Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 13.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември 2019 г. в състав:

Председател: СТОЙКА МАНОЛОВА

при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №307 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от И.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление №223/09.08.2019 г. на директора на РДГ – Ловеч.

Жалбоподателят счита, че издаденото против него наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е незаконосъобразно – в нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗАНН и на принципа non bis in idem. След съставяне на АУАН материалите по преписката били изпратени на РП- Левски, където било образувано наказателно производство, което незаконосъобразно административно наказателното производство не било прекратено. Навежда довод, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на предвидения 6-месечен срок от съставяне на АУАН.

Изложени са съображения, че изпращането на материалите по преписката на прокуратурата за преценка на наличие на извършено престъпление не представлявало такова обстоятелство, което да прекъсва срока за издаване на НП, който по своето естество бил давностен. Позовава се на ТР №1/27.02.2015г. по т.д. 1/2014 г.

По изложените съображения предлага на съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата – РДГ - Ловеч не се представлява и не изразява становище по същата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но не по изложените съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на 14.01.2019 г. за това, че на същата дата извършва сеч с БМТ на 1,5 пр. куб. м. акациеви дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 230, ал.3 от ЗГ.

Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.258 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.230, ал.3 от ЗГ.

Разпитаните в качеството на свидетели служители в ДГС – Ловеч в показанията си сочат, че към момента на съставяне на акта са работели като горски надзиратели към ДГС – Плевен и в изпълнение на служебните си задължения са извършвали проверка в землището на с. Трънчовица, когато установили нарушение от жалбоподателя по Закона за горите – сеч и товарене в моторно превозно средство на акациева дървесина.

На място установили самоличността на лицето, което не представило документи за извършваната от него дейност.

За констатираните нарушения съставили съответните АУАН на лицето.

С писмо от 30.01.2019г. на директора на РДГ – Ловеч, съставеният АУАН е изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на извършено престъпление.

С постановление на РП – Левски от 01.03.2019г. било образувано досъдебно производство №ЗМ 35/2019 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски.

С постановление от 30.05.2019 г. на РП – Левски наказателното производство по посоченото досъдебно производство било прекратено. Постановлението било изпратено на директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, както и за решаване на въпроса с веществените доказателства.

Директорът на РДГ – Ловеч издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено на основание чл. 258 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 230, ал.3 от ЗГ.

Обжалваното наказателно постановление е съставено от компетентно лице, в предписаната от закона форма.

Неоснователен е наведеният от страна на жалбоподателя довод, че с реализиране на административнонаказателнат отговорност по отношение на И. е нарушен принципът non bis in idem, предвид наличието на паралелно водено наказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. От този момент започва да тече срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне на акта. АУАН е съставен на 14.01.2019г., след което наказващият орган е констатирал, че по административнонаказателната преписка се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 от НК. В случая признаците, въз основа на които се приема, че е осъществен административнонаказателният състав, се покриват с такива, сочещи за извършено престъпление.

Въз основа на постъпилите данни РП – Левски е образувала ДП №ЗМ 35/2019 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски, като с постановление от 30.05.2019г. същото е прекратено.

Предвид на това, към датата на ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление не е било налице друго висящо наказателно производство за същите факти, поради което не е бил нарушен принципът non bis in idem.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Действително, след образуване на административно наказателното производство с цитирания АУАН за процесното нарушение същото е останало висящо и се е развивало паралелно с образуваното впоследствие наказателно производство. Наказателното производство е прекратено с постановление от 30.05.2019г., като прокурорът е постановил препис от постановлението д асе изпрати на РДГ – Ловеч за ангажиране на административнонаказателна отговорност на И.Д.И., както и за решаване на въпроса с веществените доказателства по делото.

В случая наказателното постановление е издадено след изпращането от РП – Левски до административнонаказващия орган постановление за прекратяване на наказателното производство. Макар в НП да е посочено, че същото се издава въз основа на съставения АУАН, постановлението на прокурора е приложено към административно наказателната преписка и директорът на РДГ – Ловеч е издал обжалваното наказателно постановление след прекратяване на образуваното адиминстративнонаказателно производство.

Съдът приема, че наказателното постановление е издадено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, шестмесечният давностен срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното производство, а именно 30.05.2019г. Наказателното постановление е издадено на 09.08.2019 г., т.е. в шестмесечен срок от прекратяването на наказателното производство. Освен това, давност не тече докато е налице висящо наказателно производство. В конкретния случай АУАН е съставен на 14.01.2019г., наказателното производство е образувано на 01.03.2019 г. и прекратено на 30.05.2019г., а НП е издадено на 09.082019г., предвид което законоустановеният шестмесечен срок не е изтекъл през периода, в който давността е текла.

Съдът обаче счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната, така и процесуалната законсъобразност на издаденото наказателно постановление.

Основен принцип, прогласен в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е този за съответност на извършеното нарушение и наложеното наказание съобразно конкретната санкционна разпоредба на специалния закон. Това предполага точната интерпретация на установените фактически обстоятелства и квалифициране на конкретното деяние като административно нарушение.

От приложените към преписката акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление се установява, че извършеното от страна на жалбоподателя деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 230, ал. 3 от ЗГ.

Така посочената като нарушена норма от страна на жалбоподателя систематично се намира в раздел първи, глава шестнадесета на ЗГ, уреждаща регистрация за извършване на дейности в горските територии. Последните се организират и/или извършват от физически лица и от търговци, които са регистрирани в публичните регистри в Изпълнителната агенция по горите и притежават удостоверение за регистрация, с изключение на случаите, в които законът не изисква регистрация.

При извършване на именно такива дейности в горските територии, когато се осъществяват с механизирани средства, следва да се извършват само от лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен орган. Изложеното е във връзка с чл. 1, т.1, чл.2, т.5 и §1, т.2 от Наредба №12/22.04.2009г. за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника, изд. от Министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 35/1.05.2009г., отм. бр. 19/05.03.2019 г. Цитираните разпоредби се отнасят за дейностите в горските територии и изискват да бъдат осъществявани от лица, притежаващи съответното образование и квалификация.

В конкретния случай доказателствата по делото не установяват жалбоподателят И.Д.И. да е осъществявал „дейности в горските територии” по смисъла на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответната правоспособност за работа с бензинов моторен трион. Фактическите обстоятелства са неправилно интерпретирани от страна на административнонаказващия орган. На жалбоподателя е вменено извършване на нарушение по чл. 230, ал.3 от ЗГ, въпреки че поведението му осъществява признаците на друго нарушение.

В случая е налице смесване на обективните признаци от съставите на две административни нарушения по ЗГ и на жалбоподателя е вменено несъставомерно деяние, което прави наказателното постановление незаконосъобразно и неправилно.

Допуснатото нарушение е съществено, поради което налага пълната отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло като такова.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 223/09.08.2019 г. на директор РДГ – Ловеч, с което на И.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.258 от Закона за горите административно наказание глоба в размер на сто лева, за нарушение на чл.230, ал.3 от Закона за горите, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

СЪДИЯ: