Мотиви към Присъда №4 от 23.01.2019г., постановена по НОХД
№414/2018г. по описа на РС - Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесен обвинителен акт с който
на Г.И.П. ***
е повдигнато обвинение за това, че на
08.01.2018г., около 02.00 часа, в гр.Левски, област Плевен, запалил
имущество със значителна стойност – 25065,56 лева –
лек автомобил марка „***” с рег. №***, собственост на Г.В.Г. *** пред
дворно място и къща с №*, като същият е напълно изгорял – престъпление по чл.*0,
ал.1 от НК и за това, че на 08.01.2018 г., около 02.00 часа в гр.Л., област П., чрез запалване,
противозаконно повредил чужда движима вещ –
лек автомобил марка „***” с рег. № *** (облицовката на предна броня,
предната решетка, маската в предна броня, фарове предни ляв и десен, халогенни
фарове предни ляв и десен и 2 броя предни калници) с обща щета на стойност
790,27 лв., собственост на Д.А.Г. от с.гр., с ползвател В. Г.Г. от с.гр. –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
По така повдигнатото обвинение е образувано НОХД
№157/2018г. по описа на Районен съд – гр.Левски, по което съдът се е произнесъл
с Присъда №28 от 25.06.2018г.
По въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Г.В.Г.
е образувано ВНОХД №807/2018г. по описа на Плевенски окръжен съд.
С Решение №226 от 28.11.2018г. по ВНОХД №807/2018г.,
Плевенски окръжен съд е отменил Присъда №28 от 25.06.2018г., постановена по
НОХД №157/2018г. по описа на Районен съд – гр.Левски и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
След връщане на делото за ново разглеждане е образувано
настоящото НОХД №414/2018г. по описа на РС-Левски.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск с петитум: на основание чл.45 от ЗЗД
подсъдимият Г.И.П. да бъде осъден да заплати на Г.В.Г. ***, сумата от 25065,65 лева, представляваща
причинените му в резултат на деянието имуществени вреди – стойност на запаления
му и унищожен автомобил „***” с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 08.01.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива
по реда на глава XXVII от НПК - съкратено
съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 от НПК.
Районна прокуратура – гр.Левски – поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение. Излага съображения, че в хода на досъдебното
производство са събрани категорични доказателства относно престъпленията, за
които подсъдимият е предаден на съд. Позовава се и на направеното от Г.П.
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по двете повдигнати му обвинения.
Счита, че не са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на
чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Предлага на съда при индивидуализацията
на наказанието да вземе предвид подбудите за извършване на престъплението - незачитане
на установения в страната правов ред; извършване на процесните престъпления в изпитателния срок
на наложено му друго наказание лишаване от свобода; упоритостта в осъществяване
на престъпното намерение, изразяваща се в подготовката при намиране на средства;
високата стойност на запаления лек автомобил, надхвърляща многократно тази,
определена от законодателя, за да бъде инкриминирано деянието. Сочи като
смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание
още в хода на досъдебното производство, доброто му процесуално поведение и до
известна степен оказаното съдействие в хода на разследването. Предлага на съда
да определи наказание под средата на предвиденото от законодателя такова.
Пледира предявеният граждански иск да бъде изцяло уважен, като основателен и
доказан. Изразява становище, че направените по делото разноски следва да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства да бъдат
унищожени. Счита, че при налагане от съда на наказание лишаване от свобода,
следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил с мерки за
неотклонение задържане под стража и домашен арест. Пледира на основание чл.68
от НК да бъде приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода по
предходно НОХД, в изпитателния срок на което са осъществени процесните две
деяния.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г.В.Г. –
адв. А.К. заявява, че поддържа изцяло обвинението. Солидаризира се със
становището на прокурора относно фактическата обстановка и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Посочва, че престъплението по чл.330, ал.1 от НК касае
деяние с висока степен на обществена опасност, както с оглед предвиденото от
законодателя наказание, така и съобразно конкретиката в процесния случай
относно начина на извършването му – запаленият автомобил се е намирал в близост
до жилищни сгради и до друг автомобил, които обстоятелства не разколебали
подсъдимия в извършване на деянието. Сочи като отегчаващи отговорността
обстоятелства още високата стойност на запаленото и на унищоженото имущество;
поведението на подсъдимия след извършване на престъпленията, насочено към бързо
и ефикасно заличаване на следите от тях и препятстване възможността да бъдат
разкрити; извършването на престъпленията в изпитателния срок на предходно
наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода; мотивите за извършването
им, които сочели на престъпна упоритост. Намира за неоснователно искането за
отчитане направеното от подсъдимия самопризнание като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като било отчетено от
законодателя при индивидуализацията на наказанието. Позовава се на ТР №1/2009г.
по тълк. дело №1/2008г. на ОСНК на ВКС. Счита, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да бъде взето предвид единствено влошеното здравословно
състояние на подсъдимия. Моли да бъде определено наказание към средата,
предвидена в закона, което да бъде редуцирано на основание чл.58а от НК. След
налагане на наказания по двете престъпления да бъде определено едно общо
най-тежко наказание, което да бъде изтърпяно ефективно. Пледира съдът да уважи
изцяло предявения граждански иск, както и да присъди в полза на доверителя й
направените разноски при първоначалното и настоящото разглеждане на делото.
Счита за основателно искането за приспадане на времето, през което подсъдимият
е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест, както и да
бъде приведено в изпълнение предходно наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Защитникът на подсъдимия – адв.А.А. пледира за налагане на
наказание към минимума, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3.
Счита за неоснователно становището, че самопризнанието на подсъдимия не следва
да бъде вземано предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство. Излага
подробни съображения за съдействие от страна на подсъдимия на органите по
разследването след осъществяване на деянието. Счита, че следва да бъдат взети
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства още това, че след
извършване на деянието подсъдимият е осъзнал грешката си, изразил е съжаление и
се е разкаял, както и мотивът за
извършване на деянието – семейна вражда между рода на подсъдимия и този на
пострадалия, свързана със засегната циганска чест и достойнство относно семейството,
поради която в момента на извършване на престъплението подсъдимият бил афектиран,
силно ядосан. Сочи като следващо смекчаващо отговорността обстоятелство
влошеното здравословно състояние, предвид установени тумурни образувания,
разпространени на много места в организма му. Счита, че са налице основанията
за привеждане в изпълнение на условното осъждане.
Защитникът адв.К.В. пледира на подзащитния му да бъде
наложено наказание към минимума, предвиден в закона. Счита, че редът, по който
се развива настоящото производство и направеното от подсъдимия самопризнание,
сами по себе си, следва да бъдат взети предвид като благоприятни обстоятелства.
Сочи, че подсъдимият е направил самопризнание в начален етап на разследването,
поради което то следва да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Като такова сочи и изразената от подзащитния му критичност към
извършеното. Предлага на съда да отчете още обстоятелството, че в процесния
случай се касае за сложни междуродови отношения в една различна етническа група
с различни характеристики. Счита, че макар и осъждан веднъж, подсъдимият не се
характеризира като лице с утежнено съдебно минало и множество осъждания.
Позовава се още на влошеното здравословно състояние на П., диагностициран с
карцином. Счита за неоснователен изложения от повереника на частния обвинител довод,
че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност предвид
наличието в близост на хора, доколкото доказателства за такова обстоятелство не
били налице. Моли по двете престъпления
да бъде наложено наказание към минимума, като се вземе предвид времето, през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен
арест. Счита, че са налице основания за привеждане в изпълнение на предходното
осъждане.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Разяснява причината за влошаване отношенията му с
пострадалия, като заявява, че това не го оправдава за престъплението, което е
извършил. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума
заявява, че поддържа становището на защитниците.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го
подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.П. е роден на ***г***, с българско
гражданство, с адрес: гр.Л., област П., ул.„***” №*, с начално образование, женен, безработен,
осъждан, ЕГН:**********. Същият е диагностициран с десностранна орхиектомия,
във връзка с което му е проведено оперативно лечение на десен тестис, с
резултат от хистологично изследване – герминативноклетъчен тумор ембрионален
карционом, насочен за полихимиотерапия.
На 08.01.2018г. подсъдимият Г.И.П. ***, където след
употреба на алкохол решил да отмъсти на своя познат свидетеля Г.Г., като запали
автомобила му „***" с peг. №***, за който знаел, че е паркиран в гр.Левски,
на ул.„***" №*. За целта, в ранните часове на 08.01.2018г., подсъдимият П.
отишъл с лекия си автомобил *** peг. №*** до бензиностанция „***" в гр.
Левски, където в туба налял нефтопродукт за сумата от 20.00 лева. След това се
върнал отново в автомобила си и потеглил към дома на свидетеля В. Г.Г. и Г.Г..
Пристигнал в близост до къщата, слязъл от автомобила си и пеша отишъл пред дома
на свидетеля В. Г. ***, като залял с нефтопродукт намиращия се там лек
автомобил марка „***" с peг. № ***, собственост на Г.В.Г. от с.гр, на
стойност 25 065, 56 лв.
След като го залял, запалил хартия и я хвърлил към автомобила. Колата пламнала
веднага, а подсъдимият побягнал към автомобила си. Преди да влезе в него чул
взрив, след което се качил и потеглил към дома си. По пътя изхвърлил
пластмасовата туба от минерална вода с остатъци от нефтопродукт на ул. „***",
пред дом № *. След като се прибрал си изпрал дрехите и обувките.
Пред дома на свидетеля В. Г. в близост до напълно изгорелия
лек автомобил марка „***" с peг. № ***се намирал друг лек автомобил марка
„***" с peг. ***, собственост на св.Д.А.Г. от с.гр. Свидетелят В. Г.
закупил автомобила през 2015г. за сумата от 5000.00 лева от свидетеля Д.А.Г.,
собствеността върху който не била прехвърлена, а го управлявал с пълномощно
издадено от Г.. Съгласно пълномощното свидетелят В. Г. имал право да
представлява Г. пред органите на властта, вкл. съдебни и полицейски такива, и
да извършва всички правни и фактически действия с автомобила.
В следствие на пожара, запален от обвиняемия П., пламъкът
се разгорял и обхванал и паркирания в близост лек автомобил марка „***" с
peг. ***. На автомобила били причинени частични повреди - облицовката на предна
броня, предната решетка, маската в предна броня, фарове предни ляв и десен,
халогенни фарове предни ляв и десен и 2 бр. предни калници – щета на обща
стойност 790,27 лв.
На 08.01.2018г., около 04.30 часа, в РУ - МВР Левски
постъпил сигнал за извършен палеж в гр.Л. на ул."***" пред дом * на лек
автомобил. За случилото се били уведомени - свидетелите В. С. и И. С. служители на РУ на
МВР- Левски. По нареждане на Началник РУ на МВР - Левски двамата служители
отишли на мястото, където установили, че действително имало един изцяло изгорял
автомобил и друг обгорял в предната си част- бронята и фаровете. Извършен бил
преглед на видеонаблюдение в дома на свидетеля Г.Г.. По информация от
обитателите на дома това бил подсъдимият Г.И.П., с когото имали семеен
конфликт. Служителите на полицията извършили обход с цел да намерят тубата, в
която имало гориво. На ул."***" пред дом №* на пътя намерили
въпросната туба с малко количество течност с миризма на ***ен продукт, като
тубата била без капачка. Капачката била открита на южното платно от напълно
изгорелия автомобил. След това отишли до бензиностанция „***", с цел
извършване на издирвателни мероприятия. Там добили информация, че лице,
отговарящо на описанието на подсъдимия Г.И.П., е ходило и напълнило туба с
гориво за сумата от 20.00 лева. След това било извършено претърсване в дома на
обвиняемия, където намерили изпрани дрехи, които отговаряли на тези, които били
забелязани на видеокамерата. Г.И.П. *** и при извършена беседа, той признал
вината си пред полицейските служители.
По случая било образувано Досъдебно производство ЗМ
№5/2018г. по описа на РУ на МВР- Левски, пр.пр.15/2018г. по описа на Районна
прокуратура – гр.Левски.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
от направеното от подсъдимия самопризнание и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства.
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът
разясни на подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този
случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства по досъдебното производство, събрани
по реда и начините, предвидени в НПК и съставляващи годни източници на
доказателствена информация, а именно: показанията на свидетелите Г.В.Г., В. Г. С., И. П. С., В.
Г.Г., А. С. К., К.В.Г., И. П. П.; дадените от подсъдимия
обяснения в хода на досъдебното производство; 3 бр. протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях; 2бр. протоколи за претърсване и
изземване в неотложни случаи, ведно с фотоалбуми към тях и одобрени с разпореждания
на съда от 08.01.2018г.; заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС;
свидетелство за регистрация част II; справка от АИС – KAT;
справка за нарушител/водач; заверено копие от пълномощно; копие на дневник за
получени сигнали на 08.01.2018г. в РУ-Левски; справка за съдимост; заключение
на вещото лице по назначената пожаро-техническа експертиза; заключение на
вещото лице по назначената физико-химическа експертиза; заключение на вещото
лице по назначената съдебно-дактилоскопна експертиза; заключение на вещото лице
по назначената стокова експертиза; заключение на вещото лице по изготвената
видео-техническа експертиза; заключение на вещото лице по извършена
допълнителна комплексна /техническа и стокова/ експертиза.
Изброените по-горе кредитирани доказателства са
достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен
начин фактите относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъпленията и напълно подкрепят направените пред съда
самопризнания от подсъдимия.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се
налага изводът, че подсъдимият Г.И.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпленията по чл.330, ал.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК, за
които му е повдигнато обвинение.
От обективна страна, на 08.01.2018г. около 02.00 часа в
гр.Левски, обл.Плевен, подсъдимият запалил имущество със значителна стойност -
лек автомобил марка „***" с peг. № ***, собственост на Г.В.Г. *** пред
дворно място и къща с №*, като същият напълно изгорял.
Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият залял
предмета на престъплението с нефтопродукт, запалил хартия и я хвърлил към него,
с което предизвикал процес на горене и автомобилът се запалил. От заключението
на вещото лице по назначената пожаро-техническа експертиза се установява, че
при пожара на лек автомобил *** peг. №*** са налице характерните следи от
горенето, а именно наличието на две отделни огнища на пожара. Най-интензивното
горене, характеризиращо се с висока температура и поражения е възникнало в
предната и задната част на автомобила. В обобщение е заключено, че
най-вероятната причина за възникване на пожара са умишлени човешки действия в
следствие боравене с открит огън и използване на ЛЗТ. Деянието е довършено с
факта на запалването имуществото.
Налице е и другия елемент от визирания в закона фактически
състав, за да е съставомерно деянието, като престъпление по чл.330, ал.1 от НК, а именно
запаленото имущество да е със значителна стойност. Съдебната практика приема,
че имуществения критерий, запълващ понятието „значителна стойност“ се съизмерва
с 14 минимални работни заплати в страната, към датата на извършване на
деянието, който в процесния случай е налице. От заключението на вещото лице по
назначената стокова експертиза се установява, че пазарната стойност на лек
автомобил марка „***" с рег.№ ***е била 25 065,56 лв.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че с действията си запалва
имущество на значителна стойност, съзнавал е обществено-опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици, но
е искал и целял именно тях. Субективната страна на престъплението се установява
по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия в хода на досъдебното
производство, както и от установените от доказателствата по делото действия по
осигуряване на средства за извършване на престъплението.
От обективна страна, подсъдимият П. *** противозаконно
повредил чужда движима вещ - лек автомобил марка „***" с рег.№ *** -
облицовката на предна броня, предната решетка, маската в предна броня, фарове
предни ляв и десен, халогенни фарове предни ляв и десен и 2 бр. предни
калници/. Съдебната практика е безпротиворечива, че автомобилът представлява сложна
вещ, поради което нанасянето на щети върху отделни негови части, представлява
повреждане на вещта. Изпълнителното деяние е осъществено чрез запалване, при
което е било въздействано непосредствено върху структурата на вещта, като е
била отнета възможността същата да бъде използвана по предназначение.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената
пожаро-техническа експертиза, щетите, нанесени на лек автомобил „***" ***, с рег.№***, паркиран
срещу лек автомобил „***" *** с
рег.№***, са получени вследствие на възникналия пожар. Фактът, че е забелязан
своевременно и незабавно са уведомени органите на ПБЗН е предотвратило
възможността за разпространение на пожара по целият автомобил. От заключението
на вещото лице по назначената комплексна /техническа и стокова/ експертиза е
установено, че пазарната стойност на лек автомобил марка „***" с peг. № ***
е била 3450.78 лв., а стойността на нанесената щета е 790.27 лв.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината евентуален
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни
последици – повреждане на автомобила в резултат на възникналия пожар, като е
допускал, съгласявал се, отнасял се е с безразличие към настъпването на
съставомерния резултат.
По
наказанието:
Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което,
на основание чл.373,
ал.2 от НПК съдът определи наказание, по всяко едно от престъпленията, за които
подсъдимият бе признат за виновен, при условията на чл.58а от НК.
Съгласно последната разпоредба, съдът определя наказанието
лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на
наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното
наказание с една трета.
За престъплението по чл.330, ал.1 от НК се предвижда наказание от
една до осем години лишаване от свобода.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства следните: престъплението е извършено в
изпитателния срок на предходно наложено на Г.И.П. наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК. Посоченото
обстоятелство води до извод, че предходното осъждане на подсъдимия и
определеният му изпитателен срок, не са постигнали целите на чл.36 от НК – не
са имали необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект от извършването на нови
престъпления, предвид на което спрямо личността му следва да бъде въздействано
с по-тежки мерки на наказателноправната репресия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът отчете и високата стойност на запаленото имущество, която
надвишава с голяма сума, тази, приета в съдебната практика, като запълваща
критерия „значителна стойност”, както и
действията на подсъдимия непосредствено след осъществяване на престъплението по
заличаване следите от него.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
влошаването на здравословното състояние на подсъдимия, който е диагностициран с
туморно заболяване, както и доброто му процесуално поведение. Съдът намира за
основателен довода, че направеното в хода на съдебното следствие признание на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, не следва да бъде отчитано отново като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото вече е отчетено от законодателя с
разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която в тази хипотеза наказанието се
намалява с 1/3. Като смекчаващо отговорността обстоятелство обаче следва да
бъде отчетено цялостното добро процесуално поведение на подсъдимия, който
признава вината си още на досъдебното производство и съдейства на разследващите
органи чрез даването на подробни обяснения, изразява критичност към извършеното.
Съгласно т.7 от ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г.на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата
на чл.373,
ал.2 от НПК, признанието по чл.371, т.2 НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява
елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и негови
извършител.
Съдът намира за неоснователен наведения от защитата довод,
че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетен мотива за
извършване на престъплението – наличието на семеен конфликт между рода на
подсъдимия и рода на пострадалия, с който е била засегната семейната чест и
достойнство на подсъдимия при отчитане на характеристиките на неговия етнос -
ромски. Настоящият съдебен състав намира, че посоченото обстоятелство не може
да бъде отчетено и да доведе до смекчаване наказателната отговорност на
подсъдимия, доколкото законите в страната действат еднакво спрямо всички
български граждани и следва да се спазват еднакво от всички, съответно следва
да бъдат прилагани от съда еднакво спрямо всички лица, съгласно принципа за
равнопоставеност, визиран в разпоредбата на чл.11 от НПК: „Всички граждани, които
участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат
никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено
състояние.
Предвид на изложеното, съдът намери, че наказанието следва
да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като намери, че в процесния случай справедливо такова се явява
наказание над минималния размер от 1 година предвиден в чл.330, ал.1 от НК, но под
средния размер, а именно наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години.
На основание чл.58а от НК, съдът намали така определеното
наказание с 1/3, като подсъдимия следва да търпи наказание лишаване от свобода
в размер на една година и четири месеца.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до пет години. При индивидуализацията на
наказанието съдът отчете, поради изложените вече по-горе съображения, като
отегчаващи отговорността обстоятелства извършването на престъплението в
изпитателния срок на наложено на подсъдимия друго наказание лишаване от
свобода, сочещо че предходното осъждане не е въздействало превъзпитателно и
възпиращо спрямо личността му, както и първоначалните му действия по заличаване
следите от престъплението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха
отчетени влошаването на здравословното му състояние и доброто му процесуално
поведение в хода на досъдебното производство. Предвид на изложеното, съдът
прие, че справедливо в процесния случай за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.216, ал.1 от НК се явява наказание лишаване от свобода за
срок над, но близък до предвидения в закона минимум, а именно 1 година лишаване
от свобода. На основание чл.58а от НК, съдът намали така определеното наказание
с 1/3 или подсъдимият да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от осем
месеца.
Престъпленията по чл.330, ал.1 от НК и чл.216, ал.1 от НК, за които
подсъдимият бе признат за виновен, са осъществени при условията на реална
съвкупност, по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което на основание
посочената разпоредба, след като определи наказание за всяко престъпление
отделно, съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко измежду тях, а именно една
година и четири месеца лишаване от свобода. Съдът намери, че е налице
хипотезата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което постанови определеното
общо най-тежко наказание лишаване от свобода да се търпи при първоначален общ
режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при
изпълнението на така наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
една година и четири месеца, времето, през което подсъдимият Г.И.П. е бил задържан
с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 08.01.2018г., както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 10.12.2018г.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от
НК, доколкото процесните престъпления, представляващи умишлени такива от общ
характер, са извършени в изпитателния срок на наложено на подсъдимия наказание
лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 от НК. Предвид на това, съдът
приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия Г.И.П., наказание три месеца
лишаване от свобода по н.о.х.д. № 334/2017 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на
17.08.2017г., което да бъде изтърпяно отделно от наложеното на подсъдимия с
настоящата присъда общо най-тежко наказание, при първоначален общ
режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Относно
гражданския иск:
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението по чл.330,
ал.1 от НК, основателен се явява предявеният и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск от Г.В.Г. *** против подсъдимия Г.И.П.
за сумата от 25065,56 лв.
представляваща причинените му в резултат на деянието имуществени вреди –
стойност на запаления му и унищожен автомобил „***” с рег. №***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане –
08.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Предвид на изложеното, съдът уважи изцяло предявения иск, като основателен и
доказан, като осъди подсъдимия да заплати на Г. сумата от 25065,56 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане –
08.01.2018г. до окончателното й изплащане.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства – 1 брой туба, 1 брой тампон с обтривка, 1
брой шише с жълта течност (бензин), 1 брой пластмасова туба
Относно
разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Г.И.П. да заплати направените
деловодни разноски общо в размер на 813,94 лв., от които 340 лв. – по сметка на
РС гр.Левски и 4*,94 лв. – по сметка на ОД на МВР гр.Плевен, както и да заплати
по сметка на РС-Левски държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
а именно – сумата от 1002,62 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати и на частния обвинител и граждански ищец Г.В.Г.,
направените от последния деловодни разноски в размер на 1500 лева.
Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: