РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _21.11._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и първи октомври_ 2019 г. в състав:

Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

Съдебни заседатели:

Членове:

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _156_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

В исковата молба се твърди, че на 19.04.2018 г. е сключена застраховка „Б. Каско Стандарт” с Н. М. О. от гр. Б., по силата на която е застрахован за всички рискове лек автомобил марка ********, модел ********** с рег. № ****, със срок на действие на застраховката за периода 20.04.2018 г. до 20.04.2019 г., за което е издадена застрахователна полица № 4704181100000765/19.04.2018 г. Твърди се, че на 09.07.2018 г. по пътя гр. Л. – с. В., преди входа на с. В., общ. Л., Я. А. В. от гр. В., управлявайки застрахования автомобил е попаднал в необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от Община Л., при което са причинени материални щети по управлявания от него автомобил, а именно – увредена предна дясна гума. Твърди се, че мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и протокол за ПТП не е съставен съгласно чл. 6 т. 4 от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния фонд, че свидетел на настъпилото ПТП е В. И. М. от гр. В., чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 470418181836419 или референтен № 51-06010-01735/18 по описа на ЗАД „Б. В. И. Г.”, че щетата на застрахования автомобил е в размер на 131,95 лв., която сума е заплатена на собственика на увреденото МПС с преводно нареждане на 24.07.2018 г. Твърди се, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 3 ал.1 от ЗДП, включително не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка препятствието на общинския път, като с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от ищцовото дружество автомобил, съгласно чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ ищцовото дружество след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпило в правата на застрахования и е поканило ответника да заплати доброволно изплатеното застрахователно обезщетение в размер но 131,95 лв., но сумата не е заплатена до момента на подаване на исковата молба. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 131,95 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 470418181836419 или референтен № 51-06010-01735/18 по описа на ЗАД „Б. В. И. Г.”, на основание застрахователна полица № 4704181100000765/19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендират се направените деловодни разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка, по която ответникът може да плати дължимата сума.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила отговор на исковата молба, в която е изразено становище, че предявеният иск е неоснователен и като такъв се иска да бъде отхвърлен. Твърди се, че по делото липсва спор за правото на застрахователя, който е платил обезщетение, да встъпи в правата, които застрахования има срещу причинителя на вредата и за съществуващата за него правна възможност да потърси регресна отговоронст чрез иска по чл. 410 ал.1 т.1 от КЗ, както и че за да бъде ангажирана тази отговорност освен вредата /като вид и размер/, следва да бъдат доказани и противоправното поведение на причинителя на вредата и причинната връзка между това поведение и претърпяната вреда. Твърди се, че в сочения участък от пътя – гр. Л.– с. В. /преди входа на с. В./ действително са налице неравности, образувани в резултат на изронване на повърхностния слой на асфалта /плитки дупки/ или на огъване на асфалта, че към датата на застрахователното събитие /09.07.2018 г./ обаче, нито една от тези неравности, по своите характеристики /форма, дълбочина, ширина и дължина, ръбове/ не е била такава, че да причини твърдяното от водача на застрахования автомобил увреждане – спукване на предна дясна гума. Твърди се, че с оглед на това, твърдяното от водача и ищеца застрахователно събитие обективно няма как да е настъпило на соченото от тях място и по сочените от тях причини, поради което липсва противоправно поведение на Община Л. по чл. 3 ал.1 от ЗДП в качеството й на лице по чл. 31 от ЗП и причинна връзка между подобно поведение и конкретно претърпяната вреда. Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен предявения иск. Алтернативно: Твърди се, че дори хипотетично да бъде прието, че твърдяното от ищеца застрахователно събитие е настъпило на соченото място и по сочения механизъм, предвид отбелязаните характеристики на пътя и характеристиките на застрахования автомобил /вид и гуми/, увреждането обективно не би могло да настъпи при движение на автомобила в лентата му за движение и в рамките на допустимата от закона скорост, т.е. увреждането е настъпило не само заради състоянието на пътя, но и заради управлението на процесния автомобил в нарушение на чл. 16 ал.1 от ЗДП и/или с превишена скорост. Предвид това, счита, че е налице основанието по чл. 52 ал.2 от ЗЗД за редуциране на предявената претенция по размер, поради което предявения иск се явява само частично основателен – до размера на 65,98 лв., а в останалата си част за разликата над 65,98 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното по делото заверено копие от застрахователна полица, е че действително на 19.04.2018 г. е сключена застраховка „Б. Каско Стандарт” с Н. м. О. от гр. Б., по силата на която е застраховат за всички рискове лек автомобил марка **********, модел **********, с рег. № ****, със срок на действие на застраховката за периода от 20.02018 г. до 20.04.2019 г., за което е издадена застрахователна полица № 4704181100000765/19.04.2018 г.

По делото е представено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско” и „гражданска отговорност” на автомобилистите при имуществени вреди, от което се установява, че същото е подадено във връзка с възникнало събитие на 09.07.2018 г., на пътя Л. – с. В., преди входа на селото В., като в същото е отразено, че при движение по пътя от Л. посока с. В. преди входа на селото, е попаднал в голяма дупка и в резултат на събитието е спукана предна дясна гума на автомобила. Отразено е, че заявител на събитието е Я. А. В. и заявлението е придружено от декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт” от Я. А. В. и декларация от свидетел на събитието В. И. М.

Видно от приложените на л. 27, 28 и 29 писмени доказателства е, че за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 470418181836419 по претенция № 51-06010-01735/18 по описа на ЗАД „Б. В. И. Г.”, като в резултат е определено обезщетение за щетата в размер на 131,95 лв., която сума е преведена на собственика на автомобила /видно от приложеното преводно нареждане – на л. 30 от делото/.

По делото е представена регресна покана по щета № 470418181836419 на ЗАД „Б. В. И. Г.” до Областно пътно управление гр. П., както и отговора на Оластно пътно управление П., с което е уведомен застрахователя, че посочения пътен участък /пред входа на с. В./, не е част от републиканската пътна мрежа, към което писмо е приложена и извадка от ГИС на АПИ.

Представена е и регресна покана до Община Л., получена от представител на Община Л. на 17.12.2018 г. /видно от приложените на л. 35 и 36 писмени доказателства/.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Я. В. и В. М., от показанията на които се установява, че през месец юли 2018 г. Я.В. е управлявал лек автомобил ***********, с рег. № *****, че пътували по посока с. В. след отбивката от с. Г., и при разминаване с друг автомобил, попаднал в дупка, в резултат на което предна дясна гума се скъсала. От показанията на тези свидетели се установява, че участъка е бил с множество дупки и неравности, че дупката е била поне 50 см. широка и с остри ръбове, а св. В. пояснява, че гумата е скъсана отстрани, откъм външната страна, откъм борда.

В качеството на свидетели са разпитани и С. Л. и В. С. От показанията на св. С. Л. се установява, че същия е пътувал ежедневно по този пътен участък от Л. за с. В и обратно, тъй като от 2016 г. е кметски наместник в с. В., че действително по пътя има нарушения на един от слоевете на пътната настилка, но по негово мнение дупките са около 3-4 см. Дълбоки и около 25-30 см. Широки, че през 2018 г. е правен ремонт на пътния участък от отбивката за с. Г. до моста, а от другата страна се е предположило, че не са изглеждали такива големи дупки и не се е налагало преасфалтиране, а такова е извършено през 2019 г., тъй като в резултат на валежите през пролетта на 2019 г. нарушението на асфалтовата настилка се е задълбочило. В показанията си св. С. /служител от РУ Л./ твърди, че във връзка със служебните си задължения като мл. автоконтрольор редовно обхожда този пътен участък от Л. до с. В. и заявява, че през 2018 г. в една част на пътя е имало положен чисто нов асфалт, а в другата част е имало минимални изронвания, неравности, които счита, че не са достатъчно големи, за да може да влезе автомобилна гума.

По делото е назначена автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че към момента на огледа на мястото от вещото лице – 21.09.2019 г. е установено, че до мостчето има нов асфалт, около 2 километра, а след мостчето са асфалтирани всичките дупки от площ около 1 метър в диаметър от мостчето до пътни знак на с. В. От заключението на вещото лице се установява, че тъй като дупките в момента са напълнени, няма как да се установи към конкретния момент каква е била дълбочината на тези неравности върху пътното платно,но след като преценява свидетелските показания, вещото лице е категорично, че няма такъв вариант на дупка с диаметър 15-20 см. Да се направи ремонт на асфалта, който да обхваща метър-метър и половина. Заявява, че дупките така са разсеяни по пътното платно, че човек няма как да мине между тях и сега, не може да каже колко дълбоки са били, но заявява, че неравностите са били с голям диаметър и в момента цялото пътно платно е осеяно с такива възстановени неравности. Вещото лице заявява, че не е виждало състоянието на пътя към конкретния момент, но е категорично, че от добитото впечатление за състоянието на този участък от пътното платно, както са възстановени неравностите, е възможно при такива неравности гумата да се спука. Обяснява, че на този вид гуми страниците са по-еластични и при притискане между бордовете на джантата и неравността, на съответната износеност на асфалта се получава притискане и гумата се къса със страниците. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на щетата при разрушаване на гума марка „Корморан” 225/50/19с е 131,95 лв.

Предвид посочените по-горе свидетелски показания и заключението на вещото лице, съдът приема, че действително на 09.07.2018 г. по пътя гр.Л.-с.В., преди входа на с.В., Я. А. В., управлявайки лек автомобил – *********** модел ********* с рег. № ***** при разминаване с друг автомобил е попаднал н необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, стопанисвано от Община Л., при което е увредена предна дясна гума на автомобила, с което е причинена щета в размер на 131,95 лв. По делото са представени доказателства за сключен застрахователен договор, по който е изплатено обезщетение на собственика на автомобила в размер на причинената щета, а именно сумата от 131,95 лв. При това положение, съдът приема, че платилия щетата застраховател има право да встъпи в правата на застрахованото лице и да предяви регресен иск срещу прекия причинител на вредата, съответно лицето, под чиято отговорност се намира. Ответникът, като лице, под чийто надзор се намира вещта /пътя/ не е изпълнил задължението си по чл. 30 ал.2 от ЗП, за ремонт и поддържане на пътя, която от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетата по автомобила. Местопроизшествието не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда на съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, комисията за финансов надзор и информационният център към Гаранционният фонд, издадена въз основа на чл. 125а от ЗДП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни – показанията на свидетелите Я. В. и В. М. се установява, че на пътен участък по пътя гр. Л. - с. В., преди входа на с. В. на 09.07.2018 г. е съществувала неравност на пътното платно – дупка, при попадането в която е реализирано ПТП, както и че този участък от пътя се стопанисва от община Л. По делото се представени доказателства за положен асфалт, от които се установява, обаче че асфалта е положен в по-късен момент и това само по себе си не обосновава категоричен извод, че към датата на реализиране на ПТП – 09.07.2018 г. на пътното платно на пътен участък по пътя гр. Л. - с. В., преди входа на с. В., от страна на ответника е налице изпълнение на задълженията му по поддържане на пътното платно. От събраните по делото доказателства, включително и заключението на автотехническата експертиза се установява, че е налице неравност на пътното платно и е налице причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата щета по автомобила. Вещото лице е категорично, че установените увреждания на автомобилната гума могат да настъпят по начин, който е отразен в дакозаталествата по делото.

По отношение размера на претенцията съдът счита, че същата е основателна в пълен размер. Цялата сума е изплатена от ищеца – застраховател на собственика на автомобила.

Във връзка с направените възражение от ответната страна, че водачът на автомобила не е изпълнил задължението си да управлява автомобила със съобразена скорост със състоянието на пътя, при което би могъл да заобиколи дупката на пътя и не би възникнало такова увреждане, съдът приема следното: Съдът не възприема тези доводи на процесуалния представител на ответника, тъй като не е доказано, че водачът на автомобила е шофирал с превишена скорост или несъобразена скорост за състоянието на пътя, още повече, че ответникът твърди, че пътят е бил ремонтиран. В тази връзка в заключението на съдебната автотехническа експертиза е посочено, че повредата би могло да настъпи и при управление на МПС с по-ниска скорост. Освен изложеното съдът счита, че би било в нарушение на принципа за справедливост да се приеме, че след като не е заобиколил дупката, водачът на автомобила е проявил виновно поведение, което да намалява деликтната отговорност на ответника за повредата на автомобила. Такова разбиране би дало възможност на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като не е изпълнил задълженията си да поддържа пътя в състояние за безопасно управление на МПС.

На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовата страна направените деловодни разноски съгласно представения списък на разноските, а именно сумата от 589,20 лв.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОБЩИНА Л., с БУЛСТАТ – *****, с адрес: гр. Л, обл. П., бул. Б. № **, представлявана от кмета Л. А., да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С., район „Т.” пл. „П.” № **, представлявано заедно от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р, сумата от 131,95 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418181836419 или референтен № 51-06010-01735/18 по описа на ЗАД „Б. В. И. Г.”, на основание застрахователна полица № 4704181100000765/19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сумата от датата на предявяване на иска 15.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Л., с БУЛСТАТ – *****, с адрес: гр. Л., обл. П., бул. Б. № **, представлявана от кмета Л. А., да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. С., район „Т.” пл. „П.” № **, представлявано заедно от изпълнителните директори Н. Д. Ч. и К. Р., направените деловодни разноски пред РС Левски в размер на 589,20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: