В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд - Левски, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_151_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.В.В., ЕГН**********,***, срещу наказателно постановление №18-0293-001952/08.01.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ - Левски.

Жалбоподателят твърди, че на 27.12.2018г. изгубил контрол върху личното си МПС вследствие на което причинил ПТП, преобръщайки се в отводнителен канал в ляво от пътното платно. Твърди, че при възникналото ПТП не е причинил материални щети, освен по личния си автомобил; не бил удрял или повреждал мантинели, стълбове, сгради. Извозването на автомобила от мястото на ПТП било организирано и заплатено от жалбоподателя. Оспорва наказателното постановление на основание, че не бил причинил никакви други материални щети, освен по личния си автомобил.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 27.12.2018 г., около 8:20 часа, на път ІІІ – 3002, км. 7+741 от с. Стежерово, към с. Българене, като водач на МПС лек автомобил *** с рег. № ***, негова собственост, управлявайки с несъобразена скорост и след десен завой губи управлението над автомобила, излиза вляво от пътното платно и се преобръща в крайпътен отводнителен канал, като прави ПТП с материални щети.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на направените в АУАН констатации, административно наказващият орган е издал обжалваното наказателното постановление, с което на В. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила.

Административнонаказващият орган е описал нарушението, като е посочил, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. ПТП.

В обжалваното НП административнонаказващият орган е посочил всички фактори от пътната и атмосферна обстановка, с които, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачът следва да съобразява скоростта, без обаче да са изложени обстоятелства тази скорост с кои фактори не е била съобразена – дали с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост.

По делото няма данни с каква скорост се е движел водачът и какви са били пътните условия, станали причина за ПТП.

Посоченото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере кои фактически положения са приети за съставомерни, които факти и обстоятелства следва да оборва, какво точно е вмененото му нарушение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП

Налице е неяснота относно механизма на ПТП.

Разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП, на основание на която е наложена административна санкция на жалбоподателя предвижда глоба в размер 200 лв. за този, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

От показанията на разпитаните актосъставител и свидетел е установено, че след като са посетили мястото, са констатирали обърнат автомобил. Липсва конкретизация на обстоятелството в какво точно се изразяват описаните в акта материални щети и на кого са причинени, което е задължително, с оглед пълното изясняване на механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие.

Отделно от това в АУАН и НП не се сочат настъпили материални щети. Предвид липсата на доказателства за настъпило пътнотранспортно произшествие, остава недоказана и причината, която според наказващия орган е предизвикала настъпването му, а именно – несъобразена скорост. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира защитата си.

Освен изложеното, по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът констатира, че същото е несъставомерно, тъй като няма настъпило пътнотранспортно произшествие, по смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак на нарушението, изразяващо се във виновно причинено пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е настъпването на някои от изброените резултати: нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на ЗДвП, изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно произшествие, трябва да са настъпили за друг участник в движението, който е различен от нарушителя.

Констатираните по-горе нарушения са съществени. Те са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Поради тази причина, обжалваното наказателно постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно издадено, и следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0293-001952/08.01.2019 г. на началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ - Левски, с което на А.В.В., ЕГН**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: