РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _28.02._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети февруари_ 2019 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _452_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответниците заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, с оглед на което със съобщение, получено от дружеството на същото е указано, че може да предяви иск относно вземането си в 1 месечен срок, като се довнесе дължимата държавна такса.

Твърди се, че ответницата в качеството се на собственик на имот – апартамент, находящ се в гр. С. е клиент на потребители на топлинна енергия за битови нужди и като такъв е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от м. V.2015 г. до м. ІV.2017 г., за който период не са изплатени дължимите суми.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ************* сумата от 3821,01 лв., от които 3438,24 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. май 2015 г. до м. април 2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в общи фактури с № 0065010890/31.07.2015 г., № 0075668257/31.07.2016 г. и с № 0081905017/31.07.2017 г. и 325,10 лв. законна лихва за забава от 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 56,67 лв., от които 51,24 лв. главница за предоставена услуга за дялово разпределение от м. май 2015 г. до м. април 2017 г. и 6,43 лв. лихва за периода от 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., ведно със законната лихва от 20.10.2017 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените деловодни разноски.

С исковата молба е направено искане да се конституира като трето лице – помагач на ищеца ************ със седалище и адрес на управление гр. С.– фирма извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот.

Направено е искане за извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Ответницата е получила съобщението за подадената искова молба по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК й е назначен особен представител на разноски на ищеца.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в който е изразено становище, че депозираната искова молба е допустима, но неоснователна. Оспорено е твърдението, че ответницата дължи претендираните от ищеца суми. Оспорена е приложимостта на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *************** на потребители в гр. С. от 2014 г., тъй като не са представени доказателства същите да са публикувани по надлежния ред, респективно да са влезли в сила по отношение на ответницата. Не са направени възражения по исканията за конституиране на трето лице помагач на ищцовото дружество и по приемане на писмените доказателства, приложени към исковата молба, с уговорката, че следва да се изключат от доказателствата по делото като неотносими общите условия, ако не се представят доказателства за надлежното им публикуване и влизане в сила.

В производството е конституирано в качеството на трето лице-помагач на ищеца ***************.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства /заявление-декларация, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, договор между ЕС и ************, протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост/ е, че ответницата е съсобственик на апартамент № 2, находящ се в гр.***************** и като такава е потребител на топлинна енергия за апартамента, който представлява топлоснабден имот. В качеството й на собственик на топлоснабдения имот ответницата е страна по възникнало облигационно правоотношения по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ал.1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Към делото е приложено ч.гр. д. 32/2018 г. на РС Л., видно от което е, че по същото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, но същата е връчена при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя в 1 месечен срок от съобщението да предяви настоящия иск. Искът е предявен в указания срок, поради което се явява допустим.

За установяване на това дали са налице дължими суми от ответната страна по делото е назначена съдебно техническа експертиза. Заключението по съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните и същото е прието от съда като пълно и компетентно изготвено и от него се установява, че правилно разпределената на абоната за процесния период топлинна енергия възлиза на 2518,56 лв., както и че сумите за топлинна енергия са начислявани съгласно действащата нормативна уредба за исковия период.

По делото не са представени каквито и да било доказателства, от които да се установява, че собственика на топлоснабдения имот е заплатил дължимите суми в размер на 2518,56 лв., поради което, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата посочена от вещото лице, а именно за сумата от 2518,56 лв., като за разликата над тази сума, до предявения размер от 3821,01 лв. искът се явява неоснователен и недоказан.

По претенцията на лихви, съдът приема, че предявеният иск се явява недоказан. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява какъв е размера за дължими лихви за главница от 3438,24 лв., но няма данни какъв е размера за лихви върху сумата от 2518,56 лв., поради което предявеният иск в тази му част се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че ответницата не е заплатила дължимите се суми за топлинна енергия за периода от 05.2015 г. до м. 04.2017 г., както и че за този период ищцовото дружество е фактурирало суми за главница общо в размер на 3438,24 лв. и лихвата върху тази фактурирана сума е в размер на 325,10 лв. Следва да бъдат отхвърлени и предявените искове за главница в размер на 51,24 лв. за предоставена услуга за дялово разпределение от м.05.2015 г. до м. 04.2017 г. и за лихва в размер на 6,43 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главница от 51,24 лв. – като недоказани.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски съобразно уважената част от иска, а именно сумата от 684,53 лв. за настоящото производство. Видно от платежните документи по делото е, че ищцовата страна е внесла като д.т. в настоящото производство сумата от 76,42 лв., заплатила е разноски за назначения представител на ответницата в размер на 497 лв., за възнаграждение на вещото лице по СТЕ – 702 лв. и за възнаграждение на вещото лице по СЧЕ – 550 лв. Към тях следва да се добави и минимално юрисконсултско възнаграждение, а именно сумата от 50 лв. При това положение общо направените разноски са в размер на 1875,42 лв. По делото са предявени искове за главници общо в размер на 3438,24 лв. и искове за лихви общо в размер на 325,10 лв. В настоящото производство исковете за главници са уважени от части – за сума общо в размер на 2518,56 лв., а исковете за лихви се отхвърлят изцяло. Тъй като по делото няма представен списък на разноски от който да става ясно коя част от разноските по кой именно иск е направен, съдът приема, че от направените разноски половината са за исковете за главница, а другата половина са за исковете за лихви. При това положение ½ част от разноските се равнява на 937,71 лв. Тъй като както бе посочено по-горе исковете за лихви се отхвърлят то и искането за половината разноски следва да бъде отхвърлено. От исковете за главници се уважава 73% от общо предявените суми, поради което от другата ½ направени разноски следва да бъде присъден съответен на уважения процес, а именно 73 % от разноски в размер на 937,71 лв., в резултат на което се получава, че следва да се присъдят разноски в размер на 684,53 лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ВЗЕМАНЕТО на ******************, с ЕИК ***********, гр.С. ул.************, представлявано от С.Ч. – изпълнителен директор, по отношение на Т.С.К. с ЕГН ********** ***, като потребител на топлинна енергия, предоставяна му от **************, за имот, находящ се в гр.**********************, с абонатен № 163104 за сумата от 2518,56 лв. - главница представляваща общо дължими и неизплатени суми за доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. до м.04.2017 г. включително; ведно със законната лихва върху главницата от 2518,56 лв., считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

За разликата над уважената сума като главница от 2518,56 лв. до първоначално предявената сума за главница от 3438,24 лв. и за лихви в размер на 325,10 лв. ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница в размер на 51,24 лв. за предоставена услуга за дялово разпределение от м.05.2015 г. до м. 04.2017 г. и за лихва в размер на 6,43 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 10.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главница от 51,24 лв. – като недоказани.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на *************** като трето лице помагач на *******************.

ОСЪЖДА Т.С.К. със сочени по-горе данни да заплати на *************** със сочени по-горе данни направени деловодни разноски в настоящото дело в размер на 684,53 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: