№
гр. Левски, 02.05.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №38
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от М.П.М. *** против Наказателно
постановление №18-0293-000981/11.06.2018г. на Началник РУ Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки.
В жалбата се твърди, че М.
не е извършил вмененото му административно нарушение. Наведен е довод за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и
че НП е необосновано.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответната страна
по жалбата – РУ Левски към ОДМВР – Плевен не се представлява, не изразява
становище относно жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 29.05.2018г. спрямо
жалбоподателя М.П.М. бил съставен АУАН сер.Д №0725773 за това, че като водач на
лек автомобил *** с рег.№***, на 29.05.2018г., в
16,25ч., в с.Б., ул.“***“, управлява като нарушава зоната на
действие на пътен знак Б-2, като не спира – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен лично
и подписан от жалбоподателя на 29.05.2018г. В предоставения му от закона
3-дневен срок същият депозирал възражение срещу акта, в което посочил, че
нарушението не е извършено, че не знае точно къде се твърди да е извършено то,
не било ясно дали действието на знака било нарушено по продължение на цялата
улица „***“, твърди допуснати множество съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото му на защита.
Въз основа на посочения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление
№18-0293-000981/11.06.2018г. на Началник РУ Левски към ОД на МВР-Плевен, с което
на жалбоподателя на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки. Описаната в НП фактическа
обстановка е идентична с възприетата такава в АУАН. НП било връчено лично срещу
подпис на 01.02.2019г.
Като свидетели по делото
са разпитани актосъставителят В.Н.С. и свидетелят по АУАН С.И.К. ***. От
показанията на свидетеля С. се установява, че на посочената в акта дата и час
същият се намирал на главен път Е-83 в с.Българене на кръстовище с ул.“***“, където осъществявал служебната си дейност по контрол на
ЗДвП. Посочва, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, нарушил зоната на
действие на пътен знак „Б-2“ - знак
„стоп“, като не спрял. Същият бил спрян от полицейските служители и му бил
съставен акт. Свидетел на акта станал свидетелят К.. В показанията си свидетелят К. заявява, че
няма спомен за случилото се, поддържа написаното в акта. Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите В.С. и С.К., като безпротиворечиви и изхождащи от
лица, даващи показния за непосредствено възприетото от тях по време на
изпълнение на служебните им задължения.
Съдът даде вяра и на
писмените доказателства по делото - АУАН
сер.Д №0725773/29.05.2019г., Възражение срещу - АУАН сер.Д №0725773/29.05.2019г., НП
№18-0293-000981/11.06.2018г. на Началник РУ Левски към ОД на МВР-Плевен,
Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка
за нарушител/водач, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както
и частен документ, неоспорен от страните.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН,
въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона
писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Налице е обаче съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на наказаното
лице и водещо до незаконосъобразност на НП. Основателен е наведения от
жалбоподателя довод за неяснота относно мястото на извършване на нарушението.
Последното е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и
задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на
издаденото въз основа на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С посочването в АУАН и
НП, че нарушението е извършено в с.Б., ул.“**“, мястото на нарушението не е в достатъчна степен
индивидуализирано и конкретизирано, съобразно императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на конкретизация относно това на кой участък
от посочената улица е извършено нарушението, води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Налице е неяснота къде е бил разположен
знакът Б-2, който се твърди жалбоподателят да е нарушил. В тежест на
административно-наказващият орган е да докаже наличието на такъв пътен знак на
посоченото в акта и НП място на деянието и неговото нарушаване от
санкционираното лице. Едва в хода на съдебното следствие от показанията на
свидетеля С. се установява, че се касае за знак Б-2, намиращ се на кръстовище
между посочената в АУАН и НП ул.“***“ и главен път Е-83.
Съдебната практика обаче е безпротиворечива, че попълване на празнотите и
несъответствията в наказателното постановление чрез тълкуване на фактите,
установени от гласните доказателства по делото, е недопустимо и не може да
санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на
административно-наказващия орган. Изискването за описване на всички елементи от
състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за
какво точно е наказан, съответно за упражняване правото му на защита.
Процесуалното нарушение от страна на административно-наказващия орган не може
да бъде санирано в съдебното производство по проверка законосъобразността на
издаденото наказателно постановление.
Предвид на изложеното,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0293-000981/11.06.2018г. на Началник РУП - Левски към ОДМВР-Плевен,
с което на М.П.М., ЕГН:**********, с адрес: *** на основание чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
20 лв. и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.