РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _01.03._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _единадесети февруари_ 2019 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _314_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е придобило по реда на чл.15, ал.1 и чл.60, ал.1 от ТЗ предприятие на *********** гр.П., което от своя страна е правоприемник при хипотезата на чл.60, ал.1 от ТЗ на *********** гр.П. Твърди се, че активите на това предприятие включват и правата на собственост върху недвижим имот, представляващ земя с обща площ 7560 кв.м., находяща се в с.Д., област П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на втори стопански двор на с.Д., заедно с построената в него през 1968 г. едноетажна масивна сграда, бензиностанция, с площ 50 кв.м., с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки, при съседи: улица, парцел 19 и парцел 13. Твърди се, че този имот е бил дълготраен материален актив на ************ гр.Б., за който е съставен акт за частна държавна собственост от 1997 г. от Областен управител – Л. Твърди се, че този имот, при хипотезата на чл.3, ал.1, т.3 и ал.3, чл.30 и чл.33 от ППДОП е придобит по ********** гр.П. Твърди се, че на 03.09.1999 г. по силата на покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № ****************, е придобит от *********** гр.П.. Твърди се, че на 29.09.1999 г. по силата на покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в н.а., вписан в Службата по вписвания гр.Л. с вх. рег. № ****************, имотът е придобит от *********** гр.П., а на 30.01.2001 г. имотът е придобит от *********** гр.П.с н.а. за покупко-продажба, вписан в Службата по вписвания гр.Л. с вх. рег. № ******************. Твърди се, че още от момента на приватизацията на имота през 1999 г. владението и ползването е осъществявано от неговите собственици, а след 2005г. от ищеца по настоящото дело, както и че никой не му е оспорвал правата на собственост. Твърди се, че с издаването на скица от 08.05.2018г. от ПК-Б. на ищеца му е станало известно, че ответникът е заявил права на собственост върху сгради, за които твърди, че са изградени в същия имот, а именно бензиностанция и хале, с обща застроена площ от 5000 кв.м., за което се е снабдил с констативен н.а.******************, с район на действие РС-Л., който нотариален акт е вписан в Службата по вписвания в гр.Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег. № ***********. Твърди се, че след узнаване на този факт на 08.05.2018 г. в гр.Б., в кметството е проведена среща с ответника, който е заявил и че се счита собственик не само на сградите, описани в нотариалния акт, но и на терена.

Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че същият не е собственик на бензиностанция и хале, с обща застроена площ от 5000 кв.м., построени в поземлен имот № 181020, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделяне на с.Д., община Б., при граници и съседи на имота, подробно описани, които сгради са описани в констативен н.а. № *****************, вписан в Службата по вписвания в гр.Л. на 25.06.2001 г. с вх.рег.№ ************. Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът по настоящото дело е собственик на едноетажна масивна сграда бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен земя, с обща площ 7560 кв.м., находящ се в с.Д., община Б., област П., съставляваща парцел 20 по парцеларния план на втори стопански двор на с.Д., при подробно описани граници, при хипотезата на чл.15 и чл.60, ал.1 от ТЗ, във връзка с договор за продажба на предприятие, сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите, с рег. № 232, извършено от нотариус Г.Б. с рег. № 360 и район на действие РС-П., вписан в Службата по вписвания гр.Л., с вх. рег. № *****************. Алтернативно, в случай че вторият от исковете бъде отхвърлен, се прави искане от съда на основание чл.124, ал.1 от ГПК да приеме за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на едноетажна масивна сграда, бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен (земя) с обща площ 7560 кв.м., находящ се в с.Д., община Б., област П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на втори стопански двор на с.Д., по силата на давностно владение, осъществено в периода от 05.01.1999 г. до датата на предявяване на настоящия иск.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който са оспорени като неоснователни предявените срещу него искове.

Ответникът твърди, че е предоставил ползването на имота на земеделския производител П.Н.Ц. и е владял имота чрез него. Твърди се, че упълномощеното от него лице ползва имота, като държи земеделската си техника. Заявява, че не е губил владението на имота и не са налице основанията, от които ищецът извежда претенциите си.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представения по делото констативен нотариален акт № ************* на Нотариус Х.К. с рег. № **** на НК и район на действие РС Л., вписан в СВ Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег. № ************* е, че със същия ответникът Б.Б.П. е признат за собственик на „бензиностанция и хале, с обща застроена площ от 5000 кв.м.”, построени в поземлен имот № *************, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с.Д., общ. Б., с ЕКНМ **********, при граници и съдени на имота – *********************.

Ответникът твърди, че е придобил този имот по време на проведен търг за продажба на сгради и съоръжения от 13.01.1995 г. от ЗПК *********** – в ликвидация, за което е представил заверено копие от протокол за проведен търг за продажба на сгради и съоръжения /л. 61-64 от делото/. Ответната страна е задължена да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, но същата не е сторила това, поради което на основание чл. 183 от ГПК, съдът изключва представеният препис от доказателствата по делото.

Нещо повече – видно от съдебно-техническата експертиза /л.92/ е, че в имот № 181020 с. Д. има изградена една бензиностанция с площ 30 кв.м. и останки от две други постройки с площ съответно 100 кв.м. и 50 кв.м. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно и компетентно изготвено и съдът кредитира същото.

Установено е от вещото лице, че в имота към настоящия момент няма сграда „хале с бензиностанция от 5000 кв.м.” От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че такава сграда с площ от 5000 кв.м. не е имало и преди. Свидетелските показания се подкрепят и от вещото лице, което е установило, че в имота няма останки освен от две други постройки с площ съответно 100 кв.м. и 50 кв.м.

Предвид изложеното, съдът приема, че първият от предявените искове, а именно отрицателният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде прието от съда за установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на „бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5000 кв.м.” построени в поземлен имот № 181020, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с. Д., общ. Б., с ЕКНМ **********, при граници и съдени на имота – *******************************.

По вторият от предявените установителни искове, касаещ твърдението, че ищецът е собственик на процесния имот, съдът приема следното:

Видно от представения по делото акт № 438 за държавна собственост от 20.06.1997 г. на Областен управител Л. е, че дворно място от 7560 кв.м. и масивна сграда от 50 кв.м., с вкопани цистерни за гориво и бензиноколонки, стр. 1968 г., находящи се в с. Д., общ. Б., парцел 20 са актувани за частна държавна собственост и са включени в капитала на търговско дружество ************ гр. Б.

Че процесният имот е включен в активите на *********** гр. Б. се установява и от заключението на вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че от таблицата за преоценка на намерените в наличност ДМА на ********** гр. Б. към 31.12.1997 г. е вписан актив с инвентарен номер 10010 по сметка 203 „сгради” – „бензиностанция с. Д. от 50 кв.м.”, като е посочена дата на придобиване 02.02.1988 г. със стойност на придобиване 32076 лв. Вещото лице е установило иналична сметка за следващ се данък от 1997 г. на ***********, в която има вписан двар бензиностанция от 7560 кв.м. с балансова стойност 160 380 лв. и бензиностанция Д. /касаеща сграда/ с балансова стойност 32076 лв. – т.е. налице са доказателства, че действително процесния имот е включен в активите на *********** със съответните балансови стойности. Заключението на вещото лице по съдебно икономическата експертиза не е оспорено от страните и същото е прието от съда като пълно и компетентно изготвено.

По делото е представен договор за приватизационна продажба на „Бензиностанция с маслено стопанство” с. Д. обособена част от *********** гр. б., вписан в СВ Л. на 03.09.1999 г-, от който се установява, че имота е придобит от ООД ********** гр. П.

Видно от представения по делото /л. 10/ нотариален акт за покупко-продажба № ************** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район на действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № ************ имота е придобит от ЕТ *********** гр. П. на 03.09.1999 г..

Представен е и нотариален акт за покупко-продажба № *********** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район на действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр. Л. с вх. рег. № ************, от който се установява, че на 29.09.1999 г. имота е придобит от ЕТ ******** гр. П. /л.11 от делото/.

Представен е и нотариален акт за покупко-продажба № **************** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район на действие РС Л., вписан в службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № *************, от който се установява, че на 30.01.2001 г. имота е придобит от ЕТ *********** гр.П. /л.12 от делото/.

По делото е представено /на л.14/ решение на ПлОС от 27.01.2005 г. по фирмено дело № 12 от 1997 г., от което се установява, че е вписано в Търговския регистър на П.окръжен съд поемане на предприятието на починалия едноличен търговец И.А.Т. – б.ж. на гр. П., регистриран с фирма ************ от един от наследниците му – И.И.Т. и е вписан като едноличен търговец с фирма ************************.

Представено е и решение на ПлОС /л. 15 от делото/ от 09.02.2005 г. от което се установява, че е вписано на основание чл. 16 ал.1 от ТЗ придобиването на търговското предприятие на ЕТ*********** гр.П., като съвкупност от права, задължения и фактически отношения от ************* ЕООД гр. П. /ищец в настоящото производство/.

Предвид посочените по-горе писмени доказателства и заключение на вещото лице по СИЕ, съдът приема за установено, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а именно: на едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен /земя/ с обща площ 7560 кв.м., находящ се в с. Д., община Б., обл. П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на ІІ стопански двор на с. Д. при съседи: ************** при хипотезата на чл. 15 и чл. 60 ал.1 от ТЗ във връзка с Договор за продажба на предприятие сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № ********* извършено от Нотариус Г.Б. с рег. № 360 и район на действие РС П., вписан в СВ с вх. рег. № ***********************.

При този изход на делото, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 1848,23 лв. Съдът приема, че направеното възражение за прекомерност на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид обстоятелството, че същото е в размер на минималното адвокатско възнаграждение предвидено за всеки един от предявените искове.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД ************ гр. П., ул.***************, ЕИК ***********, представлявано от управителя И.И.Т. и Б.Б.П. ***, ЕГН **********, че Б.Б.П. не е собственик на „бензиностанция и хале с обща застроена площ от 5000 кв.м.”, построени в поземлен имот № ***********, за който е отреден парцел 20 от масив 181 по плана за земеразделянето на с. Д. общ. Б., с ЕКНМ **********, при граници и съседи на имота –***************************, които са описани в констативен нотариален акт № ******************** на Нотариус Х.К. с рег. № 021 на НК и район на действие РС Левски, вписан в СВ Л. на 25.06.2001 г. с вх. рег. № ************************.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕООД ЕООД ************ гр. П., ул.***************, ЕИК ***********, представлявано от управителя И.И.Т и Б.Б.П. ***, ЕГН **********, че ЕООД ************ гр. П., ул.***************, ЕИК ***********, е собственик на едноетажна масивна сграда – бензиностанция с площ от 50 кв.м., изградена в терен /земя/ с обща площ ********** кв.м., находящ се в с. Д., община Б., обл.П., съставляващо парцел 20 по парцеларния план на ІІ стопански двор на с.Д. при съседи: *************** при хипотезата на чл. 15 и чл. 60 ал.1 от ТЗ във връзка с Договор за продажба на предприятие сключен на 04.02.2005 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № ********* извършено от Нотариус Г.Б. с рег. № ******* и район на действие РС П., вписан в СВ с вх. рег. № *************.

ОСЪЖДА Б.Б.П. ***, ЕГН ********** да заплати на ЕООД ************ гр. П., ул.***************, ЕИК ***********, направените деловодни разноски в размер на 1848,23 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: