Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Левски, 30.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.Левски, III състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№840 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от *************** ЕАД, гр.С. против С.И.Х. *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 531,57 лв., представляваща неизплатено главно задължение по договор за кредит и сума в размер на 250,35 лв., представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №314 от 24.08.2018г. по ч.гр.д. №583/2018г. по описа на РС-Л..

Ищецът твърди, че на 18.10.2013г. между ответника и *************** ЕАД, бил сключен договор за потребителски кредит CREX-10398259, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 1987,01 лв. Кредитът бил отпуснат на ответника под формата на финансиране на закупени от него стоки – кредитодателят заплатил за сметка на кредитополучателя задълженията на последния към съответния търговец. Твърди, че кредитополучателят удостоверил чрез полагането на подпис върху договора, че е получил заемната сума и че тя е опосредствана чрез финансираните стоки. Последният от своя страна се задължил да възстанови на кредитодателя предоставената сума на 12 месечни погасителни вноски, установени по размер в погасителен план към договора и в поле „месечна погасителна вноска“ в договора. Ищецът твърди, че плащанията по договора за кредит били преустановени от ответника на 20.11.2013г. Падежът на цялото задължение настъпил на 20.10.2014г., когато станал изискуем непогасеният остатък от кредита.

Твърди се, че на 10.01.2017г. между кредитодателя *************** ЕАД и ищцовото дружество бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземането спрямо ответника, произтичащо от процесния договор за стоков кредит, станало *************** ЕАД. *************** ЕАД упълномощило ищцовото дружество да връчи на длъжника уведомление за прехвърляне на вземанията. Такова било изпратено до ответника чрез *************** ЕАД, но пратката била върната в цялост. Твърди се, че непогасената част от задължението на ответника възлизала на сума в общ размер на 781,92 лв., от които 531,57 лв. – главница и 250,35 лв. – лихва за забава за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г. Иска се съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищцовото дружество направените от него в хода на исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника – адв.А.А. - ПлАК, в който са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Изложени са съображения, че ищецът не притежава правото на иск спрямо ответника, тъй като сключеният договор за цесия между кредитодателя и ищеца не бил произвел действие по отношение на ответника, предвид несъобщаването му за прехвърляне на вземането по реда на чл.99 от ЗЗД. Наведен е довод, че уведомлението за извършената цесия не може да бъде надлежно връчено на длъжника чрез назначения му особен представител, тъй като самата нужда от назначаване на особен представител предполагала липсата на връзка между адвоката и ответника, като последният не бил формирал изрична воля конкретно лице да получава от негово име материално-правни изявления. Оспорва твърдението, че ответникът не е изплатил процесните задължения. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба до съда излага подробни съображения за неоснователност на наведените от особения представител на ответника доводи относно липсата на облигационно правоотношение между страните поради ненадлежно съобщаване на длъжника на договора за цесия.

Особеният представител на ответника в писмени бележки поддържа наведените в отговора възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от приложеното ч.гр.д. №583/2018г. по описа на Районен съд – Л., че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №314/24.08.2018г. с която е разпоредено длъжникът С.И.Х. да заплати на ищеца в настоящото производство ***************ЕАД следните суми: 531,57 лв. – главница; 71,57 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.11.2013г. до 20.10.2014г.; 250,35 лв. – лихва за забава за периода от 21.11.2013г. до 07.08.2018г. – датата на подаване на заявлението, законната лихва върху главницата, считано от 23.08.2018г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените в хода на производството разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Установява се от Договор за потребителски кредит CREX-10398259 от 18.10.2013г., подписан между *************** ЕАД и ответника С.И.Х., в качеството й на кредитополучател, че дружеството е предоставило кредит в размер на 1987,01 лв., с който е финансирано закупуването от страна на кредитополучателя на спално обзавеждане „Симона Голд“ на стойност 1998,00 лв. от търговски партньор на кредитодателя. Кредитът е отпуснат при следните параметри:

първоначална вноска – 141,00 лв.;

месечна погасителна вноска – 189,43 лв.

брой погасителни вноски – 12;

годишен процент на разходите - 28,55%;

такса за обработка на кредита – 286,13 лв.

обща стойност на плащанията по договора заедно с първоначалната вноска - 2414,14 лв.

Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие сумата по отпуснатия кредит да бъде платена на упълномощен представител на търговския партньор, което представлява изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на паричната сума, предмет на договора. С подписване на договора за кредит ответникът е удостоверил, че е получил съответната стока от търговския партньор, както и че е получил опосредстван чрез стоката кредит в уговорения размер, платим от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта.

По силата на договора, за ответника е възникнало задължение да заплаща месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора – 12 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 189,43 лв., с падеж съобразно указаното в погасителния план, като падежната дата на последната погасителна вноска е 20.10.2014г. Съгласно договора, кредитополучателят заплаща на кредитора еднократно начислена такса за отпускане на кредита (такса за обработка на кредита), която е начислена и дължима при отпускането на кредита и ще бъде изплащана с всяка погасителна вноска.

В чл.14 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът може незабавно след сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този Договор на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието на Кредитополучателя. С подписването на договора, Кредитополучателят приема горното за уведомление по чл.99 от Закона за задълженията и договорите.

Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., че *************** ЕАД е прехвърлило в полза на *************** ЕАД вземането си срещу ответника С.И.Х., произтичащо от договор CREX-10398259, съгласно Приложение №1, неразделна част от договора за цесия.

По делото е представено писмено потвърждение за прехвърляне на вземанията по договора от цедента ***************ЕАД.

Установява се от пълномощно с нотариална заверка на подписите от 10.01.2017г., че цедентът *************** ЕАД е упълномощил цесионера *************** ЕАД да извърши уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжниците, чиито вземания са предмет на договора за цесия.

Представено е уведомление до С.И.Х. от *************** ЕАД, чрез пълномощника си *************** ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит. Не са представени доказателства за получаване на уведомлението от длъжника.

По делото е прието заключение на вещо лице по допусната допълнителна съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде паричната сума, предмет на договора за кредит, по уговорения в договора начин – чрез финансиране на закупената от ответника стока. Установява се, че до датата на цесията от длъжника е изплатена сума в общ размер на 1670,00 лв., като са налице пет плащания, извършени на 23.10.2013г., 11.11.2013г., 18.11.2013г., 02.01.2014г., 10.02.2014г. Вещото лице изяснява, че при закупуването на финансираната стока е била заплатена първоначалната вноска в размер на 141,00 лв. При изслушването му вещото лице посочва, че със заплатената сума е била погасявана главница, лихва, както и застрахователна премия за застраховка на стоката. Посочено е, че заплатената част от главницата е в размер на 1325,43 лв., като е останала непогасена главница в размер на 531,57 лв. За тази сума вземането е прехвърлено на цесионера. Незаплатена е останала лихва за забава в размер на 250,35 лв.

С оглед на така установеното по делото, съдът намира от правна страна следното:

Предявените установителни искове по чл.422 от ГПК са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК предвид връчване на издадената по ч.гр.д. №583/2018г. заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл.422 от ГПК. Съдебната практика приема, че е допустим иск по чл.422 ГПК имащ за предмет част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, в процесния случай – главница в размер на 531,57 лв. и лихва за забава в размер на 250,35 лв.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни, поради следните съображения:

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: валиден договор за потребителски кредит между *************** ЕАД и ответника, валидно прехвърляне на вземанията спрямо ответника по процесния договор в полза на ищеца, съобщаване прехвърлянето на вземането на длъжника.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между ответника и *************** ЕАД. Налице е подписан между страните писмен договор, чиято автентичност не е оспорена, установено е изпълнение на задължението на кредитодателя да предаде паричната сума, предмет на договора. По отношение на процесния договор за потребителски кредит е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 01.01.2013г.

Установява се, че страните по договора са постигнали съгласие кредиторът да финансира част от стойността на закупена от длъжника вещ при търговски партньор, като сумата по кредита е била изплатена директно на него и по този начин задължението на кредитодателя е било изпълнено. Ответникът С.Х. от своя страна се е задължила да възстанови сума в общ размер на 2414,14 лв., включваща първоначална вноска от 141,00 лв., която е била заплатена при закупуване на стоката, стойността на отпуснатия кредит – 1987,01 лв. и такса обработка кредит – 286,13 лв. Сборът от последните две суми (2271,14 лв. след приспадане на първоначално заплатената вноска от 141 лв.) е бил разсрочен на 12 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, всяка в размер на 189,43 лв.

От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява, че длъжникът е погасил частично задължението си по договора за кредит, като са били извършени пет плащания, на дати, различни от падежните такива съгласно погасителния план към договора. Съгласно заключението неплатена е останала главница в размер на 531,57 лв. и лихва в размер на 250,35 лв.

Спорно между страните по делото е наличието на валидно прехвърляне на вземането спрямо ответника, произтичащо от договора за кредит, в полза на ищцовото дружество *************** ЕАД.

На първо място, с оглед наведените в отговора на исковата молба възражения, следва да бъде посочено, че липсата на валидна цесия, водеща до това, че ищецът не притежава претендираните от него вземания, не обуславя недопустимост на иска, а неговата неоснователност. Липсата на притежавано от ищеца вземане представлява липса на активна материална легитимация, а не на процесуална такава. Ищецът притежава правото на иск – да иска да бъде установено със силата на пресъдено нещо спорното вземане. Установяването в хода на процеса, че вземането не му е прехвърлено, а принадлежи на друго лице, води до отхвърляне на иска, тъй като ищецът няма качеството на кредитор на вземането спрямо ответника, не притежава спорното право.

От доказателствата по делото се установи сключен между *************** ЕАД и ищцовото дружество договор за цесия, част от предмета на който е и вземането спрямо ответника С.Х. по договор CREX-10398259.

Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен, както предвижда императивната разпоредба на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция / Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о. и др./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, съгласно която предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл.99 ЗЗД е императивна и представлява изискване договорът за цесия да обвърже валидно ответника, респективно в отношенията между страните по делото ищецът да е носител на спорното право. При неизпълнението й не е осъществен докрай фактическият състав на цесията и същата не може да обвърже валидно ответника в отношенията му с ищеца (в този смисъл и Решение № 74 от 27.07.2017 г. постановено по в.т.д.№ 154/2017 г. на Бургаския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на Първо т.о. ВКС).

Същото задължение за кредитодателя – цедент е въведно и с изричната разпоредба на чл.26, ал.4 от Закона за потребителския кредит, в приложимата в процесния случай редакция. В чл.26, ал.1 от ЗПК е предвидено, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност, а разпоредбата на ал.4 предвижда, че кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по ал. 1, освен когато първоначалният кредитор по споразумение с новия кредитор продължава да администрира кредита по отношение на потребителя. Цитираната разпоредба на ЗПК също е императивна по своя характер, с оглед преследваната от нея цел и тази на всички разпоредби на ЗПК за защита на потребителя.

В процесния случай, макар формално общите условия от договора за кредит (т.14) да предвиждат възможност за прехвърляне правата на кредитора в полза на трети лица, разпоредбата, в частта й, в която е предвидено, че с подписването на договора, кредитополучателят се счита за уведомен по реда на чл.99 ЗЗД, заобикаля императивното изискване на чл.26, ал.4 ЗПК, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК и чл.146, ал.1 ЗЗП, доколкото цитираната клауза от общите условия не е индивидуално уговорена и върху съдържанието й потребителят – кредитополучател не е могъл да влияе.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, респективно в отношенията между страните ищецът да се счита активно материално легитимиран по отношение на процесното вземане, договорът за прехвърляне на вземането следва да е надлежно съобщен на длъжника – потребител.

Основателен е наведения от особения представител на ответника довод, че в процесния случай не е налице надлъжно връчване на уведомлението за цесията.

Няма спор в практиката, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) може да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД ( в този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение №96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №3049/2017 г., IV г. о., Решение №114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. №362/2015 г., II т. о.). Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента *************** ЕАД за уведомяване на длъжниците от цесионера *************** ЕАД.

По делото обаче не се установява волеизявлението за извършената цесия да е достигнало до длъжника. Не са представени каквито и да било доказателства за връчване на съобщението по чл.99 на длъжника, поради което да се приеме, че е положена дължимата грижа от кредитора, а невръчването да се дължи недобросъвестно поведение на длъжника. Не може да бъде прието, че съобщаване на цесията е извършено и в хода на образуваното исково производство, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, който факт съдът е длъжен да съобрази на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. В процесния случай уведомлението за цесията не е достигнало до длъжника с връчване на книжата по делото, доколкото същите са връчени по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, след като адресатът не е бил открит и са били събрани данни, че лицето се намира в чужбина. Не е налице надлежно съобщаване на цесията и чрез връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения особен представител на ответника. Последният не представлява упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника. Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това, получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия. В основата на назначаването на особен представител е липсата на връзка с ответника, поради което изначално е известно, че особеният представител не би могъл да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и същата да породи действие за длъжника.

Съдът не възприема за основателен изложения от ищеца аргумент, че по аналогия следва да бъде приложено становището, възприето от ВКС в Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., съгласно което връчването на особения представител на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, представлява надлежно уведомяване на длъжника. Ищецът се позовава на това, че и двете изявления – това за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и това – за прехвърляне на вземането, представляват материално-правни такива. Съдът намира, че аналогия в посочената хипотеза е неприложима, доколкото обявяването на предсрочна изискуемост представлява изменение на договора, сключен между страните, в който страните са постигнали съгласие при настъпване на определени обстоятелства да възникне потестативно право в полза на кредитора за промяна срока на договора. С договора за цесия, обаче, се променя една от страните по материалното правоотношение - кредитора, която промяна не зависи от настъпването на обективни факти, предвидени в договора сключен между страните, респ. наличието на конкретни уговорки постигнати от страните. Законодателят е създал императивни материалноправни норми – чл.26, ал.4 ЗПК и чл.99 ЗЗД - която поставя изискване относно действието на договора за цесия, както за длъжника, така и за всички трети лица, каквато императивна материалноправна норма не съществува относно предсрочната изискуемост. Предвид на изложеното, не следва да се прилага по аналогия решението на ВКС по отношение на предсрочната изискуемост, доколкото двата института притежават множество разлики и преследват различни цели.

Горното води до извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника – длъжник. Предвид на това, ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявената от него искова претенция, която следва да бъде отхвърлена /Определение №274/26.05.2015г. по т.д.№2748/2014г. на ВКС, II т.о. /.

Предвид изхода на правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива от назначения особен представител на ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *************** ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: *********************, п.к.1407, срещу С.И.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.430 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 531,57 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит CREX-10398259 от 18.10.2013г. и сума в размер на 250,35 лв., представляваща законната лихва за забава върху непогасената главница за периода 21.11.2013г. до 07.08.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №314/24.08.2018г. по ч.гр.д. №583/2018г. по описа на Районен съд – Л., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: