Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 23.05. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Левски, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_80_ по описа на съда за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Образувано е по жалба от **** ЕАД, против наказателно постановление №НЯСС - 48 от 12.02.2019г. на заместник - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

С жалбата са изложени съображения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с процесуалните разпоредби и следва да бъде отменено като неправилно и необосновано.

Навеждат се доводи, че е изтекъл предвиденият в чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН.

Изложени са подробни съображения за липса на нарушение, тъй като язовир M. нямал собствен водосбор и се завирявал помпено от язовир К.. За последните 15 години вода към язовира не била подавана поради поскъпване на ел. енергията и липса на заявки за напояване. Язовирът не изпълнявал основното си предназначение – акумулиране на вода за напояване. При провежданите огледи на езерото, дори и след интензивно снеготопене и валежи не било констатирано наличие на вода зад стената. Създадени били условия за своевременното отвеждане на водата в дерето след стената. Не били създадени предпоставки за аварийни ситуации.

Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Иска се да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор изразява писмено становище, с което счита подадената жалба за изцяло неоснователна, както и че твърденията в нея не отговаряли на действителната обстановка, нито на разпоредбите на закона. Изложени са подробни съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и издаването му при спазване на процесуалните правила.

          Ответникът възразява срещу твърденията, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, като навежда доводи за неоснователност на твърдението, че АУАН е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

          Твърди се, че нарушението не представлява маловажен случай, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързано с вредното въздействие на водите.  

          Искането е съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и остави в сила издаденото наказателно постановление.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

По повод извършена проверка на язовир M. в землището на с. О., собственост на **** ЕАД – клон ***** е констатирано, че язовирната стена е обрасла с дървесна растителност.

За установеното е съставен Констативен протокол от 16.05.2018г. дадени са предписания да се премахне храстовидната и дървесната растителност по цялата язовирна стена и съоръженията към нея със срок: 31.08.2018г.  Проверката била извършена в присъствието на представител на жалбоподателя.

След като изтекъл срокът, даден за изпълнение на предписанието, на 13.09.2018г. е извършена повторна проверка на язовир M. за да се провери изпълнението на дадените предписания при предходната проверка. Констатирано е, че предписанието да се премахне храстовидната и дървесната растителност по цялата язовирна стена и съоръженията към нея не е изпълнено.

За установеното е бил съставен Констативен протокол №03-04-57/18.09.2018г.

Въз основа на констатираното по време на проверката бил съставен АУАН №03-077/07.12.2018г. затова, че жалбоподателят – в качеството си на собственик на язовир M. в указания му срок – 31.08.2018г. не е изпълнил предписанието, дадено от контролните органи в констативния протокол от 16.05.2018г., с което на 01.09.2018г. виновно е нарушил чл. 190а, ал.2 от Закона за водите.  

Актът бил връчен на представляващия дружеството жалбоподател. В законоустановения срок било подадено писмено възражение срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал.12, вр. чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, заместник – председателят на ДАМТН издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 4000 лв., за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал.2, във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.  

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от представените писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели С.Д.Д. и Е.Г.Д.. Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са логични, последователни, непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид тяхната незаинтересованост от изхода на делото, като показанията им са дадени въз основа на техните лични възприятия по време на изпълнение на служебните им задължения.

Съдът намира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

Възражението на жалбоподателя е, че е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН  срок за съставяне на АУАН. Цитираната разпоредба предвижда, че не се образува административно наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения – две години.

В настоящия случай вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на 01.09.2018г., след като е изтекъл срокът за изпълнение на дадените предписания. Нарушението е установено на 13.09.2018г. по време на извършената последваща проверка от страна на контролните органи. АУАН е съставен на 07.12.2018г. – преди да са изтекли 3 месеца от откриване на нарушението, което както бе посочено по – горе, е открито на 13.09.2018г.    

Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Актът е съставен в присъствието на свидетели, съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Предявен е на представител на  нарушителя. Издаденото въз основа на АУАН НП също съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото доказателства.

Фактите в АУАН и НП съответстват на правната квалификация на деянието. Посочената като нарушена разпоредба чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предвижда, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл. 138а, ал.3, т.5. В разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите е предвидено, че Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.2, както и да определят срок за тяхното изпълнение.   

В случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от Закона за водите, задължаваща собствениците на язовири да изпълняват предписанията на контролните органи.

Безспорно установено е, че жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание, което е било дадено от контролния орган. За неизпълнение на задължително предписание по чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, правилно и законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите.

С оглед на събраните доказателства съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да да го отличават с по - ниска по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от този вид.

В този случай жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с изключително висока степен на обществена опасност. Законодателят е квалифицирал определено бездействие на един субект – неизпълнение на предписания, поради което при осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субекта, който не е изпълнил задължението си.

По делото не са събрани доказателства предписанията да са изпълнени, поради което не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Както бе посочено, административнонаказващият орган правилно е определил като приложима санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, предвиждаща имуществена санкция от 1000 до 20000 лв.

Съдът обаче намира, че наложената имуществена санкция е прекомерна завишена. Административнонаказващият орган не е изложил каквито и да било съображения относно индивидуализацията на наказанието. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят наказание в размер над минималния такъв.

Предвид изложеното, обжалваното НП следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното административно наказание имуществена санкция от 4000 лв. на 1000 лв.

 

Предвид изложеното, съдът

 

                                                      РЕШИ:                              

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление№НЯСС-48 от 12.02.2019г. на заместник - председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на **** ЕАД, клон ****, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. П. **** представлявано от И.И.Р. – управител, на основание чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 201, ал.12, вр. чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 4000 лв. на ХИЛЯДА ЛЕВА.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                                   СЪДИЯ: