Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 12.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№647 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Н.Р.Л.,
понастоящем в Затвора – гр.Белене срещу ответниците Прокуратурата на Република
България, Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико Търново, кумулативно
субективно съединени искове с правно
основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сума в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди,
в резултат на нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
висящо наказателно производство, по което е подсъдим, а именно ДП №790/2012г.
по описа на ОП – Русе и проведените въз основа на него съдебни производства –
НОХД №629/2013г. по описа на ОС – Русе, ВНОХД №118/2014г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново, КНД №1868/2014г. на ВКС, ВНОХД №191/2015г. по
описа на Апелативен съд – Варна, НОХД №524/2015г. по описа на ОС – Русе, ВНОХД
№428/2017г. по описа на АС – Велико Търново, КНД №459/2018г. по описа на ВКС.
Ищецът твърди, че бил обвинен в извършването на
престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.7 във вр. чл.20, ал.2 от НК, за
което било образувано ДП №2020/2012г. по описа на Районна прокуратура - Русе.
Твърди, че към момента на подаване на исковата молба производството по делото
все още било висящо пред ВКС, като общата му продължителност и времето през
което ищецът бил задържан по него, надхвърляли разумния срок по чл.6, пар.1 от
ЕКЗПЧ. Твърди, че ОС-Русе умишлено или поради липса на компетентност бавил
делото и не положил необходимите усилия за най-бързото му разглеждане. Твърди
забавяне на делото по вина на наблюдаващия по делото прокурор, ОС-Русе и
АС-Русе, които не уважили редица негови процесуални и доказателствени искания,
допуснати били и процесуални нарушения от съда, които обстоятелства били причината
за връщане на
делото за ново разглеждане. Посочва, че продължителността на делото и връщането
му за ново разглеждане му влияела психически, почти всяка инстанция излизала с
различен акт относно размера на наказанието, което следва да му бъде наложено,
ищецът не се включвал в различни социални дейности организирани при и по повод
изпълнение на наказанието, поради факта, че търпял задържане под специален
режим. Иска от съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сума в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и
изразяващи се в нервно напрежение, дълготраен психически стрес, притеснение и
безпокойство, в периода от привличането му като обвиняем до постановяване на
съдебен акт от АС-Велико Търново.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република
България. Навежда се довод за недопустимост на настоящото производство, поради
това, че наказателното производство срещу ищеца било вече приключило с влязла в
сила присъда. Ответникът оспорва иска като неоснователен, като твърди, че
забавяне в хода на досъдебното производство не било налице, а прокуратурата не
следвало да отговаря за такова, в хода на съдебната фаза, където процесуалното
ръководство е на съда. Навежда довод за липсата на незаконосъобразно забавяне
предвид предмета на производството, поведението на страните и техните
процесуални представители, фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че
ищецът не бил посочил конкретни вреди, които да е претърпял и не доказал
наличието на такива. Алтернативно посочва, че претендираната сума е завишена по
размер и не отговаря на критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,
предвид социално-икономическите условия на живот и обективните причини за
забавяне на производството. Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от Окръжен съд – гр.Русе. Изразява
се становище за допустимост, но неоснователност на иска спрямо него. Ответникът
твърди, че продължителността на делото пред ОС – Русе в размер на три месеца и
една седмица, била в рамките на разумния срок, с оглед високата степен на
фактическа и правна сложност на делото, поради което правата на ищеца не били
нарушени от съдебния състав, разглеждал делото. Не бил нарушен разумния срок и
при второто разглеждане на делото от първата инстанция, като общата
продължителност на производството, през което ОС-Русе бил разгледал и решил
делото като първа инстанция при съобразяване указанията на АС-Велико Търново –
една година и четири месеца, също била в границите на разумния такъв. Твърди,
че в хода на съдебното производство при новото разглеждане на делото били
извършени множество процесуално-следствени действия, изискващи технологично
време за извършването им – разпитван бил свидетел със защитена самоличност,
назначена била съдебнопсихологична експертиза, автотехническа експертиза, повторна
стационарна, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза,
като преди изготвянето й, производството по делото обективно не могло да
приключи, а месец по-късно делото било решено с постановяване на присъда.
Излага становище, че описаните действия сочат, че ищецът не бил лишен от
правото на справедлив процес, приключил в разумен срок пред ОС-Русе. Делото
било решено в изключително кратки срокове предвид фактическата и правната му
сложност, като връщането му между различните съдебни инстанции и отводи на съда
не били от естество да обосноват отговорност за необосновано забавяне на
процеса от страна на ОС-Русе. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен,
алтернативно, в случай, че бъде приет за основателен, го оспорва по размер като
излага съображения за прекомерност на сумата от 10 000 лв., предвид характера
и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност, степен и интензитет,
общественото и социалното положение на ищеца, фактическата и правна сложност на
делото.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Апелативен съд – гр.Велико Търново,
с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди,
че правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок не било
нарушено, с оглед фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
престъплението, за което ищецът бил привлечен към отговорност, броят на
разпитаните по делото свидетели, назначените експертизи и приети писмени
доказателства. Твърди обективни причини за забавяне на производството, а именно
– неоткриване на голяма част от свидетелите, за да им бъдат връчени съобщения
за насрочените съдебни заседания, невъзможност на АС-Велико Търново да сформира
изискуемия по закон съдебен състав и изпращане на делото на ВКС за произнасяне
кой съд да го разгледа, подаването на голям брой молби от страна на двамата
подсъдими и искания за отводи, които били оставяни без уважение. При условията
на евентуалност, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради цялостното му
процесуално поведение – отлагане на делото поради неявяване на защитника на
ищеца, отказ на Л. от упълномощения му такъв и назначаването му на служебен
защитник. Излага съображения за неоснователност на твърдението на ищеца, че
наказателното производство било забавено, поради допуснати процесуални
нарушения, както и поради не уважаване
на направените от подсъдимия и защитника му доказателствени искания. Посочва,
че за съда не съществува задължение да допусне поисканите от страните
доказателства, тъй като в негова суверенна преценка било дали същите са
относими, допустими и необходими за изясняване на фактическата обстановка. Твърдението
на ищеца, че делото било върнато за ново разглеждане поради несъобразяване с
доказателствените искания на Л. не кореспондирало с постановеното от върховната
инстанция решение. Твърди, че всички актове на ВТАС били постановени в
предвидените в НПК срокове, през целия период на досъдебното и съдебното производство били
извършвани ефективни процесуални действия и в служебните действия и поведението
на правозащитните органи, на които законът вменявал служебно да вземат мерки за
разкриване на обективната истина, не се разкривали действия или бездействия,
които да били довели до неправомерно забавяне на производството. Моли искът да
бъде отхвърлен спрямо Апелативен съд – Велико Търново, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения му
по реда на Закона за правната помощ пълномощник – адв. Ю.Д.. Поддържат исковата
молба по наведените в нея доводи и излагат подробни съображения за доказаност
на исковата претенция от събраните по делото доказателства.
Прокуратурата на Република България се
представлява от прокурор при РП – гр.Левски, който оспорва иска. Поддържа
изложените в отговора на исковата молба доводи за неговата недопустимост и
неоснователност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Ответникът ОС-Русе, редовно призован,
не се представлява.
Ответникът АС – Велико Търново, редовно
призован, не се представлява. Изразява подробни съображения относно
неоснователността на предявеният иск в депозирана писмена защита.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Досъдебно производство № 790/2012 г. по описа на ОП – Русе е
образувано на 06.07.2012 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК и е приключило на 02.12.2013
г. с внесен обвинителен акт в ОС – Русе.
В
хода на производството са привлечени двама обвиняемия
- П. И. М. – с постановление от 15.07.2012г. за престъпление по чл.115,
вр. чл.20, ал. 2 НК, с постановление от
06.06.2013г. същият е привлечен за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2
и пр. 3 и т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
- ищецът в настоящото производство - Н.Р.Л. - с постановление
от 15.07.2012 г., предявено на 18.07.2012г., е
привлечен за престъпление
по чл. 115,
вр. чл.20, ал.2
НК, с постановление от 06.06.2013 г. Н.Л. е привлечен за престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 и т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
По отношение на двамата обвиняемия е била
взета мярка за неотклонение задържане под стража, съответно с Определение №
290/18.07.2012 г. по ЧНД № 480/12 г. по описа на ОС - Русе на обвиняемия П. И. М. и с
Определение № 299 от 20.07.2012 г. на ОС - Русе по ЧНД № 487/12 г. на
на обвиняемия Н.Л..
В хода на досъдебното производство са извършени следните процесуално -следствени
действия:
- разпити на
свидетели - 43 броя разпити на свидетели, включително с тайна самоличност; 2
бр. разпити преди разпознаване; 1 бр. очна ставка между
двамата обвиняеми.
- експертизи - общо 20 броя, от които: 1 бр. СМЕ на труп; 2
бр. ДНК; 3 бр. СМЕ на веществени доказателства; 2 бр. Психологично
-психиатрична; Дактилоскопна на чук и револвер; Дактилоскопна на следи от
автомобил; 1 бр. Химическа на револвер; 1 бр. Балистична; 3 бр. технически
експертизи на телефони; 1 бр. техническа на диск със записи от камера; 1 бр.
техническа на телефон и компютър; 1 бр. техническа за идентификация на
панталон; 1 бр. СЦИЕ на л.а. „***"; 1 бр. техническа за сравнение на ключове и брави.
- претърсвания и изземвания - 2 бр.;
- протоколи за доброволно предаване - 19 бр.;
- огледи: огледи на местопроизшествие - 16 бр.; огледи на
веществени доказателства - 5 бр.
- освидетелстване - оглед на лице П. М. I оглед на лице Н.Л..
- 1 бр. следствен експеримент;
- 2 бр. вземане на образци за сравнително изследване - обтривки
от устната лигавица на двамата обвиняеми;
- 1 бр. разпознаване на труп;
- 1 бр. разпознаване на лица;
Окончателно предявяване на разследването е било проведено за
Н.Л. - 27.11.2013 г.; за пострадалите лица – на 29.11.2013г. за Пламен Миланов
- на 29.11.2013 г.
Срокът за
приключване на досъдебното производство е бил неколкократно удължаван на
основание чл.234, ал.3 от НПК с постановление на съответния компетентен
прокурор. Исканията за удължаване са били мотивирани, като съображения за това
са били сочени несъбирането на всички доказателства по делото, предстоящи
разпити на свидетели и експертизи.
В хода на
досъдебното производство от страна на обвиняемия и защитника му са правени
няколко искания за извършване на процесуално-следствени действия, бележки и
възражения, по които съответния прокурор се е произнасял своевременно: при
предявяване протокола за разпит на свидетел с тайна самоличност – искане за
задаване на допълнителни въпроси; при предявяване на материалите от
разследването – искания, бележки и възражения за извършване нови и допълнителни
разпити на свидетели, повторно извършване на огледи, събиране на писмени
доказателства, назначаване на нови експертизи, искания за предоставяне на копия
от материали, възражения относно процедурата по извършване на
определени-процесуално следствени действия, които са били оставени без
уважение.
Поради
невъзможност за явяване на упълномощения защитник на Л. за насрочени дати за
предявяване материалите от разследването, с оглед гарантиране правото на защита
на обвиняемия и своевременното приключване на производството, на Л. е бил назначен резервен защитник.
След внасяне
на обвинителен акт в съда на 02.12.2013г. е образувано НОХД №629/2013г. по описа на Окръжен съд – Русе.
По делото са
били проведени 3 заседания –на 08.01.2014г., 05.02.2014г., 10.03.2014г., както
и две заседания за произнасяне по искане за изменение на МН задържане под
стража на подсъдимия Л. - на 09.12.2013г. и 11.12.2013г., на първото от които
ход на делото не е бил даден, поради неявяване на упълномощения защитник на молителя.
Проведените съдебни заседания по същество са били отлагани поради нередовно
призоваване на част от свидетелите по ОА, неявяване на редовно призован
свидетел, за което на същият била наложена глоба от съда, допускане до разпит
на поискани от защитата свидетели.
Производството по делото е приключило на 10.03.2014г.,
когато е постановена Присъда по НОХД 629/2013 г. от 10.03.2014г., с която съдът
признава за виновен П. М. в извършването на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
пр.3 и т.7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК и го осъжда на доживотен затвор,
както и признава за виновен Н.Л. за престъпление по чл.116, aл.1, т.6, пр.2 и
пр.3 и т.7, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 НК и го осъжда на 20 години ЛОС. Осъжда
двамата подсъдими да заплатят солидарно сумата от 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди и отхвърля иска в останалата част до 100 000 лева. Мотивите
към присъдата са били изготвени на 01.04.2014г.
По протест на
ОП-Русе, жалби от двамата подсъдими и от частния обвинител, на 16.05.2014г. е
образувано ВНОХД №118/2014г. по описа на
Апелативен съд – Велико Търново.
По въззивното
дело са били проведени 2 заседания – на 30.06.2014г. и 14.07.2014г. С Решение № 149 от 11.08.2014г. ВТАС
изменя присъда на РОС от 10.03.14 г. по НОХД №629/13 г. като увеличава
наказанието на Н. Л. от
Установява
се, че първото заседание по делото е било отсрочено по молба на защитника на другия
подсъдимия, поради служебна ангажираност, а проведеното такова е било отложено поради
невръчени преписи на част от документите и невъзможност за организиране на
защитата. Делото е приключило в следващото съдебно заседание, като са били
оставени без уважение исканията на защитата за събиране на нови доказателства.
По жалби от
двамата подсъдими и техните защитници на 01.12.2014г. е образувано КНД №1868/2014г. по описа на ВКС.
Същото е приключило с Решение №56/26.05.2015г, с което е отменено въззивното
Решение №149/11.08.2014г. на Апелативен съд – Велико Търново и делото е върнато
за разглеждане от нов състав на въззивния съд. Съгласно мотивната част на
решението, причина за отмяна на въззивния съдебен акт са допуснати съществени
процесуални нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, изразяващи се
в непълни, неясни и противоречиви мотиви.
На 28.05.2018г. е образувано ВНОХД №149/2015г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Поради невъзможност на ВТАС да сформира изискуемия по чл.28, ал.2 от НПК
съдебен състав, делото е прекратено и изпратено на ВКС, който с Определение от
18.06.2015г. на основание чл.43 от НПК е определил прекратеното ВНОХД
№149/2015г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново да бъде разгледано от
Апелативен съд – Варна.
На 22.06.2015г. е образувано ВНОХД №191/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна. Същото е
приключило в едно съдебно заседание – на 17.09.2015г. С Решение
№168/13.10.2015г. се отменя присъда от 10.03.2014 г. по НОХД №629/13 г. на ОС -
Русе и връща на първата инстанция за ново разглеждане. Съгласно мотивите на
въззивния съдебен акт, присъдата е отменена поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в конституирането на
ненадлежни страни в процеса – конституирането като частни обвинители на
сестрите на пострадалия, както и допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на вътрешно убеждение на първоинстанционния съд по фактите, неправилен
отказ да бъдат събрани относими към предмета на делото доказателства.
На 16.10.2015г. е образувано НОХД №524/2015г. по описа на Окръжен съд – Русе. По делото са били
проведени съдебни заседания – на 09.12.2015г., 10.10.2015г., 14.01.2016г.,
10.02.2016г.,11.02.2016г., 16.05.2016г., 23.01.2017г., 13.02.2017г., както и
няколко съдебни заседания за произнасяне по искане за изменение на МН.
Съдебните заседания са били отлагани за събиране доказателства, поради големия
обем свидетели и вещи лица, които са били разпитани, включително разпит на
свидетел с тайна самоличност. В изпълнение на указанията на горната инстанция
са допуснати и нови експертизи - съдебно-психологична експертиза с място
на извършване Затвора – Белене, автотехническа експертиза и повторна стационарна
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза
с място на извършване Затвора – Ловеч, касаеща вменяемостта на подсъдимия Л.,
която е била назначена на 19.02.2016г. и изготвена на 10.01.2017г.
Делото е приключило с Присъда№8/15.02.2017г. с която подсъдимият П.М. е признат за виновен и е осъден на
доживотен затвор, признат е подсъдимият Н.Л. за виновен и е осъден на 19г. лишаване
от свобода. Мотивите са изготвени на 10.07.2017г.
По протест на ОП – Русе и жалби от подсъдимите било
образувано ВНОХД №428/2017г. на АС –
Велико Търново. Производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание - на 27.11.2017г. Постановено е Решение №376/02.01.2018г., с което е
изменено наказанието на Н.Л., като вместо 19г. Лишаване от свобода му е
наложено наказание доживотен затвор, отменена е присъдата в частта, в която е
зачетено задържането на Н.Л. и потвърдена присъдата в останалата й част.
По жалби от двамата подсъдими и техните защитници е
образувано КНД №459/2018г. по описа на
ВКС. В хода на находящото исково производство е постановено Решение
№156/29.08.2018 г. на ВКС, с което касационната инстанция изменя Решение №
376/02.01.18 г. по ВНОХД № 428/2017 г. на АС - В. Търново, като признава подсъдимите
М. и Л. за невиновни в това да са осъществили убийството с
користна цел и ги оправдава по обвинението относно квалифициращия признак по
т.7 на чл.116, ал.1 НК. Изменя решението по отношение на наказанията на двамата
подсъдими като вместо доживотен затвор налага на всеки от тях лишаване от
свобода за срок от 20 години. Присъдата е влязла в сила на 29.08.2018г.
С оглед на
така установеното по делото от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са кумулативно субективно съединени
искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците,
в качеството им на органи на съдебната власт, да заплатят на ищеца обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото
му по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване в разумен срок на висящо
наказателното дело, по което същият е подсъдим.
По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е
увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно
незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред
съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването
на нанесените му вреди. Не се губи възможността да се търси обезщетение по
съдебен ред и след приключване на производството, което е източник на вредите, при
положение, че част от вредите са останали извън обхвата на предходно
присъденото обезщетение, в случай, че общата продължителност на делото надхвърля
границите на разумния срок.
По
допустимостта на исковата претенция:
Искът е предявен от процесуално-легитимирана страна, при
наличие на правен интерес – ищецът има качеството на подсъдим по наказателното
производство, по което се твърди да е нарушен разумният срок за разглеждане.
Исковата претенция е насочена срещу пасивно процесуално-легитимирани лица –
ответниците са органи на съдебната власт, които съобразно твърденията на ищеца
са разглеждали процесното дело.
Неоснователен е доводът на Прокуратурата за недопустимост
на иска по чл.2б от ЗОДОВ, поради това, че наказателното производство е
приключило с влязъл в сила съдебен акт и съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ този иск
се предявява пред съда само след приключила административна процедура по Глава
3а от ЗСВ.
Към датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2017г.
наказателното производството по делото е било висящо. Постановената по него
присъда, изменена с решения на горните инстанции, е влязла в сила на 29.08.2018г.
Константна е съдебната практика на върховната съдебна инстанция, че
допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ за обезщетение за вредите от нарушение правото
по чл.6, пар.1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията
на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ – да е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава 3a от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение - в този смисъл Решение №153/13.06.2018г. по гр.д. №4658/2017г. на
ВКС, IV г.о.; Решение №210/15.06.2015г. по гр.д.№3053/2014г., II г.о. на ВКС и
др. Не води до недопустимост на исковата претенция обстоятелството, че в хода
на настоящото гражданско производство наказателното производство, по което се
твърди да е нарушен разумния срок, е приключило. Съгласно цитираната практика
на ВКС, предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо производство,
е допустимо. Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато
нарушение на чл.6, пр.1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение
по чл.2б от ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и
основание за прекратяване на гражданското дело.
По
основателността на исковата претенция:
За уважаване на така предявените искове следва от
доказателствата по делото да бъде установено наличието на следните
материално-правни предпоставки – висящо производство, по което ищецът да е
страна, необосновано забавяне на продължителността на делото, при което да е нарушен
разумният срок по смисъла на чл.6, пар. 1 от ЕКПЧОС, настъпване на преки и
непосредствени неимуществени вреди за ищеца, които да са в причинна връзка с
разглеждането на делото извън разумния срок.
В практиката си ЕСПЧ приема, че разумността на срока на
дадено дело зависи от конкретните обстоятелства, като няма абсолютен срок.
Факторите, които се вземат под внимание при преценката относно разумността на
релевантния период, са три: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и
поведението на компетентните органи. Сложността на делото се преценява
съобразно неговата фактическа и правна такава. Критерии за това са правната
квалификация, естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броят на
обвиняемите и свидетелите, доказателствата, които следва да бъдат събрани,
встъпването на други лица в процеса и други релевантни обстоятелства. Освен
посочените общи критерии в настоящия случай, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че се касае за наказателно производство, по което обвиняемите
са задържани, което изисква „специална
грижа“, по отношение на времето, съгласно практиката на ЕСПЧ.
В процесния случай общата продължителност на наказателното
производство от датата на привличане на Н.Л. като обвиняем – 06.06.2013., до момента на сезиране на съда с
иск за обезщетение поради нарушаване правото му на разглеждане на делото в
разумен срок е 4 години и 5 месеца.
Съдът, като
взе предвид конкретните обстоятелства по делото, намира, че неговата
продължителност, съобразно посочените по-горе три критерия не надхвърля
границите на разумния срок.
Процесното наказателно производство се отличава с изключителна
фактическа и правна сложност, която обективно е допринесла за продължителността
на производството, както на досъдебната фаза, така и на съдебната такава,
включително за разглеждане на делото на няколко съдебни инстанции. Фактори,
довели до усложняване на делото в процесния случай са правната му квалификация,
броят на обвиняемите, обема събрани доказателства, включително назначавани
експертизи, сложност на засегнатите правни въпроси.
Н.Л. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116
ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 и т.7, вр. с чл. 115, вр.чл. 20 ал.2 от НК, за
това, че на 25.06.2012 год., в съизвършителство с другия обвиняем, като
извършител, умишлено умъртвил друго лице, като убийството е извършено с
користна цел, по особено мъчителен начин за убития начин и с особена жестокост.
По делото са привлечени двама обвиняемия, правната квалификация на
престъплението е убийство, извършено в съучастие и при наличието на няколко
квалифициращи признака. Посоченото е обусловило, както сложността на правните
въпроси, които е следвало да бъдат изследвани от компетентните органи, така и
сложността и обема на фактите, които е следвало да бъдат установени. Последното
от своя страна е обусловило големият обем от доказателства, които са били
събрани, както на досъдебното производство, така и допълнително събраните
доказателства в хода на съдебната фаза. По време на досъдебното производство са
били извършени 43 броя разпити на
свидетели, включително с тайна самоличност; 2 бр. разпити преди разпознаване, общо
20 броя експертизи, от които: 1 бр. СМЕ на труп; 2 бр. ДНК; 3 бр. СМЕ на
веществени доказателства; 2 бр. Психологично-психиатрична; Дактилоскопна на чук
и револвер; Дактилоскопна на следи от автомобил; 1 бр. Химическа на револвер; 1
бр. Балистична; 3 бр. технически експертизи на телефони; 1 бр. техническа на
диск със записи от камера; 1 бр. техническа на телефон и компютър; 1 бр.
техническа за идентификация на панталон; 1 бр. СЦИЕ на л.а. „***"; 1 бр.
техническа за сравнение на ключове и брави, както и множество други
процесуално-следствени действия - претърсвания и изземвания, огледи на
местопроизшествие - 16 бр.; огледи на веществени доказателства - 5 бр., освидетелстване,
следствен експеримент, вземане на образци за сравнително изследване, обтривки
от устната лигавица на двамата обвиняеми, разпознаване на труп, разпознаване на
лица, очна ставка. В съдебната фаза на делото освен приобщаване на събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал чрез разпити на
посочените от обвинението свидетели, изслушване на вещите лица по изготвените
на ДП експертизи, прочитане на писмени доказателства, оглед на ВД, са били
събрани и допълнителни доказателства – по искане на защитата и в изпълнение на
задължението на съда служебно да вземе мерки за разкриване на
обективната истина. Разпитани са нови свидетели, назначени са нови експертизи,
които с оглед естеството на поставените задачи са предпоставили
по-продължителен период на изследване.
Посочените
обстоятелства представляват обективни фактори, които водят до увеличаване
разумния срок на разглеждане на процесното наказателно производство. Обичайно
необходимото време за събиране на доказателства в процеса, следва да бъде
отчетено при преценката относно това дали е налице необосновано забавяне. Като
такова може да прието само това време, надхвърлящо необходимото за събиране на
доказателства в конкретния случай /Определение № 97/25.01.2017 г. на ВКС по
гр.д.№ 5537/2015 г., ІІІ г.о./. Разумният срок следва да бъде определен при
баланс на бързина на делото и вземане на всички необходими мерки за
разкриване на обективната истина. В същия смисъл е и практиката на ЕСПЧ, в
която се приема, че чл.6 може да налага само такава бързина, която е в
съответствие с правилното правораздаване /дело Boddaert vs. Belgium/.
На
следващо място, съдът намира, че продължителността на наказателното
производство не се дължи на необосновано бездействие на компетентните органи, в
лицето на ответниците Прокуратурата, ОС – Русе, АС – В. Търново.
Установява
се, че общата продължителност на досъдебното производство е около 1 година и 5
месеца. В периода, в който делото е било висящо в досъдебната му фаза не се
установява незаконосъобразно бездействие от страна на органите на разследването.
Осъществени са голям обем процесуално-следствени действия, включително такива,
изискващи по-голямо технологично време за извършването им. Неколкократното
удължаване срока на разследването е било обосновано и мотивирано с
необходимостта от събиране на нови доказателства. На този етап от
производството са правени множество искания, бележки и възражения от страна на
защитата, по отношение на които компетентният прокурор се е произнасял своевременно.
Взети са мерки за обезпечаване на бързото приключване на производството,
същевременно за гарантиране правото на защита на обвиняемия Л., чрез
назначаването му на резервен защитник за предявяване на разследването, поради
неявяване на упълномощения му такъв без уважителни причини.
Не е
налице необосновано бездействие и от страна на съдебните органи. Установява се,
че всички процесуални действия на първоинстанционния и въззивния съд са били
осъществявани в кратки и разумни срокове. Ответниците Окръжен съд – Русе и
Апелативен съд – Велико Търново са се произнасяли със съдебни актове в хода на
делото и с крайни съдебни актове, с едно изключение, в рамките на предвидените
в закона срокове. Делата са били отлагани в разумни срокове за събиране на допуснати
от съда доказателства или поради нередовно призоваване и неявяването на
свидетели. Вземани са мерки за дисциплиниране на неявили се свидетели, чрез
налагане на съответна глоба.
Първоинстанционното
производство пред ОС – Русе е приключило в рамките на около 4 месеца. С по-голяма
продължителност се отличава срокът на второто разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, образувано на 16.10.2015г. и приключило с присъда на
15.02.2017г. – 1 година и 4 месеца. Не се установява обаче същото да се дължи
на бездействие на съда. В изпълнение на дадените от горната инстанция указания
са били извършени голям обем процесуално-следствени действия, които с оглед
естеството си са изисквали продължителен период от време. Сред тях са и
назначените съдебно-психологична експертиза с място на извършване Затвора –
Белене, автотехническа експертиза и повторна стационарна комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза с място на извършване Затвора
– Ловеч, касаеща вменяемостта на подсъдимия Л.. Експертизата е била назначена
на 19.02.2016г. и изготвена на 10.01.2017г. Нарушение се установява единствено
в срока за изготвяне на мотивите - около 5 месеца, който е извън предвидения в
закона такъв при фактическа и правна сложност на делото, при отчитане на обема
им от 111 стр.
Двете
производства, проведени пред Апелативен съд – Велико Търново, приключили с
решение в рамките съответно на пет и четири месеца, също съответстват на
обективно необходимото време за разглеждане и решаване на делото пред тази инстанция,
без да се дължат на необосновано забавяне от страна на съда.
Освен
за попълване на делото с доказателства заседанията в първата и въззивната
съдебни инстанции са били отлагани още по молба или поради неявяване на
защитника на подсъдимия Л.. Последните обстоятелства не могат да бъдат вменени
във вина на ищеца, доколкото същите не са пряка последица от поведението му, а
от това на неговия защитник, но от друга страна не представляват и такива, за
които да бъде ангажирана отговорността на държавата за незаконосъобразно
забавяне на висящото производство. Посочените съображения са относими и по
отношение на действията на ищеца Л., с които се твърди от ответника ВтАС, че
производството е било забавено по вина на ищеца, поради което се прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Правените искания за
отводи, оставяни без уважение от съда, както и отказа на Л. от упълномощения му
защитник и назначаването му на служебен такъв, представляват упражняване от
страна на подсъдимия на процесуалните му права, като съгласно практиката на
ЕСПЧ, в наказателните дела подсъдимият не е длъжен да сътрудничи активно на
съдебните органи. Същевременно обаче държавата не отговаря за забавяне на
делото, което се дължи на поведението на жалбоподателя. Макар подсъдимият да
има право да упражнява процесуалните си права, всяко последвало удължаване на
производството не може да се вмени във вина на държавата /Konig vs. Germany/.
Предвид
на изложеното следва изводът, че продължителността на висящото наказателно
производство и в съдебната му фаза не се дължи на процесуално бездействие на
съда в лицето на ответниците Окръжен съд – Русе и Апелативен съд – Велико
Търново, а е била обективно обусловена от необходимостта от попълване на делото
с доказателства и разрешаването на възникнали процесуалните въпроси.
Основателни
са твърденията на ищеца, че в съдебната фаза са били допуснати доказателства,
искания за които същият е бил направил в хода на досъдебното производство или
по време на разглеждане на делото на предходна съдебна инстанция. Не може да се
приеме обаче, че с неуважаването на съответните доказателствени искания се е
стигнало до забавяне на висящото наказателно производство, при което е надхвърлен
разумния срок за разглеждането му. Посоченото не е повлияло на общата
продължителност на делото, която обективно е била удължена с времето за
събиране на съответните доказателства. Безспорно е застъпено в практиката, че в
суверенна преценка на съответния компетентен орган на съдебната власт е
дали да уважи определени доказателствени искания, същият не е длъжен да уважава
всички направени от страните такива, а само тези, за които е направил преценка,
че са допустими и относими към предмета на делото. Нарушенията и пропуските при
събирането на доказателствата са били отстранени в хода на инстанционния
контрол.
Действително
причина за забавяне на общата продължителност на производството, представлява връщането
на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от горните
инстанции. Въпреки забавянето на делото по тази причина, общата продължителност
на висящото наказателното производство към момента на сезирането на съда от
страна на ищеца от 4 години и 5 месеца не надхвърля границите на разумния срок
в процесния случай, съобразно съвкупната оценка на критериите – фактическа и
правна сложност на делото, забавяне на производството в резултат на поведението
на ищеца и поведението на компетентните съдебни органи. Периодът следва да се
преценява глобално - с оглед на общата продължителност на процеса, тъй като е
възможно при разглеждане на делото в повече от една инстанция същото
да се върне отново на първоинстанционния съд, но да не е налице нарушение на принципа
за разумен срок на цялото производство, тъй като е възможно следващата по ред
инстанция да компенсира със своите действия предходно забавяне. В посочения смисъл
се произнася и Съдът в Страсбург, който „толерира“ някои доказани, но малки
случаи на забавяне, при условие, че общата продължителност на производството не
е прекомерна предвид броя инстанции на производството по делото / напр. Pretto
с/у Италия/. В хипотезата на чл.2б ЗОДОВ може да бъде
преценявано само доколко са спазени сроковете, в които са извършени
процесуалните действия на съда в тяхната съвкупност, която дава общата
продължителност на процеса, без да може да се проверява правилността на
постановения акт. Затова забавянето не може да се обосновава с изводите на
по-горната инстанция за това какви действия следва да бъдат предприети от
по-долустоящия съд. Проверка на правилността на съдебен акт може да бъде
направена само по реда на инстанционния контрол, а не и в рамките на настоящото
производство /така Решение № 1703 на САС по в.гр.д. №1684/2016 г. по описа на
САС/. Не могат да се определят като процесуално бездействие, довело до
накърняване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
забавяне, в резултат на упражнени процесуални права по обжалване на страните,
наложили изпращане на материалите в други инстанции.
Поради
изложените съображения съдът намира, че не са налице материалните предпоставки
за уважаване на исковата претенция – необосновано забавяне на висящото
наказателно производство, чиято продължителност да е извън границите на
разумния срок към момента на сезиране на съда. Предвид липсата на нарушение от
страна на Държавата, не следва да бъде обсъждано наличието на причинени на
ищеца неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с нея. Исковете
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съгласно
чл.10, ал.2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството. Тъй като ищецът е освободен от такси
и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК,
в тежест на същия не следва да бъде възлагана дължимата се държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Р.Л.,
ЕГН:********** от гр.Русе, понастоящем в Затвора – гр.Б., искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ
за осъждане на ответниците Прокуратура
на
Република България, гр.С., бул. „***“ №*, представлявано от
Главния прокурор – С. Ц., Окръжен съд – Русе, гр.Русе, ул.“***“ №*, представлявано от И.Б. – председател, Апелативен съд – Велико Търново, гр.В.Търново,
ул.“***“ №*, представлявано от Я. Я. – председател, за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на
10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, в резултат на нарушаване на правото по чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане
и решаване в разумен срок на висящото производство по ДП №790/2012г. по описа
на ОП – Русе, НОХД №629/2013г. по описа на ОС – Русе, ВНОХД №118/2014г. по
описа на Апелативен съд – Велико Търново, КНД №1868/2014г. на ВКС, ВНОХД
№191/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна, НОХД №524/2015г. по описа на ОС
– Русе, ВНОХД №428/2017г. по описа на АС – Велико Търново, КНД №459/2018г. по
описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: