№
гр. Левски, 15.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №443 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З.А.М. *** против Наказателно
постановление №18-0938-004818/17.09.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция”
към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Наведени са
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП.
Жалбоподателят твърди, че изложената в акта фактическа обстановка не отговаря
на действително случилото се на процесната дата. По време на извършената от
контролните органи проверка за жалбоподателя останало неясно как същите установили,
че ширината на управляваното от него МПС било над допустимата стойност. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответната страна по жалбата - ОДМВР – Плевен не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С изпращане на
административно-наказателната преписка изразява писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие и съда да потвърди наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Към административно –
наказателната преписка няма приложени доказателства за датата на връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя, като е отбелязано, че разписката
не е върната към момента на окомплектоването на преписката. Предвид на това, срокът
следва да бъде тълкуван в полза на жалбоподателя, поради което съдът прие, че
жалбата е в срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 03.09.2018г., около 23,40 часа, в село Българене, по ул. „Сливница” в
посока към улица”Крум Драголов”, жалбоподателят З.А.М., управлявал колесен
трактор ***, с рег.№***, собственост на ***ЕАД, с прикачена към трактора дискова
брана. По същото време свидетелите С.С. и М.М. – служители към Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – гр.Плевен, изпълнявали служебните си задължения по контрол
спазването на ЗДвП на територията на село Българене. Свидетелите С. и М.
забелязали движещия се колесен трактор, с прикачена към него дискова брана и спрели
същия за проверка. В хода на проверката, чрез измерване с техническо средство –
ролетка, полицейските служители установили, че общата ширина на превозното
средство била
За така констатираното нарушение на жалбоподателя З.А.М. бил съставен АУАН,
сер.АА №104130/03.09.2018г., за това, че на 03.09.2018г., около 23,40 часа, в
село Българене, по ул. „Сливница” до №20, в посока към улица”Крум Драголов”,
като водач на колесен трактор ***, с рег.№***, собственост на ***ЕАД, с прикачена към трактора дискова брана,
управлява лпосочения колесен трактор, като при допустима обща ширина от
Актът бил връчен лично на жалбоподателя, който го подписал, като отбелязал,
че няма възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което приел, че е налице
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДВП на З.А.М. било наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С.Г.С. и М.
С. М., които съдът кредитира, като логични и безпротиворечиви –
вътрешно и помежду си, изхождащи от лица, даващи показания за непосредствено
възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без
наличието на каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото. В подкрепа на свидетелските показания са приобщените по делото писмени
доказателства – АУАН, сер.АА №104130/03.09.2018г., Наказателно постановление №18-0938-004818/17.09.2018г.,
справка за нарушител/водач, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., които съдът
възприе изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и
неоспорени от страните.
Не са налице каквито и да било противоречия между посочените гласни и
писмени доказателства. От същите се установява по категоричен начин, датата и
мястото на нарушението, констатираното от полицейските служители при
извършената проверка, авторството на деянието.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от
компетентни длъжностни лица.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението,
описано в него, съответства на това в акта. Въпреки липсата на доказателства в
тази насока, не се оспорва от жалбоподателя, че наказателното постановление му
е било предявено, като същият е упражнил правото си да го обжалва пред районния
съд.
Налице е конекситет между отделните части на АУАН и на наказателното
постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на акта и на
издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на
деянието, като нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП,
с която е предвидено административно наказание глоба от 500 до 1000 лв. за водач,
който без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Налице са всички елементи от
фактическия състав на нарушението. Разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и
чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП са бланкетни, като същите препращат към норми,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Правилно
е определена от административно-наказващия орган конкретната норма от
съответния приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от
ЗДвП. Наредба №11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя допустимите размери, маса и натоварване
на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139
от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за
участниците в движението, както и условията и редът за движение на
извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /чл.1/.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от цитираната наредба, допустимите
максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, са: широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства,
посочени в буква "б" -
В процесния случай, от кредитираните от съда свидетелски показания се
установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители
проверка, чрез измерване с техническо средство – ролетка, било установено, че
управляваният от жалбоподателя колесен трактор, с прикачена към него дискова
брана е извънгабаритен – с ширина над допустимата такава, съгласно цитирания
подзаконов нормативен акт. В подкрепа на свидетелските показания са
констатациите, отразени в представения АУАН, в който е посочена конкретно
измерената при проверката ширина на превозното средство –
Предвид на изложеното, обосновано и законосъобразно
административно-наказателната отговорност на З.А.М. е ангажирана за нарушение
на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание глоба от 500 лв. е в минималния
размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП /от
500 до 3000 лв./, предвид на което за съда не е налице основание за изменение
на НП в тази му част.
Установеното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28
от ЗАНН, предвид на конкретно установения размер на широчина на процесното ППС,
който надхвърля с почти 2 метра законово допустимия такъв от
Обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0938-004818/17.09.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
Плевен, с което на З.А.М., ЕГН:**********,
с адрес: ***, е наложено на основание чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДВП административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: