гр. ЛЕВСКИ, _08.05._
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет
и четвърти април _
при
участието на секретаря _В. Димитрова_, като разгледа докладваното от
съдия Манолова гр. дело № _98_ по описа
за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова
молба от Д.Б.И., ЕГН**********,***, чрез адв. С.П.,
против **************,
със седалище и адрес на управление: с.А., обл.П., ул. ***********, ЕИК:************,
представлявана от К.Л.Х. - председател, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,
2 и 3 от КТ, по реда на чл. 310 от ГПК.
Предявените искове са с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ.
Ищцата твърди, че с трудов договор №15
от 18.09.2009г. е назначена на длъжност „касиер” в ответната кооперация, като
впоследствие е преназначена на длъжност „главен счетоводител”. Издаден й бил
болничен лист, с който й бил разрешен отпуск до 17.12.2018г. вкл. С последващ
болничен лист този отпуск бил продължен
до 15.02.2019г. вкл.
С писмо изх.№128/18.12.2018г. председателят
на ответната кооперация изискал по реда на чл. 193, ал.1 от КТ от ищцата
писмени обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, свързани с установени
от одитен доклад липси на материални активи. Твърди се, че въпреки че била в
отпуск по болест ищцата депозирала писмени обяснения.
Със
заповед №9/17.01.2019г. на председателя на кооперацията трудовото
правоотношение било прекратено поради „липса на качества на служителя за
ефективно изпълнение на възложената работа”, с посочени фактически основания:
допуснати осчетоводявания в отклонение на установените счетоводни стандарти,
осчетоводявания на липси без знанието и одобрението на управителните органи на
предприятието, допуснати забавяния и просрочия при разплащане с контрагенти на
кооперацията, довели до ощетяване на същата поради заплатени лихви за
просрочие.
Тази заповед ищцата отказала да получи на 17.01.2019г., тъй
като се намирала в отпуск по болест. Управляващият кооперацията приел, че е
налице незаконосъобразен отказ на работника да получи заповедта, и разпоредил
регистриране на прекратяване на трудовия договор в НАП.
На същата дата след обяд ищцата направила опит за представи
болничен лист, но оттам отказали да го приемат, тъй като тя не била работник в
кооперацията. Твърди се, че с нотариална покана рег.№177, т.1, акт №2 от
17.01.2018г. на нотариус Х.К. ищцата била уведомена да се яви на 23.01.2019г. в
кантората на нотариуса за получаване на заповед №9/17.01.2019г. на председателя
на *********** и трудовата книжка.
На 23.01.2019г. ищцата се явила в кантората на нотариуса и
получила заповедта и трудовата си книжка, за което бил съставен и подписан
констативен протокол. На 23.01.2019г. ищцата се регистрирала като безработна.
Счита, че заповед №9/17.01.2019г. на председателя на *********
е незаконосъобразна, уволнението на
ищцата – незаконно. Съображенията са, че ищцата е незаконно уволнена в
нарушение на категоричната забрана на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ, като при това
положение счита, че заповедта за уволнение следва да се обяви за незаконосъобразна и да се отмени, без случаят да се разглежда
по същество.
На следващо място счита, че в нарушение на разпоредбата на
чл. 193, ал.1 от КТ не е дал възможност на ищцата да бъде изслушана по
отношение твърденията за допуснати забавяния и просрочия при разплащане с
контрагенти на кооперацията, поради което счита, че заповедта за уволнение
следва да се обяви за незаконосъобразна
и да се отмени, без случаят да се разглежда по същество.
Отделно от изложеното навежда доводи по същество.
Моли съда да постанови решение, с което да признае заповед
№9/17.01.2019г. на председателя на *********** с.А. за незаконосъобразна, а
уволнението на ищцата за незаконно, да отмени заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, като я възстанови на длъжността, която е заемала
преди уволнението, както и да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа – шест месеца, в
размер на 6300 лв., ведно със законната лихва за просрочие, считано от 17.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Представя писмени доказателства.
Прави искане съдът да задължи ответника да представи
личното трудово досие на ищцата.
Моли съда да допусне съдебно – икономическа експертиза, с
поставени задачи.
Ответникът
не е представил отговор на исковата молба,
не е изразил становище по предявените
искове.
В деня на изтичане на срока за отговор съдът е изготвил
писмен доклад по делото и е постановил да се връчи копие от разпореждането на
страните.
На 14.03.2019г. в РС – Л. от ответника е депозиран отговор
на исковата молба на ищеца, подаден в едномесечния срок, в който е изразено
становище по предявените искове.
Ответникът счита, че предявените искове са допустими.
Оспорва предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, като неоснователни. Оспорва и предявения иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, като сочи, че искът е акцесорен и
уважаването му зависи от уважаването на исковата претенция по чл. 344, ал.1 от
КТ. С оглед заявеното становище за неоснователност на иска по чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ счита за изцяло неоснователен обективно съединеният иск по чл. 344,
ал.1, т.3 от КТ.
Не оспорва твърдението в исковата молба, че със заповед
№9/17.01.2019г. на председателя на ********* с.А. е било прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ
поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената
работа.
Не оспорва факта, че към момента на уволнението ищцата е
работила при ответника по трудов договор, на длъжност „главен счетоводител”.
Не оспорва, че с болничен лист, с посочен номер, на ищцата
е бил разрешен отпуск по болест за дните от 14.11.2018г. до 17.12.2018г., като
с болничен лист с посочен номер отпускът е бил продължен до 16.01.2019г. вкл.
Оспорва твърдението в исковата молба, че на 17.01.2019г. в
8:30 ищцата е отказала да получи заповед №9/17.01.2019г. за прекратяване на
трудовия й договор, „тъй като се намирала в отпуск по болест”.
Навежда доводи, че ищцата е била в отпуск по болест до
16.01.2019г., като в болничния лист било изрично указано, че следва да се яви
на преглед на 16.01.2019г. за евентуално продължаване на отпуска. След изтичане
на болничния лист, т.е. на 17.01.2019г. ищцата е следвало да се яви на работа
на работното си място. На 17.01.2019г. ищцата не се е явила на работното си
място, нито била уведомила по какъвто и да е начин работодателя за евентуалните
причини за неявяването си, като фактът на неявяването на работното място е
констатиран и удостоверен с констативен протокол от трима свидетели.
Твърди, че на 17.01.2019г. в 8:30 ч. служители на ответника
са посетили ищцата в дома й на нейния адрес, за да й връчат заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. Ищцата е отказала да я подпише, като не е
уведомила представителите на работодателя, че отпускът й по болест е продължен,
нито е представила надлежен болничен лист за това. Връчването на заповед
№9/17.01.2019г. на ищцата и отказът й да подпише същата бил удостоверен от
трима свидетели с протокол.
В отговора се твърди
също, че работодателят е подал уведомление до НАП във вр. с чл. 62 от КТ, както
и че с нотариална покана от нотариус Хр. Кулев ищцата е поканена да се яви на
посочената дата за получаване на заповед №9/17.01.2019г. и на трудовата си
книжка.
Оспорва твърдението, че „работодателят в нарушение на чл.
193, ал.1 от КТ не е дал възможност на ищцата да бъде изслушана по отношение на
твърденията за допускани забавяния и просрочия при разплащане с контрагенти”.
Оспорва твърдението, че заповед №9/17.01.2019г. на
председателя на *********** за прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконосъобразна.
Оспорва твърдението, че позоваването на изготвения одитен
доклад обуславя, според ищцовата страна, незаконосъобразност на постановената
заповед за уволнение, като излага подробни аргументи.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни предявените
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
С трудов договор №15/18.09.2009г. ищцата е била назначена
на длъжност „касиер” в ответната кооперация, впоследствие била преназначена на
длъжност „главен счетоводител”.
Представени са болнични листове, от които е видно, че на
ищцата е бил разрешен отпуск по болест, считано от 14.11.2018г. до 17.12.2018г. вкл. С болничен
лист този отпуск е бил продължен до 16.01.2019г. вкл. Представен е и друг
болничен лист, с който отпускът е бил продължен от 17.01.2019г. до 15.02.2019г. вкл. От приетото по делото удостоверение
от ТП НОИ – П. се установява, че на ищцата е изплатено парично обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода от 01.12.2018г. до 28.02.2009г.. съдът
приема за безспорно установено, че ищцата е била в отпуск по болест, който не е
бил прекъсван по реда на чл. 6, ал.5 от Наредбата
за медицинската експертиза и е получила обезщетение за това.
С писмо изх.№128/18.12.2018г. председателят на ответната
кооперация е изискал от ищцата по реда на чл. 193, ал.1 от КТ писмени обяснения
за нарушения на трудовата дисциплина, свързани с установени от одитен доклад
липси на материални активи.
Ищцата депозирала в деловодството на кооперацията
обяснения.
Със заповед на председателя на ответната кооперация
трудовото правоотношение с ищцата било
прекратено поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение
на възложената работа.
Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение са
посочени липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на възложената
работа като главен счетоводител при *********** с.А., изразяващи се в допуснати
осчетоводявания в отклонение от установените счетоводни стандарти, на
констатирани липси на материални запаси от материално – отговорно лице Игнат Игнатов на длъжност „домакин”, които
осчетоводявания били извършвани без знанието и одобрението на управителните
органи на кооперацията, допуснати забавяния и просрочия при разплащане с контрагенти на кооперацията,
довели до ощетяване на същата поради заплатени лихви за просрочие.
Служители на ответната кооперация направили опит да връчат
на ищцата в дома й на 17.01.2019г. в 08:30 ч., която тя отказала да получи, тъй
като се намирала в отпуск по болест. Управляващият кооперацията приел, че е
налице незаконосъобразен отказ и разпоредил регистрирането на прекратяването на
трудовия договор в НАП.
На същата дата след обяд ищцата направила опит да представи
болничния лист Е20183293285 в кооперацията, но оттам отказали да го приемат,
тъй като не била работник в кооперацията.
На 23.01.2019г. ищцата се регистрирала в НОИ ТП – П. като
безработна. На 30.01.2019г. направила писмено оплакване до директора на НОИ ТП –
П. срещу отказа на кооперацията да приеме болничния лист.
Болничният лист бил
приет, обработен и представен в ТП на НОИ – П.
В заповедта е разпоредено да се изплатят обезщетения по чл.
220, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ.
С оглед предмета на делото и правилното решаване на спора
съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза, изготвена компетентно,
неоспорена от страните по делото, поради което и приета от съда.
В производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ за отмяна на незаконно уволнение, работодателят носи тежестта за
установяване наличието на всички предпоставки за извършеното прекратяване на
трудовото правоотношение.
В исковата молба е заявено твърдението, че към връчване на
заповедта за уволнение ищецът е ползвал разрешен отпуск за временна
нетрудоспособност.
Разпоредбата на чл. 333, ал.7 от КТ предвижда, че закрилата
по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение.
Работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда в случаите по чл. 328, ал.1, т.2,3,5 и 11 за
всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на
разрешения му отпуск.
Установява се, че на ищцата е издаден на 17.11.2018г.
първичен болничен лист от 14.11.2018 г., от които 4 дни при болничен режим и 30
– домашен. С последващ болничен лист отпускът е продължен до 16.01.2019г. вкл.
На 17.01.2019г. е издаден нов болничен лист, с който отпускът е продължен
до 15.02.2019г.
Съгласно чл. 9, ал.1 от НМЕ болничният лист се издава в
деня, в който се установи временната неработоспособност.
Задължение на осигурения, съгласно чл.9, ал.2 от НМЕ е да
представи болничния лист или да уведоми работодателя до два работни дни от
издаването му.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от НМЕ гласи, че осигуреният
не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали
болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск.
Ал.5 на чл. 6 от същата наредба предвижда, че прекъсване на
временната нетрудоспособност се допуска само когато лицето се е явило на работа
със съгласие на органа, разрешил отпуска по болест.
Сочената от ищцата закрила по чл. 333, ал.1, т.4 от КТ има
обективен характер и важи винаги, когато работникът е започнал ползването на
разрешения отпуск.
В случая съдът приема, че отпускът по болест не е бил
прекъснат. Още повече, че от представеното удостоверение от ТП на НОИ - П. и писмените доказателства по делото се установява,
че отпускът по болест не е бил прекъсван и ищцата не се е явявала на работа.
Предвид изложеното работодателят е нарушил императивната
разпоредба на чл. 333, ал.1, т.4 от КТ и е
прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение с ищцата.
След като прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено без спазване на посочената процедура и при липса на предварително
разрешение на инспекцията по труда, съдът следва да отмени уволнението само на
това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Предвид изложеното
исковата претенция за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за
неговата отмяна следва да се уважи.
Основателността на главния иск обуславя уважаването и на
акцесорната претенция за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност. Следва да бъде уважена и претенцията за ищцата да се възстанови на
предишната работа.
Следва да се уважи и акцесорният иск по чл. 344, ал.1, т.3
от КТ, като се съобрази заключението на вещото лице и направеното изменение на
иска от страна на ищеца, чрез неговото намаляване, като ответната кооперация
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 4957.67 лв. обезщетение в брутен
размер.
Предвид изхода на процеса, ответникът по делото следва да
бъде осъден да заплати на РС – Л. сумата от 60 лв. – д.т. по исковете по чл.
344, ал.1, т.1 и т.2 и сумата от 198.31 лв. д.т. върху иска по чл. 344, ал.1, т.3
от КТ, както и сумата от 200 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените деловодни разноски в размер на 1345 лв.
На основание изложеното съдът
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Б.И., ЕГН**********,
с адрес: ***, за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №9/17.01.2019г., издадена от
Председателя на ************* с. А., обл.П., с което на основание чл. 328,
ал.1, т.5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.Б.И..
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Б.И., ЕГН**********, с
адрес: ***, на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител” в ************ с.А., обл.П., ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: с. А., обл.П., представлявано от К.Л.Х.
ОСЪЖДА ******* с.А., обл.П., ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: с.А., обл.П., представлявано от К.Л.Х., да заплати на Д.Б.И., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата
от 4957.67 лв. - обезщетение на
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ за времето, през което е останала без
работа, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г.
ОСЪЖДА ********* с.А., обл.П., ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: с.А., обл.П., представлявано от К.Л.Х., да
заплати по сметка на РС – Л. сумата от
60 лв. – д.т. по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 и сумата от 198.31 лв.
д.т. върху иска по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, както и сумата от 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ********* с.А., обл.П., ЕИК:**********, със
седалище и адрес на управление: с.А., обл.П., представлявано от К.Л.Х., да
заплати на Д.Б.И., ЕГН**********, с
адрес: ***, сумата от 1345 лв., представляващи направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му – 08.05.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: