гр. Левски, _05.06._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _тринадесети
май_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _95_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от И.П. ***/28.12.2018 г. на Началник Сектор към ОД МВР П., сектор ПП.
Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от обжалваното НП е че същото е издадено
срещу И.П. *** затова, че на 02.10.2018 г. в 16.10 часа, в община Л., на път първи клас № ***, км. ********,
посока към Р. управлява личният с лек автомобил ********* с рег. № **********, без
заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа,
отворени за обществено ползване съгласно
чл. 10 от ЗП към момента на проверката. Посочено е, че П. е нарушил
разпоредбата на чл. 139 ал.5 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал.3 т.4 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Към материалите по делото е представен и съставения срещу
жалбоподателя АУАН, от който се установява, че на 02.10.2018 е спрян за
проверка водача на лек автомобил ********* с рег. № ********** на 02.10.2018 г.
в 16.10 часа на ******* км. ******** и е установено, че водача управлява личния
си автомобил без заплатена винетна такса за движение по пътищата от РПМ
отворени за обществено ползване съгласно чл. 10 от ЗП към момента на
проверката. Отразено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДП и че
автомобила е спрян от движение.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели Д.А.,
Д.Д. и М.Н.
От показанията на свидетеля Д.А. – към момента на съставяне
на акта работил в ОД МВР П. – сектор пътна полиция и на св. Д.Д. – работещ като
младши автоконтрольор към сектор пътна полиция ОД МВР П. се установява, че на
посочената в акта дата е спрян жалбоподателя като водач на лек автомобила. При
проверката свидетелите А. и Д. установили, че винетния стикер не е трайно
прикрепен към предното стъкло на автомобила, а посредством фолио, позволяващо
неговото преместване от един на друг автомобил. За установяване, дали стикера е
именно за този автомобил проверяващият полицай поискал от водача да представи
доказателства, че тази винетка е закупена именно за този автомобил, но такива
не били представени, след което на водача бил съставен акт за установяване на
нарушение.
В качеството на свидетел по делото е разпитана и водената от
жалбоподателя М.Н. От показанията на същата не се установява водача на
автомобила да е представил на контролните органи доказателство за закупената
винетка, а се твърди, че без разрешение, полицая бръкнал през стъклото в
автомобила. Твърди се, че полицая не е успял да бутне стикера и да го отлепи
тъй като когато си промушил ръката те вдигнали прозореца, защото това е лична
собственост.
Към жалбата е представено копие от документ, приложен на л.
8 от нахд 346/19 г. на *** РС /където първоначално е било образувано делото,
преди изпращането му по подсъдност на РС Л./ и от същия макар и трудно четимо
се установява, че е за закупена винетна такса за лек автомобил с рег. № **********,
със заплатена сума от 97 лв. и това е сторено на 02.02.2018 г. Макар и да не се
чете конкретно вида на винетката /месечна, годишна и т.н./ от заплатената сума
от 97 лв. е видно, че се касае до заплатена едногодишна винетна такса за лек
автомобил, а номера на автомобила макар и трудно се чете и е посочения **********,
идентичен с номера на автомобила управляван от жалбоподателя към момента на
извършване на проверката и посочен в АУАН и НП. Както бе посочено по-горе проверката е
извършена на 02.10.2018 г. – т.е. към момента на проверката, макар
жалбоподателя да не е представил доказателства, че стикера, закрепен нетрайно
на предното стъкло на автомобила е за закупена винетка именно за този
автомобил, то същия е управлявал автомобил, за който е заплатил дължимата
винетна такса.
При това положение, предвид представеното писмено
доказателство, съдът приема, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил ******* с рег. № ***** на 02.10.2018 г. не е
извършил вмененото му с акта нарушение, за което е наказан с обжалваното НП и
същото като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0938-005417 от 12.10.2018 г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР П., сектор Пътна полиция, с което на И.П.
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 179
ал.3 т.4 от ЗДП – глоба в размер на 300 лв. за това, че на 02.10.2018 г. в 16.10
часа, на път първи клас № ***, км. *********, посока към гр.Р., като водач на
лек автомобил ********** с рег. № ***********, без заплатена винетна такса за
движение по пътищата от републиканската пътна мрежа отворени за обществено
ползване съгласно чл. 10 от ЗП - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: