№
гр. Левски, 26.03.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №448 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „***“ООД, гр.П. против Наказателно постановление №154/2018 от 02.11.2018г. на
Председателя на Държавна комисия по хазарта към Министерство на правосъдието.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Твърди се неправилно прилагане на материалния закон и допуснати
нарушения на административно-производствените правила. Изложени са съображения,
че НП е издадено в нарушение на чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН – след изтичане на
предвидения в посочената разпоредба тримесечен срок от откриване на нарушителя.
Наведени са доводи за неприложимост на втората алинея на чл.34 ЗАНН, тъй като
процесният случай не касаел нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната
дейност. Изложени са подробни съображения, че изложените в НП и АУАН факти не
отговарят на действителното фактическо положение, предвид на което не било
налице извършено административно нарушение и незаконосъобразно била ангажирана
админстративно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Алтернативно се
навежда довод, че била налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като констатираното
от проверяващите органи представлявало маловажен случай, за който наложената
санкция от 3000 лв. представлявала явно несправедливо наказание.
В проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на
дружеството, както и от упълномощен процесуален представител – адв.Н.Д. Жалбата
се поддържа по изложените в нея доводи, като се иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият
орган – Държавна комисия по хазарта се представлява от юрисконсулт П., който излага подробни съображения за неоснователност на наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобраност на НП. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 18.07.2018г., на
основание Заповед №П-447/16.07.2018г. на Председателя на ДКХ, била извършена
планова проверка на игрална зала, находяща се на адрес: ***, в която се организират хазартни игри с игрални автомати от
дружеството жалбоподател „***“ООД, гр.П. Проверката била извършена от служители
на ДКХ – свидетелите Ю.Ч. и С.В., изпълняващи длъжността гл.инспектор към
Комисията. Проверката била извършена в присъствието на служители на дружеството
– организатор на хазартни игри, а именно свидетелят И. И. – управител на залата, и свидетелят В.В. - крупие.
При извършената проверка
било установено, че на входа на игралната зала било поставено информационно
табло. На същото липсвали посочени данни за контакт с Държавната комисия по
хазарта – не били посочени адрес на интернет страницата, електронна поща и
телефон на ДКХ. Свидетелите И. и В. били помолени от служителите, извършващи проверката да
посочат дали в залата има поставена информация с данни за контакт. Същите
посочили табло, намиращо се зад бар в игралната зала, на което бил посочен
телефон на ДКХ. Потвърдили, че на поставеното информационно табло на входа на
залата не били посочени данни за контакт с комисията – интернет страницата,
електронна поща и телефон, което обстоятелство съставили и подписали писмени
обяснения.
За така установеното по
време на проверката бил съставен констативен протокол от 18.07.2018г., подписан
от служителите, извършили проверката – свидетелите Ю.Ч. и С.В., както и от
представителите на фирмата – организатор, присъствали по време на извършването
й – свидетелите И. И. и В. В.
Въз основа на
констатираното по време на проверката на 22.10.2018г., в гр.С. от свидетеля Ю.Ч., бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №001078/154/22.10.2018г. за това, че на информационното табло по
чл.45, ал.3 от ЗХ, монтирано непосредствено до входа на игралната зала, липсват
посочени данни за контакт – адрес на интернет страницата, електронна поща и
телефон на ДКХ – нарушение на чл.5, ал.2 от Общите изисквания към игралните
зали, в които се организират хазартни игри с игрални автомати, обн. ДВ бр.32 от
08.04.2014г. Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството –
жалбоподател, който го подписал без възражения. При съставянето и връчването на
акта присъствали свидетелите К.А.У. и А.К.Д., на длъжност ст. инспектор при
ДКХ.
Въз основа на съставения
АУАН и на основание чл.53, ал.1 и чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.31, ал.1, т.11 от
Закон за хазарта, Председателят на Държавна комисия по хазарта издал
обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „***“ООД, гр.П., представлявано от управителя М. П. А., административно наказание – имуществена санкция в размер на
3000 лв., на основание чл.108, ал.1 от Закон за хазарта, за нарушение на чл.5, ал.2
от Общите изисквания към игралните зали, в които се организират хазартни игри с
игрални автомати, обн. ДВ бр.32 от 08.04.2014г., приети от ДКХ на основание
чл.22, ал.1, т.5 от ЗХ. Наказателното постановление било връчено на упълномощен
представител на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите Ю.Ч., К.У., А.Д., С.В., И. И., В.В., както и от писмените доказателства – Наказателно
постановление №154/2018 от 02.11.2018г. на Председателя на ДКХ към МП, АУАН
№001078/154/22.10.2018г., Констативен протокол от 18.07.2018г., обяснение от И. И., обяснение от В. З. В., Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни
игри №000030-12073/24.10.2017г. и приложение към него, Приемо-предавателен
протокол към Заповед №З/20.09.2013г., пълномощно на П. М. А., Заповед №П-447/16.07.2018г.
Показанията на
свидетелите Ч., В., И. и В., са безпротиворечиви относно датата и мястото на извършената
проверка от служителите на ДКХ и присъствалите при проверката лица. Не е налице
противоречие относно обстоятелството, че на входа на игралната зала е било
поставено информационно табло, съгласно изискването на чл.45, ал.3 от Закона за
хазарта. Съдът приема, че от показанията на посочените свидетели се установяват
фактите, описани в обжалваното наказателно постановление, а именно, че върху
поставеното на входа на обекта информационно табло не са били посочени данни за
контакт с ДКХ – адрес на интернет страницата, електронна поща и телефон. В този
смисъл са показанията на служителите извършили проверката – свидетелите Ч. и В.,
които изясняват, че са констатирали липсата на посочените данни за контакт,
както и че след взети обяснения от управителя на залата и крупието, присъствали
по време на проверката, последните са потвърдили липсата на посочените данни на
постановеното на входа информационно табло. Съдът даде изцяло вяра на
показанията на свидетелите Ч. и В., тъй като същите са последователни, подробни, логични и взаимно допълващи се. Изхождат лица, даващи
показания за непосредствени възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения, без каквито и да било данни за възможна
заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на посочените гласни
доказателствени средства са приетите по делото писмени доказателства, които не
са оспорени от страните. Налице е разминаване между кредитираните от съда
свидетели и показанията на свидетеля И. И., който твърди, че действително липсва посочен интернет адрес на ДКХ, но
има посочен телефон. Показанията на свидетеля И. досежно твърдението му
за наличие на посочен телефон обаче са противоречиви в тази им част.
Първоначално същият заявява, че на табела, поставена на входа е посочен телефон
на комисията, впоследствие обаче уточнява, че информационни табела има на
няколко места вътре в залата, където е посочен телефон на ДКХ. Съдът приема за
установено, че телефон на ДКХ действително е бил посочен на информационно табло
в игралната зала, но не поставеното такова на входа й, а информационно табло –
вътре в залата. В този смисъл са показанията на другия служител на дружеството
жалбоподател, който заявява, че зад бар, намиращ се вътре в залата е поставено
информационно табло, указващо телефон за връзка с ДКХ. Свидетелите И. и В. потвърждават, че са съставили и подписали представените по делото писмени
обяснения, макар да нямат спомени за определени обстоятелства. С изключение на
частта от показанията на свидетеля И., по отношение на която е
налице противоречие, съдът кредитира тези гласни доказателствени средства,
доколкото същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. Намира, че
въпреки липсата на спомени и разминаване по отношение на някои обстоятелства,
това не се дължи на съзнателен опит за изопачаване на истината, а показанията
на посочените свидетели са добросъвестно дадени.
Съдът даде вяра и на
показанията на свидетелите У. и Д., от които се установяват обстоятелствата
относно съставянето на процесния АУАН и предявяването на същия на упълномощен
представител на дружеството – жалбоподател.
Установените от
свидетелските показания факти се подкрепят напълно от приобщените по делото
писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в предписаната
от закона писмена форма и при спазване на предвидените в разпоредбите на ал.2 и
ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазен срокът за издаване
на наказателното постановление, като в процесния случай приложима била ал.1 на
чл.34 ЗАНН, а не тази на ал.2. Вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредба от Общите изисквания на игралните зали, в които се организират
хазартни игри с игрални автомати представлява нарушение на нормативен акт,
уреждащ хазартната дейност, по смисъла на чл.34, ал.2 ЗАНН. Правилата са
издадени въз основа на законова делегация, предвидена в Закона за хазарта –
чл.22, ал.1, т.5 от ЗХ. Нарушаването им е скрепено със санкция, предвидена в чл.108, ал. 1 от Закона за
хазарта. Общите изисквания, вменяващи определени задължения на лицата,
организиращи хазартни игри, се явяват подзаконов нормативен акт, издадени са
въз основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗНА. Същите съдържат общи правила за
поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат
нееднократно действие и са издадени от компетентен държавен орган. Предвидените
в тях задължения касаят именно осъществяването на хазартната дейност.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е на упълномощен
представител на нарушителя. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа
и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението, описано
в него, съответства на това в акта.
Изложените факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на чл.5, ал.2
от Общите изисквания към игралните зали, в които се организират хазартни игри с
игрални автомати, съгласно която на информационното табло по чл.45, ал.3 ЗХ, монтирано непосредствено до входа на
игралната зала, трябва да са посочени данни за контакт - адрес на интернет
страницата, електронна поща и телефон на ДКХ. Правилно е определена от
административно-наказващия орган и санкционната разпоредба на чл.108, ал.1 от
ЗХ, предвиждаща имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. за
организатор на хазартни игри, който наруши приетите от Комисията общи
задължителни изисквания, включително тези по чл.22, ал.1, т.5 ЗХ.
Вмененото на
жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства,
поради изложените по-горе съображения относно анализа на доказателствения
материал по делото. Въпреки установеното от доказателствата по делото наличие
на посочен телефон на ДКХ на табло, находящо се вътре в игралната зала,
фактическият състав на вмененото на жалбоподателя нарушение е изпълнен, доколкото
чл.5, ал.2 от Общите изисквания предвижда задължение за посочване на данни за
контакт с ДКХ не на друго място, а на информационното табло по чл.45, ал.3 ЗХ, монтирано непосредствено до входа
на игралната зала. В подкрепа на този извод е и предвиденото в чл.5, ал.3 от
Общите изисквания, когато игралната зала има повече от един вход, от който може
да се осъществи достъп на посетители, изискванията по ал. 1 и 2 да се прилагат за всеки един от тези
входове.
Съдът намира обаче за основателен наведения в жалбата довод за
маловажност на извършеното нарушение и приложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. При преценката си относно маловажност на случая съдът взе предвид
критериите, визирани в разпоредбата на чл.93, т.9 НК, намираща субсидиарно
приложение, а именно такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Действително, с оглед
предвидените в чл.108 от ЗХ санкции, законодателят е дал висока обществена
ценност на засегнатите от деянието обществени отношения, свързани с
организирането на хазартни дейности. Нарушението, за което е санкционирано
дружеството жалбоподател, е формално, като за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. Същевременно обаче съдът намира, че
по делото са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, при което
дори наложената имуществена санкция в минималния й размер от 3000 лв. не
съответства по тежест на обществена опасност на деянието и на нарушителя. По
делото не се съдържат доказателства дружеството жалбоподател да е било санкционирано
за други административни нарушения на Общите изисквания и на Закона за хазарта.
Задължението по чл.5, ал.2 от Общите изисквания, за което жалбоподателят е
санкциониран, има за цел да гарантира възможността за всеки един от
посетителите на залата да се обърне към ДКХ, за сигнализиране на евентуални
нарушения от страна на организатора на хазартни дейности. Установява се, че
макар и при неизпълнение на изискването за поставяне на данните за контакт с
ДКХ на информационното табло на входа на залата, такива е имало в самата зала –
на табло е бил посочен телефон за връзка с ДКХ, при което осигуряването на
информация за достъп до Комисията не е било напълно ограничено. По делото няма
данни за постъпили към датата на проверката оплаквания от посетители на
игралната зала за невъзможност за осъществяване на пряка и непосредствена
връзка с ДКХ. Изложеното и липсата на други нарушения на Закона за хазарта и
общите изисквания, води до извод, че осъщественото от жалбоподателя нарушение е
пропуск в дейността на дружеството - жалбоподател, който макар и нарушение, има
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, при което
наложената му имуществена санкция се явява несъразмерно тежка. Релевантната
административна принуда, която e следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Предвид на това,
обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв., следва да бъде отменено.
Мотивиран
от горното, съдът, на основание чл.63, ал.1, вр. с чл. 28, б. "а" ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №154/2018 от 02.11.2018г. на Председателя на Държавна комисия по
хазарта към Министерство на правосъдието, с което на основание чл.108, ал.1 от
Закон за хазарта, за нарушение на чл.5, ал.2 от Общите изисквания към игралните
зали, в които се организират хазартни игри с игрални автомати, приети от ДКХ на
основание чл.22, ал.1, т.5 от ЗХ, на „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя М. П. А., е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3000 лв., поради маловажност на случая на основание чл.28
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: