В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, четвърти състав, в съдебно заседание на _единадесети април_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_47_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.М.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. В.В. – САК, срещу НП №18-0293-001784, издадено от Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ - Левски.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила, че Г. не е извършил посоченото административно нарушение.

Твърди се в жалбата, че АУАН, връчен на жалбоподателя, е абсолютно нечетлив, че в същия липсвала или е силно неясна информацията, която АУАН следвало да съдържа съгласно ЗАНН, а именно – датата на съставяне на акта, имената на съставителя и длъжността му, датата, мястото, и другите обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени и др.

Връчването на нечетлив и неясен АУАН поставял жалбоподателя в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във вина, какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушението. По този начин се нарушавало правото на защита на лицето. Сочи, че съдебната практика е категорична, че връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение нарушавала съществено процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране – абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, дори без да е необходимо разглеждане и обсъждане на казуса по същество.

Твърди се, че посоченият в наказателното постановление час на съставяне на АУАН – 19:30 ч. не отговарял на истината. Последният му бил съставен на 19.11.2018г. , но не и по това време на деня. Сочи, че в периода от 19.11.2018г. до 23.11.2018г. бил командирован от работодателя извън София и че във въпросния ден и час -19.11.2018г. 19:30 ч., посочен като време за съставяне на АУАН вече се е намирал в с. А., като представя командировъчна заповед, фактура от ***, заедно с фискален бон, издаден на 19.11.2018г., в 16:35 часа за заплатена от него нощувка. Според жалбоподателя това разминаване създавало съществено съмнение по отношение на точното време, когато е съставен АУАН и съответно опорочавало процедурата по констатиране на нарушението и налагане на санкцията.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че на 19.11.2018 г. около 19:25 часа в гр. Левски, по ул. ***, на кръстовището с ул. ***, управлява т.а. „***” *, като не спазва зоната на действие на пътен знак „Б-2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, подписано от П. Г. П., на длъжност началник РУ към ОДМВР Плевен РУ - Левски.

С наказателното постановление, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 20 лв.

От показанията на разпитания актосъставител се установява, че на датата, отразена в акта, актосъставителят и свидетелят са изпълнявали служебните си задължения. Водачът не спрял на знак „стоп” на кръстовището на ул. *** и *** в гр. Левски. Установява се, че в АУАН е отразен час 19:20, когато са осъществявали задълженията си. Актосъставителят изразява категоричност, че часът на извършеното нарушение е посоченият в АУАН - 19:20. Той разяснява, че са поискани документите на нарушителя, след което извършват проверка в ОДЧ за неплатени глоби, както и дали се издирва лицето и или автомобила. Извършената проверка се отразявала в специална книга, която се води в РУ.

В показанията си свидетелят Х. сочи, че на датата и часа, отразени в АУАН и НП са изпълнявали служебните си задължения, когато са констатирали нарушението, извършено от водача. Възприели, че водачът не е спрял на знак „стоп”. Поискани били документите на водача, след което била извършена проверка в РУ водачът има ли неплатени глоби и дали автомобилът не е спрян от движение.

Във връзка със съдържащите се в жалбата твърдения и с оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото, съдът е изискал от ответника по жалбата да представи информация, от която да е видно на 19.11.2018г. постъпвало ли е искане в ОДЧ от актосъставителя за извършване на проверка по отношение на жалбоподателя Г. във връзка със съставения АУАН.

Установява се от отговора, че на посочената дата в 14:20 часа актосъставителят е поискал от ОДЧ проверка на лек автомобил „***” с водач Г.Г. – жалбоподател в настоящото производство.

Императивното изискване на чл. 42, т.4 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, по начин, даващ възможност да се индивидуализира административното нарушение.

Чрез конкретизацията и индивидуализацията на административното нарушение се обезпечава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

АУАН има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административно наказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е то от посоченото като нарушител лице, осъществено ли е виновно.

От обективна страна административното нарушение се характеризира с часа, респ.период на осъществяването си. Посочването на този факт относно обективната страна на административното нарушение е от значение за защита на административно наказания субект, който има право да научи всички установени елементи от вмененото му нарушение, за да организира защитата си. Има значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите (обективна и субективна страна) на твърдяното нарушение. Часът на нарушението е част от главния факт в административно наказателното производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е моментът, който законът свързва с възникване отговорността на дееца.

Часът на извършеното нарушение освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава.

Установи се в конкретния случай, че в АУАН и в НП са описани датата и часа на извършеното нарушение, посочено е името на нарушителя, ППС, номера и марката на същото.

Но съдът приема за безспорно установено, че на часа, посочен в АУАН като час на извършеното нарушение, жалбоподателят се е намирал извън град Левски и не е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.

Изложеното се явява абсолютно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0293-001784/03.12.2018г., издадено от началник РУ към ОДМВР Плевен РУ - Левски, с което на Г.М.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВАДЕСЕТ ЛЕВА, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: