница с капитализирани суми по договора за кредит и последващите анекси -16 774,83лв., е намален със сумата на погашенията за главницата и общата сума на капитализираните просрочени лихви. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че при втория вариант към размера на лихвите са прибавени и тези лихви, които съгласно подписаните между страните споразумения са били прибавени към главницата – извадени са от главницата и са прибавени към лихвите. Изяснява, че са съотнесени платените погасителни вноски съобразно новоизчислената главница и съобразно поредността, с която се погасяват задълженията.

Вещото лице е изчислило, че при първия вариант непогасените задължения са както следва: Главница 9817,21лв., Лихви по редовна и просрочена главница 2778,16лв., Такси по договора 142,72лв., Нотариални такси 108,00лв., Застраховки по договора 34,58лв., Общ дълг 12880,67лв.

При втория вариант непогасените задължения са както следва: Главница 8210,39лв., Лихви по редовна и просрочена главница 2778,16лв., Такси по договора 142,72лв., Нотариални такси 108,00лв., Застраховки по договора 34,58лв., Общ дълг 11273,85лв.

С оглед на така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №649/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валидно правоотношение по договор за банков кредит между страните, по силата на което длъжниците да са се задължили солидарно за претендираните главница, лихви, такси; кредитора да е изправна страна по договора; настъпване на изискуемостта на претендираните вземания.

Безспорно се установява, че страните са обвързани от договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ във вр. с чл.240 ЗЗД, по силата на който ответниците са се задължили солидарно за връщане на предоставената от банката парична сума в размер на 14 000 лв., договорна лихва, представляваща възнаграждението на банката за предоставените парични средства, както и такси за обслужване на кредита. Договорът е реален, като по делото е установено превеждането по уговорената сметка на кредитополучателите на предоставената им паричната сума. Предвид на това, за ответниците е възникнало задължението, установено с договора, за погасяване на кредита чрез месечни анюитетни вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, както и за заплащане на уговорената такса за управление на кредита и наказателна лихва, в случай на забава на падежиралите вноски.

Установява се, че условията по договора са били изменяни, чрез подписаните между страните допълнителни споразумения, като банката е отразявала счетоводно задълженията и погашенията, съобразно измените условия на договора.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице частично неизпълнение на задълженията на ответниците по договора за кредит. Установява се, че същите са заплатили частично вноските с настъпил падеж. С оглед неизпълнението на падежиралите вноски, е била начислена и наказателна лихва върху просрочените задължения в уговорения с договора размер.

Установява се, че банката надлежно е обявила вземанията си по договора за кредит за предсрочно изискуеми, съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ. Правото й за обявяване на целия размер на дълга за предсрочно изискуем е уговорено в чл.18, ал.1 от договора, като същото е възникнало в полза на банката, предвид наличието на незаплатени на падежа погасителни вноски от длъжниците. Предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответниците чрез връчените нотариални покани по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като нотариусът е спазил процедурата, предвидена в чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1 – 5 ГПК. Последователно в практиката на ВКС е застъпено становището, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедурата по чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1 – 5 ГПК и отсъствието от адреса се удостовери от длъжностно лице (в този смисъл Решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №25/03.05.2017г. по гр.д №60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др.). В процесния случай уведомленията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да се считат връчени след изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК – на 26.06.2018г. Предвид на това, към датата на предявяване на исковата молба всички задължения на ответниците, произтичащи от процесния договор за кредит, са станали изискуеми.

По отношение размера на дълга, съдът намира следното:

Претендираните от ищеца вземания за главница и договорна лихва се основават на клаузите на договора за банков кредит, както и на сключените допълнителни споразумения, с които същите са предоговаряни. Установи се, че всеки един от анексите съдържа уговорка, по силата на която е било извършвано т.нар. „капитализиране на дълга“ – към размера на редовната главница са били прибавяни непогасените задължения за главница, лихви, такси, застраховки, просрочени към датата на подписване на съответното споразумение. По този начин, размерът на главницата е бил увеличаван с всяко следващо споразумение, като освен сумата по предоставения кредит, към нея са били прибавяни и просрочените задължения на кредитополучателите. Увеличаването на главницата след капитализацията е била отразявана като автоматично усвояване на кредит. По този начин след подписване на всяко допълнително споразумение е бил формиран нов размер на дълга, с нов погасителен план. Върху така новообразуваната главница с прибавени към нея просрочени задължения за лихви и такси, са били начислявани и съответните суми за възнаградителна лихва и наказателна такава при просрочие. Вещото лице е изчислило, че в резултат капитализацията на дълга, главницата е нараснала на сумата от 16 774,83 лв.

Съдът приема, че клаузите на чл.4 от Допълнително споразумение от 22.04.2009 г., чл.3, ал.1 от Допълнително споразумение от 15.06.2010г., чл.4, ал.1 от Допълнително споразумение от 30.06.2011г., чл.3, ал.1 от Допълнително споразумение от 30.11.2012г. и чл.3, ал.3 от Допълнително споразумение от 08.08.2013г. за преоформяне на главницата, са нищожни в частта им, с която към главницата са били прибавяни просрочените задължения за лихви.

По този начин, чрез включването им като част от главницата, непогасените лихви са били повторно олихвявани – върху тях е била начислявана уговорената договорна лихва. Така уговорените клаузи са довели до анатоцизъм и са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, като противоречащи на закона - чл.10, ал.3 ЗЗД. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само в отношенията между търговци, каквито не са кредитополучателите по договора. В този смисъл е Решение №66 от 29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В същото е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД.

Предвид на изложеното, по отношение размера на дължимите вземания, съдът прие за меродавен втория вариант на заключението на вещото лице по допълнителната счетоводна експертиза, при който при изчисляване размера на главницата капитализирания такъв съгласно анексите в размер на 16 774,83лв., е намален със сумата на капитализираните просрочени лихви. Капитализираните лихви са били извадени от главницата и прибавени към лихвите, след което вещото лице е съотнесло направените погашения, съобразно поредността на погасяване.

При този вариант е налице непогасена главница в размер на 8210,39лв., непогасени лихви в общ размер на 2778,16лв., такси по договора 142,72лв., нотариални такси 108,00лв. и застраховки 34,58лв.

С оглед на посочените доводи, исковата претенция за главница следва да бъде уважена частично до сумата в размер на 8210,39лв., като бъде отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 9865,28 лв.

По отношение на вземанията за възнаградителна лихва в размер на 601,81 лв. и наказателна лихва в размер на 399,36 лв., предмет на иска, съдът намира следното: установява се че, след изваждане на капитализираните лихви от главницата и прибавянето им към задълженията за лихви, вещото лице е изчислило общ непогасен размер на договорната и наказателната лихва 2778,16 лв., който по-голям от общия претендиран с исковата молба такъв за посочените вземания. Предвид принципа за диспозитивното начало обаче, посочените искови претенции следва да бъдат уважени до заявения с исковата молба размер.

Вземанията за такси по договора за кредит 142,72лв., нотариални такси 108,00лв. и застраховки 34,58лв. се явяват доказани по своето основание, както и по размер, с оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и представените писмени документи, предвид на което исковите претенции в тази им част следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат направените разноски по представения списък по чл.80 ГПК, в исковото производство - съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и в заповедното производството - съразмерно на частта от вземането по заповедта за изпълнение, признато за установено в исковото производство. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца 381,10 лв. – за държавна такса в исковото производство и 340,64 лв. за възнаграждение на вещо лица, както и 189,93 лв. за държавна такса и 622,14 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД в отношенията между страните, че А.Й.К., ЕГН:**********,*** и Ф.К.К., ЕГН:**********,***, дължат солидарно на „***” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***: сумата от 8210,39 лв. - главница за периода от 12.06.2017г. до 19.09.2018г., сумата от 601,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.07.2017г. до 26.06.2018г., сумата от 399,36 лв. - мораторна лихва за периода от 10.07.2017г. до 19.09.2018г., сумата 142,72 лв. представляваща такси по договора за периода от 07.09.2017г. до 19.09.2018г., сумата 34,58 лв. - застраховки по договора за периода от 04.05.2018г. до 19.09.2018г., сумата 108,00 лв., представляваща нотариални такси за периода от 04.05.2018г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2018г. (датата на постъпване на заявлението в съда) до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №354/28.09.2018г. по ч.гр.д. №649/2018г. по описа на Районен съд – Левски, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 8210,39 лв. до претендирания с исковата молба такъв от 9865,28 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Й.К., ЕГН:**********,*** и Ф.К.К., ЕГН:**********,***, да заплатят солидарно на „***” АД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер на 721,74 лв., представляваща направените в исковото производство разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете, както и сума в общ размер на 812,07 лв., представляваща направените по ч.гр.д. №649/2018г. на Районен съд – Левски разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на частта от вземането, признато за установено в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: