В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_238_ по описа на съда за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***" ЕООД срещу наказателно постановление №15 - 0000626/09.03.2018г., издадено от директора на Дирекция „***“ - Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

С жалбата са изложени съображения за нарушение на процесуалните правила при връчване на наказателното постановление и АУАН, въз основа на който същото е издадено. Твърди се, че дружеството не е уведомено по надлежния ред за издаденото НП, като по този начин е било лишено от възможността да се запознае със съдържанието му, както и да го обжалва в предвидения в закона срок. Иска се НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „***“ –П. чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна.

Излага подробни съображения, че от представените по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин е доказано констатираното от контролните органи на Дирекция „ИТ“ нарушение.

Моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Същата е депозирана в срок. Съдът намира, че НП не е било надлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което не е започнал да тече срока за обжалването му. Видно от приложените по делото копие на пощенски плик, известие за доставяне и обратна разписка, НП е било изпратено по пощата, като писмото е било върнато от пощенските служби с отбелязване, че получателят е непознат на посочения адрес. При извършена от съда служебна справка в ТР се установява, че към датата на връчване на НП, адресът на управление на дружеството е различен от този, на който е било връчвано наказателното постановление. Считано от 16.03.2018г. е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството.

Предвид на това, неправилно административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, съгласно която когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Предвид публичността на ТР, новият адрес на жалбоподателя не е бил неизвестен, а е могъл да бъде установен чрез справка по партидата на дружеството. Административно-наказващият орган не е положил усилия за установяване актуалния адрес на дружеството и връчване на НП на него. Следователно, съдът приема, че наказателното постановление не е било надлежно връчено по реда на чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което срокът за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН не е започнал да тече, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 16.11.2017г., свидетелят Х.В.Р. – гл.инспектор при Дирекция „***“, заедно с колега, извършили проверка на обект – ***” в гр.Л. При извършената проверка били установени работници, извършващи строително-ремонтни дейности в обекта, сред които и лицето С.М.Д.. На лицата, включително и на С.М.Д. били предоставени декларации, които да попълнят собственоръчно с трите имена, ЕГН, и др. данни, сочени в декларацията.

Представена е попълнена и подписана от С.М.Д. декларация.

Работникът не е имал сключен трудов договор, поради което е и съставен АУАН. За съставяне на АУАН бил призован управителя на дружеството жалбоподател, който се явил в Д“ИТ“ - Плевен, но управителят на дружеството отказал да подпише акта.

В присъствието на свидетелите В.Н. и М.Б. бил съставен АУАН №15-0000626/02.02.2018г. за нарушаване от дружеството – жалбоподател на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, а именно за това, че допуснал до работа като работник – монтаж стъкла лицето С.М.Д. преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х.В.Р., В.Т.Н., М.Г.Б., както и писмени доказателства - НП№15-0000626/09.03.2018г., АУАН №15-0000626/02.02.2018г., Декларация от С.М.Д., 2 бр. копие на пощенски плик, известие за доставяне, 2бр. обратни разписки, които бяха кредитирани, като неоспорени от страните.

Свидетелите дават логични, последователни, вътрешно непротиворечиви показания за непосредствените възприятия по време на изпълнение на служебните си задължения, които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, непротиворечиви са - вътрешно и помежду си, взаимно се допълват и са в съответствие с писмените доказателства по делото.

Поради изложените съображения съдът ги кредитира като достоверни.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че към датата на извършване на проверката, посоченото в АУАН лице С.М.Д. заедно с други лица са осъществявали строително монтажни дейности.

В тази връзка са показанията на свидетеля Р. и приложената декларация от лицето С.М.Д..

В последната Д. е посочил, че работи за „***” ЕООД без сключен трудов или граждански договор.

Безспорно установено от доказателствата по делото е, че към момента на осъществяване на проверката, С.М.Д. е осъществявал трудова дейност, като между него и жалбоподателя не е имало сключен трудов договор.

Разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ сочи, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл. 62, ал.3 от КТ регламентира задължението в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седмодневен срок от неговото прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.

От приетите в хода на съдебното следствие доказателства касаещи приложената административнонаказателна преписка се установява по несъмнен начин, че към момента на извършената проверка лицето С.М.Д. не е имал сключен трудов договор с *** ЕООД, в качеството му на работодател. Това обстоятелство се потвърждава от попълнената собственоръчно декларация от лицето. В този смисъл, когато не е имало сключен трудов договор, не е имало основание да се търси подадено уведомление до компетентната ТД на НАП по чл. 62, ал.3 от КТ. Както бе посочено, в попълнената декларация от лицето е посочено, че лицето няма сключен трудов договор. Поради това, след като лицето е било допуснато на работа при липса на подписан трудов договор с работодателя, както и на подадено уведомление, то в случая не е налице хипотезата по чл. 63, ал.2 от КТ.

Така описаните факти сочат на нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, вменяваща задължение за сключване на трудов договор преди постъпване на работа. Когато трудов договор въобще не е бил сключен, работодателят носи отговорност за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, но не и за нарушаване на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ.

При липса на трудов договор квалифицирането на деянието като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е незаконосъобразно, тъй като не съответства на безспорно установените факти. Работодателят има задължение да допусне на работа работника едва след като му предостави екземпляр от трудовия договор, но единствено в хипотезата, че такъв е сключен. Деянието на жалбоподателя не осъществява състав на нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ. Несъответствието между установените факти и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо административнонаказателното производство и е основание за отмяна на НП. Това е така, тъй като правната квалификация на описаното административно нарушение не съответства на посоченото в административния акт описание на обстоятелствата, при които то е осъществено. Това е съществено нарушение, защото ограничава правото на защита на нарушителя по начин, той да не може да реализира обема на своите права – да разбере какво е конкретното административно нарушение, което е осъществил и коя е законовата разпоредба, която води до неговото неправомерно поведение.

Предвид на изложеното, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение, различно от осъщественото от него съобразно установените в хода на административнонаказателното производството обстоятелства, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0000626/09.03.2018г., издадено от директора на Дирекция „***“ - П., с което на „***”, ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Д. П. К., ЕГН**********, е наложена на основание чл.416, ал.5, вр. чл. чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на хиляда и петстотин лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: