№
гр. Левски, 18.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №366 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Т.П.П. ***, чрез адв.Я.Т. – ВТАК
срещу Наказателно постановление №18-0938-002555/19.03.2018г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ.
Наведен е довод
за необоснованост на НП. Изложени са твърдения, че жалбоподателят не бил
управлявал процесния автомобил към момента на извършване на проверката, както и
за липсата на представени от административно-наказващия орган доказателства за
липсата на валидна застраховка гражданска отговорност. Наведен е довод за
неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответната страна
по жалбата – ОДМВР – Плевен изразява писмено становище, че жалбата следва да
бъде оставена без последствия и наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 05.03.2018г. на
жалбоподателя Т.П. Тодоров бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение сер.Д №532256/05.03.2018г., за това, че на 05.03.2017г., около
13,20ч. в гр.Левски, ул. „Александър Стамболийски”, като водач на лек автомобил
*** с рег.№***, собственост на ЕТ „***“ с ЕИК:***, управлява без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Актът бил съставен от св.С.К.
– мл. полицейски инспектор при РУ – Левски и подписан от свидетеля Д.Й.. АУАН е
подписан от жалбоподателя на 05.03.2018г. без възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение било издадено обжалваното Наказателно постановление
№18-0938-002555/19.03.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева на основание чл.638, ал.3 от КЗ за нарушение на
същата разпоредба. В наказателното постановление е възприета фактическа
обстановка, идентична с тази в АУАН.
В съдебно заседание в
качеството на свидетели са разпитани актосъставителя С.И.К. и свидетеля по акта
Д.Ю.Й.. Същите и след предявяване на съставения АУАН заявяват, че нямат спомени
за случая.
Като писмени
доказателства по делото са приети АУАН сер.Д №532256/05.03.2018г., НП№18-0938-002555/19.03.2018г.,
НП№18-0938-000438/20.03.2018г. Заповед №316з-770/2016г., справка за собственост
на МПС, справка за нарушител-водач, проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, които съдът кредитира като официални документи, издадени
от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните.
От приложената проверка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от база данни на Гаранционен
фонд, се установява, че към 05.03.2018г. процесното МПС с рег.№*** няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неоснователен е наведения в жалбата довод
за неспазването на последните, като меродавна е датата на издаване на
наказателното постановление, а не датата, на която същият е връчен на
санкционираното лице.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и
подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Налице е съответствие
между описаните факти в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение обаче се явява недоказано от събраните в хода на
съдебното производство доказателства.
От приложената справка се
установява, че действително към датата на вмененото нарушение, за процесното
МПС не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Неустановени
са обаче останалите елементи от фактически състав на нарушението по чл.638,
ал.3 КЗ. Не е доказано, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, за което
не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
В тежест на
административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства, включени във
фактическия състав на вмененото нарушение. В процесния случай от показанията на
разпитаните свидетели, които нямат каквито и да било спомени за извършената
проверка на посоченото в акта лице, не могат да бъдат установени по категоричен
начин датата и мястото на управление на МПС, както и обстоятелството, че същото
е било управлявано именно от жалбоподателя. Изложените в АУАН факти и
обстоятелства са предмет на доказване в хода на производството пред съда. По
отношение на процеса по доказване по административнонаказателни дела намират
субсидиарно приложение правилата на НПК, предвид разпоредбата на чл.84 ЗАНН.
Съгласно чл.14, ал.2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване
не могат да имат предварително определена сила. Предвид на това, съдът не е
обвързан с презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за
установяване на фактите по нарушението единствено от административно-наказващия
орган при упражняване на правомощията му по чл.52 и следващите от ЗАНН.
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0938-002555/19.03.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Плевен, с което на Т.П.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лева за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: