РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _05.06._ 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _тринадесети май_ 2019 г. в състав:

 

                        Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

 

при участието на секретаря _ЯНКА ДИМИТРОВА_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_84_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата твърди, че с одобрено от съда споразумение, имащо силата на присъда по нохд 337/2018 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 22.06.2018 г. в с. О., в магазин **********, находящ се на ул. **************, причинил лека телесна повреда на З.Г.А. ***, в качеството й на длъжностно лице – продавач-консултант в същия магазин, изразяваща се в оток и хематом на клепачите на двете очи, обхващащи скулите, подочните области и корена на носа с леко притваряне на очните цепки, неголяма разкъсно-контузна рана по ръба на долната устна, оток в окосмената част на галавата и кръвонасядане в бузата, които са й причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота при изпълнение на служебните й задължения – престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 пр.1 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК. Твърди се, че на посочената дата ищцата е била на работа и изпълнявала служебните си задължения, че около 17.15 часа  в магазина влязъл мъж с маска на лицето, който се приближил към нея и започнал да й нанася удари с ръце в областта на главата, че след като я повалил на земята й взел телефона и напуснал обекта. Твърди се, че изпаднала в безсъзнание и се осъзнала едва в бърза помощ, където била откарана от съжителстващият с нея и полицията, че в продължение на 54 дни след побоя била в болничен отпуск от 25.06.2018 г. до 01.09.2018 г., че в резултат на деянието извършено от ответника са й причинени много болки и страдания, както физически така и психически, че претърпяла огромен дискомфорт и страх от преживяното, че почти не се хранела и отслабнала с 15 кг, че запознала да се депресира от начина, по който изглежда, което допълнително влошило състоянието й, че била срината, както физически така и психически, имайки предвид и възрастта  й /68 години/. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да й заплати сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за причинените й от Б. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания в резултат на насените й телесни увреждания.

Ответникът е представил отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, не се оспорва по основание, но се оспорва по размер. Счита, че искът е прекомерно завишен и оспорва твърденията в исковата молба, че на ищцата са причинени „много болки и страдания, както физически, така и психически”, оспорва твърдението, че ищцата в причинна връзка с нанесената вреда е „започнала да се депресира от начина, по който изглежсда”, тъй като отслабнала с около 15 кг. Оспорва се и твърдението, че „заради травмата отслабнала, увредило й се общото здравословно състояние, и не можела да води нормален начин на живот с елементарни действия, включително да се храни и придвижва” Оспорва се твърдение, че се е наложило да бъде обгрижвана от друго лице, както и „че е налице психическа травма за цял живот”. Твърди се, че възстановяването на ищцата е протекло нормално и в обичайните срокове, че в наличната по случая медицинска документация липсват обективни данни за някакви физически или психически усложнения през възстановителния период. Моли съда да уважи исковата претенция отчасти и претендира направените разноски за отхвърлената част от иска.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно  от представените по делото писмени доказателства е, че с одобрено от съда споразумение, имащо силата на присъда по нохд 337/2018 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 22.06.2018 г. в с. О., в магазин *********, находящ се на ул. **************, причинил лека телесна повреда на З.Г.А. ***, в качеството й на длъжностно лице – продавач-консултант в същия магазин, изразяваща се в оток и хематом на клепачите на двете очи, обхващащи скулите, подочните области и корена на носа с леко притваряне на очните цепки, неголяма разкъсно-контузна рана по ръба на долната устна, оток в окосмената част на главата и кръвонасядане в бузата, които са й причинили разстройство на здравето, временно и неопасно за живота при изпълнение на служебните й задължения – престъпление по чл. 131 ал.1 т.1 пр.1 във връзка с чл. 130 ал.1 от НК.

          По делото е разпитан като  свидетел Ц.Ц. – живеещ на съпружески начала с ищцата. От показанията му се установява, че в резултат на преживения стрес  от случилото се на 22.06.2018 г. З.А. значително се е променила. Установява се, че същата е спряла да се храни, цялата треперела, станала психически нестабилна, че е потърсена медицинска помощ и два месеца е била неработоспособна /в отпуск по болест/, а след това е напуснала работа, тъй като не може да се върне там „при мисълта, какво е станало”. Установява се, че и до момента не се е възстановила, че я е страх, трепери и непрекъснато пита дали са затворени и заключени вратите, плаши се, че някой идва, а когато минават покрай магазина, където е била нападната от ответника и досега трепери. Установява се, че и досега е на лекарства, че се е затворила, а преди е била много контактна и общителна, че постоянно е нервна, озърта се и го кара да заключва.

          По делото е разпитан като свидетел и Х. Б. – без родство със страните по делото, от показанията на който се установява, че е лекар и след случилото се през месец юни миналата година  многократно е посещаван от ищцата. Установява се, че продължава да се оплаква от липсата на сън, че плаче, че е загубила апетит и че в разстояние на около месец след случая е отслабнала с около 10 кг., а състоянието й не се е подобрявало. От показанията на св. Б. се установява, че преди случилото с З.А. не е имала такива оплаквания,  че след травмата същата съобщава за неспокойствие, за виене на свят, за главоболие, за нарушен сън, за намален апетит, че състоянието й е в резултат на силна уплаха и е продължило около два - три месеца, но и до сега има оплаквания от главоболие, световъртеж, безсъние, страх макар и не в такъв интензитет, както в началото и, че много трудно се повлиява от медикаментите, които са й предписани след консултации с невролог. Установява се, че не са открити физически заболявания, които да доведат до намаляване на теглото и е напълно възможно това да е, в резултат на този стрес.

          Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели. Свидетелят Ц., макар и да живее на съпружески начала с ищцата, дава показания, които си кореспондират и с показанията на св. Б., който е лекуващият лекар на ищцата, без родство със страните по делото и незаинтересован по какъвто и да било начин от изхода на делото. Свидетелските показания не само си кореспондират, но и взаимно се допълват и от тях може да се направи един категоричен извод за естеството и интензитета на претърпените и търпяни и към момента неимуществени вреди в резултат на нападението на ищцата от ответника и нанесения й побой. От доказателствата по делото се установява, че към момента на деянието ищцата е била на работното си място и в магазина е влязъл мъж с маска на лицето, който се приближил към нея и без видима причина, започнал да й нанася удари. Макар и на ищцата да не са нанесени значителни физически травми, които да биха могли да се квалифицират като средна или тежка телесна повреда /обективно са установени от преглеждащия я лекар отоци, хематоми, разкъсно-контузни рани в областта на главата – съгласно приложената съдебно-медицинска експертиза, извършена по наказателното дело/, но случилото се нападение на работното място, от маскиран мъж, с нанасяне на побой без видима причина е от естество да доведе ищцата до изживяване на силен психически стрес, а резултатите от това преживяване както се свидетелства от лекуващия лекар не са отшумели и към настоящия момент – почти година след нападението.

          В резултат на изложеното, съдът приема, че на ищцата са причинени вреди /телесни увреждания и значителни психически травми/, че същите са причинени от ответника, че претърпените от ищцата неимуществени вреди, са в причинно-следствена връзка от извършеното от ответника деяние, както и че е налице виновно поведение у ответника, което е установено с влязъл в сила съдебен акт по нохд 337/2018 г. по описа на РС Л.

Тъй като се касае до неимуществени вреди, дължимото се на ищцата обезщетение следва да бъде определено съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява начина на извършване на деянието, настъпилите увреждания, степента на преживения стрес и неговото отражение върху психическото състояние на ищцата за един продължителен период от време, което съгласно свидетелските показания продължава и към момента, макар и не с такъв интензитет, какъвто е бил непосредствено след нападението.

При това положение, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан изцяло, както по основание, така и по размер, и като такъв следва да бъде уважен изцяло. При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски в настоящото производство, а именно сумата от  400 лв. – заплатени като възнаграждение за един адвокат. Следва да бъде осъден ответникът да заплати д.т., а именно сумата от 320 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД осъжда Х.А.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на З.Г.А. ***, ЕГН ********** сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от А. неимуществени вреди, в резултат на нанесен й от Б. побой на 22.06.2018 г., за който последният е осъден с влязъл в сила съдебен акт  по нохд337/2018 г. по описа на РС Л.

ОСЪЖДА Х.А.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на З.Г.А. ***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Х.А.Б. ***, ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 320 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

                             

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: