Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, _14.06._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _шестнадесети май_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

          

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_140_ по описа на съда за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е образувано настоящото производство по постъпила жалба от Л.В.Л., ЕГН**********, с адрес: ***, против електронен фиш за налагане глоба серия К, №2567705/25.02.2019г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с което му е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че към електронния фиш не е приложена снимка, което навеждало основания за неустановеност на нарушителя. Освен това административнонаказващият орган не бил записал къде точно е нарушението и има ли други участници в движението, не било ясно дали реално е това МПС, посочено в ЕФ, от кого е управлявано и дали не е засечено друго МПС, движещо се по същия маршрут, на същата дата, по същото време и час.

  Намира, че електронният фиш е незаконосъобразен поради нарушение на процедурните правила.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения от ОДМВР Плевен електронен фиш.

            За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител. В придружителното писмо от страна на АНО е изразено становище по жалбата, като молят съда да потвърди електронния фиш.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

            Видно от представените по делото доказателства е, че против жалбоподателя Л.В.Л. е издаден електронен фиш за това, че на 25.02.2019г. в 14:35 часа в населено място път І-3 (Бяла – Ботевград) км. 48+200, с.Б., ул. ***, с посока на движение към с. Обнова. Нарушението установено с АТСС TFR1-М 585/12 и отчетен толеранс от -3 км/ч. с МПС ***, лек автомобил, рег. № *** е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M 585; разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост - 84 км/ч.; превишение на разрешената скорост с 34 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на Л.В.Л. е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, ал. 4 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 800 лева.

Ответникът е депозирал в РС – Левски протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М 585/12 с посочена дата на използване 25.02.2019г.; протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол с последваща проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835.

Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който е отразена измерена скорост в км/ч. 87, като от същия не става ясно мястото на извършване на нарушението. В обжалвания електронен фиш е изписано, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч, установената – 84 км/ч,  превишената – 34 км/ч.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи.

Безспорно е, с оглед приложените от АНО писмени доказателства, че в случая движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на посоченото място и в посоченото време е заснето с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип TFR 1 – М 585.

Това фактическо обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с преценка относно възможността при установяване и заснемане на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи да се издава електронен фиш по реда на чл. 189 ал.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час  на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното плащане.

В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирано техническо средство или система, а именно: уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Както бе посочено, от събраните по делото доказателства, и по – конкретно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, се установява, че използваното техническо средство TFR 1–М585 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Съдът приема, че не е налице другата предпоставка, предвидена в чл. 189, ал.4 ЗДвП за ангажиране на административнонаказателна отговорност  посредством издаване на ел. фиш – нарушението да е установено и заснето в отсъствие на контролен орган.

Обстоятелството, че използваното техническо средство TFR 1 – М 585 представлява мобилна система за видеоконтрол предполага наличието на полицейски служители, които да са осъществили контрол с нея. Посоченото води до извод, че нарушението е било установено и заснето с АТСС, при наличието на полицейски служител, предвид на което в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП нарушителят е бил санкциониран посредством издаването на ел. фиш.

Доколкото специалните разпоредби на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не са били приложими за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, е следвало да бъдат приложени общите разпоредби на ЗАНН. За установеното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП.

В този смисъл Т.Р. №1/26.02.2014г. на ВАС, съгласно което, в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

При това положение опростената процедура по чл. 189, ал.4 от ЗДвП е неприложима и издаденият ел. фиш е незаконосъобразен, като е следвало да се приложи общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

В конкретния случай съдът намира, че е налице несъответствие между описанието на нарушението, в което липсва твърдение същото да е извършено при условията на повторност и отразената законова разпоредба – чл. 182, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от три месеца.

Нарушените законови разпоредби следва да бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение. Нормата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП изрично препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а именно – повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване не само на  конкретната нарушена норма, но и на предходно НП, с което същият е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по спорния фиш.

В обжалвания електронен фиш не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателят да узнае в какво се обвинява, респ. за какво точно е санкциониран.  

Съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същото по вид  нарушение.

Като не е посочил изложените задължителни реквизити в съдържанието на електронния фиш, административнонаказващият орган безспорно е нарушил правото на защита на санкционираното лице.

В случая не става ясно за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонатказателната отговорност на наказаното лице. В приобщените доказателства по делото не се съдържат доказателства, от които да се установи, че нарушението е извършено от жалбоподателя при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ЗДвП. Така допуснатото нарушение е съществено, тъй като е пречка жалбоподателят да узнае за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и адекватно да организира защитата си. В случая процесният електронен фиш не съдържа всички задължителни реквизити. 

Изложеното дава основание на съда да приеме, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание изложеното, съдът

 

                                                                  РЕШИ:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане глоба, серия К, №2567705, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Л.В.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание  глоба в размер на осемстотин лева.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: