В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на _осми октомври_ две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

при секретаря _Ваня Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_299_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по е постъпила жалба от О. В. Е., ЕГН **********, управител на „***” ЕООД, срещу наказателно постановление №445079-F489865/01.07.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите.

Жалбоподателят твърди, че на 23.05.2019г. около 10:45 ч. в обект – магазин, находящ се в гр. Левски, на пл. Трети март, стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД, на което бил управител и едноличен собственик на капитала, е била извършена проверка от инспектори на НАП при ЦУ на НАП – В. Търново.

В резултат на проверката било установено разминаване на фактическата наличност в касата на търговския обект спрямо дневен финансов „Х” отчет №0000010/23.05.2019г. от фискалното устройство в магазина, като разликата била в размер на плюс 18.20 лв. Счита издаденото НП за незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на чл. 57, т.5 от ЗАНН.

Навежда доводи, че проверката е извършена в търговския обет без да има представител на дружеството, че лицето А. П., посочено за продавач – консултант в обекта, нямал никакви трудови правоотношения с представляваното от жалбоподателя дружество към момента на проверката. Оспорва действията на служителите на НАП по преброяването на паричната наличност, по съображения, че лицето П. няма трудови и/или служебни правоотношения и правен интерес от извършване на съответните действия.

На следващо място счита, че административнонаказващият орган неправилно е отказал прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В условията на евентуалност моли, в случай, че съдът достигне до извод, че има извършено административно нарушение, да квалифицира нарушението като маловажно.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

Административнонакаващият орган, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата. Счита, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Излага съображения, че случаят не представлявал маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като административно наказващият орган бил съобразил, че не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 23.05.2019г. в 10:45 часа, в обект – магазин „С.С.Т.”, находящ се в гр. Левски, на площад ***, кл.7, стопанисван и експлоатиран от „***” ЕООД е извършена проверка от служители на НАП. Извършена била контролна покупка, като поради отсъствието на собственика стоката била предоставена от намиращия се в обекта св. П. Малко след това проверяващите се върнали в обекта и се легитимирали. Установили, че касовата наличност е 0.00 лв., а фактическата – 18.20 лв.

За установеното бил съставен протокол №0373679/23.05.2019г.

Въз основа на констатираното по време на проверката бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за това, че при извършената проверка е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в касата. Съгласно дневния финансов „Х” отчет от монтираното и функциониращо към момента на проверката разчетената касова наличност била в размер на 0.00 лв. фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно съставен опис на паричните средства била в размер на 18.20 лв. Сумата на паричната средства в касата била изброена от А. П. – продавач в обекта по време на проверката. Констатирано е, че фискалното устройство притежава операции „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Установената разлика в касовата наличност на търговския обект в размер на +18.20 лв. , която представлявала въвеждане на пари в касата и която не била регистрирана във фискалното устройство.

Посочените факти са квалифицирани в АУАН като нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

АУАН е бил предявен на жалбоподателя, който вписал възражение, че по касова книга сумата отговаря на описаната в касата, но не е знаел, че е трябвало на другия ден да се въведат отново в касовия апарат.

Въз основа а съставения акт за установявана на административно нарушение административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните свидетели, както и писмените доказателства – наказателно постановление №445079-F489865/01.07.2019г., АУАН F489865 от 02.06.2019г. протокол за извършена проверка №0373679, дневен финансов отчет, декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, опис на паричните средства в касата.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П.Б. и Х.Д. като последователни, логични и безпротиворечиви по отношение на съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Имуществената санкция, наложена на жалбоподателя е за това, че при извършената проверка в обекта – магазин „С.С.Т”, е налице разлика между фактическата наличност на парични средства в касата на търговския обект и разчетената наличност на касата на обекта на същата дата, като разликата е 18.20 лв., не е регистрирана като въведена сума във фискалното устройство и не е регистрирана като въведена сума във фискалното устройство, което притежава възможност да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени суми”.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при проверката е установена разлика между касовата наличност в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя и отчетената сума по ФУ, съгласно дневния финансов отчет, в размер на 18.20 лв.

Липсват констатации и доказателства сочената сума да е резултат от неотчетени продажби, като установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата се регистрират във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал.2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 0000 лева за едноличен търговец, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.

Съгласно чл. 185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи – факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган.

Констатации в този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, поради което и неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС.

Изложеното налага извода, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна.

По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №445079-F489865/01.07.2019г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на *** ЕООД, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, ул. *** №**, представлявано от О. В. Е., с ЕГН**********, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на петстотин лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: