гр. ЛЕВСКИ, 19.12.
Районен
съд - Левски, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми ноември
Съдебни
заседатели:
при участието на секретаря Ваня
Димитрова и прокурора _, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №361 по описа за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Настоящото производство е образувано по постъпила жалба
от И.И.А., ЕГН**********,***, срещу
наказателно постановление №18-0293-001056/25.06.2018 г. издадено от началник
РУП към ОДМВР Плевен РУ - Левски.
Жалбоподателката е останала недоволна от издаденото
против нея наказателно постановление, като счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че във връзка с работата си трябвало да използва GPS устройство в гр.Левски. Отнело й време да
въведе данните, с цел указване на посоката, в която трябва да потегли. Търсейки
по – сенчесто място, запалила автомобила и докато устройството било в ръката й,
започнала да маневрира, за да се придвижи няколко метра напред, срещу нея се
появил полицейски автомобил. Свалени били рег. табели на автомобила на
жалбоподателката и й бил връчен АУАН. Оспорва констатациите в акта, че е
неправоспособен водач, както и че използва мобилен телефон. Не оспорва
единствено, че не била поставила обезопасителен колан. Жалбоподателката навежда
доводи относно наложената й ЗППАМ.
Твърди, че НП е съставено на базата на АУАН, в който не
било квалифицирано правилно нарушението, което била извършила, и АУАН бил
съставен неправомерно. Намира, че описанието на нарушението и обстоятелствата,
при които било извършено в АУАН се разминавали с тези в НП. В НП бил вписан
пасаж, който липсвал в АУАН; постановените глоби се различавали от нарушените
обстоятелства. В НП липсвало посочване на свидетели присъствали при съставяне
на АУАН. В НП не била посочена дата на образуване на преписката по чл. 150 от
ЗДвП, нито номер на същата, което я лишавало от възможността да направи
проверка на обстоятелства. Счита, че извършеното
от нея нарушение е прекалено незначително и несравнимо с всички предприети
срещу нея мерки, описани по–горе. Не се
разбирало еднозначно от постановеното в НП има ли отнети точки или не. Твърди, че в НП бил посочен АУАН Д664219, а
на копието, което й било връчено, номерът бил серия Д, акт 0664219. В АУАН бил
посочен номер на СУМПС, което притежавал, като в същото време бил съставен по
чл. 150 от ЗДвП, което било явно противоречие.
Прави
искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно наказателното
постановление.
Претендира
за обезщетение и възстановяване на разходи и загуби от материален вид, като
съдът да прецени каква сума да й бъде присъдена, в случай, че законът
позволява.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното
производство против жалбоподателката е започнало със съставяне на 07.06.2018 г.
АУАН за това, че на същата дата в 13:40 часа, в гр. Левски, по ул. Елин Пелин,
управлява лек автомобил 999, с описан рег. номер, без да използва обезопасителен
колан, с който е оборудван автомобилът, използва мобилен телефон без
устройство, което изключва намесата на ръцете и без СУМПС (неправоспособен).
Посочени
като нарушени разпоредбите на чл. 104А,
137А, ал.1 и чл. 150 от ЗДвП.
Въз
основа на направените в АУАН констатации, административно наказващият орган е
издал наказателното постановление, с което наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на
50лв., на основание чл.183, ал.4 т.6 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв.
И
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.
В
съдебно заседание са разпитани свидетели.
От
показанията на разпитания свидетел С. се установява, че движейки се по ул. Елин
Пелин в гр. Левски, забелязали водач, който използва мобилен телефон. Спрели
автомобила за проверка, поискали свидетелство за управление и другите
документи, за които жалбоподателката заявила, че не ги носи със себе си. За
нарушенията бил съставен акт, като преди това били въведени данните й в РСОД, и
при извършената проверка се установило, че жалбоподателката била временно
лишена от право да управлява МПС. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателката
е говорела по телефона, докато е шофирала, че телефонът е бил използван, и че
той го е възприел. Уточнява, че констатациите са отразенио в акта, вкл. и че водачката
е без обезопасителен колан.
В
този смисъл са и показанията на свидетеля П., от които се установява, че
извършвали обход в гр. Левски, на ул. Елин Пелин установили, че по време на
проверката водачът е без колан и че говори по телефона.
Нарушението
е констатирано в светлата част на денонощието, установява се, че актът е бил
съставен в присъствието на жалбоподателя и му е бил предявен.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението,
извършено от страна на жалбоподателя. Същите са възприели нарушението.
Свидетелите дават добросъвестно показанията си, които са последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраните писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Съдът намира, че от представените по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства се установява по несъмнен и безспорен начин
наличието на виновно извършени от страна на жалбоподателката нарушения.
Разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП въвежда
забрана за използване на мобилен телефон по време на управление на превозно
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.
Неизпълнението на тази разпоредба се
санкционира по чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв.
С оглед на събраните по делото доказателства бе
установено безспорно, че водачът е използвал мобилен телефон по време на
управлението на превозното средство, без използване на устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете, поради което е осъществил
състава на административно нарушение, съставомерно по чл. 104А от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1,М2,М3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Неизпълнението на тази разпоредба на ЗДвП се
санкционира по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв.
Непоставяйки предпазния колан, водачът е
осъществил състава на административно нарушение, съставомерно по чл. 137а от
ЗДвП.
Описанието на нарушенията дава възможност на
нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушения.
Нарушенията са описани със съставомерните им белези, посочени са и
обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Направените възражения от страна на
жалбоподателката, че не е използвала мобилен телефон по време на управлението
на МПС, а GPS устройство съдът намира за
неоснователни и за защитна теза, предвид установеното в хода на съдебното следствие
и безспорното установяване на извършеното нарушение. В този смисъл са
показанията на актосъставителя и разпитания свидетел.
Останалите възражения съдът намира за неоснователни,
а в частта относно издадената ЗППАМ – ирелевантни, тъй като същата не е предмет
на настоящото производство.
И в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
се съдържа пълно фактическо описание на извършените от жалбоподателя
административни нарушения.
В обжалваното наказателно постановление
установеното е отразено по сходен начин, като е дадена същата правна квалификация
на извършеното.
В хода на съдебното производство нарушението е
доказано по несъмнен и безспорен начин, като административнонаказателното
производство е проведено при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.
Размерът на наложените глоби е императивно
определена.
Предвид изхода на делото неоснователна е
претенцията на жалбоподателката за присъждане на обезщетение и възстановяване
на разходи и загуби от материален вид, като съдът да прецени каква сума да й
бъде присъдена. Освен, че не е конкретизирана претенцията, разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН посочва изчерпателно вида на разноските, които се присъждат в
производството по обжалване на наказателни постановления. Ако наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на
нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени, а при отменяне на наказателното постановление разноските остават за
сметка на държавата.
С оглед изложеното съдът приема, че нарушението е доказано по
несъмнен и безспорен начин, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №18-0293-001056/25.06.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР
Плевен РУ - Левски, с което на И.И.А.,
ЕГН**********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. на основание чл. 183, ал.4, т.6
от ЗДвП за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4
т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. за нарушение на чл.137А, ал.1 от
ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: