Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Левски, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна П., като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№20 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „***“ ЕАД, гр.София против А.Г.В. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 470,21
лв. – главница по договор за заем CrediHome №1161-10108913 от 07.10.2015г.;
24,38 лв. - договорна лихва за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г. по
договора за заем; 44,00 лв. – допълнителни услуги по Договор за допълнителни
услуги договор за заем CrediHome №1161-10108913 за периода от 03.04.2016г. до
03.07.2016г.; 264,00 лв. – застрахователна премия по Договор за допълнителни
услуги към договор за заем CrediHome
№1161-10108913 за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 76,77 лв. – лихва за
забава по договора за заем за периода от 04.04.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 47,80 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни
услуги за периода от 04.04.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление
по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №719/2018г. по описа на РС-Левски и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
претендираните с исковата молба суми.
Твърди, че между „***” АД и ответника А.Г.В. бил
сключен Договор за заем CrediHome №1161-10108913 от 07.10.2015г., по силата на
който на последния била предоставена в заем сума в размер на 1000 лв. Същата
включвала еднократна такса при отпускане на кредита, дължима от заемополучателя
на заемодателя в размер на 50 лв., която била удържана при отпускане на
кредита, като сумата за получаване от заемателя останала такава в размер на 950
лв. Условията по договора за кредит били отпечатани върху формуляра за
отпускане на заем. Неразделна част от договора за заем били и общите условия
към него. Подписвайки договора за кредит, заемополучателят бил удостоверил, че
е получил стандартен европейски формуляр, съдържащ цялата преддоговорна
информация относно условията на договора и че приема клаузите на договора и
общите условия, както и че е получил заемната сума.
Твърди се, че стойността на уговорената между страните
договорна лихва била в размер на 120,59 лв.По силата на договора
заемополучателят се задължил да върне заетата сума, ведно с договорна лихва –
сума в общ размерна 1120, 59 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 124,51 лв., първата от които с падеж на 3.11.2015г.
Твърди се, че на основание попълнен и подписан от
заемополучателя формуляр – „искане за допълнителни услуги”, на 06.10.2015г.
между „***” АД и ответника бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome №1161-10108913 от 07.10.2015г., по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги „Микро
Комфорт”, описани подробно в Приложение №1 към договора, срещу задължението на
заемополучателя за заплащане на пакетна цена в размер на 99,00 лв. на 9 равни
месечни вноски, всяка в размер на 11,00 лв., първата от които с падеж на
03.11.2015г.
На основание сключения договор за допълнителни
услуги „***” АД, в качеството му на
застрахователен посредник предоставил на замополучателя застраховка „Защита”
към застрахователна компания „***” АД. Заемополучателят се задължил да върне на
заемателя платената от страна на последния застрахователна премия, за срок от 9
месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 66 лв., първата от които с падеж
на 3.11.2015г., или обща сума за застрахователна премия в размер на 594,00 лв.
Твърди се, че срокът на договора за заем бил изтекъл
на 03.07.2016г., не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Задълженията по посочените договори били частично
погасени. Платена била сума в общ размер на 1011,00 лв., с която били погасени
следните вземания: 529,79 лв. – главница, 96,21 лв. – договорна лихва, 55,00
лв. – допълнителни услуги, 330,00 лв. – застрахователна премия.
Начислена била лихва за забава, както следва: 76,77
лв. - по договора за заем и 47,80 лв. – по договора за допълнителни услуги -
двете за периода от 04.04.2016г. – датата, на която станала изискуема първата
платена от длъжника вноска до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът твърди, че на 08.07.2016г. между него и „***”
АД е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.01.2015г., по силата на който вземане на цедента „***” АД срещу
ответника А.Г.В., произтичащо от сключения между тях договор за кредит и договoр за допълнителни услуги, било прехвърлено в полза на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Твърди се, че договорът за
кредит съдържал изрична клауза относно правото на кредитора да прехвърля
вземанията си в полза на трети лица.
За цесията длъжникът бил уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД с уведомително писмо от „***”ЕАД, по силата на изрично пълномощно
от цедента. Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне, чрез
„Български пощи” ЕАД до посочения в договора за кредит постоянния адрес на
длъжника, като писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсена пратка”.
Изпратено било второ уведомително писмо до длъжника, чрез куриерска фирма, до
настоящия адрес на длъжника, посочен в договора, като писмото отново било
върнато в цялост. В исковата молба е направено искане копие от уведомлението за
извършената цесия да бъде връчено от съда на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
Иска се от съда да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца „***”ЕАД слените суми: 470,21 лв. – главница по договор за заем CrediHome №1161-10108913
от 07.10.2015г.; 24,38 лв. -
договорна лихва за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 44,00 лв. – допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 264,00 лв. – застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 76,77 лв. – лихва за забава по договора
за заем за периода от 04.04.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда;
47,80 лв. – лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 04.04.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
и уведомлението за извършена цесия са редовно връчени на ответника с указания,
че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение.
В законоустановения срок по делото не е депозиран
отговор на исковата молба.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото
дружество не се представлява. Представя писмена молба, с която моли да бъде
даден ход на делото в негово отсъствие. Излага подробни съображения за
основателност на исковите претенции. Навежда довод, че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея. Прави искане в случай, че ответникът не се яви в първото
по делото заседание, да бъде постановено на основание чл.238 и чл.239 от ГПК
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебното
заседание, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за
гледане на делото в негово отсъствие.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие. С връченото му съобщение по реда на чл.131 от ГПК, на ответника
изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на
ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е
направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба
писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, води до извод, че съобразно изложените от ищеца
фактически твърдения, предявените искови претенции са вероятно основателни.
Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с
което да признае за установено, че ответникът дължи претендираните с исковата
молба суми.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№480/2018г. по описа на РС-Левски, а
именно сума в общ размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изхода на спора в производството по чл.422
ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски в хода на настоящото исково производство в общ размер на 725
лв., от които държавна такса 125 лв., 300 лв. – депозит за ВЛ, 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.240 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД спрямо ответника А.Г.В., ЕГН:**********, с адрес: ***,
че същият ДЪЛЖИ на ищеца „***” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, следни суми: 1) 470,21 лв. /четиристотин
и седемдесет лева и двадесет и една стотинки/ – главница по договор за заем
CrediHome №1161-10108913 от 07.10.2015г.; 2)
24,38 лв. /двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна
лихва за периода от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 3)44,00 лв./четиридесет и четири лева/ – допълнителни услуги по Договор
за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1161-10108913 за периода
от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 4) 264,00 лв. /двеста шестдесет и четири лева/ – застрахователна премия по Договор
за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome №1161-10108913 за периода
от 03.04.2016г. до 03.07.2016г.; 5) 76,77 лв. – лихва за забава по договора
за заем за периода от 04.04.2016г. до 02.10.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда; 6) 47,80
лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 04.04.2016г.
до 02.10.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главните задължения, считано от 02.10.2018г.
- датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№719/2018г. по описа на РС-Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК А.Г.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: ***, сума в размер на 75 лв.
/седемдесет и пет лева /, представляваща направените в заповедното
производство по ч.гр.д.№719/2018г. по описа на РС-Левски разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, както и сума в размер на 725лв. /седемстотин двадесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство разноски за държавна такса,
възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: