гр. ЛЕВСКИ, _22.02._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и трети януари_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _160_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК.
В РС–Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Й. В. –
изпълнителен директор, чрез В. В. – юрисконсулт, против
М.Б.Д., с ЕГН**********,*** 7 – наследник на Е.Г.Д..
В исковата молба се твърди, че
ищецът е депозирал срещу ответника М.Б.Д.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която
ответникът в законоустановения срок, е депозирал възражение.
Твърди се, че като собственик (ползвател)
на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Твърди се, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране,
които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите; че общите условия от
Твърди се, че е определен редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в получаваните фактури е най – късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът
е изпаднал в забава за тази сума, като ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума.
Сочи се в исковата молба, че ответникът,
видно от приложеното в ч.гр.д. 55/18 г. по описа на ЛРС извлечение от сметка за
абонатен №***, е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задълженията си, а сградата – етажна собственост на М. Б.
Д., в която се намирала абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на
ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „***” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на М.Б.Д., с ЕГН **********, че
ответникът дължи на ищеца сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 584.89 лв., от които 492.64 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017г. и 92,25 лв. лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №55/18
г. по описа на ЛРС до окончателно изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. на основание чл. 78
от ГПК и разноски в заповедното производство.
С исковата молба на основание чл. 219,
ал.1 от ГПК е направено искане и е допуснато привличане и е конституирано като
трето лице помагач „***” ООД с адрес на офис в гр. П*** – фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ на процесния адрес.
В едномесечния срок по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника, който оспорва изцяло иска, като счита същия за неоснователен и
недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Производството по делото е било
образувано пред РС – Плевен по постъпило на 14.12.2017 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което с определение от 15.12.2017г.
е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Левски.
Безспорно е и се установява, че пред ПРС
е било образувано ч.гр.д.9395/2017 г. по подадено от ищеца „***” ЕАД за
издаване на Заповед за изпълнение против длъжника Е.Г.Д., от която претендират
парично вземане за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.12.2007 – 30.04.2017г. сумата от 1885,61 лв., лихва за забава върху тази
сума в размер на 1080.04 лв., законна лихва върху главницата от 03.02.2008г. до
05.12.2007г., законна лихва върху главницата от 14.12.2017г. до окончателното й
изплащане, както и разноски д.т. 9,32
лв., и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 15.12.2017 г.
производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Левски.
Безспорно е също така, видно от
издадената Заповед №38/22.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение, че срещу длъжника Е.Г.Д. в полза на ищеца е
издадена Заповед да изпълнение за сумите 1885,61 лв. – главница за периода от
01.12.2007г. до 30.04.2017г., представляваща стойността на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007г. до 30.04.2017г., сумата
1080,04 лв. върху главницата за периода от 03.02.2008г. до 05.12.2007г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2017г. – датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
от 109.32 лв. разноски по делото.
Не се спори и се установява от
приложеното дело на РС – Левски, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжницата е възразила
срещу Заповедта за изпълнение и с Разпореждане 011/12.02.2018г. РС – Левски е
указал на „***” ЕАД, че в едномесечен срок от уведомяването могат да предявят
иск за установяване на вземането си.
Приложено е удостоверение за наследници,
от което се установява, че длъжникът Е.Г.Д. е починала на 08.02.2018г. и след
смъртта си е оставила наследник по закон М.Б.Д. – син.
В отговора на исковата молба ответникът
счита искът за неоснователен, като сумата се претендира като „топлинна
енергия”, като възражението е, че в апартамента радиаторите са свалени, като не
се ползва вода, никога не са били монтирани устройства за отчитане на топлинна
енергия, липсвал водомер за отчитане на топла вода и от
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140 ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителни тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната Наредба по чл. 36, ал.3 от ЗЕ.
С оглед на изложеното, ищецът следва да
установи, че ответникът е ползвал топлинната енергия, доставена за процесния
имот за съответния период.
Ищецът не е представил доказателства,
които да свържат ответника с топлофицирания имот, нито договор, подписан между
ищеца и ответника.
Наследодателят на ответника – длъжник по
Заповедта за изпълнение на парично задължение има заявен настоящ адрес *** от
1995г., а ответникът М.Б.Д. – постоянен и настоящ адрес ***.
От друга страна в случая е налице
несъответствие между периода и сумите по Заповедта за изпълнение, които са
различни с тези по исковата молба.
По делото са представени справка
извлечение по пера на М.Б.Д. с аб. №22360, както и заверени копия от фактури с
потребител №22360 Б. Д. А., който видно от справката за предоставяне данни по
реда на Наредба 14/18.11.09г. е починал и е съпруг на Е.Г.Д..
Третото лице помагач „” ООД, представя
обобщена справка за дължими суми за топлинна енергия за отопление и топла вода,
както и индивидуални месечни справки за използвана топлинна енергия за периода
от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. на името на Б. Д. А..
Както бе посочено вече Заповедта за
незабавно изпълнение е издадена срещу Е.Г.Д., като заявителят е представил
препис – извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия с
потребител 22360 Е.Г.Д..
Предявеният иск е установителен за
вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Всяко вземане се
индивидуализира със страни, основание и размер. Исковата молба по чл. 422 от
ГПК следва да съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство.
Ищецът не представи сключен между страните договор за предоставяне на топлинна
енергия и ползването от ответника.
Позоваването от страна на ищеца на
извлечение от сметка на абонатен № 22360 на името на различни потребители не е
достатъчно доказателство за иска за установяване на съществуване на вземането
по чл. 422 от ГПК, при който на доказване подлежат спорните факти от значение
за решаване на делото.
След като ищецът не установи по безспорен
начин качеството на потребител на ответника и не представи релевантни
доказателства, от които да и видно наличието на валидно сключен договор между
страните за доставка на топлинна енергия
при общи условия и не доказва точният размер на вземането си, следва
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно разноските по делото:
Ищецът дължи на ответника разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за които има представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че възражението на ищеца за
прекомерност е неоснователна с оглед фактическата и правна сложност на делото,
броя на съдебните заседания.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр. П***, представлявано от Й. В. – изпълнителен директор, против М.Б.Д., с ЕГН**********,*** 7 –
наследник на Е.Г.Д. искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сума за консумирана топлинна
енергия в общ размер на 584.89 лв., от които 492.64 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г. и 92,25 лв. лихва за забава от 05.01.2015 г. до 05.12.2017
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. №55/18 г. по описа на РС
- Левски до окончателно изплащане на сумите като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. Източна индустр. зона 128, да заплати на М.Б.Д., с ЕГН**********,*** 7 направените
деловодни разноски в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „***” ООД, ЕИК:***, като трето
лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: