гр. ЛЕВСКИ, _14.06._
Районен съд гр. Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _четиринадесети май_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _7_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от „***” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, САК, против Й. Н. К., с ЕГН**********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и
във връзка с разпореждане по ч.гр.д. 643/2018 г. по описа на РС – Левски ищецът
предявява настоящия иск за установяване на вземането си спрямо ответницата в
размер на 456,45 лв.
Посочва се, че искът се основава на сключени с ответницата
договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги №*** и договор за лизинг от ***г.
за предоставяне на мобилен телефонен номер и мобилен телефонен апарат;
Договор за мобилни услуги №*** и договор за лизинг от ***г.,
с който са предоставени мобилен телефонен номер и мобилен телефонен апарат.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода от м. юни 2016г. –
м. октомври 2016г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от посочените договори, сключени между него и клиента.
Фактура № 7241625900/05.06.2016 г. била издадена за отчетния
период 05.05.2016 - 04.06.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo
A6010 Black 9,66 лв., както и ползвани услуги 2,59 лв., 2,43 лв., кратки
текстови съобщения, които били в краен размер на 29,23 лв. без вкл. ДДС - 35,08
лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo
A2010 Black 2,99 лв., които са в краен размер на 19,97 лв. без вкл. ДДС - 23,96
лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, била 59,04 лв., като,
след приспадане на 0,75 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата била в размер на 58,29 лв.
Фактура № 7242922984/05.07.2016 г. била издадена за отчетния период 05.06.2016
- 04.07.2016 и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за
мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса за спиране на
номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване на изходящия трафик
1,24 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black 9,66 лв.,
както и ползвани услуги 0,20 лв., които били в краен размер на 26,84 лв. без
вкл. ДДС - 32,21 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99 лв.,
такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за услугата временно възстановяване
на изходящия трафик 1,24 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo
A2010 Black 2,99 лв., които били в краен размер на 19,97 лв. без вкл. ДДС -
23,96 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата била 56,17 лв.
Фактура № 7244288056/05.08.2016 г. била издадена за
отчетния период 05.07.2016-04.08.2016 г. и включвала следните задължения на
клиента за посочения период:
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99 лв.,
лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black 9,66 лв., които са в
краен размер на 24,65 лв. без вкл. ДДС - 29,58 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса 14,99лв.,
лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A2010 Black
2,99 лв., които били в краен размер на 17,98 лв. без вкл. ДДС - 21,58 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата била 51,16 лв.
Фактура № 7245769988/05.09.2016 г. била издадена за
отчетния период 05.08.2016 - 04.09.2016 г. и включвала следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса
(-5,32) лв., лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo A6010 Black 9,66
лв., които били в краен размер на 4,34 лв. без вкл. ДДС -5,21 лв. с вкл. ДДС;
за мобилен номер *** - месечна абонаментна такса (-5,32) лв., лизингова вноска
за мобилно устройство Lenovo A2010 Black 2,99 лв., които били в краен размер на
(-2,33) лв. без вкл. ДДС - (-2,80) лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.
Общата сума, начислена във фактурата била 2,41 лв.
В исковата молба се твърди, че след предсрочното
прекратяване на договорите между „***" ЕАД и Й. Н. К. по нейна вина,
поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена фактура № 7247093086/ 05.10.2016
г., която включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номера *** в общ размер на
1016,85 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Lenovo A6010 Black,
Lenovo A2010 Black в общ размер на 288,42 лв. с вкл. ДДС.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг.
Уточнява, че сумата от 1016,85 лв., представляваща
задължение за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги, не е била предмет на частното гражданско дело и не се претендирала в
настоящото производство.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД
е било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Левски, въз
основа на което било образувано частно гражданско дело № 643/2018 г. и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство,
с което са уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по настоящото
дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявяват и
настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 643/2018 г. по описа на Районен
съд - Левски, против длъжника - ответник Й. Н. К. с ЕГН **********, както
следва:
1. 456,45 лв. (четиристотин петдесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно фактура № 7241625900/05.06.2016г., фактура №
7242922984/05.07.2016г, фактура №
7244288056/ 05.08.2016г., фактура № 7245769988/05.09.2016г. и фактура № 7247093086/05.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Моли на основание чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс
да осъди ответника да заплати на „***" ЕАД присъдените в полза на
дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 385
лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изплатено адвокатско
възнаграждение, както и всички, направени от ищеца разноски в настоящото
производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и
пет лева) и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и
шестдесет лева/ с вкл. ДДС (300 лв. без ДДС).
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника. Не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
В с.з. ответникът заявява, че дължи суми на ищеца, но
нямала възможност да ги плати.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Й.Н.К., е
образувано ч.гр.д. № 643/2018г. по описа на РС – Левски. Против длъжника е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 456.45 лв.
главница, както и направените по делото разноски.
От приложените по делото преписи от договор за мобилни
услуги №*** и договор за мобилни услуги №*** се установява възникването и
съществуването на валидни облигационни правоотношения между „***” ЕАД и
ответника Й. Н. К. с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
мобилни номера ***.
Със сключване на договорите за мобилни услуги страните са
поели насрещни задължения, като основно задължение на ответника е заплащането
на уговорената месечна абонаментна такса за ползваните номера. Договорите са
сключени при предварително определени Общи условия.
Установява се то приложените договори за лизинг от
28.04.2016г. възникването и съществуването на облигационно правоотношение между
ищеца и ответника с предмет предоставяне за ползване на телефонен апарат Lenovo A6010 Black и телефонен апарат Lenovo A2010 Black.
С оглед представените по делото писмени доказателства съдът
приема за безспорно установено, че ответникът е подписал процесните договори,
като Й.К. се е съгласил с условията по договора, както и се е съгласил да
заплаща стойността на уговорените месечни абонаментни такси.
Приложени са фактури, като от липсата на оспорване на
исковата претенция съдът приема, че се установява изпълнението на договорните
задължения на мобилния оператор да
предостави уговорените услуги, както и тяхната стойност.
В съответствие с Общите условия на „***” ЕАД, потребителят
се задължава да заплаща стойността на месечния абонамент, а операторът – да
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор.
Ответникът ползвал предоставените от ищеца мобилни услуги,
като потреблението било фактурирано. Съгласно чл. 26 от ОУ, при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя.
Съгласно ОУ абонаментната такса се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план. При
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на потребителя.
Съгласно чл. 19б, в) от ОУ, операторът има право едностранно да прекрати
индивидуален срочен договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми
след изтичане срока на плащането им. С изтичането на 15-дневен срок от
издаването на фактурите и липсата на изпълнение на начислените в тях парични
задължения за заплащане на месечни такси и потребени услуги потребителят е
изпаднал в забава по отношение на оператора.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилните услуги. Не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил дължимите
парични суми по фактурите, тежестта на доказване на които факти е негова, както
му е указано с доклада по делото.
Вземането на ищеца по отношение на претенцията за лизингови
вноски произтича от сключен между страните договор за лизинг, който е валиден и
не е оспорен от страна на ответника.
По силата на договора за лизинг ищецът е предоставил на
ответника за ползване описаните в договора движими вещи, срещу задължението на
ответника да заплати уговорената лизингова цена. С подписване на договорите за
лизинг ответникът е декларирал, че лизинговите вещи са му предадени и са били годни
за употреба.
Не са представени доказателства за плащане на уговорените
по погасителния план вноски, нито се твърди, че същите са заплатени. Ответникът
не спори, че вещите са му предадени при сключване на договора, няма спор и
относно вида и стойността на вещите, предмет на договора.
Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените разноски.
Направените разноски съгласно списъка са в размер на 385
лв. по заповедното производство, както и в размер на 385 лв. по исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Н. К., с ЕГН**********, с адрес: ***, че дължи на „***” ЕАД, с
ЕИК/код по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата от 456.45
лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №7241625900/05.06.2016г.,
фактура №7242922984/ 05.07.2016г., фактура №7244288056/05.08.2016г., фактура №7245769988/
05.09.2016 г. и фактура №
7247093086/05.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Й. Н.К., с ЕГН**********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК/код по БУЛСТАТ: ***, направените в
заповедното производство разноски в размер на 385 лв. и 385 лв. в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: