№
гр.Левски, 25.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №191 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.П.Я. ***, чрез адв. И.И. ***, против
Наказателно постановление №584/04.06.2019г. на Директор на Регионална дирекция
по горите – гр.Л., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1,
предложение четвърто, т.2 от Закона за горите, на основание чл.275, ал.1, т.2
ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по
чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите в размер на 150 лв.
Жалбата е бланкетна, наведен е довод за незаконосъобразност
на НП, тъй като не било извършено нарушение по чл.213, ал.1, пр.4, т.2 ЗГ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.,
който поддържа жалбата. Излага съображения, че процесният случай представлява
маловажен такъв, предвид ниската стойност и вида на превозваната дървесина. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата РДГ – Л. не се представлява, не
изразява становище по нея.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят М.П.Я. и свидетелят Н.Б. - двамата от гр.Л., били съседи. На
03.03.2019г. свидетелят Н.Б. трябвало да нахрани животни, които се намирали в
с.В., общ.Л. Свидетелят Н.Б. се уговорил със своя съсед – жалбоподателя П.Я. да
го закара с притежавания от бащата на Б. – А.Б.С., товарен автомобил – ***********,
с рег.№**********, за което последният се съгласил. В автомобила пътували
жалбоподателят Я., свидетелят Б. и дядото на последния. На връщане от село В.,
по пътя, до шосето, същите видели няколко дървета, от вида върба, които
натоварили в товарния автомобил и продължили към град Л. По същото време,
свидетелят Л.Л., заедно с колегата си Д.Г. ***, били на смяна и изпълнявали служебните
си задължения. Същите се отзовали на сигнал, че се товарят дърва в бял бус на
моста за село Г. В град Л. полицейските служители спрели за проверка
управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, който отговарял на описанието.
При проверката било установено, че в буса има натоварени няколко дървета.
Водачът на автомобила – жалбоподателят Я. не представил превозен билет, поради
което автомобилът, заедно с пътуващите в него лица, били отведени в РУ – Л.
Уведомена била РДГ – Л. На място – в районното управление, пристигнали свидетелите
А.В. и И.Р.. Същите установили натоварената в буса дървесина, която не била
маркирана с контролна горска марка, не бил им предоставен превозен билет. С
помощта на ролетка бил измерен обемът, зает от дървесината, като същият
възлизал на 1,26 пространствени кубични метри. Не бил измерен коефициент на
плътност на дървесината, заемаща посочените пр.куб.м. Дърветата били криви и
неподредени, преплетени едно върху друго.
На жалбоподателя М.П.Я. бил съставен от свидетеля А.В.В. Акт за
установяване на административно нарушение №584/22.03.2019г., за това, че на
03.03.2019г. транспортира с товарен автомобил *********** с рег.№**********
1,26 пр.куб.м. дърва за огрев без превозен билет – нарушение на чл.213, ал.1,
т.2 от Закона за горите. Актът бил подписан от И.Р., като свидетел и предявен
на жалбоподателя на 03.03.2019г., който го подписал без възражения.
С Постановление от 30.04.2019г. прокурор при Районна прокуратура – гр.Л.
отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката, образувана
по сигнал за процесното деяние, като препис бил изпратен на Директора на РДГ –
Л. за преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност
по отношение на М.П.Я..
Въз основа на съставения АУАН административно-наказващият орган Директора
на РДГ – Л., издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушение
на чл.203, ал.1, предложение четвърто, т.2 от Закона за горите, на основание
чл.275, ал.1, т.2 ЗГ на жалбоподателя било наложено административно наказание
глоба по чл.266, ал.1, предложение първо от Закона за горите в размер на 150
лв. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя с писмо с обратна
разписка на 05.06.2019г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите А.В.В., И.М.Р., Л.Н.Л., Н.А.Б., както
и от писмените доказателства и доказателствени средства: АУАН №584/22.03.2019г.,
НП№584 от 04.06.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Л., Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 30.04.2019г. на РП – Л.,
писмо от РДГ – Л. до РП-Л. за преценка за наличие на престъпление, справка от
РДГ – Л. за предходни нарушения от лицето М.П.Я., копие на свидетелство за
регистрация – част I по отношение на МПС рег.№***********, Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните.
Съдът даде вяра на депозираните по делото показания на свидетелите А.В.В., И.М.Р. и Л.Н.Л., като
подробни и логични, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност и в
съответствие с писмените доказателства. Даде се вяра и на водения от
жалбоподателя свидетел – Н.А.Б., доколкото се установи, че същият е очевидец на
процесното деяние, показанията му са логични, безпротиворечиви и в съответствие
с останалия доказателствен материал.
Писмените доказателства по делото се кредитираха, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Обжалваното НП е съставено от компетентно лице, съгласно разпоредбата на
чл.275, ал.1, т.1 ЗГ и представената Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на
Министъра на земеделието и храните.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Описаните факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.213,
ал.1, предложение четвърто, т.2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба се
забранява транспортирането на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съдът намира обаче, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано
по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. Предмет на нарушението
по чл.213 ЗГ може да бъде не каква да е дървесина, а само такава, добита от
горска територия, по смисъла на чл.2 от ЗГ. Този извод следва от обществените
отношения, уредени със Закона за горите, а именно режима на управление и
използване на дървесина, която представлява част от горския фонд. Придобиването
или управлението на дървесина от имот, който не представлява гора, по смисъла
на чл.2 ЗГ, не е предмет на регламентация от този закон, респективно не води до
ангажиране на отговорност за нарушение, уредено в Закона за горите.
В процесния случай от доказателствата по делото не се установи по
категоричен начин произходът на дървесината, намерена в управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил. Установи се от показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта – служители на РДГ – Л., че същите единствено са установили
наличието на дървесина в автомобила, управляван от М. при извършването на
проверка едва в РУ – Л., където жалбоподателят е бил отведен. Произходът на
транспортираната от жалбоподателя дървесина не се установява и от показанията
на разпитания по делото полицейски служител, който е спрял автомобила за
проверка и първи е констатирал превозването на дървесина в процесния бус. Относно
произхода на дървесината не са представени каквито и да било доказателства от административно-наказващия
орган. От показанията на свидетеля Н.Б. се установява, че пътуващите в
процесния автомобил са видели дърветата изхвърлени на пътя, поради което са
спрели и са ги натоварили. Не се установява дали така намерените, натоварени и
транспортирани дървета са били част от гора, по смисъла на закона.
На следващо място, съдът намира, че дори и
дървесината, предмет на процесното деяние, да беше годен обект на нарушение по
Закона за горите, същото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН. Приложими
са критериите, визирани в чл.93, т.9 НК, намиращ субсидиарно приложение, а
именно такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Установи се, че процесната дървесина,
транспортирана от жалбоподателя, е в изключително малко количество. Макар и съобразно
направените от служителите на РДГ – Л. измервания същата да е заемала в
пространството 1,26 пр. куб. м., се установи от свидетелските показания, че се
касае само за няколко дървета – един – два по-големи дънера и няколко по-тънки
клечалаци, съгласно показанията на свидетеля Л., две по-дебели дървета и едно –
тънко, съгласно показанията на свидетеля Б. В съответствие с посоченото са и
показанията на служителите на РДГ-Л., от които се установява, че дърветата не
са уплътнявали измерените пр. кубични метри в автомобила, същите са били,
криви, неподредени, нахвърляни едно върху друго. Не е бил измерен
коефициент на плътност, но същите не са уплътнявали измерените пр.куб.м. На
следващо място, установи се, че жалбоподателят не е санкциониран за друго
нарушение по ЗГ, доколкото за предходно такова от 2001г. същият следва да се
счита за реабилитиран по смисъла на закона.
Съобразно посочените смекчаващи отговорността обстоятелства –
незначителното количество дървесина и личността на жалбоподателя, следва изводът,
че дори наложената имуществена санкция в минималния й предвиден в закона размер
не съответства по тежест на обществена опасност на деянието и на нарушителя.
Дори и да бе установено в хода на административно-наказателното производство,
че транспортираната дървесина е от горския фонд, релевантната административна
принуда, която e следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради изложените по-горе съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №584 от 04.06.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите
– гр.Л., с което на М.П.Я., ЕГН:**********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лв. по
чл.266, ал.1, предложение четвърто от Закона за горите, за нарушение на чл.213,
ал.1, предложение четвърто, т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: