гр.
ЛЕВСКИ, _18.01._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на
осемнадесети декември
Съдебни заседатели:
Членове:
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Манолова гр. дело № _517_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79 ал.1 пр.1 във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
В
РС - Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр.*** против
П.Ц.В., ЕГН ********** ***.
В исковата молба
се твърди, че между ищеца и П.Ц.В., ЕГН ********** *** са били сключени и валидно
са действали договори с индивидуални потребителски номера М2855087 от
15.08.2011г. с предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен № *** по
тарифен план Мтел Комбина. На 23.12.2013г. П.В. е сключила друг договор с № ***,
с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен №*** и
№ на СИМ карта *** по избран тарифен план Мтел Смарт 1, с месечен абонамент
24.90 лв. за срок от 24 месеца. Ответникът е сключил и Договор за лизинг на
мобилен апарат ***, сключен за срок от 23 месеца.
Към същия договор П. В. е ползвала мобилен №*** с месечен абонамент 12.90 лева
с ДДС.
Твърди
се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната.
Твърди
се, че ответникът не е изпълнил задължението си по посочените в исковата молба
договори, като не е заплатил в срок всички дължими суми за потребени договорни
услуги, за които са издадени фактури. Това от своя страна било обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната П.В.
договори за далекосъобщителни услуги и да начисли неустойка за предсрочно
погасяване на договорите за
далекосъобщителни услуги.
Ищецът претендира сумата от 321.96 лева, представляващ
главница, формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 227.46 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договори за далекосъобщителни услуги с номера *** от дата *** г., *** и сума
в размер на 94.50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори ***
Твърди се, че Мобилтел имал право да получава в срок всички
дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал
право да получава в срок всички суми по т.34.а-34.в от Общите условия, като
незаплатената стойност била отразена в представените фактури.
Твърди, че в случая клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от
индивидуалния договор и имали задължителна силаж за страните, освен ако не било
уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, тъй като такава
допълнителна уговорка нямало. Позовава се на разпоредби от ОУ на мобилния
оператор. Сочи, че неизпълнението от страна на абоната – ответник да заплати
сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури, е довело до
прекратяване на индивидуалните договори на ответника и начисляване на договорна
неустойка. Ответникът се бил съгласил и приел Общите условия на оператора.
Неизпълнението на ответника било обусловило правото на мобилния оператор да
начисли обезщетение за неизпълнение – неустойка по цитираните два договора,
което било начислено съобразно изрично договореното. Ответницата била изпаднала
в забава.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника П.Ц.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ищеца „***”
ЕАД, сума в размер на 321.96 лв. - главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги.
Претендира
направените разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
В съдебно заседание ответницата се явява и признава, че
дължи сумите, които ще заплати.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
В
РС – Левски е образувано ч.гр.д. №111/2018 г., по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът П.Ц.В. да заплати на кредитора „***” ЕАД сумата от 321,96
лв. – главница, от които 227,46 лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата от 94.50 лв. – неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
В
двуседмичния срок П. Веселинова е подала възражение, поради което с
разпореждане от 20.02.2018г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от уведомлението може да предяви иск
относно вземането си и представи доказателства в съда, че искът е предявен, в
противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението заедно
с възражението са връчени на 28.02.2018г. на процесуалния представител на
заявителя на посочения от нея адрес.
В
месечния срок, който изтича на 28.03.2018г. иск по чл. 422 ГПК не е предявен,
съдът е обезсилил издадената Заповед №60/07.02.2018г. по ч.гр.д. №111/2018г. по
описа на РС – Левски.
На страните е изпратено копие от определението на съда с
указание, че могат да обжалват с частна жалба същото в едноседмичен срок от
връчване на преписа пред ПОС. Препис от
определението е връчен на заявителя на 13.04.2018г. Определението не е
обжалвано, в резултат на което е влязло в сила.
На 09.05.2018г. процесуалният представител на ищцовото
дружество е изготвил искова молба, постъпила в РС – Левски на 14.05.2018г., въз
основа на което е образувано гр.д. 332/2018г. по описа на ПС – Левски. Тъй като
исковата молба не е била изготвена и изпратена в законоустановения срок указан
на заявителя, съдът на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба на ищеца
и е прекратил производството по гр.д. 332/2018г. по описа на РС – Левски като
недопустимо.
Установява
се, че между ищеца и ответника са сключени договори с индивидуални
потребителски номера *** с предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен № ***
по тарифен план Мтел Комбина. На 23.12.2013г. П.В. е сключила друг договор с № ***,
с който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен *** по
избран тарифен план Мтел Смарт 1, с месечен абонамент 24.90 лв. за срок от 24
месеца. Ответникът е сключил и Договор за лизинг на мобилен апарат ***, сключен за срок от 23 месеца. Към същия договор П. В. е
ползвала мобилен №*** с месечен абонамент 12.90 лева с ДДС.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия за взаимоотношенията между „***” ЕАД и абонатите
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната.
В
срока на действието на договори за мобилни услуги са издадени фактури:
по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга М *** са издадени фактури
№311474388 от 17.04.2015г. с падеж на плащане 07.05.2015г. за отчетен период от
14.03.2015г. до 13.04.2015 г. за сумата от 4.99 лв. и №313246077 от 19.05.2015г.
с падеж на плащане 08.06.2015г. за отчетен период от 14.04.2015г. до
13.05.2015г. за ползване на далекосъобщителни услуги за 0.18 лв.
по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга *** са издадени фактури
№310258546 от 26.03.2015г. с падеж на плащане 15.04.2015г. за отчетен период от
23.02.2015г. до 22.03.2015 г. за сумата от 108.31 лв.;
№312105339
от 28.04.2015г. с падеж на плащане 18.05.2015г. за отчетен период от 23.03.2015г.
до 22.04.2015 г. за сумата от 66.41 лв.;
№313794611
от 27.05.2015г. с падеж на плащане 16.06.2015г. за отчетен период от
23.04.2015г. до 22.05.2015 г. за сумата от 29.23 лв.;
№315380403
от 26.06.2015г. с падеж на плащане 16.07.2015г. за отчетен период от 23.05.2015г.
до 22.06.2015 г. за сумата от 2.89 лв.;
№316974992
от 28.07.2015г. с падеж на плащане 17.08.2015г. за отчетен период от
23.06.2015г. до 22.07.2015 г. за сумата от 2.89 лв.;
№318653511
от 26.08.2015г. с падеж на плащане 15.09.2015г. за отчетен период от
23.07.2015г. до 22.08.2015 г. за сумата от 2.89 лв.;
№566834780
от 10.09.2015г. с падеж на плащане 10.09.2015г. за отчетен период от
23.07.2015г. до 22.08.2015 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 32.25 лв.;
№566834788
от 10.09.2015г. с падеж на плащане 10.09.2015г. за отчетен период от
23.07.2015г. до 22.08.2015 г., с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 62.25 лв.;
№320256144
от 25.09.2015г. с падеж на плащане 15.10.2015г. за отчетен период от
23.08.2015г. до 22.09.2015 г.,за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 9.67 лв.
Съгласно
чл. 26.5 от ОУ на оператора *** предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване
на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
По
делото се събраха безспорни доказателства за наличие на облигационно
правоотношение между страните – договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, по които са издадени посочените по – горе фактури за посочените суми,
които не са заплатени от ищеца на падежите, както и към датата на съдебното
заседание.
С
подписване на приложенията и допълнителните анекси между ищеца и ответника,
последният се е съгласил и е приел общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Незаплащането в
срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на ищеца да прекрати едностранно договора за услуги.
Ответникът не е заплатил издадените му
фактури, поради което ищецът едностранно е прекратил договора на ответника и е
начислил неустойка. Неустойката е начислена при едностранно прекратяване на
договора поради забава в плащането от страна на абоната продължила повече от 124
дена. Клаузата за неустойка е описана в договора за мобилни услуги, подписана
от абоната.
Предвид
изложеното с оглед факта, че ответникът е потребил мобилни услуги на основание
сключените договори с оператора ***ЕАД договори, като не е заплатил цената на
същите. Издадени са му фактури, които не е заплатил в срок.
В
с.з. ответникът признава иска.
Предвид
изложеното следва съдът да уважи иска, като осъди ответника да заплати на „***”
ЕАД сумата в размер на 321.96 лв. - главница, представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги.
По
направеното искане за присъждане на разноски, съдът счита, че същото следва да
бъде уважено. Видно от данните по делото е, че ответната страна е станала
причина за образуване на делото и въпреки възможността за своевременно
заплащане на признатите суми не е сторила това. Направените разноски за
адвокатско възнаграждение са в минимален размер и същите не следва да бъдат
намалявани. Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата направените деловодни разноски в размер на 230 лв., от които 50 лв. –
заплатени като държавна такса при завеждане на делото и 180 лв. заплатени като
възнаграждение за 1 адвокат.
С
депозирана молба – становище процесуалният представител на ищеца е направил
искане за заплащане на разноски в заповедното производство. Съдът намира, че
искането е неоснователно.
Както
бе посочено, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, в двуседмичния срок П. Веселинова – ответник в настоящото
производство е подала възражение, като съдът с разпореждане от 20.02.2018г. е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от уведомлението може да предяви иск относно вземането си и представи
доказателства в съда, че искът е предявен, в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена. В месечния срок иск по чл. 422 ГПК не е
предявен, поради което съдът е обезсилил издадената Заповед №60/07.02.2018г. по
ч.гр.д. №111/2018г. по описа на РС – Левски.
Определението не е обжалвано, в резултат на което е влязло
в сила. Впоследствие искова молба е постъпила в РС – Левски на 14.05.2018г.,
въз основа на което е образувано гр.д. 332/2018г. по описа на РС – Левски, по
което съдът на основание чл.130 от ГПК е върнал исковата молба на ищеца и е
прекратил производството по гр.д. 332/2018г. по описа на РС – Левски като
недопустимо.
В
настоящото производство е предявен и разгледан осъдителен иск поради
обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради
което съдът счита, че не се дължат разноски, направени в заповедното
производство.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П.Ц.В., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „*** ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, с предишно наименование *** ЕАД, сумата от 321,96 лв. – главница, от които 227.46 лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги с
номера *** от дата *** г., ***г. и сума в размер на 94.50 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договори М2855087 от дата 15.08.2011г. и М3940257 от
дата 23.12.2013г.
ОСЪЖДА П.Ц.В., ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „*** ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, с предишно наименование *** ЕАД
направените разноски в размер на 230 лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на „*** ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, с предишно наименование *** ЕАД за заплащане на
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: