гр. ЛЕВСКИ, _28.03._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _двадесет и осми февруари_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора
__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _428_
по описа за _2018_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В РС – Левски е постъпила искова молба от
„***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано
от Р. Г. А. и Т. Я. К.,
срещу
Е.Ф.А., ЕГН **********,***.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа
на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан договор за паричен заем
от 17.02.2016 г. между „***" АД, като заемодател и Е.Ф.А. като заемател,
както и че с подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверил,
че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Основанието, на което заявлението и исковата молба се подавали,
било сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
приложение №1 към него, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД.
Твърди се също, че заемодателят се е
задължил да отпусне на заемополучателя сумата от 1500 лв., а последният усвоява
цялата сума веднага след сключване на договора, за което заемодателят бил
изпълнил задължението си. Страните се съгласили, че със сключване на договора
ще се рефинансира текущият заем на ответника и са направили изрично изявление
за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като процесният договор имал
силата на разписка.
Ответникът се е задължил да ползва и
върне заемната сума, като заплати сума в размер на 1844,52 лв., ведно с
договорната лихва на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 153,71
лв.
Твърди се, че към момента на предявяване
на иска дължимата главница била в размер
на 945,71 лв., като начислената лихва била в размер на 130,26 лв.за периода от
21.03.2016г. – датата на първата вноска,
до 14.02.2017г. – датата на настъпване падежа на договора.
Твърди се, че ответникът се е задължил в
3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията,
посочени в договора, като се бил съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението дължи неустойка, като размерът на неустойката възлизал на 1048.06
лв.
Твърди се, че
ответникът е следвало да изплати целия заем на 14.02.2017г. , поради което
дължал обезщетение за забава в размер на
109,16 лв.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът има
следните вземания срещу ответника: 945,71 лв. главница; 130,26 лв. договорна
лихва за периода 21.03.2016г. до 14.02.2017г.; 1048,06 лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава (мораторна лихва) върху
непогасената главница в размер на 109,16 лв. от 15.02.2017г. – датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендират
и направените съдебни разноски.
Молят
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от
исковата молба и доказателствата.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника.
Особеният представител оспорва предявения
иск по основание и размер, като счита, че претенцията за неустойка е
неоснователна и недоказана. Навежда доводи, че по отношение на задължението на
заемателя в т. 4 (1) се уговаряло да представи в тридневен срок обезпечения –
поръчителство или банкова гаранция, а в (2) се уговаряло алтернативно и самия
размер на неустойката, ако не бъде представено обезпечението. Сочи се, че по
делото липсва какъвто и да е документ, изходящ и подписан от заемателя, в който
да е отразено това неблагоприятно за него обстоятелство, като в тежест на ищеца
било да докаже, че от заемателя не е представено никакво обезпечение. В случая
неустойката била приложена по презумпция и изхождала от монополното положение
на едната страна по договора. Освен това неустойката била прекомерна по смисъла
на чл. 92, ал.2 от ЗЗД, като било недопустимо кумулирането на законна лихва за
забава и неустойка, тъй като ответникът щял да бъде санкциониран два пъти за
едно и също нещо, а ищецът ще се обогати неоснователно.
Оспорва и иска за разноски.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Видно от Заповед № 65 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.02.2018г., издадена по ч.гр.д. №115/2018г.
по описа на РС – Левски, е, че със същата е разпоредено длъжникът Е.Ф.А. да заплати
на „***” ООД сумата 945.71 лв. –
главница, 121.58 лв. – договорна лихва
за периода 21.03.2016г. до 14.02.2017 г., 1048.06 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение, 17.84 лв. законна лихва за периода от 15.02.2017 г.
31.01.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г. до
пълното изплащане на вземането и разноски в размер на 42.66 лв. държавна такса
и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена чрез залепване на
уведомление.
В предложение за сключване на договор,
отправено до „***”, ответникът е поискал да му се предостави заем в размер на 1500
лв., платим в брой, който да върне за 12 месеца, с размер на погасителна вноска
153.71 лв.
Между „***” и ответника е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който заемодателят е „***” е
предоставил в заем на заемателя А. сума в размер на 1500 лв., платим в брой,
който да върне за 12 месеца, с размер на погасителна вноска 153.71 лв. Ответникът
се е задължил да върне сума в размер на 1844.52 лв., при ГПР 48.08%. С
подписване на договора страните са се съгласили да се рефинансира текущия заем
на заемателя.
Ответникът се е задължил в 3-дневен срок
от сключване на договора да предостави на „***” едно от следните обезпечения:
две физически лица – поръчители, всяко от които да има нетен размер на
осигурителен доход в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител или заемател по друг договор за паричен заем, сключен с „***”,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по – лош от 401 „Редовен”;
- или
да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по заема
със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора.
Непредставянето на обезпечението страните
са скрепили със санкция за длъжника – неустойка в размер на 2009.76 лв., която
се заплаща в разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка
от вноските се добавя сума в размер на 167.48 лв.
Между „***” и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД е постигнато съгласие за сключване на договор, по
силата на който първият прехвърля на втория ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и
договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредити по смисъла на
Закона за потребителския кредит, които същият е отпускал на свои клиенти, като
вземанията ще се индивидуализират в Приложение №1.
Всяко едно от прехвърлените вземания
включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности засечени към
датата на подписване на съответното Приложение №1.
Датата на подписването и подпечатването
на съответното Приложение №1 се счита за надлежна дата, на която вземанията са
валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение №1 става неразделна
част от Рамковия договор.
В потвърждение за сключената цесия на
основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД „***” е потвърдил извършената цесия на на всички
вземания, цедирани от „***” АД на „***” ООД.
В препис извлечение от приложение №1 към
договор за продажба на вземания се посочва вземане на длъжника Е.Ф.А. по
договор за паричен заем №2495012/17.02.2016 г., по който е отпусната сума в
размер на 1500 лв., с общ размер на задължението 2197.37 лв.
Безспорно установено е, че между
ответника и „***” АД е сключен договор за потребителски кредит.
Между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение между
ответника в качеството на заемател и „***”, в качеството на заемодател, по
сключен между тях договор за паричен заем.
От заключението на приетата от съда и
неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
претендираните суми за главница, лихва и неустойка не са платени.
Установява се от експертизата, че Е.Ф.А.
има 7 плащания към „***” АД с общ размер 1775.25 лв. и 100 лв. по сметка на
Агенцията. Спазен е договореният между страните ред за погасяване на дължимите
суми по договора. Дължимите суми, които се претендират от ищеца са: главница –
945.71 лв.; договорна лихва – 130.26 лв.; неустойка – 1048.06 лв.; мораторна
лихва – 109.16 лв.
Ответникът не оспорва, а е удостоверил и
с подписа си, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение да предостави на заемателя уговорената сума.
Сумата
по кредита е предадена на длъжника, което той е удостоверил с подписа си върху
договора. Той се е задължил да върне
сумата по заема на 12 равни месечни вноски в периода от 21.03.2016г. до 14.02.2017
г.
С получаване на сумата по кредита за
заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, както и да заплати
възнаградителна лихва.
При сключването на договора ответникът се
е задължил да предостави на кредитора обезпечение – поръчителство от лица,
отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция – неустойка в размер на 1048.06 лв.
Съдът намира, че клаузата относно
предвидената в чл. 4 от договора неустойка е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Според чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
В мотивите на т.3 от Тълкувателно решение
№1/2009 г. на ОСТК е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка,
когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните
функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор неустойката
е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да
се предостави обезпечение на заемодателя чрез осигуряване на поръчител или
банкова гаранция.
Поради изложеното съдът приема, че така
уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.
Целта на неустойката като вид договорна
отговорност е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор
за потребителски кредит вредите за кредитора да свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не
обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. От неизпълнението
на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадена сума и възнаграждение за
ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника.
От начина, по който е уредено
задължението, особено това, отнасящо се до осигуряване на поръчители, би
създало значителни затруднения, доколкото изискванията към поръчителите са
многобройни, като поръчителят не би могъл да получи в определения 3-дневен срок
информация, като същият би бил препятстван да я получи.
Изложеното по – горе дава основание на
съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, предвид
че не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, поради което съдът приема, че не е породила задължение за заплащане
неустойка в претендирания размер, поради което съдът намира, че възражението на
ответника е основателно.
По отношение на вземанията по главница и
договорна лихва длъжникът не е предложил изпълнение, като същите са прехвърлени
в полза на новия кредитор с договора за цесия.
Ответникът чрез процесдуалния си
представител не оспорва размера на главницата, договорната лихва и лихвата за
забава. Оспорва искането за присъждане на неустойка и разноски.
При
съобразяване на изложеното съдът следва да приеме за установено вземането на 945.71 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем №2495012/17.02.2016 г.; 130.26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2016г. до 14.02.2017г. и
109.16 лв., представляваща обезщетение за забава, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Следва да бъде отхвърлена претенциите на ищеца за установяване
на вземания за 1048.06 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение.
Ищецът е заявил искане за присъждане на сторените разноски.
Направените разноски съгласно списъка са
в размер на 1028.48 лв. с оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски в размер на 545,71 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Е.Ф.А., ЕГН **********,***, че
дължи на „***” ООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Р. Г* А. и Т. Я. К., следните
суми: 945.71 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за паричен заем №2495012/17.02.2016 г.; 130.26 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2016г. до 14.02.2017г. и
109.16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.02.2017
г. до 31.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.02.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземания в размер на 1048.06 лв., представляваща неустойка да
неизпълнение на договорно задължение.
ОСЪЖДА на Е.Ф.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „***”
ООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано
от Р. Г. А. и Т. Я. К., направените в заповедното производство и настоящото
дело деловодни разноски в размер на 545,71 лв., съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: