РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ,14.06.
Районен съд – Левски, в съдебно заседание
на _шестнадесети май_ две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в
присъствието на прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_138_ по описа
за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.Х.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против НП №18-0938-006896, на
началник сектор ПП Плевен към ОДМВР – Плевен.
Твърди се в жалбата, че наложените
с обжалваното НП наказания са несправедливи, незаконосъобразни и необосновани.
Жалбоподателят счита, че
са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че липсва
териториална компетентност на служителя, съставил АУАН и наказателното
постановление следвало да бъде издадено от началника на РУ – Левски, като по
този начин се ограничавало правото му на защита.
В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателя навежда доводи за допуснати нарушения извън
посочените в жалбата:
- при издаване на талон за
медицинско изследване следвало да има холограмни стикери 8 на брой, като такива
не били предоставени;
- в АУАН било посочено, че
водачът управлява с концентрация на алкохол 0.60 на издишания въздух, а в НП –
че водачът управлява с концентрация на алкохол в кръвта 0.6, от което следвала
различна фактическа обстановка в АУАН и НП.
Във връзка с наложеното на
основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание, от АУАН и НП се
установявало, че водачът не е собственик на управлявания от него автомобил,
поради което издаденото НП следвало да бъде отменено изцяло.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
22.12.2018г. в 21:39 часа в с. О., ул. ***, управлява лек автомобил ***, с
посочен рег. номер, собственост на С. С., като управлява под въздействието и
след употреба на алкохол с концентрация 0.60
промила в издишания от водача въздух, констатирано с техн. средство
Дрегер алкотест 7510 с фабр. номер ARDM 0258; не е преминал ГТП; не представя СУМПС. Посочени като
нарушени са разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1; чл. 147, ал.1; чл. 100, ал.1, т.2
от ЗДвП.
По
делото е представено и обжалваното НП №18-0938-006996/ 03.01.2019 год., издадено
от началник сектор към ОДМВР - Плевен, с-р ПП, с което на жалбоподателя за извършените нарушения, на
основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца; на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. и на основание
чл.183, ал.1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.
В
съдебно заседание са разпитани актосъставителят М.М. и свидетелят В.Т..
Установява
се от показанията на актосъставителя и свидетеля, че са
изпълнявали служебните си задължения на първокласен път І-3 Бяла – Ботевград в
района на сектор ПП и прилежащите населени места.
Спрели за проверка лек
автомобил, управляван от лицето, посочено в АУАН. При извършената проверка
констатирали, че не е минал технически преглед, не е носел документи и е бил
изпробван за алкохол, като уредът отчел 0.6 промила. За констатираните нарушения
бил съставен АУАН.
Установява се, че бил издаден
бил талон за медицинско изследване, предвид положителния резултат, както и че жалбоподателят
приел показанията на уреда.
Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели.
Показанията на актосъставителя
и на свидетеля при съставяне на акта Т., който е и очевидец на извършеното
деяние, изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП.
Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени
добросъвестно. Показанията на служителите на МВР са последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия
на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.
Безспорно се установява от
приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните
правомощия.
Административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът
счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона
реквизити.
И в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП се съдържа пълно фактическо описание на извършените от
жалбоподателя административни нарушения.
По отношение на
жалбоподателя са наложени административни наказия глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 5,
ал.3, т.1 т ЗДвП.
В обжалваното наказателно
постановление установеното е отразено по сходен начин, като е дадена същата
правна квалификация на извършеното.
Разпоредбата на чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го
управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно разпоредбата на
чл. 3а от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, като една от хипотезите е когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста.
В конкретния случай е
попълнен талон а изследване, като жалбоподателят е вписал, че приема
показанията на техническото средство.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът приема за безспорно доказано както от обективна,
така и от субективна страна извършеното от жалбоподателя нарушение, което е
осъществено чрез управление на МПС с концентрация на алкохол в обема на
издишания въздух над 0.5 промила, а именно 0.6 промила, установено с техническо
средство, което техническо средство Дрегер алкотест 7510 с фабр. номер ARDM 0258 е успешно преминало
последваща проверка.
В хода на съдебното
производство нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин, като
административнонаказателното производство е проведено при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Нормата на чл. 174, ал.1
от ЗДвП предвижда санкции при две хипотези за водач, който управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол – т.1, при концентрация на алкохол
над 0.5 на хиляда да 0.8 на хиляда включително, глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, какъвто е настоящият
случай.
Жалбоподателят следва да
понесе отговорността, предвидена в цитирания текст. Правилно са определени кумулативните
наказания, които следва да бъдат наложени, които да определени във фиксирания в
разпоредбата размер.
По отношение на жалбоподателя
е вмененото нарушение, че управлява МПС, което не е преминало годишен
технически преглед.
Разпоредбата на чл. 147,
ал.1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка за техническата изправност на МПС,
съгласно утвърдена наредба, според която превозните средства подлежат на
ежегоден технически преглед.
След като е установил
липсата на извършен ГТП, което е изрично отразено както в АУАН, така и в НП,
административнонаказващият орган е констатирал нарушение на визираното в разпоредбата
на чл. 147, ал.1 от ЗДвП задължение. В действителност наистина управляваното от
жалбоподателя МПС е чужда собственост, а не на жалбоподателя, както и че за
това автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение има
собственикът или съответно длъжностно лице. В конкретния случай жалбоподателят
е санкциониран по чл. 185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл. 181, т.1 от
ЗДвП, който предвижда наказание на определена категория лица – собственика или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство на технически преглед.
В случая е установено
категорично извършване на нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, а именно
управление от водач на автомобил, непредставен на технически преглед.
Доколкото в нормата на чл.
188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този, на когото е
предоставено за управление моторно превозно средство отговаря за извършеното с
него нарушение, то не следва от обсега на тази законова разпоредба да бъдат изключени
нарушенията на чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Като е съобразил обстоятелството, че в
случая не е приложима специална санкционна разпоредба на чл. 181, т.1 т ЗДвП,
понеже жалбоподателят не е собственик по смисъла на тази разпоредба,
наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя в качеството
му на водач по общия текст по чл. 185 от ЗДвП и му е наложил предвидения в този
текст глоба.
По изложените съображения
съдът счита, че и в тази му част наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на наложеното
административно наказание глоба в размер на 10 лв. основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП.
Цитираната разпоредба
предвижда административно наказание десет лева за водач, който не носи
определените документи – в случая не носи свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство.
От събраните по делото
доказателства безспорно и по несъмнен начин е установено вмененото на водача
нарушение. Безспорно е установено,че водачът не е носел свидетелство за
регистрация на управляваното моторно превозно средство, което нарушение е
констатирано в АУАН.
В случая е установено
категорично извършване на нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно
неносене на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача.
Жалбоподателят
е извършил описаното в АУАН и НП нарушение и на същия законосъобразно и
правилно, при съответствие с материалния закон и спазване на процесуалните
правила е наложено административно наказание в предвидения от закона вид и
размер.
Предвид
изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. При това положение, съдът счита, че обжалваното
НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото
следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски
н размер на 16.40 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На основание чл.63 от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 18-0938-006896/03.01.2019г., издадено
от началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на С.Х.С., С ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на петстотин лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; на основание чл.
185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на двадесет лева и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в
размер на десет лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.Х.С., С ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
направените деловодни разноски в размер на 16.40 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: