МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №340/2018г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу А.С.П., роден на *** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес:***, понастоящем с взета МН „Задържане под стража” в Затвора гр.Плевен, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 04.09.2018г., в с.А., обл.П., от дом находящ се на ул.”…” №…, при условията на повторност отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Хуаей И6 ІІ Компакт” на стойност 310.00 лв., с поставени в него 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” на стойност 10.00 лв. и 1 бр. немска СИМ карта на мобилен оператор „Лабара” на стойност 20.00 лв., всички вещи на стойност 340.00 лв. от владението на собственика Л.А.М. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимият А.С.П. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимия П. за доказано по несъмнен начин.

Пледира съдът за признае за виновен подсъдимия по повдигнатото обвинение и да му наложи наказание лишаване от свобода малко над минимума, за срок от две години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3.

Подсъдимият се явява лично и се представлява от адв. В.П..

Защитникът адв. П. счита, че вината на неговия подзащитен е доказана в цялост, като според него всички извършени престъпления от подсъдимия са извършени под влияние на наркотици. Видно било от епикризата на лекуващия го лекар, когато бил настанен в Клиниката за наркотични зависимости, че нямало заключение в смисъл, че не може да контролира действията и постъпките си. Самият П. споменавал, че към момента на това, което извършва, нямал идея защо го прави и едва ли не губел спомен за случилото се. Пледира съдът да наложи наказание на подсъдимия близко до най-долната граница една година, отчитайки смекчаващите обстоятелства и така определеното наказание да намали с ¼.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че подсъдимият П. на 04.09.2018г. проникнал в дома на Л.А.М., живущ ***, с цел извършване на кражба. Влязъл през незаключената врата на къщата, като в една от стаите видял мобилен телефон „Хуаей” с поставени в него една СИМ карта на „Виваком” и една СИМ карта на мобилен оператор „Лебара”, който телефон бил включен на зарядното устройство. Телефонът бил собственост на свидетеля М.. Подсъдимият П. взел телефона и напуснал къщата. Поставил негова СИМ карта в телефона, но батерията паднала и не успял да го ползва.

Към 21.00 ч. свидетелят М. се прибрал вкъщи и забелязал, че телефонът го няма, обадил се на тел.112 и заявил за констатираната кражба. На мястото пристигнали полицейски служители, които след оглед е установили, че не е проникнато с взлом в дома и няма откраднати други вещи. По случая било образувано досъдебно производство.

При извършено претърсване в дома на подсъдимия на адрес *** били открити и иззети следните вещи: 1 бр. мобилен телефон „***, черен на цвят, 1 бр. СИМ карта на „***” с №*** на „***” с ИМЕИ на телефона *** и ***; 2 бр. СИМ карти на „Лебара” *** и друга СИМ карта на „***” с №****, за което бил съставен протокол, одобрен от съда.

В хода на разследването била назначена съдебно - оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че пазарната стойност на вещите предмет на престъплението е 340.00 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за претърсване и изземване; обясненията на подсъдимия П., показанията на свидетеля Л.М., заключението на съдебно – оценителната експертиза, както и справката за съдимост.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на свидетеля и вещото лице.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 и 2 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетеля и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Установено е, че на 04.09.2018г., в ***, при условията на повторност отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „***” на стойност 310.00 лв., с поставени в него 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „****” на стойност 10.00 лв. и 1 бр. немска СИМ карта на мобилен оператор „****” на стойност 20.00 лв., всички вещи на стойност 340.00 лв. от владението на собственика Л.А.М. от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

От обективна страна деецът е прекъснал фактическата власт върху вещите, която до извършване на деянието се е осъществявала от собственика им и е установил своя такава.

Налице е квалифициращото обстоятелство повторност, по отношение на П., тъй като същият е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова деяние – присъда, постановена по но.х.д. №548/2017г. по описа на РС – Левски, влязла в сила на 29.05.2018г. Не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанието. Предвид предишните осъждания на дееца, извършено деяние при условията на повторност, деянието не се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещта владелеца, че вещта е чужда собственост, предвиждал е преминаването й в негова фактическа власт и е искал установяването на тази власт върху предмета на престъплението. Намерението на подсъдимия е било противозаконно да присвои вещите, като се разпореди с тях в свой интерес.

При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази признанието на вината от страна на подсъдимия, оказаното съдействие на органите на досъдебното и съдебното производство, съжалението, което изразява. Така мотивиран съдът налага на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца при първоначален общ режим, като на основание чл. 58а от НК намалява така наложеното на А.С.П. наказание лишаване от свобода с 1/3, като му определя наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален общ режим.

С присъда, постановена по н.о.х.д. №548/2017г. по описа на РС - Левски, влязла в сила на 29.05.2018 г. подсъдимият П. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание от 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Тъй като до изтичане на определения от съда изпитателен срок подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което съдът му налага наказание лишаване от свобода, той следва да изтърпи и отложеното наказание.

Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК, поради което съдът постановява подсъдимият А.С.П. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му с присъда но н.о.х.д. № 548/2017г. по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 29.05.2018г.

Подсъдимият е осъждан, поради което съдът му налага наказание лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Следва да се приложи разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК, кат съдът приспада при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което А.С. е бил задържан, считано от 05.09.2018г.

Веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон „***”, черен на цвят, 1 бр. СИМ карта на „***” с №*** и 1 бр. СИМ карта на „***”, вещи, собственост на пострадалия, след влизане в сила на присъдата да се върнат на Л.А.М.;

СИМ карта на „***” с №*** - на подсъдимия, след влизане в сила на присъдата да се върне на А.С.П..

При този изход на делото направените по досъдебното производство деловодни разноски от 35.19 лв. се възлагат в тежест на подсъдимия.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: