гр. ЛЕВСКИ, _20.06._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _трети юни_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _99_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е депозирал срещу ответника заявление по чл.
410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на основание чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че на 04.08.2016 г. между *****************
ЕАД и Т.Б.И. е сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който на И. е предоставен кредит в размер на 5000 лв., който е
следвало да бъде върнат ведно с комисионна/такса за разглеждане на кредита от
350 лв., застрахователна премия от 360,48 лв. и възнаградителна лихва,
представляваща печалба на кредитора в общ размер на 2678,07 лв. – като общата
сума на договора е в размер на 8388,55 лв., която съгласно клаузите на
договора, следва да бъде върната за срок от пет години, платима на 60 бр.
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 139,81 лв., като
последната вноска е изравнителна и е в размер на 139,76 лв. Твърди се, че И. е получила главницата по
кредита в размер на 5000 лв. на 04.08.2016 г., като сумата й е преведена по
посочената от нея банкова сметка. ***, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 13 ал.2 б.а от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит, че кредитът е прехвърлен от кредитора на
ищцовото дружество, като уведомлението за цесията и за обявяване на
предсрочната изискуемост е получено лично от ответника на 30.11.2017 г. в 14.05
часа, видно от приложено към исковата молба заверено копие от известие за
доставяне на *********** ЕАД. Твърди се, че
ответницата е погасила до подаване на заявлението в съда сумата от 118,51 лв.,
с която са погасени 551,92 лв. възнаградителна лихва, 565,36 лв. главница и
1,23 лв. лихва за забава, както и че след подаване на заявлението в съда няма други плащания по задължението.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество по договор за кредит №
2363920/04.08.2016 г. следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 738/18 г. на РС Л., а именно:
5145,12 лв. главница, 562,83 лв. договорна лихва за периода от 14.03.2017 г. до
20.11.2017 г., 509,98 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 15.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга. Претендират се направените деловодни разноски, както в
настоящото, така и в заповедното производство.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу
ответницата, като се моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски
паричен кредит № 2363920 от 04.08.2016 г. да плати на ищцовото дружество
следните суми, а именно: 5145,12 лв. главница, 562,83 лв. договорна лихва за
периода от 14.03.2017 г. до 20.11.2017 г., 509,98 лв. – лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 15.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на
ответника, не са представени доказателства и не са направени доказателствени
искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски
кредит е, че между Т.Б.И. и ***************** ЕАД е сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2363920 от 04.08.2016 г., по силата на който ответницата в
качеството на кредитополучател е получила от кредитора ***************** ЕАД сумата от 5000 лв., като със същия договор тя
се е задължила да върне дадената й в заем сума от 5000 лв., сумата от 350 лв. –
такса за разглеждане на кредит, сумата от 360,48 лв. – застрахователна премия,
лихва – с размер на годишен лихвен процент 16,50% - или общо дължима сума в
размер на 8388,55 лв., която е следвало да се върне на 60 месечни вноски всяка
по 139,81 лв., с дата на първа вноска на 14.08.2016 г. Представен е рамков
договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., както и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.11.2017 г. за
прехвърляне и продажба съгласно рамковия договор от 20.12.2016 г., с който ***************** ЕАД е продало на ищцовото дружество ***************** ЕАД вземанията си срещу длъжниците по кредити, които не се
изпълняват, измежду които и вземането по отношение на Т.Б.И. по сключения
договор с № 2363920.
Към настоящата искова молба е приложено уведомително писмо до
ответницата за извършеното прехвърляне на вземането, с което И. е уведомена, че
е прехвърлено вземането по отношение на нея по сключения договор за кредит,
уведомена е за конкретно дължимата сума към 28.11.2017 г. – датата на изпращане
на писмото и са й посочени новият кредитор
и сметката по която следва да бъде платена дължимата сума.
Уведомителното писмо за прехвърляне на вземането е изпратено на
постоянния адрес на длъжника и същото е получено лично от Т.Б.И. на 30.11.2017
г.
Предвид представените и обсъдени по-горе писмени
доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество е носител на спорното право.
Ответницата е уведомена редовно за настоящото производство,
като съобщението по чл. 131 от ГПК е получено от П.Н.Н. – свекър, със
задължение да го предаде /видно от
отразеното върху него/. Ответницата не е представила отговор на исковата молба,
не е изразила становище, не е направила оспорвания или доказателствени искания,
нито е представила доказателства за извършени плащания по сключения договор за
кредит.
Ответницата е и редовно призована за проведеното съдебно
заседание, като призовката, ведно с определението, съдържащо проекта за доклад
и указания за разпределена доказателствена тежест, е получена на 09.05.2019 г.
от А.П.Н. – девер, със задължение да й ги предаде. Ответницата не се явява в
съдебно заседание и не е представила доказателства за извършени плащания на
суми по сключения договор, съгласно дадените й указания.
Предвид изложеното и всички представени по делото
доказателства, както и предвид липсата на доказателства за допълнително извършени
плащания от страна на ответницата, съдът счита, че следва да бъде прието за установено
задължението на ответницата към ищцовото дружество за посочените в исковата
молба суми.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца направените деловодни разноски по настоящото дело в размер
на 202,90 лв. от които 152,90 лв. заплатени като д.т. и 50 лв. като
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в
размер на 174,36 лв. от които 124,36 лв. заплатени като д.т. и 50 лв. като
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА ОСНОВАНИЕ чл. 422 ал.1 от ГПК ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, вземането на ***************** ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****************, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. по
отношение на Т.Б.И., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, за сумата от 5145,12 лева - главница
представляваща неизплатени задължения по договор за потребителски кредит
№ 2363920/04.08.2016 г., сключен между Т.Б.И. със сочени по-горе данни и ***************** ЕАД, вземането по който договор е
прехвърлено на ***************** ЕАД на 20.11.2017 г. – за което прехвърляне е уведомен
длъжника с писмо с обратна разписка, за сумата от 562,83 лева –
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 14.03.2017 г. до 20.11.2017
г., за сумата от 509,98 лв. – представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.03.2017 г. до 05.11.2018 г. – датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2018 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на главницата,
за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 398/07.11.2018 г. по
ч.гр.д. № 738/2018 г. на РС Л.
ОСЪЖДА Т.Б.И. със сочена
по-горе самоличност да заплати на ***************** ЕАД със сочени по-горе данни направените деловодни разноски в
настоящото дело в размер на 202,90 лв., както и направените деловодни разноски
в заповедното производство в размер на 174,36 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: