РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, 26.03. 2019 г
Районен
съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа
докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_449_ по описа на съда за _2018_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд - Левски е постъпила жалба от „***” ООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя М. П. А., против НП №155/02.11.2018 г. на председателя на Държавната комисия по
хазарта към Министерство на финансите.
Жалбоподателят
е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, като
счита, че същото е незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона – при
неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.
Твърди,
че жалбоподателят не е извършил твърдяното в обжалваното наказателно
постановление административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.1, изр.1, пр.2
от Общи изисквания към игралните зали, в които се организират хазартни игри с
игрални автомати.
Твърди,
че наказателното постановление е издадено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство. Счита, че в случая е налице
нарушение на чл. 34, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Датата на установяване на твърдяното
нарушение е 18.07.2018г., когато е извършена проверка на обект игрална зала с
адрес: гр.***, към която дата бил установен нарушителят. Същевременно актът е
съставен на 22.10.2018г., т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 34,
ал.1 от ЗАНН, считано от установяване на нарушителя.
Намира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, тъй като не се сочело нарушение на нормативен акт,
уреждащ хазартната дейност, а били налице констатации и наложена санкция за
нарушение разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Общи изисквания към игралните зали,
който документ не бил нормативен акт.
Твърди също, че изложеното в НП, респ. в
съставения АУАН не съответства на действителното фактическо положение и не
отговаря на истината.
Доводите
му са, че на входа на обекта – игрална зала за хазартни игри, находяща се в гр.***,
стопанисвана и ползвана от „***” ООД, има поставено информационно табло в
изпълнение изискванията на чл. 45, ал.3 от Закона за хазарта с информация, че в
залата не се допускан лица, ненавършили пълнолетие, униформени и въоръжени лица, лица без документ за
самоличност. Именно в това информационно табло, поставено на главния вход,
който бил и вход за посетители, била вписана информацията за наименованието на
обекта, като ясно било записано „игрална зала за хазартни игри”. В закона
нямало установена забрана информацията по чл. 5, ал.1, изр.1 да бъде изписана и
обявена на информационното табло по чл. 45, ал.3 от ЗХ, както било направено в
случая.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага
подробни мотиви, като счита, че в случая би следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За административнонаказващия орган – редовно
призован – се ЮК Панаретова.
Моли
съда да потвърди като правилно и законосъобразно издаденото НП по наведените
подробни съображения.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е и следва да бъде
разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 18.07.2018г. от ДКХ е
извършена проверка в игрална зала на
адрес ***. При извършената проверка се установило, „че в игралната зала не е
поставено наименованието на обекта „игрална зала за хазартни игри”, като такава
информация нямало и в ИЗ и на входа”.
Констатациите
от проверката били обективирани в констативен протокол, без посочен номер от
18.07.2018г.
За
констатираните нарушения бил съставен АУАН от 22.10.2018г.
За
нарушенията, констатирани с АУАН, председателят на Държавната комисия по
хазарта е издал на 02.11.2018г. обжалваното наказателно постановление, с което
на основание чл. 108, ал.1 от Закона за хазарта, за нарушение на чл. 5, ал.1,
изр. 1, пр. 2 от Общите изисквания към игралните зали, в които се организират
хазартни игри с игрални автомати, приети от ЗКХ на основание чл. 22, ал.1, т.5
от ЗХ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Показания
са дали актосъставителят, свидетелят на проверката и свидетелят на съставяне на
АУАН.
Актосъставителят
твърди в показанията си, че на 18.07.2018г. в игрална зала в гр. Л. е извършена
проверка, в хода на която е установено, че на входа на игралната зала няма
монтирана табела, съдържаща информация за наименованието на обекта „игрална
зала за хазартни игри”. В показанията си актосъставителката Ч. сочи, че не си
спомня обаче какви надписи е имало на входа на игралната зала, но е
категорична, че не е имало надпис „игрална зала за хазартни игри”. Въпреки че
твърди, че не си спомня какви надписи е имало, същата уточнява, че е имало
поставени забрани за допускане на лица в игралната зала, както и че в игралната
зала е имало такива табла.
В
показанията си св. В. твърди, че е присъствал на проверката в игрална зала в гр.
., при която установили, че не входа няма монтирана табела, съдържаща
наименование на обекта – „игрална зала за хазартни игри”. Такъв надпис е нямало
никъде – нито в залата, нито извън нея. Според показанията на входа е имало много
надписи, но е следвало да има надпис „игрална зала за хазартни игри”. И този
свидетел не си спомня дали е имало надпис: „игрална зала”.
По
искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите И. И. и В. В..
Свидетелят
И. – управител на залата е присъствал по време на проверката. Сочи в
показанията си, че в случая на входа на игралната зала е имало надпис „игрална
зала”, но е липсвал надпис „игрална зала за хазартни игри”. Според показанията
му на бележката, на която е името на организатора се съдържал надпис, че е зала
за хазартни игри, както и че от 25 години клиентите му знаят, че това е
хазартна зала. Установява се от показанията му, че на рекламното табло е имало
надпис „игрална зала”, но не и „за хазартни игри”. Проверяващите ги попитали ще
подпишат ли, че не пише „хазартна зала”. Подписали се. Според свидетеля отвън
на вратата, а и вътре в залата имало табла с всички правила. Нищо не са
показали от тях, тъй като са мислели, че на голямата табела не пише „за хазарт”.
Свидетелят
В. – работещ в обекта е присъствал по време на извършваната проверка. Сочи в
показанията си, че на таблото на игралната зала имало надпис единствено „игрална зала”, не и за „хазартни
игри”. Подписали се, че на таблото няма
надпис „игрална зала за хазартни игри”.
Двамата
свидетели са написали обяснения с еднотипно съдържание, които са приложени към
преписката.
Съдът
не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН - административният орган
е образувал административно наказателно производство в нарушение на тази
законова разпоредба – след изтичане на 3-месечния срок.
Съгласно
чл. 34, ал.2 от ЗАНН, за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност,
не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на
нарушението. В тези случаи предвидените срокове по ал.1 не се прилагат.
Съдът
намира, че към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона.
Съдът
приема, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като
нарушението е изолирано, а не системно. Няма данни, а и процесуалният представител на ответника по
жалбата не отрича, че нарушението е извършено за първи път, както и няма данни
жалбоподателят да е санкциониран за нарушения на Закона за хазарта.
Съдът приема за безспорно, че към момента на
извършване на проверката е бил поставен надпис „игрална зала”. В този смисъл са
показанията на посочените от жалбоподателя свидетели. Актосъставителят Ч. и
свидетелят В., присъствал при извършване на
проверката не сочат с категоричност, че не е имало табела с надпис
„игрална зала”, а единствено, че не си спомнят дали е имало поставена такава.
Съдът
приема, че не са засегнати съществено целите на Закона за хазарта и
подзаконовите нормативни актове и нарушението е с незначителна степен на
обществена опасност. Действително, обществените отношения, които регулира Закона
за хазарта са с особена обществена важност, но това не игнорира задължението на
административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС, преценката на административно
наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
В административнонаказателното производство преценката
относно наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от
наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините,
довели до извършването му, причинени ли са също така вреди от нарушението и
други смекчаващи отговорността обстоятелства. Налице са били всички
предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил
административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в
минималния, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 108, ал.1 от Закона за
хазарта размер от 3000 лв., но при посочените по – горе обстоятелства съдът
намира, че и минималният размер на тази санкция не съответства по тежест на
обществената опасност на деянието и нарушителя.
По изложените съображения съдът счита, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №155/02.11.2018
г. на председателя на
Държавната комисия по хазарта, с което на „***”
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от управителя М. П. А., на основание чл.
108, ал.1 от Закона за хазарта а наложена имуществена санкция в размер на три
хиляди лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: