Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 15.02. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд - Левски, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_415_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от С.Г.К., ЕГН**********, с адрес: ***, против НП №35-0000218/31.07.2018г. на началник ***.    

Жалбоподателят твърди, че извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия.

Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с наложните му административни наказания. Оспорва законността на постановеното административно наказание.

Счита, че при постановяване на обжалваното наказателно постановление са допуснати закононарушения, водещи до незаконосъобразността му:

- липсата на компетентност;

- неспазване на установената форма;

-съществено нарушение на административнопроизводствените правила;

- противоречие с материалноправните разпоредби;

- несъответствие с целта на закона.

Навежда подробни съображения. Сочи, че АНО не е обосновал защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Моли  съда да отменени наказателното постановление изцяло.

            За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 11.04.2018 г. около 07:00 часа в с. ***, като водач на автобус „****” с посочен рег. номер, осъществява превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.***, с маршрутно разписание №4201, със следните нарушения: водачът не е издал документ за платена превозна цена на два броя пътници;

- водачът не е осигурил правилното използване на дигиталната карта на водача (видно от дигиталната разпечатка от 11.04.2018г.).

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 37а, т.7 от Наредба №2 на МТ от 15.03.2002г. и чл. 32 §1, изр.1  от Регламент №165/2014г.

За нарушенията, констатирани с АУАН, административнонаказващият орган е издал на 31.07.2018г. наказателно постановление против жалбоподателя, с което за нарушение на чл. 37а, т.7 от Наредба №2 на МТ от 15.03.2002г. и чл. 32 §1, изр.1  от Регламент №165/2014г., на основание чл.94, ал.1 от Закона за автомобилните превози, е наложена глоба от 700 лв., и на основание чл.93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

От показанията на разпитаните свидетели – служители в Изпълнителна агенция „***” – Плевен се установява, че при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка автобус, описан в акта. При проверка на документите било установено, че водачът не е издал билети на 2 бр. пътници и не е използвал дигитална карта, което е задължително, като без дигитална карта нямало по какъв начин да сметнат времето за почивка. Това било установено с дигитална разпечатка, излизал касов бон, приложен по делото, като отгоре на бона в момента на проверката името К. липсвало.

Установява се от показанията, че картата е дигитална, електронна, и че трябва да има карта на водача и разчитат работата му въз основа на разпечатката. На дигиталната карта било посочено било времето на управление – 00:00 ч., а началната спирка била ***, като проверката е извършена в с. С.. При разстояние 30-40 км. каквото било между населените места, е следвало да е изписано колко време е управлявал.  Според свидетелите картата е била извън тахографа, което било видно от графиките.

 

Съдът намира възражението на жалбоподателя относно липсата на материална компетентност, овластяваща началника на „*** за издаване на обжалваното наказателно постановление за неоснователно.

Същата е регламентирана със Заповед №РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

По отношение на жалбоподателя е наложена на основание чл. 94, ал.1 от ЗАвП глоба в размер на 700 лв. за за нарушение на чл. 37а, т.7 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС. 

Съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление не съдържа в пълнота обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено нарушение. Съгласно приетата за нарушена норма на чл. 37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. Съгласно чл. 31, ал.1 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ, документ за платена превозна цена са както билет, така и карта. В случая в обстоятелствената част на наказателното постановление липсват обстоятелства досежно факта дали лицата, които са пътували не са притежавали предварително издадена карта. 

На следващо място, в АУАН и НП не е са индивидуализирани по никакъв начин лицата, за които се твърди, че са били без превозен документ, което ограничава правото на защита на наказаното лице от една страна, а от друга лишава съда от възможността да призове в качеството на свидетели лицата, които са пътували, доколкото същите са възприели пряко и непосредствено факти, имащи значение за разкриване на обективната истина. Това от своя страна има за своя последица недоказаност на деянието, което се твърди, че е извършил жалбоподателят, тъй като в хода на производството не е установено по никакъв начин, че превозваните лица са платили на водача превозна цена и същият, в нарушение на чл. 37а, т.7 от Наредба №2 от 15.03.2002г. на МТ не им е издал документ за заплатена превозна цена.  

Съдът намира описаните нарушения за съществени, поради обстоятелството, че с тях се нарушава правото на защита на жалбоподателя, което само по себе си е основание за отмяна на наказателнмото постановление.

По отношение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал.2 от ЗАвП за нарушение на чл. 32, §1, изр.1 от Регламент (ЕС) №165/2014г. Същественото в случая е, че от описанието в обстоятелствената част не може да се разбере какво конкретно нарушение е извършил водачът.

Твърдението е, че водачът не е осигурил правилното използване на дигиталната карта на водача, което било видно от дигиталната разпечатка от 11.04.2018г., която е приложена към акта. В НП обаче не се посочва в какво се изразява това неправилно използване. Според свидетелските показания водачът я е извадил след като са го спрели. От друга страна – че картата е била извън тахографа, което показвали графиките.

От описанието на деянието не може да се разбере в какво се изразява неправилното използване на дигиталната карта, като е неодпустимо тези факти и обстоятелства да се установяван впоследствие, чрез свидетелски показания. Те слбедва да бъдат ясно и точно посочени в обстоятелствената чакст на акта и НП, за да се даде възможност на наказаното лице да изложи възраженията си, а съдът да извърши проверка за законосъобразност по същество. Така описаното деяние и  дадената правна квалификация не дава достатъчно конкретна информация, за да се прецени какво правило за поведение не е спазил жалбоподателят.

Посочената за нарушена разпоредба чл. 32 §1, изр.1 съдържа общо задължение за водачите да осигуряват правилно функциониране и използване на дигиталните тахографи и картите на водача. Тя има бланкетен характер. В следващите параграфи от глава VІ Използване на уредите от Регламента са разписани и детайлизарани съответните правила при използване на тахографите.

В случая обаче не е посочено кое от изброените в чл. 34 от същия регламент конкретни задължения на водачите не е било изпълнено, а е визиран само общият текст на чл. 32 §1 изр.1 от регламента, което не е достатъчно.

По същество липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и посочване на нарушените законови разпоредби, което е особено съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на НП като незаконосъобразно.

 

По изложените съображения съдът    

 

 

РЕШИ:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000218/31.07.2018г. на началник Областен отдел „***, с което на от С.Г.К., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл. 94, ал.1 от закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на седемстотин лв. и на основание  чл. 93в, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание – глоба в размер на петстотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: