Срещу подсъдимия П.М.Я., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че на 02.05.2018г., около 15.45 часа, на път ІІІ-
По искане на подсъдимия и защитникът му, делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от
НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят
на РП гр. Левски намира обвинението
спрямо подсъдимия за доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и
субективна страна. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и му
наложи наказание в размер на една година и три месеца, което да бъде изтърпяно
в затвор, както и глоба в размер на 700 лв.
Подсъдимият се явява лично и се представлява от
упълномощен защитник адв. Р.Р..
Защитникът моли съда да признае подсъдимия Я. за
невинен, като излага подробни съображения.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на подсъдимия
П.М.Я., ЕГН ********** *** на 04.03.2009г., със Заявление № А 04194805/2009 в
сградата на Сектор „Пътна полиция", Отдел „Охранителна полиция" при
ОД на МВР Плевен били обработени документи за издаване на Свидетелство за
управление на МПС от категории "В" и "М",. На 05.03.2009г.
на подсъдимия Я. било издадено Свидетелство за управление на МПС № 237415481.
При подаване на необходимите
документи за издаване на свидетелство за
управление на МПС, Я. представил свидетелство
за завършено основно образование Серия Д-97 0020417 и per. № 1243/22.06.1997г. издадено от СОУ „***" гр.Л. Установява
се от издадената от директора на СОУ "***" - Левски справка, че П.М.Я.,
с ЕГН **********, не е бил ученик в това училище, не е завършил основно
образование и не му е издавано представеното от него свидетелство за завършено
основно образование.
Със заповед №385/01.02.2013г. на началник
сектор ПП при ОДМВР – Плевен, свидетелството за управление на МПС № ***,
издадено по реда на чл.13 т.7 от Наредба № 157/01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, на П.М.Я., ЕГН ********** *** било иззето до отпадане на
основанието.
Приложена е Заповед №
РД-01-276/04.06.2013г. на Изпълнителния Директор на ИА "Автомобилна
администрация", с която резултатите на П.М.Я., ЕГН ********** от
проведените на 12.01.2009г. теоретичен изпит и на 04.02.2009г. практически
изпит за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство от категории "В" и
"М", съгласно протоколи с № *** на Областен отдел „Контролна
дейност - ДАИ" – В*, били анулирани. Екземпляр
от заповедта била връчена лично на П.М.Я. на 06.08.2013г. срещу подпис.
На посоченото основание
подсъдимият П.М.Я., ЕГН ********** изгубил правоспособността си, поради което и
същият е неправоспособен водач на МПС.
Установява се от
приложеното Наказателно постановление № 18-0940-000055/07.02.2018г. на Началник на РУ – П., че П.М.Я. бил наказан
по административен ред за това, че на 19.01.2018г., около 16.00 ч., в община П.,
на път трети клас № 3501, управлявал
моторно превозно средство - л.а. "*** ЦДИ" с peг. №***(временна
регистрация), негова собственост, с отнето СУМПС. Цитираното наказателно
постановление било връчено лично на подсъдимия на 22.02.2018г. и влязло в
законна сила на 02.03.2018г.
Посочена като нарушена
е разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
На 02.05.2018г. около 15.45
часа на път ІІІ-
В хода на проверката от
представената лична карта е била установена самоличността на водача - П.М.Я.,
ЕГН ********** ***. Я. не представил СУМПС,
като заявил, че му е отнето. От извършената от полицейските служители
справка за водача в КАТ, била установена
описаната по - горе фактическа обстановка.
На подсъдимия П.М.Я.
бил съставен АУАН бл. № 472836/02.05.2018г., в който били описани констатираните нарушения, като актът бил
подписан без възражения.
По случая е образувано
досъдебно производство.
По досъдебното
производство в присъствието на упълномощен
защитник - адв.Р.Р. ***, подсъдимият П.Я. е бил разпитан, като същият не се признава
за виновен. Дал е обяснения по случая. Твърди, че е правоспособен водач, като
има издадено СУМПС в Германия, където живял преди време. Същото го
изгубил и не може да го представи, но като доказателство за твърденията си
предоставя копие от АУАН № 755438 от 31.01.2017г. на СПП ОДМВР-Ловеч, в който е
описан номера на свидетелството. Поради това му твърдение от Сектор „ПП"
при ОДМВР - Ловеч било изискано заверено
копие на посочения АУАН, в който е описан номера на иззетото СУМПС - ***
С оглед изложеното е
отправено запитване до ДМОС, касаещо въпросният документ. От предоставеният
отговор от ДМОС е видно, че „немско свидетелство за управление на МПС № *** е било издадено в град *** и е било валидно
от 27.05.2013г. до 26.05.2028г. Немското
свидетелство е било издадено чрез смяна с българско свидетелство и
властите в ** са препратили българското свидетелство за управление
на МПС на 10.06.2013г. на федералната служба по транспорт в *. След което обикновено свидетелството се връща на
страната, която го е издала. Следователно властите в България, които са издали
този документ би трябвало да са в притежание на същия. На основание решение № ***
на съда в ** немското свидетелство за управление на МПС е обявено
за невалидно, заради нарушение извършено на пътя. Също така съответните
административни власти са били инструктирани да не издават ново свидетелство за
управление на МПС на лицето преди изтичането на деветмесечен срок. По този
начин на Я. не му е било разрешено да подава заявление за издаване на ново
свидетелство до 20.05.2015г. и той не го е направил, както е известно на
немските власти. Противно на неговото задължение
Я. очевидно никога не е предал немското си свидетелство за управление на
МПС на властите”.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели,
приложените писмени документи - АУАН, НП, ЗППАМ, Справка за нарушител/водач,
справка за съдимост и др.
От така установената фактическа
обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е
видно, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по смисъла на чл.343в, ал.2 от НК, като на 02.05.2018г., около
15:45 часа, на път Ш-
Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият
не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В АУАН, бл. №472836 е
посочено, че подсъдимият управлява след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред.
Налице е и другият елемент от фактическия състав - в
едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние.
Безспорно установено по делото е
обстоятелството, че към момента на
извършване на деянието е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на обвиняемия с надлежен акт на
административнонаказващ орган за същото деяние, съставляващо нарушение
на чл.150 ЗДвП и санкционирано като административно наказателен състав на
чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. На негово име е издадено НП №
18-0940-000055/07.02.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Пордим, с
което за същото нарушение, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание.
Престъплението по чл. 343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК включва следните елементи от обективна страна: влязъл в
сила акт, с който деецът е наказан по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство; изтичане на определен от закона срок – едногодишен,
считано от влизане в сила на акта, с който деецът е наказан по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление и управление
на МПС без необходимата правоспособност, осъществено в указания едногодишен
срок.
Безспорно от доказателствата по
делото е, че е установен механизмът на извършване на деянието и авторството на
същото. Не се спори, че на посочената дата и място подсъдимият е управлявал
посочения лек автомобил в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Във връзка с доводите от страна
на защитника на подсъдимия, следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика,
от значение са фактите по делото и те са релевантни за приложимия материален
закон, а не дадената правна квалификация от наказващия орган.
Същественото за наказване на дееца
е обстоятелството, че е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Различията в правната квалификация не влияят върху извода за
съставомерност на деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време,
място, обстановка на извършване и субективна страна на дееца.
За да се прецени дали лицето е
реализирало състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК не следва да се
изхожда от правната квалификация, нито от правните понятия, използвани в
наказателното постановление, а следва да се вземат предвид обективните факти. Установява
се в конкретния случай, че лицето е наказано за нарушение – управление на МПС
след като е бил лишен от това право по административен ред.
Същественото за наказване на
дееца в случая е обстоятелството, че е управлявал МПС, след като е неправоспособен.
Подсъдимият и защитникът му са
дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните
и да не се провежда разпит на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбите
на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че
съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при
постановяване на присъдата.
На основание чл.373, ал.3 от
НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.
На основание чл.373, ал.1 от
НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.283 от НПК
съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Защитникът на подсъдимия е
направил искане да бъде допуснат до разпит свидетел, когото водят в съдебно
заседание относно характеристични данни по отношение на подсъдимия, както и семейното
му състояние.
Съдът приема с оглед на
събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Събраните по делото доказателства установяват по един
безспорен начин факти относно начина на извършване на престъплението и мястото
на неговото извършване.
С оглед на събраните безспорни
и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.343в,
ал.2 от НК. Установено е, че на 02.05.2018г., около 15.45 часа, на път ІІІ-
От обективна страна е безспорно установено, че на
посочената дата подсъдимият е управлявал моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление.
От субективна страна деянието си подсъдимият е извършил
с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същият е знаел, че е неправоспособен
водач, за което вече е бил санкциониран по административен ред, но е продължил
да управлява автомобила.
За извършеното от П.Я. престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и двеста лева.
Не са налице основанията за освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, което се изяснява от
приложената справка за съдимост, видно от която е, че е осъждан. С деянието не
са причинени имуществени вреди.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал.1 от НПК и
чл.55, ал.1, т.1 от НК и тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие – чл.371, т.1 от НПК. При определяне на наказанието съдът
съобрази доброто процесуално поведение на подсъдимия, характеристичните му данни, семейното му
положение. Съдът счита, че следва наказанието да бъде определено при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Така мотивиран съдът налага на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален
общ режим и глоба в полза на държавата в размер на 800 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: