РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ,28.06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и осми май_ две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_103_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.О.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** №23, против НП №18-0293-001013, на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.

А.О. обжалва издаденото наказателно постановление, като твърди, че актът е „несъответстващ” със Закона за движение по пътищата. Посочва, че му е наложена му по т.4 глоба за несъществуващ неплатен фиш, като не бил посочен номер на фиша и дата на издаването му.

             В с.з. жалбоподателят не се явява.

            За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна в частта, в която се обжалва издаденото наказателно постановление №18-0293-001013, на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.

            Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че 04.06.2019г. в 11:30 часа в гр.- Левски, по ул. Елин Пелин, като водач на товарен автомобил ***с рег. №***, управлява, без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, не носел контролен талон към СУМПС, не е подсигурил пътник с обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и не е изпълнил задължението си да заплати наложената му глоба с фиш серия М с номер 118224 от 14.06.2016г. на стойност 10 лв.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1; чл. 137а, ал.1; чл. 183, ал.4, т.7 и чл. 190, ал.3 от ЗДвП.

            По делото е представено и обжалваното НП №18-0293-001013/ 11.06.2018 год., издадено от началник РУ към ОДМВР - Плевен, РУ – Левски, с което  на жалбоподателя за извършените нарушения на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.; на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.; на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.; и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв.

            В съдебно заседание са разпитани актосъставителят В.С. и свидетелят М.М..

            Установява се от показанията на актосъставителя и свидетеля, че са изпълнявали служебните си задължения  в гр. Левски. Спрели за проверка автомобил Фиат Дукато, управляван от жалбоподателя. Актосъставителят констатирал нарушения, за които бил съставен  АУАН по ЗДвП и всяко от тях описал в акта.

АУАН е бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който се запознал с акта.

            Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели.  

Показанията на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта М., който е и очевидец на извършеното деяние, изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и възприети от  наказващия орган при издаване на НП.           

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на служителите на МВР са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.  

Безспорно се установява от приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.   

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

По отношение на жалбоподателя е вменено нарушение, че управлява МПС с наложено наказание глоба с наказателно постановление и/или ел.фиш, незаплатена в срока за доброволно заплащане, за което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв.

В разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП е предвидено задължение за водачите и собствениците на МПС, на които е наложено наказание „глоба” да я заплатят в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление, ел. фиш или  съдебното решение, или определение на съда при обжалване.  

Преди всичко следва да се има предвид принципа за законоустановеност на административните нарушения и наказания, установен с чл. 2, ал.1 от ЗАНН, съгласно който деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.

Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.

За да е налице нарушение по чл.185 ЗДвП, следва привлеченото към административна отговорност лице да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или да не е извършило нещо, което законът изрично е забранил.

В конкретния случай административнонаказващият орган е посочил, че жалбоподателят е управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба. Следва да се има предвид, че това не е нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му забраняват правоспособните водачи да управляват автомобил ако не са си заплатили глобата.   

Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не следва да бъде санкционирано с нова глоба. Последиците от неспазване на срока по чл. 190, ал.3 от ЗДвП имат друг характер и се състоят в предприемане на мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна административна мярка–временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС на водач по леда на чл. 171, т.1, б.”д” от ЗДвП.

Предвид изложеното наказателното постановление в обжалваната му част е издадено в нарушение на материалния закон. В случая вмененото противоправно поведение на жалбоподателя не съставлява административно нарушение. По дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на изложеното, не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е обявено за наказуемо с този акт.  

 

Предвид изложеното в обжалваната част наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

 

            На основание изложеното, съдът

 

 

                                                                  Р Е Ш И :

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП №18-0293-001013, издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски, в частта, в която на А.О.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** №23, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двадесет лева, за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата част, като необжалвано наказателното постановление е влязло в сила.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: