гр. ЛЕВСКИ, _08.11._
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _десети октомври_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело
№ _399_ по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от Е.З.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния представител адв. Владимир Владимиров от САК срещу ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” МВР, с който се иска на основание чл. 178,
ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1913.52 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 05.06.2016 г. – 31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В ИМ се твърди, че
ищецът е работил за периода от 05.06.2016г.
до 31.03.2019г. на длъжност „водач на специален автомобил" в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Белене при
Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Плевен
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. София
МВР. Трудовата си дейност е осъществявал по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00
до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.З от
ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа
седмично.
Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на
държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
/обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв
алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от
0.143. като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този
коефициент се получавали чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд,
което било идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата
за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
В съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът твърди, че за процесния период от
05.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил нощни дежурства както следва:
За 2016г.: м. 06.-
56 ч.; м. 07.- 56 ч.; м. 08.- 40 ч.; м. 09.- 40 ч.; м. 10.- 56 ч.; м. 11.- 64
ч.; м. 12.- 24 ч., общо - 336 ч.
За
За
За
Ищецът твърди, че общо положеният
от него нощен труд е 1664 ч.
В исковата молба се сочи, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането
на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР,
но за преобразуването на нощния в дневен труд нямало нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното
време.
Ищецът твърди, че в конкретния случай, за
периода от 05.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил общо 1664 часа нощен труд,
който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на извънреден
труд от 238 часа, който е трябвало да ми бъде заплатен допълнително. Твърди, че
съобразно заплатата му, часовата ставка възлиза в размер на 8.04 лв. или за 238
часа труд му се дължи сумата от 1913.52 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника. В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът изразява
становище, с което оспорва така предявените искове по основание и размер, като
навежда съображения, че исковата
претенция е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като ЗМВР е специален
закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и следователно обществените,
респективно трудовите/служебните отношения, както и права и задълженията,
касаещи служителите в МВР, се уреждали по реда, предвиден в специалния закон.
Разпоредбите на специалния закон МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове пълно, точно и всеобхватно уреждали правата и
задълженията на служителите, произтичащи от трудовата им дейност и по отношение
на тях е приложима специалната нормативна
уредба. В редица разпоредби на ЗМВР са предвидени и съответните
подзаконови нормативни актове, които доразвивали разпоредбите на специалния
закон.
Този специфичен подход
бил възприет в рамките на законодателна дейност, намерила отражение в
приемането на специален закон - ЗМВР, съдържащ особени правила за постъпване на
работа в МВР, за преминаване на държавната служба, конкретни изисквания при
определяне заплащането на служителите, които не били идентични с тези по ЗДСл,
респективно КТ. Този специален ред е отразен със специалната нормативна база на
законодателя. Позовава се на решения на Окръжен съд Варна - Решение на V с-в от
05.02.2015 г. по в.гр.д. №2740 по описа за
Позовава се на
разпоредбата на чл. 179 от ЗМВР, според която съгласно ал.1, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, а според
ал.2, условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед."
Твърди се в отговора, че в чл. 178, ал.
1, т.З от ЗМВР било определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл. 187, ал.7 от ЗМВР извънредният
труд не можел да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Твърди се в отговора,
че за да обоснове претенцията си ищецът се позовавал на чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работното време, в която било прието, че
нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, което ограничение
водело до изчисляването 8ч:7часа=1,143. Ограничението в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. било за нощен труд не повече от 8 часа, което се различавало от
Наредбата за структурата и организацията на работното време.
Специалният регламент за служителите на
МВР бил посочен в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в чл.З, ал.З, според
който „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24 часов период.
Ответникът счита, че в случая не е налице
празнота на нормативната уредба, за да се прилага общият ред, а е налице
специален ЗМВР и подзаконови нормативни актове, за една определена категория
служители на МВР, за които е приложим специалния закон. Не можело да се
претендира приложението на чл. 9 на Наредбата за структурата и организацията на
работното време, тъй като при този специален ред било предвидено нормалната
продължителност на работното време през нощта да е до 8 часа.
От приложените към писмения отговор
платежни бележки от информационна система труд и работна заплата било видно, че
на ищеца били изплатени всички дължими възнаграждения, както за нощен, така и
за извънреден труд, както и всички дължими възнаграждения.
По отношение на претенцията за лихви становището
на ответника е, че претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка
зависимост от дължимостта на главницата и в отговора били изложени основания за
недължимост на главните вземания, поради което и исковете за лихви били също
неоснователни.
Ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Моли съда да не
присъжда поисканите разноски от страна на ищеца поради липса на доказателства
за ползване на правна помощ, както и за заплащане от страна на ищеца на такава. В случай, че ищецът се ползва с правна
помощ в съдебно заседание, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендират направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер, опреден в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.5 ГПК прави
възражение, че посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение
е завишено и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оглед на обстоятелството по делото и
предвид на това, че не се спори, съдът приема, че през процесия период –
05.06.2016 г. – 31.03.2019г. ищецът е заемал длъжността „водач на специален
автомобил” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” -
Белене при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” –
София МВР. През процесния период ищецът е полагал труд на смени, съгласно
утвърдени графици и протоколи при сумарно изчисляване на работното време.
Установява се от представените копия на платежни бележки за периода м. юни
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно, пълно,
обосновано, че за процесния период 05.06.2016г. – 31.03.2019г. ищецът е положил
общо 1664 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е бил заплащан своевременно по
0.25 лв. на час. Вещото лице разяснява,
че нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се равнява на 1901.952
часа, като за разликата 237.952 часа се изчислява брутно трудово възнаграждение
в общ размер на 1572.86 лв., изчислено със средна ставка 6.61 лв., формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. За целия процесен период ищецът е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от
Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на това
допълнително възнаграждение.
Ищецът е държавен служител на МВР,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за
времето на разположение.
Алинея 2 на същата разпоредба гласи,
че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата
на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на
работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители
получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното работно време.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа месечно
при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън работното време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
С всеки един от посочените е уредена
нормална продължителност на работното време.
В
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в периода 19.08.2014г. –
02.08.2016г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период.
След отмяна на посочената наредба са
издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент,
а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът
намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава,
следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
Съдът
не споделя аргумента на ответника, че нощният труд на служителите на МВР не
следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната
продължителност на и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между
които е 1, а не 1.143, както при нормална продължителност на нощния труд от 7
часа. Това би довело до поставянето на служителите на МВР в по – неблагоприятно
положение.
При
наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да по аналогия да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9,ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил
общо 1664 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на
1901.952 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в
увеличения размер, като за периода от 05.06.2016г. до 01.08.2016г. е приложима
нормата на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а за останалата част –
субсидиарно чл. 9, ал.2 от НСОРЗ.
От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 237.952 часа не е било
заплатено възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователен наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца
възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно изпълнено.
Преизчисляването
на нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове
нощен труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в
две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно
основание.
В
решение №14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма
значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената методология е с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв.
на час.
По
делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително
възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове
нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, то не може да се приеме, че
ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения
от него нощен труд.
От
представените платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начислявано възнаграждение, в което не са били отчетени и заплатени часовете
нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и
увеличеният им размер след преизчисляване с коефициент 1.143.
За
тези часове исковата претенция се явява основателна и доказана. По отношение на
размера на претендираното вземане съдът взе предвид заключението на вещото лице
по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която разликата между
реално положените часове нощен труд и преизчислените с коефициент 1.143 е 237,952
часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка – 6.61 възлиза
на сума в размер на 1572,86 лв. за
тази сума искът следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран
размер – 1913.52 лв. да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно с уважената част от
исковата претенция.
От
процесуалния представител на ответника е направено в срок възражение за прекомерност
на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в размер на 600 лв., което съдът
намира за основателно.
Съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, което приключва в
рамките на едно съдебно заседание, без необходимостта от събиране на
допълнителни доказателства, освен поисканата от ищеца експертиза и
представените от ответника писмени такива, заплатеният адвокатски хонорар от
600 лв. се явява прекомерен.
Предвид
изложеното, на основание чл. 78, ал.5 ГПК съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено в минималния размер, предвиден в чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – 340.10 лв.
Съразмерно
на уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 279.56 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху
уважената искова претенция в размер на 62.91 лв., както и направените разноски
за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза
в размер на 221.60 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, гр.С., ул.”***”№***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1572,86 лв. главница, представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 237,952
часа за периода 05.06.2016г. - 31.03.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало
между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 1913.52
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на Е.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 279,56 лв., представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция“
Пожарна безопасност и защита на населението“, МВР, гр.София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Левски, сумата 62,91 лв., представляваща
дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 221,60лв.
разноски за възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: