РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _28.03._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесeт и осми февруари_ 2019 г. в състав:

                      

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                                   

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _629_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Пред РС - Левски са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422  от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „***”, ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А. В. А. – Изпълнителен директор и М. Т. П. - прокурист, чрез пълномощника си Г. С.

срещу Б.К.И., ЕГН**********,***.

В исковата молба се твърди, че в законоустановения срок и  на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 124 от ГПК ищецът предявява положителни установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност за сумата от 16280.68 лв., след успешно проведено заповедно производство.

Твърди, че на 28.08.2017г. между *** ЕАД и ответника е подписан договор за потребителски кредит №1708182226247815, с който е отпуснат кредит в размер на 15 675.80 лв., който кредит е напълно усвоен от кредитополучателя на 29.08.2017г. Кредитът съгласно чл. 1 от договора щял да бъде използван за потребителски нужди, като крайният срок за погасяването му е 20.09.2024г. Позовава се на чл. 4 от Договора, според който страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит – редовна (възнаградителна) лихва в размер на 7.453% за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, след което дължимата редовна лихва е в размер на 6-месечен Sofibor и надбавка в размер на 7.162 пункта, като редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база.

Твърди се, че страните са определили размера на обезщетението за забава – наказателна лихва, чийто размер се определял като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавяли 10 пункта годишно; че страните са се уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на 20 число на съответния месец, считано от 20.10.2017г. до 20.09.2024 г., като размерът на дължимата погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора е 240.08 лв.

Твърди се от ищеца, че банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор за банков кредит и закона, че на кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване, като основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Позовава се на разпоредба на договора, според която неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение, като Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Сочи, че предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя на 18.05.2018г. с писмо, като писмото било стигнало до адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част на Договора, като на основание чл. 11.8 от договора се считало за надлежно получено.

Твърди се също, че предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит е осчетоводена на 18.05.2018г., като предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника. Банката била предприела действия за принудително събиране на вземанията си.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит №1708182226247815/28.08.2017г.: изискуема главница в размер на 15 533.07 лв., от която – редовно падежирала главница в размер на 857.13 лв., начислена за периода от 20.11.2017г. до 20.04.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 14657.94 лв.;

- изискуема редовна лихва в размер на 598.72 лв., от която – изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 513.75 лв., начислена за периода от 20.10.2017г. до 20.04.2018г. вкл. и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 84.97 лв., начислена за периода от 20.04.2018г. до 17.05.2018г.;

- изискуема наказателна лихва в размер на 148.89 лв., от която – изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 49.40 лв., начислена за периода от 20.11.2017г. до 31.05.2018 г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 99.49 лв., начислена за периода от 18.05.2018г. до 31.05.2018г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 01.06.2018г. до изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай, че главните установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно посочените като предсрочно изискуеми по договора за кредит суми, моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца:

- предсрочно изискуема главница в размер на 14657.94 лв.;

- редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 84.97 лв.;

- наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 99.49 лв.

Претендира законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба.  Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение (наказателна лихва) са предвидени в договора, очевидно било, че съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени.

Претендира и направените по настоящото дело разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Направени са доказателствени искания за допускане на съдебно счетоводна експертиза със задача, формулирана от ищеца по главния иск и по евентуалния иск.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на особения представител на ответника.

С отговора на исковата молба особеният представител на ответника оспорва предявените искове по основание и размер.

Изразява становище, че правната уредба на този вид договори, както и правата и задълженията на потребителите са уредени в новия Закон за потребителския кредит (ЗПК) и в Закона за защитна на потребителите (ЗЗП). Позовава се на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗП, които вменявали задължение на търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин вярна, пълна, четлива, ясна и разбираема информация относно параметрите на предоставената услуга.

Изразява становище, че по процесния договор кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред, тъй като уведомлението на банката за това, отправено до кредотополучателя – ответник не е достигнало до него, като е върнато като непотърсено. Прави извод, че не е било налице предсрочна изискуемост, поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК следва изцяло да бъде отхвърлен, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем по надлежния ред и вземането на банката не е възникнало на заявеното правно основание.

По отношение на съединения при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1  ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД, особеният представител счита, че същият следва да бъде разгледан само ако съдът прецени, че исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост, предвид на което от момента на връчване на препис от нея на ответника, вземанията, предявени по този иск с ненастъпил падеж следва да се считат за предсрочно изискуеми. Аргументите  на особения представител за отхвърляне на този иск са, че уведомлението се прави на процесуалния представител, а не на самия длъжник, който е призован при условията на чл. 47, ал.5 и 6 от ГПК, като по този начин последният бил лишен от възможността да направи евентуално някакви лични възражения, основаващи се на факти и обстоятелства, които не са и не могат да бъдат известни на представляващия го по делото адвокат.

Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове, както и заявените претенции за разноски. 

Ако съдът приеме за разглеждане исковете, не се противопоставя на доказателствените искания, както са формулирани в исковата молба.

В с.з. ответникът се представлява от особен представител.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното към делото ч.гр.д. №399/2018г.  по описа на РС – Левски, ищецът е подал на 04.06.2018г. до РС – Левски заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съдът е издал Заповед за изпълнение № 211/05.06.2018г., като е разпоредил ответникът (длъжник) да заплати на ищеца „***” ЕАД  сумата от 15533.07 лв. – главница, 598.72 лв. – изискуема редовна лихва за периода 20.10.2017г. до 17.05.2018г. вкл., 148.89 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 20.11.2017г. до 31.05.2018г. вкл., законната лихва за забава, считано от 04.06.2018г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и направените разноски – 325 .61 лв. държавна такса  и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането е за неизпълнено задължение за връщане на банков кредит по договор за потребителски кредит №1708182226247815.

На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано, че в едномесечен срок от връчване на съобщението може да предяви иск относно вземането си. В указания срок заявителят е предявил настоящия иск. 

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 1708182226247815/28.08.2017г. „***” ЕАД е предоставила на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 15675.80 лв. крайният срок за погасяване на кредита е 20.09.2024г.

На кредитополучателя е отпусната паричната сума, предвидена в договора.

Основно задължение на заемателя е да върне заетата сума в уговорения срок.

Страните са договорили кредитът да бъде погасен на 84 анюитетни месечни погасителни вноски, считано от 20.10.2017г. до 20.09.20124 г., като размерът на дължимата погасителна вноска за първите 12 месеца от действието на договора е 240.08 лв.   

Страните са уговорили лихва в размер на 7.453% за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита. В договора е определен размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължимо обезщетение за забава – наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на дължимата лихва се надбавят 10 пункта годишно. Наказателната лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване.

Съгласно договора случай на неизпълнение е когато кредитополучателят просрочи плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 дни, от съответната дата на дължимо плащане.

При настъпване на случай на неизпълнение банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.

С писмо изх.№ИЗХ-001-32511 от 24.04.2018г. Банката е обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя Б.К.И., като го кани незабавно доброволно да плати всички дължими суми по договор за банковия кредит. Видно от върнатата разписка пратката не е потърсена в определения срок. Писмото е изпратено на адреса на кредитополучателя, посочен в титулната част на договора. Според чл. 11.8 от договора „Всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или чрез куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен  в договора или в уведомлението за промяна на адреса”.

В чл. 6.2 от договора за потребителски кредит е предвидено, че в едноседмичен срок от настъпване на съответното обстоятелство, писмено да информира банката за настъпили промени в неговото гражданство, жителство, адрес, и/или гражданско, семейно, имотно състояние. При неизпълнение на това задължение, изпратеното от страна на банката уведомление до първоначално посочения в договора адрес, се счита за редовно направено.

В изпълнение на тези разпоредби ищецът е изпратил уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на ответника на посочения от него адрес в договора.

Ответникът не е получил уведомлението поради неизпълнение на задължението си, а не по обективна невъзможност.

Поради тази причина съдът намира, че ищецът е направил необходимото да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост съгласно задълженията си, предвидени в договора, поради което съдът приема, че е налице редовно обявена предсрочна изискуемост.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че съгласно договора за кредит банката е превела на ответника сумата от 15675.80 лв. Към 01.06.2018 г. размерът на непогасените задължения е общо 16280.68 лв., от които усвоена и непогасена главница в размер на 15533.07 лв.; лихва в общ размер на 598.72 лв.; лихва за забава – 148.89 лв. Към датата на изготвяне на заключението размерът на непогасените задължения е: усвоена и непогасена главница – 15533.07 лв.; начислена възнаградителна лихва  общо в размер на 598.72 лв., лихва за забава в общ размер 148.89 лв., или общ размер: 16280.68 лв.

По делото ответникът не представя доказателства, установяващи плащането на посочените суми.

Предвид изложеното и заключението на вещото лице предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед основателността на предявените от ищеца обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК в тяхната цялост, съдът намира, че не следва да се произнася по предявените при условията на евентуалност обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

По отношение на претенцията за разноски, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 2263.71 лв., представляващи платената от ищеца държавна такса в размер на 395.71 лв., 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. възнаграждение за вещото лице и 1018 лв. възнаграждение за особения представител.

Съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Поради изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед №211/05.06.2018г. за изпълнение на парично задължение в размер на 325.61 лв.

 

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.И., ЕГН**********,***, че дължи на „***”, ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А. В. А. – Изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист, въз основа на договор за потребителски кредит№1708182226247815/28.08.2107г.: изискуема главница в размер на 15 533.07 лв., от която – редовно падежирала главница в размер на 857.13 лв., начислена за периода от 20.11.2017г. до 20.04.2018г. вкл. и предсрочно изискуема главница в размер на 14657.94 лв.;

- изискуема редовна лихва в размер на 598.72 лв., от която – изискуема редовна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 513.75 лв., начислена за периода от 20.10.2017г. до 20.04.2018г. вкл. и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 84.97 лв., начислена за периода от 20.04.2018г. до 17.05.2018г.;

- изискуема наказателна лихва в размер на 148.89 лв., от която – изискуема наказателна лихва върху вноски в настъпил падеж в размер на 49.40 лв., начислена за периода от 20.11.2017г. до 31.05.2018 г. вкл. и изискуема наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 99.49 лв., начислена за периода от 18.05.2018г. до 31.05.2018г. вкл.; законна лихва за забава за периода от 04.06.2018г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН**********,*** да заплати на „***”, ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от А. В. А. – Изпълнителен директор и М. Т.П. – прокурист, разноските в размер на 2263.71 лв., представляващи платената от ищеца държавна такса в размер на 395.71 лв., 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв. възнаграждение за вещото лице и 1018 лв. възнаграждение за особения представител, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 325.61 лв.

          РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: