РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _15.11._ 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _петнадесети октомври_ 2019 г. в състав:

                      

       Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                             

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _433_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В РС – Левски е постъпила искова молба от „ФОРЕСТ ГРУП 1" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя И. В. В. чрез адвокат Иван Петров Моцов от ПлАК, с адрес на призоваване: гр. П., ул. *** №**, ет.**, офис № ***, срещу С.Д.М. ЕГН **********,*** и

 „СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село В., общ. С., представлявано от изп. директор С. Д..

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2016г.   ФОРЕСТ ГРУП 1 ЕООД, е сключил договор  за  аренда  на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 04.11.2016г., с вх. р. № ***, акт **, том **, № ***г., с нотариално заверен подпис с per. № ***, от регистъра на С. Л. - Нотариус с per. № *** на НК, с Район на действие PC- Левски с И. В.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** 3, в качеството му на собственик и арендодател. Съгласно предмета на цитирания договор И. В. В. се е задължил да предостави на ищеца за временно ползване в качеството му на арендодатор земеделски имот,  а именно: НИВА в местността „Българенското, цялата с площ от 11.972 дка, трета категория на земята при неполивни условия, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на село Обнова при граници и съседи на имота: имот ***. Договорът за аренда бил сключен за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2019г. до 01.10.2029г.

Твърди се, че за описания по-горе земеделски имот, съществувал друг Договор за аренда, сключен между ответниците, а именно: Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 09.12.2009г., с вх. р. № ***г, с нотариално заверен подпис с per. № *** г., от регистъра на С. Л. - Нотариус с per. № *** на НК, с Район на действие PC - Левски. Договорът бил сключен за срок от пет стопански години, считано от стопанската 2009/2010г. до 2013/2014г. Към този договор са били сключвани три анекса за удължаване срока на действие:Анекс от 08.08.2012 г вписан в Службата по вписванията към PC – Левски на 08.08.2012г.,  удължен  срок до 01.10.2016г.;

Анекс от 29.05.2014 г вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 29.05.2014г. , удължен  срок до 01.10.2019г.

          Анекс от 31.01.2017г. вписан в Службата по вписванията към PC – Левски на 31.01.2017г., удължен  срок до от 01.10. 2019 до 01.10.2024г.

Твърди се, че арендодателят И. В. В. е собственик на общо 20/100 идеални части от процесния имот придобит чрез Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, дело *** год. и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, дело *** год. на нотариус С. Л. с район на действие Районен съд Левски с peг. №*** на Нотариалната камара на Република България. По силата на Договор за аренда от 04.11.2016г., сключен с част от съсобствениците, при условията на тогава действащата редакция на чл. 3, ал.4 от Закон за арендата в земеделието, арендаторът имал право да обработва процесиите имоти. Договорът бил вписан в Службата по вписвания гр.Левски на 04.11.2016г. и отразен в Общинска служба по земеделие гр. Левски. Сочи, че възникналата колизия по този аренден договор се явявал сключеният последен анекс от 31.01.2017г. между ответниците, с който срокът на арендния договор е бил удължен от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. Този Анекс се явявал пречка Форест груп 1 ЕООД да ползва процесния имот като арендатор от 01.10.2019 г. до 01.10.2029 год по сключения договор за аренда на 04.11.2016г, тъй като вписването на анекса между ответниците бил пречка ищецът да заяви договора си като правно основание за ползване на процесините имоти по реда на ЗСПЗЗ.

След като не ги ползвал реално, допълнителна последица била невъзможността да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Позовава се на разпоредбата на чл.41, ал.2, т. 2 от ЗПЗП, според която правното основание за ползване на земеделски земи за целите на подпомагането се доказвало с договори за аренда. Това обуславяло и правния интерес на ищеца да иска установяване, че арендното правоотношение по договора за аренда, сключен между ответниците на 09.12.2009г. и последващия анекс от 31.01.2017г. не съществува след изтичане срока на предходния анекс по договора - 01.10.2019г., и не може да се противопостави на сключеният Договор за аренда на 04.11.2016г., между И. В. В. и „Форест груп 1" ЕООД.

Относно действието на Анекс от 31.01.2017г. към договора за аренда от 2009год. твърди, че безспорно в настоящия казус съществували два последователни договора за аренда, с предмет един и същ имот и за еднакъв период между 2019г. - 2024г, сключени от различни съсобственици на имота, поради което възниквала конкуренция между правата на арендаторите.

Счита, че с оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор изложена по-горе в частта относно срока, следвало да се приеме, че сключеният между ответниците анекс от 31.01.2017г. не представлява изменение на договора от 09.12.2009г, по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ. Позовава се на разпоредбата на ал.2 на чл. 18 от ЗАЗ според която предложението за продължаване на договора следвало да се отправи най-късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда. Намира, че така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водели до извода, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор бил приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв.

Позовава се на практика Определение № 721/14.11.2016 г. по гр. д. № 2901/2016 г., III Г.О. на ВКС и Решение от 23.11.2018 г. Плевенски Окръжен съд Г.О. - IV гр.с. по в. гр. д. № 630 по описа за 2018г., Решение № 317 от 1.11.2018 г. по в. гр. д. № 384/2018 г. на Окръжен съд - Враца.

Счита, че изрично въведеното от законодателя изискване за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполагало при наличие на конкуренция на права и изследване противопоставимостта да се взема предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначалния аренден договор, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, че сключеният между ответниците С.Д.М. ЕГН ********** *** и „СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ" АД,   ЕИК *** със седалище и адрес на управление село В., общ. С., обл. В. Т., представлявано  от изп.  директор  С. Д.,  Договор  за  аренда  на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към РС-Левски на 09.12.2009г с вх. р. № ***г., с нотариално заверен подпис с per. № *** г., от регистъра на С. Л., и сключените към него Анекс от 08.08.2012 г вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 08.08.2012г , с вх. р. № ***г; Анекс от 29.05.2014 г вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 29.05.2014г., с вх. р. № ***г и Анекс от 31.01.2017г. вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 31.01.2017г., с вх. р. № ***г., НЯМАТ ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за стопанската 2019/2020г. и следващите до стопанската 2023-2024г., по отношение на следната земеделска земя:

НИВА в местността „Българенското„ цялата с площ от 11.972 дка, трета категория на земята при неполивни условия, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на село Обнова при граници и съседи на имота: имот № ***

Моли съда да се произнесете с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК.

В случай, че ответникът подаде отговор или се яви в насроченото заседание и признае исковата претенция, моли съда да постанови решение при признание на иска, съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК.

Претендират направените по делото разноски по настоящото производство.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, "СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ" ЕАД, с който излага становището си относно допустимостта, основателността на предявения иск и представените доказателства.

Моли на основание чл.129, ал.1 от ГПК съдът да остави без движение исковата молба, поради обстоятелството, че същата не отговаряла на изискванията визирани в чл.127, ал.1 от ГПК, поради това, че по делото не била внесена необходимата държавна такса от страна на ищеца по предявените искове.

Навежда аргументи, че нарушено изискването на чл. 69, ал.1, т.5 от ГПК за образуване на производствотопо делото с оглед характера на исковете, които били оценяеми и че поради обстоятелството, че искът имал материален интерес и следвало да се вземе предвид специалното правило на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, съгласно което цената по искове за съществуване или прекратяване на договора за наем се определяли от наема за една година. Позовава се на съдебна практика на ВКС.

Счита, че предявеният иск е вероятно допустим, но неоснователен и недоказан с оглед представените към исковата молба писмени доказателства.

Счита за безспорни обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба, подкрепени с приложените писмени доказателства, касаеща последователността в договорните отношения с доверителя му. При сключването на договора и последващите го анекси, включително и оспорванията била спазена изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите, съответно вписване в службата по вписванията. Под противоречие в закона трайно установената съдебна практика се имало предвид не закона изобщо, а конкретна правна норма. Твърди се, че за да е налице това основание за нищожност на договора, съответно Анекса за удължаване на срока му, следвало да е нарушена конкретна норма, която съдържала забрана или установявала изискване за действителност на договора, която да не е спазена.

Сочи че с всеки един от представените Анекси, подписани между арендатор и арендодател в условията на доброволност и взаимоизгода било постигано продължаване на срока на първоначално подписания Договор при условията на чл.18 от ЗАЗ.

Навежда доводи, че визираните в чл.16 от ЗАЗ допустими изменения на действащ договор касаели ЕДНОСТРАННО ПОВЕДЕНИЕ на страна по него, което е строго формализирано и допуска съдебна защита. В ЗАЗ, както и в ЗЗД не съществувала забрана страните по договора да сключват и продължават действието му за нов срок в случай, че не е сключен в нарушение на конкретна законова норма. Безспорни били фактите относно спазване на законовите изисквания относно спазена изискуемата от закона форма - писмена с нотариална заверка на подписите, съответно вписване в Службата по вписванията. От   представените   писмени доказателства било видно, че подписването на Анекса с който се удължава срока на действие на подписания договор било извършено преди да е изтекъл срока по него, който срок по смисъла на Анекса от 29.05.2014 год. изтича на 30.10.2019 год., като преди изтичането на посочения срок на 31.01.2017 год. е подписан Анекс с който срока е удължен до 01.10.2024 год.

Намира за безспорно установено съществуването и валидността на договорното отношение между арендодателя С.Д.М. и арендатора СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ" ЕАД. Твърди, че със сключените анекси между страните се подновявал единствено само срокът на договора, който се удължавал поради постигнато съгласие между страните.

Счита, че е налице продължаване и подновяване на срока на действие на първоначалния договор по смисъла на разпоредбата чл. 18 от Закона за аренда в земеделието.

В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за аренда в земеделието, изрично били въведени изисквания относно формата за действителност, в която следвало да стане продължаването на договора за аренда - писмена с нотариална заверка на подписите, както и вписване на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната общинска служба по земеделие, които в настоящия случай са спазени.

Твърди, че с изменения в Закона за аренда в земеделието публикувани в ДВ бр. 13/07.02.2017 год. била отменена ал. 5 на чл.З от закона, от която правна разпоредба ищеца по делото "ФОРЕСТ ГРУП 1 "ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П. ул."***"№** представлявано от Управителя – И. В. В., се опитвал да черпи права както и основанието си иска, относно конкуренцията на права, между арендаторите.

Претендира направените разноски по делото.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Д.М.. Не се изразено становище по иска и не са направени доказателствени искания.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Установява се от представените писмени доказателства, че на 04.11.2016 г. между И. В. В. от гр. П. – арендодател и „ФОРЕСТ ГРУП 1”ЕООД – арендатор е сключен договор за аренда на земеделска земя, по силата на който арендодателят е предоставил на арендатора за временно и възмездно ползване недвижим имот (земеделска земя), находящ се в землището на с. Обнова – нива в местността „Българенско” с площ от 11.972 дка, трета категория, имот №***, за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2019 г. до 01.10.2029 г.    

За описания по – горе имот съществува друг договор за аренда на земеделска земя, сключен между ответниците, вписан в СВ към РС – Левски на 09.12.2009г., като договорът е бил сключен за пет стопански години -2009/2010 г. до 2013/2014г. Към този договор да били сключени три анекса:от 08.08.2012г., вписан в СВ към РС – Левски, към който са сключвани три анекса: анекс от 08.08.2012г., вписан в СВ към РС – Левски на 08.08.2012г. – удължен срок до 01.10.2016г.; анекс от 29.05.2014г., вписан в СВ към РС – Левски на 29.05.2014г., удължен срок до 01.10.2019г.; анекс от 31.01.2017г., вписан в СВ към РС – Левски на 31.01.2017 г., удължен срок от 01.10.2019г. до 01.10.2024г.

От представените нотариални актове – нотариален акт за дарение на недвижим имот №***г. и нотариален акт за  покупко – продажба на недвижим имот №*** г. се установява, че арендодателят И. В. В. е собственик на 20/100 ид. части от процесния имот.

 

Предмет на спора е съществуването на отричани от ищеца права, произтичащи от сключения на 31.01.2017г. анекс към договора за аренда от 09.12.2009г., с вх. рег. ***

 

Правният интерес на ищеца произтича от твърдяното му право да арендова процесната земеделска земя, въз основа на сключен договор за аренда на земеделска земя – нива в местността „Българенското”, цялата с площ от 11.972 дка, ІІІ категория, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на с. Обнова, вписан в СВ при РС – Левски на 04.11.2016г. с вх. рег. №***

Твърдението на ищеца е, че вписването на анекса между ответниците е пречка той да заяви договора си като правно основание за ползване на процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ и че след като не ги ползва реално, има за допълнителна последица невъзможността да кандидатства и получава подпомагане по реда на чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители, поради което за него е налице правен интерес да предяви иск по чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ответникът счита за безспорни изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, касаещи последователността в  договорните отношения с ответника „Сортови семена – Вардим” ЕАД.

Договорът за аренда има своите отличителни характеристики. В чл. 3, ал.1 от ЗАЗ законодателят е предвидил форма за действителност на договора за аренда – писмена форма, с нотариална заверка на подписите, а с оглед противопоставимост пред трети лица е предвидено вписване на договора в имотния регистър и в съответните книги на Службата по вписванията. В конкретния случай и двата договора са сключени в посочената форма и са вписани в нотариалните книги.

В разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗАЗ, действаща към сключване на конкурентните договори, преди последните изменения, законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи с един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да се уреждат от правилото на чл. 30, ал.3 от ЗС.

В случая конкуриращите арендни договори са сключени с различни съсобственици на арендуваните земеделски земи.

При наличие на два последователни договора за аренда на един и същ имот, за еднакъв период от време, сключени за един и същ период от време, от различни съсобственици на имота, възниква конкуренция между правата на арендаторите.  

Кое от двете конкуриращи се съглашения има предимство, се установява от с оглед момента на вписването, като предимство ще имат правата на този арендатор, чийто договор за аренда е вписан пръв.

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗАЗ, изменение на арендния договор може да бъде извършвано само при трайно изменение на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, имащо за последица очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.

Предвидено е, че изменението не може да засяга договорения срок. С оглед въведената от законодателя забрана за изменение на арендния договор в частта относно срока, следва да се приеме, че сключеният между ответниците анекс от 31.01.2017г. не представлява изменение на договора от 09.12.2009г. по смисъла на чл. 16 от ЗАЗ, а е продължаване на арендния договор по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ. Съгласно ал.1 на чл. 18 от ЗАЗ, изрично е въведено изискването относно формата за действителност, в която следва да стане продължаването на договора за аренда – писмена, с нотариална заверка на подписите. Предвидено е изискване за вписването на продължаването на договора в имотния регистър и в съответната служба по земеделие.

Разпоредбата на чл. 18, ал.2 от ЗАЗ предвижда, че предложението за продължаване на договора за аренда следва да се отправи най – късно до изтичане на деветия месец на стопанската година, предхождаща прекратяването на договора за аренда.

Съдебната практика приема, че така въведените от законодателя изисквания за наличието на предложение и срок за отправяне на същото, както и относно формата и вписването, водят до извод, че по своята правна същност юридическият факт на продължаването на арендния договор е приравнен на сключването на нов договор между същите страни, а не на изменение на съществуващия такъв.

Изискването на закона за ново вписване на продължаването на договора за аренда предполага при наличие на конкуренция на права и изследване на противопоставимостта да се вземе предвид датата, на която е извършено това вписване, а не датата на вписване на първоначални аренден договор, в какъвто смисъл е съдебната практика. Сключеният между ищцовото дружество и съсобственик на имота договор за аренда е вписан в СВ при РС - Левски на 04.11.2016г., а сключеният между ответниците анекс, с който е продължен арендният договор, вписан с вх. рег. №***г. на СВ при РС-Левски, е вписан на 31.01.2017г.

На основание изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал.5 от ЗАЗ, анексът вписан на 31.01.2017г., не може да се противопостави на ищеца в качеството на арендатор по договор за аренда, сключен между И. В. В. и „Форест груп 1” ЕООД, който е бил вписан по – рано в Службата по вписванията - на 04.11.2016г.

След като ищецът е с предимство в конкуриращите се съглашения, основателна се явява исковата му претенция за отричане права на ответниците, произтичащи от сключен анекс.

С оглед изложеното съдът намира, че след като ищецът е с предимство в конкуриращите се съглашения, то предявеният от ищеца против ответниците установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е основателен, тъй като изрично въведеното от законодателя в разпоредбата на чл. 18 от ЗАЗ изискване за ново вписване при продължаването на договора за аренда, предполага при наличие на конкуренция на права и изследване на противопоставимостта, да се взема предвид датата, на която е извършено вписването на анексите за продължаване на срока, а не датата на първоначалния аренден договор. 

С оглед изхода на делото, следва на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер на 650 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавна такса в размер на 50 лв., платими от ответниците.

 

Така мотивиран, съдът

 

                                                 Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по предявения от ищеца „ФОРЕСТ ГРУП 1" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.”***” №**, представлявано от управителя И. В. В., иск с правно основание чл. 124, л.1 от ГПК, че сключеният между ответниците С.Д.М. ЕГН **********,*** и „СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ" АД,   ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление село В., общ. С., обл. В. Т., представлявано  от изп.  директор  С. Д.,  Договор  за  аренда  на земеделска земя, вписан в Службата по вписванията към РС-Левски на 09.12.2009г. с вх. р. № ***г., с нотариално заверен подпис с per. № *** г., от регистъра на С. Л., и сключените към него Анекс от 08.08.2012г., вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 08.08.2012г, с вх. р. № ***г; Анекс от 29.05.2014г., вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 29.05.2014г., с вх. р. № ***г. и Анекс от 31.01.2017г., вписан в Службата по вписванията към PC - Левски на 31.01.2017г., с вх. р. № ***г., НЯМАТ ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ за стопанската 2019/2020г. и следващите до стопанската 2023-2024г., по отношение на следната земеделска земя:

НИВА в местността „Българенското„ цялата с площ от 11.972 дка, трета категория на земята при неполивни условия, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на село Обнова при граници и съседи на имота: имот № *******

 

ОСЪЖДА С.Д.М. ЕГН **********,*** и „СОРТОВИ СЕМЕНА -ВАРДИМ" АД,   ЕИК *** със седалище и адрес на управление село В., общ. С., обл. В. Т., представлявано  от изп.  директор  С. Д. да заплатят на „ФОРЕСТ ГРУП 1" ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”***” №**, представлявано от управителя И. В. В., направените разноски по делото в размер на 650 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС - Плевен от съобщението.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: