№
гр. Левски, 08.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №315 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Д.С.Д. *** против Наказателно
постановление №17-0293-000383/14.08.2017г. на Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Наведен е довод, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, като са изложени съображения,
че АУАН и НП не съдържат всички изискуеми по закон реквизити, налице е
противоречие между тях относно описанието на нарушението, при съставяне на АУАН
била нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, тъй като бил съставен в
присъствието само на един свидетел, колега на актосъставителя. Твърди се, че
към момента на извършване на нарушението не била извършена проверка за
наличието на закупена винетка, а само за наличието й в автомобила. Иска се
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Ответната страна
по жалбата – РУ - Левски към ОДМВР – Плевен не изразява становище относно
жалбата. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 17.07.2017г. на
жалбоподателя Д. С.Д. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение сер.Д №095856/17.07.2017г., за това,
че на 17.07.2017г., около 11,00ч. в гр.Левски, ул. „***”, управлява товарен
автомобил „***” с рег.№***, собственост на „***”ЕООД, гр.В.Т., като извършва следните нарушения: 1) не спира на знак стоп
на кръстовище на ул.”***” и ул.”***”; 2) не е представен на
годишен технически преглед автомобила; 3) не носи контролен талон към СУМПС; 4)
не е заплатил глоба по фиш М35D281 от 04.04.2017г. на стойност 10 лв., с което
виновно е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП, чл.147, ал.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП,
чл.171, т.1, б.”д” ЗДвП.
Актът бил съставен от св.М.К.М.
– мл. полицейски инспектор при РУ – Левски и подписан от св.С.Б.П. , в
качеството му на свидетел на нарушението и при съставяне на акта. АУАН е
предявен на жалбоподателя на 17.07.2017г., като е подписан от него без
възражения.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно
постановление №17-0293-000383 от 14.08.2017г. от Началник РУ – Левски, към
ОДМВР – Плевен, с което Д.С.Д. бил санкциониран за това, че на 17.07.2017г., в
11,00ч. в гр.Левски, на ул. „***”, като водач на товарен автомобил „***” с рег.№***,
собственост на „***”ЕООД, гр.В.Т., управлява като нарушава пътен знак „Б-2” на кръстовище с
ул.”***”, като не спира, автомобилът не е представен на годишен технически
преглед и водачът не е изпълнил задължението си да заплати наложените му глоби
по фиш сер.№550281/04.04.2017г. на стойност 10 лв., не носи контролен талон към
СУМПС. На жалбоподателя са наложени следните административни наказания: чл.183,
ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2; на основание чл.185 от
ЗДвП глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП – водач
управлява ППС, което не е представено на технически преглед; на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за
управление.
В съдебно заседание в
качеството на свидетели са разпитани актосъставителя М.К.М. и свидетеля по акта
С.Б.П.. Същите и след предявяване на съставения АУАН заявяват, че нямат спомени
за случая.
Като писмени
доказателства по делото са приети АУАН №095856/17.07.2017г., НП№17-0293-000383
от 14.08.2017г., Заповед рег.№8121з-952/20.07.2017г., справка за
нарушител-водач, които съдът кредитира като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и
подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Неоснователен е наведения
от жалбоподателя довод за съществено нарушение на процесуалните правила, поради
това, че актът е подписан само от един свидетел. Съдебната практика е
еднопосочна, че въпреки използваното множествено число, съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел не го опорочава от процесуална гледна точка, а има отношение към
обосноваността на констатациите в АУАН. Достатъчно е съставянето му в
присъствието на поне един свидетел.
Неоснователно се твърди и
липсата на конекситет между описаните нарушения в АУАН и НП. Установява се
съответствие между описаните факти в обстоятелствената част на акта и
наказателното постановление, като използването на различни изрази не води до
противоречие.
Вменените на
жалбоподателя нарушения обаче се явяват недоказани от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. В тежест на административно-наказващия
орган е да докаже всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
вменените нарушения. В процесния случай от показанията на разпитаните свидетели,
които нямат каквито и да било спомени за извършената проверка на посоченото в
акта лице, не могат да бъдат установени по категоричен начин датата и мястото
на извършване на нарушението, неговото авторство, както и обстоятелствата,
правно-релевантни за вменените нарушения – конкретна пътна обстановка, при
която жалбоподателят да е имал задължение да спре на знак стоп, но да не го е
направил, при извършената проверка контролните органи да са установили, че
същият не носи контролния талон, както и доказателства, че процесното МПС не е
било представено на технически преглед. Изложените в АУАН факти и обстоятелства
са предмет на доказване в хода на производството пред съда. По отношение на
процеса по доказване по административнонаказателни дела намират субсидиарно
приложение правилата на НПК, предвид разпоредбата на чл.84 ЗАНН. Съгласно
чл.14, ал.2 НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат
да имат предварително определена сила. Предвид на това, съдът не е обвързан с
презумптивна доказателствена сила на АУАН. Същият се ползва за установяване на
фактите по нарушението единствено от административно-наказващия орган при
упражняване на правомощията му по чл.52 и следващите от ЗАНН.
За пълнота на изложението
следва да бъде посочено още, че по отношение на вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл.147, ал.1 ЗДвП, неправилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Посоченото задължение е
вменено на собствениците на съответното МПС. В настоящия случай, жалбоподателят
не е собственик на процесното МПС, поради което за него не съществува
задължение да представи същото на годишен технически преглед. Същият би могъл
да носи административно-наказателна отговорност за нарушение на чл.100,
ал.1, т.6 от ЗДвП /в редакцията му към датата на извършване на
нарушението - ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г./, предвиждащ задължение за водача на
МПС да носи знак за първоначален технически преглед или удостоверение за
периодичен преглед за техническа изправност, каквото нарушение обаче не е
вменено на Д.Д..
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление №17-0293-000383/14.08.2017г. на Началник РУ Левски към
ОДМВР-Плевен, с което на Д.С.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, са
наложени следните административни наказания: на основание чл.183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДвП ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: