№
гр. Левски, 18.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №330
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от ЕТ „***“, гр.Левски, против Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ към
ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Наведен е довод
за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди
се, че не била спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като не
били посочени нарушените законови разпоредби. Не било посочено пълното
наименование на нарушената наредба, което накърнило правото на защита на
санкционираното лице, тъй като подзаконовият нормативен акт не бил свързан с
по-горен по степен акт. Административно-наказващият орган не бил обсъдил
доводите в депозираното писмено възражение срещу акта, както и не бил изложил
мотиви защо не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Не били взети предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства – че нарушението е за първи път, както
и стойността на констатираната разлика в сумите. Изложени са съображения, че не
била изяснена фактическата обстановка, като не били взети предвид
обстоятелствата, че разминаването между отчетения от ФУ междинен оборот и паричните
суми в портфейлите на сервитьорите се дължала на извършени плащания по междинни
сметки, които поради разпореждането на проверяващите за спиране на работа и
отчитане на оборота, не били приключени своевременно. Не било взето предвид
обстоятелството, че продажбите били регистрирани в инсталираната програма
„Детелина Лайт“, като след приключване на проверката висящите в програмата
продажби били приключени и сумите във фискалното устройство отговорили на
наличните у сервитьорите оборотни суми. Като процесуално нарушение е посочено
още, че в наказателното постановление не било изписано местослуженето на
актосъставителя съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, а само било отбелязано ЦУ на
НАП, което затруднявало преценката за териториалната компетентност на проверяващия.
Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно,
алтернативно наказанието да бъде намалено до предвидения в закона минимум.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р., който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Излага съображения, че от събраните в хода на
съдебното производство доказателства се установявало, че деянието, извършено от
жалбоподателя, не осъществявало състава на нарушението, за което бил
санкциониран. Поддържат се изложените в жалбата съображения, като допълнителен
довод за установената разлика в паричните суми е посочено обстоятелството, че
сервитьорите разполагали в себе си и с лични средства, които не са могли да
бъдат своевременно отчетени от тях при започване на проверката. Наведен е
довод, че за налагането на имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 ЗДДС,
следвало нарушението да е довело до неотразяване на приходи, който факт
подлежал на установяване, доказване и вписване от наказващия орган. Такива
констатации обаче не се съдържали в АУАН и НП. Поддържат се доводите за
съществени процесуални нарушения, както и че деянието представлява маловажен
случай по чл.28 ЗАНН. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, при
условията на евентуалност да бъде намален до минимума наложеното с НП
наказание.
Ответникът по
жалбата – ТД НАП – Велико Търново, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Ц. Г., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Счита нарушението за доказано от събраните в хода на съдебното дело
доказателства, както и за неоснователни наведените от процесуалния представител
на жалбоподателя доводи. Навежда довод, че процесното нарушение е формално,
поради което не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение. Излага съображения, че наложената санкция отговаря
на установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, като е
постановено наказание към минимума. Иска се наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят ЕТ „***“ стопанисвал търговски обект бистро „***“, находящ се в гр.Л., ул.“***“№*.
На 22.06.2019г.
свидетелите Л.С.Ж., Н.П.Т. и Х.К.Д. –
служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършили
оперативна проверка на стопанисвания от жалбоподателя обект. Около 10 часа в
обекта влезли свидетелите Н.Т. и Х.Д., които без да се легитимират извършили
контролна покупка на кафе, за което им били издадени касови бележки. След като
напуснали обекта, свидетелите Н.Т. и Х.Д., заедно със свидетелката Л.Ж. го
посетили отново, като се легитимирали като служители на НАП. Извършена била
проверка на фактическата касова наличност в обект, съхранявана у сервитьорите,
които били на работа към момента на проверката, като била установена сума в общ
размер на 54,40лв. Изваден бил междинен фискален отчет от находящото се в
обекта фискално устройство „***” с ИН:***, съгласно който била
разчетена касова наличност в размер на 12,60 лв. Проверката била извършена в
присъствието на представляващия едноличния търговец, стопанисващ обекта, който
бил уведомен от служителите на търговския обект. За установеното по време на
проверката бил съставен Протокол №0373119/22.06.2019г.
На 27.06.2019г.
представляващият едноличният търговец – В.П. И. се явил в НАП, офис Плевен за съставянето на акт за установяване на
административно нарушение. Същият представил относими към проверката документи,
за което бил съставен протокол. Съставен бил АУАН №F495437/27.06.2019г. за това, че на
22.06.2019г. при проверка на процесния търговски обект била установена
положителна разлика между разчетената наличност по документи и фактическата
наличност към момента на проверката, в размер на +41,80 лв., която не била
отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми, с което била нарушена
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил
съставен от св.Л.Ж., в присъствието на свидетеля П.Г.П. – ст.инспектор по
приходите към ЦУ на НАП, и предявен лично на В. П. И., който го подписал, отбелязвайки, че има възражения, които ще
представи писмен вид. В законоустановения срок било депозирано писмено
възражение, в което са изложени съображения за незаконосъобразност на акта,
идентични с тези, посочени в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите Л.С.Ж., Л.Г.А., П.Г.П., Н.П.Т., Х.К. Т., С. М. И., А. Ю. А., както и от приетите писмени доказателства - Протокол за
извършена проверка №0373119/22.06.2019г., АУАН №F495437/27.06.2019г., възражение срещу АУАН
№F495437/27.06.2019г., Наказателно постановление №450230-F495437/19.07.2019г., 2 броя
описи на парични средства, отчет от фискална памет, дневен финансов отчет, 3
бр. декларации от лице, работещо на трудово правоотношение, Протокол
№1559791/27.06.2019г., Декларация за стопанисвани обекти, Договор за наем на
недвижим имот, Договор за наем на общински имот, справка за продажба на
артикули, справка за доставка на артикули, фактура и проформа фактура, Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Съдът даде изцяло вяра на показанията на
свидетелите Л.С.Ж., Л.Г.А., П.Г.П., Н.П.Т., Х.К. Т., тъй като същите са
еднопосочни, безпротиворечиви и в унисон с писмените доказателства по делото.
От посочените гласни доказателствени средства се установява безпротиворечиво
установеното по време на извършената проверка, както и обстоятелствата по
съставяне на АУАН и предявяването му на нарушителя. Даде се вяра и на
показанията на свидетелите С. М. И., А. Ю. А., като еднопосочни и безпротиворечиви, вътрешно и помежду си.
Същите съответстват на показанията на останалите свидетели в частта им относно
обстоятелствата по извършената проверка, а в останалата им част, изясняват
начина на работа в процесния търговски обект, въвеждането и извеждането на
стоки, започване и приключване на поръчка в стокова програма и фискалното
устройство. Посочват, че част от парите в портмонетата на сервитьорите са били
техни лични средства, с които са стартирали работния ден, за да имат такива за
връщане на ресто на клиентите.
Даде се вяра и на писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица, в кръга на тяхната дейност, както и частни документи, неоспорени от
страните.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и
АУАН, въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от
закона писмена форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и от компетентни
лица, съгласно представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
Не са налице процесуални
нарушения в процедурата по издаването на акта и НП. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление.
Неоснователни са
изложените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно-наказателното производство, които са
накърнили правото на защита на наказаното лице.
Не представлява
съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в НП не било отбелязано
местослуженето на актосъставителя. Надлежно е посочена длъжността на
съответното лице, като от събраните доказателства се установява, че същото е
разполагало с необходимата компетентност за съставяне на АУАН.
Не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на
наказаното лице обстоятелството, че не е изписано пълното наименование на
нарушения подзаконов нормативен акт - Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Наредбата е индивидуализирана
в достатъчна степен с посочването на нейния номер, дата на издаване, както и че
е издадена от Министъра на финансите - Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ.
Неоснователен е и
наведения довод, че административно-наказващият орган не бил обсъдил изложените
от санкционираното лице съображения в депозираното от него писмено възражение
срещу АУАН и не бил изложил доводи защо намира същите за неоснователни.
Разпоредбите на ЗАНН не съдържат задължение за административно-наказващият
орган да мотивира преценката си за основателност/неоснователност на направените
възражения срещу съставения АУАН. На следващо място, правото на защита на
санкционираното лице не е накърнено, доколкото доводите във възражението са
наведени и в хода на съдебното производство и подлежат на обсъждане от съда.
Описаните в
обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват по безсъмнен начин от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради изложените по-горе
съображения. От приетите писмени доказателства, както и от свидетелките
показания безпротиворечиво се установява наличието на фактическа наличност на
паричните средства в обекта вповече от тази, въведена и отчетена от фискалното
устройство.
Правилно е приложен
материалният закон. Описаните факти съответстват на правната квалификация на
деянието като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ. Съгласно посочената разпоредба извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Безспорно
се установява касова наличност вповече, която не е била регистрирана във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въвеждане“. От показанията на
свидетеля А. А. – служител на жалбоподателя на длъжност сервитьор, който е
бил на работа към момента на процесната проверка, се изяснява, че разликата в
касовата наличност се дължи на обстоятелството, че сервитьорите са стартирали
работа с известна сума лични пари, за да могат да имат налични такива за
връщане на ресто на клиентите. Посоченото обстоятелство обаче не води до
несъставомерност на деянието, като нарушение на чл.33, ал.1 от наредбата.
Посочените парични средства е следвало да бъдат регистрирани във фискалното
устройство като „служебно въведени“ и именно нерегистрирането им представлява
нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от приложимата наредба и е довело до установената
положителна разлика между фактическата касова наличност и тази регистрирана във
фискалното устройство. Изискването на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) е предвидено с
цел съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства. Всяка една разлика между наличните
и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един
момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.
Съдът възприема като
защитна версия на жалбоподателя изложените доводи, че разликата в паричните
суми се дължи на обстоятелството, че са били налице заплатени сметки от
клиенти, но сервитьорите не са могли да ги приключат в стоковата програма,
което автоматично да доведе до отразяването на паричната сума и във фискалното
устройство, което е свързано към нея. Сервитьорите са били длъжни да приключат
сметките при искане на клиент да заплати, както и са имали възможност да
отразят като приключени сметките, които вече са им били платени при започване
на проверката. Изложените обстоятелства, като причина за разлика в паричните
суми не се установяват и от събраните по делото доказателства.
Правилно е определена
санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. В чл.185,
ал.2 ЗДДС е предвидена имуществена санкция за едноличен търговец, който извърши
или допусне извършването на нарушение по чл.118 ЗЗДС или на нормативен акт по
прилагането му, извън случаите по ал.1 /неиздаване на документ по чл.118, ал.1
от ЗДДС/, като когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал.1. В процесния случай при извършената контролна покупка проверяващите
са установили надлежното издаване на фискален касов бон, поради което приложима
е именно ал.2 на посочената разпоредба. Налице е нарушение на разпоредба на
цитирания подзаконов нормативен акт - Наредба Н-18 на МФ. Доколкото на
жалбоподателя не е вменено нарушението да е довело до неотразяване на приходи,
наложената санкция е в размерите предвидени в ал.1 – имуществена санкция от 500
до 2000 лв. С оглед на посочената причина и в АУАН и НП не са изложени факти и
не е подлежало на доказвано в хода на производството обстоятелството по
неотразяване на приходи, поради което неоснователни са и изложените от
жалбоподателя доводи в този смисъл.
Нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Същото е формално
такова, на просто извършване. Поради изложените по-горе доводи, деянието е
съставомерно при липса на неотразяване на приходи, поради което това
обстоятелство не може до доведе до извод за маловажност на случая, а е
съобразено при прилагане на съответната санкция – в границите по ал.1. Деянието
е типично такова, не са налице някакви изключителни обстоятелства, които да са
причина констатираната разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното
и функциониращо фискално устройство. Посочените от жалбоподателя смекчаващи
отговорността обстоятелства – липсата на предходни нарушения на данъчното
законодателство от санкционираното лице, както и неголямата сума, за която е
била констатирана разлика, тъй като не е била „служебно въведена“ във ФУ, също
не водят до извод за маловажност на случая, а следва да бъдат взети предвид при
индивидуализацията на наказанието.
Съдът намира, че в
процесния случай се установява наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, поради което изводът на
административно-наказващият орган за налагане на санкция над минималния
предвиден в закона размер се явява необоснован. Наказателното постановление
следва да бъде изменено в частта му относно размера на наложената имуществена
санкция, като същият бъде намален до минимума, предвиден в закона – 500 лв. В
останалата му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно.
Мотивиран
от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№450230-F495437/19.07.2019г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ към ЦУ на НАП, с което на ЕТ “***“, представлявано от В.П. И., ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 700 лв.
на 500 /ПЕТСТОТИН/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: