гр. Левски, _09.10._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _девети
септември_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _201_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от М.И.М. ***75/06.05.2019 г. на Началник РУП към ОД МВР П. РУ Л. Твърди
се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от представения АУАН № 251619 от
26.04.2019 г. е, че същия е съставен против жалбоподателя за това, че на 26.04.2019
г. около 11.10 часа, в с.Б., ул. ********* на прилежащ паркинг пред хранителен
магазин като водач на МПС лек автомобил ********** с рег. номер **********,
негова собственост, предприема маневра движение на заден ход без да се убеди,
че пътя за него е свободен и удря намиращият се зад него товарен автомобил ********** с рег. № **********, като прави
ПТП с материални щети и напуска мястото на произшествието без да установи какви
са последиците от него и без да уведоми компетентните органи на МВР. В акта е
отразено, че М. виновно е нарушил чл. 40 ал.1 пр.2 от ЗДП и чл. 123 ал.1 т.3
б.в от ЗДП.
В акта е отразено, че нарушителя има
възражения, без да е уточнено какви са същите.
Представено и обжалваното НП, от което
се установява, че за посочените в акта нарушения на М.И.М. на основание чл. 183
ал.2 т.11 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
В съдебно заседание жалбоподателя е
дал обяснения и е заявил, че на посочените в акта дата и място не е „усетил” да
е ударил някой, нито пък е искал да „бяга”. Твърди, че въобще не е разбрал да е
„направил катастрофа” и заявява, че действително по автомобила му има следи от
удар от лявата му страна, но следите са от червена боя, а както неговия
автомобил, така и буса са бели. Заявява, че ако е разбрал, че е станало нещо е
щял да спре, да види момчето и да се установи какво е станало.
В съдебно заседание в качеството на
свидетели са разпитани В.С. *** на длъжност младши автоконтрольор
/актосъставител/ и Л.Л. *** на длъжност младши автоконтрольор. От показанията
на двамата свидетели се установява, че на посочените в акта дата и час са
работели на главен път Е-83 в с. б., че получили сигнал от дежурния , че в с. б.,
пред магазин е настъпило ПТП, при което лек автомобил **** бял на цвят е ударил
бял бус и е напуснал ПТП-то без да установи какви са последиците от него. От
показанията на свидетелите се установява, че в близост до тях видели бялата *****,
видели какви са щетите по нея и накарали водача да изчака, а след това отишли
на мястото, където е подаден сигнала за ПТП, където ги посрещнал човек, който
обяснил, че водача на ******* е извършил маневра на заден ход и го е блъснал,
след което тръгнал без да постигнат споразумение. Свидетелите заявяват, че по *******
е имало щети, че вратата и задния панел на плъзгащата се врата или охлузени,
имало и деформации. От показанията на св. С. се установява, че когато попитали
водача на ********* защо не е спрял, за да се разберат, той е казал, че няма
нищо, че не е станало кой знае какво. От показанията на св. Л. се установява,
че по ****** вратата е била ударена, а по колата на жалбоподателя не е имало
нищо. Предполага, че със задницата, с бронята леко е натиснал.
По делото не се събраха каквито и да
било доказателства, от които да се опровергава твърдението на жалбоподателя, че
не е разбрал, че е причинил ПТП. Както бе посочено по-горе, видно от
показанията на св. Л. е, че по автомобила на жалбоподателя не е имало „нищо”.
За невиновно поведение от страна на жалбоподателя говорят и последващите му
действия, а именно обстоятелството, че е спрял в близост до полицейския
автомобил /т.е. непосредствено след случилото се той не е предприел каквито и
да било действия за предотвратяване установяване на евентуално случилото се/ и
е заявил на полицаите, че „не е станало
нищо”. Предвид изложеното, съдът приема, че в настоящия случай се касае до
хипотеза на „неразбиране, невъзприемане”, че е настъпило ПТП, а не до съзнателно
„напускане на местопроизшествие”.
Видно от представения по делото АУАН
е, че в същия не е посочено кой е другия участник в ПТП-то, нито това е сторено
в хода на съдебното производство от административно наказващия орган, с оглед
възможността за неговия разпит в качеството на свидетел и установяване от
свидетели очевидци на действителната фактическа обстановка. От отразеното в
акта, а и от свидетелските показания на служителите от РУ Левски се установява,
че в акта е посочена фактическа обстановка, каквато не са възприели лично, а
каквато им е била пресъздадена от водача на ****** т.е. от друго неучастващо в
настоящия процес лице.
Не на последно място, съдът приема и
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в акта не са
уточнени не само участниците в произшествието, но и не е посочено какви именно
щети и по кое от ППС-та са причинени.
Отразеното в акта буквално е намерило
отражение и в НП, без там също да са конкретизирани посочените по-горе
обстоятелства. Нещо повече, видно от датата на съставяне на НП е, че същото е
издадено на 06.05.2019 г. – национален празник на РБ /неработен ден/, за който
ден няма данни Началника на РУ Л. да е имал заповед да полага извънреден труд,
а в писмо до РС Л., съдът е уведомен, че датата на издаване на НП не е тази
посочена в него, тъй като се твърди, че е допусната техническа грешка, а дата
13.05.2019 г.
Предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено. Налице са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, а именно не е посочена
точната дата на издаване на НП, която се твърди, че е 13.05.2019 г., а не
посочената 06.05.2019 г., както и не посочване на всички обстоятелства и факти,
които от своя страна да съответстват на правната квалификация на посоченото
нарушение. Видно от обстоятелствената част на акта и НП е, че в същите се
твърди, че жалбоподателя е направил ПТП с материални щети и е напуснал мястото
на произшествието, без да установи какви са последиците от него и без да
уведоми органите на МВР, които нарушения съответстват на такива по чл. 123 ал.1
т.1 и т.2 от ЗДП, а посочената в акта и НП квалификация на нарушението е по чл.
123 ал.1 т.3 б.в от ЗДП – т.е. за напускане на местопроизшествието и
неуведомяване на съответната служба за контрол на МВР на която е настъпило
произшествието, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата свързани с него.
Предвид изложеното, съдът приема, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0293-000675 от 06.05.2019 г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л., с което на
М.И.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. и на основание
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушения посочени в АУАН АА 251619/26.04.2019 г.
- като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: