Мотиви към Присъда  №22 от 05.09.2019г., постановенa по НОХД №399/2018г. по описа на РС - Левски.

 

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Левски срещу А.С.А. ***, за това, че на 10.09.2018 г. около 09:30 часа на път ІІІ 3002, км.21 в посока с.Б., обл.П., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с Протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози лаб.№5520/26.09.2018г. на Специализирана химико-токсикологична лаборатория към ВМА-София, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с влязло в сила споразумение за същото деяние – споразумение №459/18.07.2018 г. по НОХД №1273/2018 г. по описа на РС – Перник (в сила от 18.07.2018 г.) – престъпление по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК.

Със същия обвинителен акт А.С.А. е предаден на съд за това, че на 10.09.2018 г. на път ІІІ 3002, км.21 между с.О. и с.Б., без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от ЗКНВП и в нарушение на разпоредбите на чл.30 от същия Закон, държал високорискови наркотични вещества – коноп с общо тегло 0,109 гр. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 11,8% на стойност 0,654 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения, че времето, мястото, начинът на извършване и авторството на престъпленията са доказани по категоричен начин от събраните доказателства в хода на съдебното следствие. Пледира по отношение на подсъдимия да бъдат наложени наказания при условията на чл.54 от НК, към средата на предвидените в НК наказания. Моли да бъдат взети предвид оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на досъдебното производство, а от друга страна, упоритостта му при извършване на престъплението, като наложеното му наказание по предходна присъда не е изиграло своята превъзпитателна роля по отношение на личността му. Пледира да бъде приведено в изпълнение предходно условно наказание лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено процесното престъпление по чл.343б, ал.4 от НК и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия – адв.М. С. – ПлАК пледира за признаване подзащитния му за невиновен по двете повдигнати му обвинения. По отношение на престъплението по чл.343б, ал.4 НК излага подробни съображения за нарушаване на процедурата по установяване наличието на наркотично вещество в кръвта на А.. Навежда довод, че деянието, за което е повдигнато обвинение за държане на наркотично вещество, представлява малозначително такова, по смисъла на чл.9 от НК, поради което не съставлява престъпление и подсъдимият следва да бъде оправдан.

Подсъдимият А.С.А., редовно призован не се явява и не изразява становище по повдигнатите му обвинения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.С.А. е роден на ***г. в гр.С. с постоянен адрес ***, адрес за призоваване ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, студент 3-ти курс ***, неженен, работи, осъждан, с ЕГН:**********.

Със Споразумение №459/18.07.2018г. по НОХД №1273/2018г. по описа на РС – Перник, в законна сила от 18.07.2018г. подсъдимият А.А. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години. Със същата присъда на А.А. било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

На 10.09.2018г. сутринта, след като бил употребил наркотично вещество – тетрахидроканабинол, подсъдимият А.А. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост на М.А. С., по път III 3002, на територията на Община Б.

По същото време свидетелите Б.И.В. и К.Л.А. ***, изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на път III-3002, км.21. Около 9,30ч., същите спрели за проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил „***“. При извършената служебна проверка била установена самоличността на водача – подсъдимият А.С.А.. Тъй като същият не представил документи за управление на МПС, полицейските служители извършили справка в масивите на МВР, в резултат на която било установено, че А.А. е лишен от право да управлява МПС. Установили, че причина за лишаване от правоуправление на водача било шофиране след употреба на наркотични вещества. Поради това, свидетелят К.А. изпробвал подсъдимия А. за употреба на наркотични вещества с техническо средство “Drager Drug Check 3000” с фабр. №ARKM-0261, като уредът отчел положителен резултат за употреба на тетрахидроканабинол. Съставен бил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества рег.№241р-7496/10.09.2018г. Подсъдимият заявил пред полицейските служители, че предната вечер, около 21,30 ч. пушил цигара с марихуана. За така установеното на А.А. бил съставен АУАН, сер.АА №044526/10.09.2018г., който бил подписан от подсъдимия без възражения. У него била намерена и недопушена цигара с марихуана, поставена в кутия от цигари, която А. доброволно предал на полицейските служители и обяснил, че е недопушената цигара с марихуана, която пушил предната вечер. На подсъдимия А.А. бил издаден талон за медицинско изследване бл.№0001056, за явяване във ФСМ – Белене до 12,00ч. В издадения му талон А. вписал, че не приема показанията на техническото средство. Подсъдимият заявил пред полицейските служители, че ще даде проба кръв и урина, поради което същите го придружили до ФСМП – Белене, където дал проба в определения му срок.

 Образувано било процесното досъдебно производство. В хода на същото било извършено химическо изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, при което се доказала употребата на наркотично вещество – тетрахидроканабинол. Направена била физико-химическа експертиза на предадената от подсъдимия цигара, от заключението, на която било установено, че същата съдържа коноп/канабис/, със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, с общо тегло 0,109 гр., АК -11,88 %, на стойност 0,654 лв., съгласно протокол за оценка на наркотично вещество.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К.Л.А. и Б.И.В. – дадените в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.2 НПК /л.16 ДП/, депозираните от подсъдимия обяснения в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК /л.13-14 ДП/; писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, сер.АА, бл. №044526/10.09.2018г. /л.35 ДП/, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози /л.36 ДП/, талон за медицинско изследване с №0001056 /л.26 ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.25 ДП/, протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози /л.24 ДП/, 2 бр. протоколи за доброволно предаване от 10.09.2018г. /л.28-29 ДП/, протокол за оценка на наркотични вещества /л.30 ДП/, справка от автоконтрольор Д.Б. /л.30ДП/, седмичен график /л.38 ДП/, СРМПС /л.39 ДП/, Заповед за задържане на лице /л.40 ДП/, справка за нарушител/водач /л.41 ДП/, справка от Началник с-р ПП към ОДМВР – Плевен /л.48 ДП/, Заповед за прилагане на ПАМ /л.49 ДП/, справка за съдимост; заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза; приобщените в хода на досъдебното производство веществени доказателства – част от цигара, саморъчно завита в бяла хартия, съдържаща суха зелено-кафява тревиста маса, изразходена при изготвената физико-химическа експертиза и Техническо средство „Drager Drug Check 3000” с фабричен номер ARKM – 0261.

Посоченият доказателствен материал е последователен и безпротиворечив по отношение на съществените елементи, включващи се в предмета на доказване. Приобщените гласни и писмени доказателства са в унисон относно датата и мястото на осъществяване на деянията, както и че именно подсъдимият е лицето, управлявало процесното МПС и спряно за проверка от полицейските служители.

Съдът даде изцяло вяра на показанията на свидетелите А. и В., доколкото същите са последователни, логични и безпротиворечиви, взаимнодопълващи се. Показанията на свидетелите изхождат от лица,  излагащи факти, непосредствено възприети от тях по време на изпълнение на служебните им задължения, без каквато и да била заинтересованост от изхода на делото.

От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че на инкриминираната дата и място същите са спрели за проверка процесния автомобил, който е бил управляван от подсъдимия, резултатите от осъществената служебна проверка, както и че на А. е била направена проба за употреба на наркотични вещества посредством техническо средство, което е дало положителен резултат за употреба на тетрахидроканабинол. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви и по отношение на обстоятелството, че по време на проверката в държане на А.А. е била намерена цигара, за която е съобщил, че е с марихуана и е предал доброволно на полицейските служители. Еднопосочни са показанията на полицейските служители и в частта им, в която двамата заявяват, че подсъдимият е заявил пред тях, че предната вечер е пушил цигара с марихуана, като недоизпушената част е намерената у него по време на проверката. Съдът кредитира показанията на свидетеля В., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във вр. ал.1, т.2 НПК относно обстоятелството, че полицейските служители са придружили А. до ФСМП-Белене, където същият дал биологични проби, като намира, че липсата на категоричен спомен за този факт в хода на съдебното следствие се дължи единствено на изминалия период от време от събитието, за което дава показания – около една година, и еднотипността на деянието със случаите, представляващи част от служебната дейност на свидетеля.

В подкрепа на изложените от свидетелите факти са приобщените писмени доказателства – АУАН, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, талон за медицинско изследване, протокол за медицински изследване и вземане на биологични проби, както и приобщените в хода на ДП с протоколи за доброволно предаване веществени доказателства – техническо средство Drager DrugCheck 3000 и част от цигара, саморъчно завита в бяла хартия, с вещество в нея, представляващо суха зелено-кафява тревиста маса.

В подкрепа на свидетелските показания са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство пред орган на разследването, в присъствието на защитник, прочетени по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК и взети предвид от съда, при съобразяване разпоредбата на чл.279, ал.4 НПК. Обясненията на подсъдимия в ДП са в съответствие с посочените гласни и писмени доказателства и не се опровергават от тях, поради което съдът ги кредитира.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

От приложения по делото Протокол за химико-токсикологично изследване, проведено в специализираната химико-токсикологочна лаборатория към ВМА-София безпротиворечиво се установява употребено от подсъдимия А.А. наркотично вещество – тетрахидроканабинол. Съдът не възприе изложените от защитата доводи за некредитирането му – поради неговата лаконичност и неспазване на императивнте изисквания на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Протоколът за извършеното химико-токсикологично изследване е изготвен от компетентно лице - химик и съдържа всички необходими реквизити, съгласно предвиденото в чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредбата. При извършеното изследване и съставяне на протокола са спазени императивните изисквания на посочената Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което съдът го кредитира.

Неоснователни са наведените от защитата доводи за неспазване на процедурата по вземане на биологични проби, предвидена в Наредбата и императивните изисквания в нея относно установяване употребата на наркотични вещества. Установява се, че в изпълнение на изискванията на чл.5-6, за извършеното изследване с техническо средство е съставен протокол и издаден талон за медицинско изследване, в който подсъдимият е вписал, че не приема показанията на техническото средство. В талона е вписано мястото за извършване на изследване и срока за явяване, който е в рамките на нормативно предвидения такъв. В изпълнение на изискванията на чл.7, ал.2 от Наредбата полицейските служители са придружили А. до съответното медицинско заведение. Видно от съставения протокол, биологичните проби са взети при спазване на указания в талона срок за явяване. Установява се, както от протокола за вземане на биологичните проби, така и от отразеното в протокола за извършеното химико-токсикологично изследване, че биологичните проби са взети при спазване на чл.11 и сл. от Наредбата.

Съдът даде вяра и на заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза, като изготвено от компетентно лице, мотивирано, отговарящо пълно на поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че сухата, зелена на цвят, растителна маса, съдържаща се в намерената у подсъдимия саморъчно свита цигара, представлява коноп/канабис/, със съдържание на наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, с тегло 0,109гр., АК-11,88 %.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият А.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК и по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 НК.

От обективна страна, на 10.09.2018 г. около 09:30 часа на път ІІІ 3002, км.21, в посока с.Б., обл.П., подсъдимият А.А. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***” с рег. №***, след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с Протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози лаб.№5520/26.09.2018г. на Специализирана химико-токсикологична лаборатория към ВМА-София.

Употребата на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, в процесния случай е установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - с Протокол за химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози лаб.№5520/26.09.2018г. на Специализирана химико-токсикологична лаборатория към ВМА-София. Съобразно изложените по-горе доводи за кредитиране на извършеното химико-токсикологично изследване, същото е осъществено при спазване, императивните изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

Тетрахидроканабинола представлява наркотично вещество, съгласно Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, на основание чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Същият е поставен под контрол, като е включен в Списък I – “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния си ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредбата.

Деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК - след като подсъдимият е бил осъден с влязло в сила споразумение за същото деяние – споразумение №459/18.07.2018г. по НОХД №1273/2018г. по описа на РС – Перник, в сила от 18.07.2018г., с което А.А. е признат за виновен в това, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Авторството на деянието е безспорно установено от анализираните по-горе гласни доказателствени средства, в подкрепа на които са и обстоятелствата, отразени в приобщените писмени доказателства.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. От съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал следва изводът, че подсъдимият  е съзнавал, че шофира, след като е употребил наркотично вещество – пушил цигара с марихуана, съдържаща тетрахидроканабинол, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и неговите общественоопасни последици – застрашаване на обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта, но въпреки това е искал да го извърши. Макар да е съзнавал забраната да шофира след употреба на наркотични вещества, както и че вече е осъден за извършване на същото деяние, представляващо престъпление, подсъдимият съзнателно е нарушил забраната, като е управлявал автомобила след като е употребил наркотично вещество, с което повторно е застрашил обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта.

Поради изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК.

От обективна страна, на 10.09.2018 г. на път ІІІ 3002, км.21 между с.О. и с.Б., без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от ЗКНВП и в нарушение на разпоредбите на чл.30 от същия Закон, подсъдимият държал високорисково наркотично вещество – коноп с общо тегло 0,109 гр. със съдържание на активния, наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол – 11,8% на стойност 0,654 лева.

Фактическата власт върху посоченото вещество, съдържащо се в саморъчно завита бяла хартия, подсъдимият установил по неизвестен начин и осъществявал, като го бил поставил в кутия за цигари, която държал у себе си. За притежанието на канабиса А.А. не е имал надлежно разрешително, съобразно изискванията на ЗКНВП.

 Съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г., изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996 г.) марихуаната (конопа) е наркотично (упойващо) вещество. Същата е под международен контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл.5, ал.4 от КРБ) марихуаната (конопът) е поставена и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и издадения ЗКНВП. Конопа (канабиса) е включен в списъка – приложение №1 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП на растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина и представлява високорисково наркотично вещество.

Предметът на престъплението е установен по категоричен начин от протокола за доброволно предаване, заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза, в подкрепа на които са и свидетелските показания.

Авторството на деянието е безспорно установено от анализираните по-горе гласни доказателствени средства, в подкрепа на които са и писмените доказателства – протокол за доброволно предаване.

Съдът намери, че посоченото деяние представлява маловажен случай, по смисъла на чл.93, т.9 от НК, поради което прие, че от обективна страна деянието изпълва състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК. За да приеме, че е налице маловажен случай – такъв, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, съдът взе предвид  малкото количество наркотично вещество, съдържащо се в намерената у подсъдимия саморъчно свита цигара – под един грам, респективно ниската му стойност, както и процентното съдържание на активния му компонент – 11,88 %.

От друга страна, съдът не приема за основателни изложените от защитата доводи, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК – такова деяние, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна – същото не е престъпно деяние. Количеството и стойността на предмета на престъплението не са единствените критерии, които следва да бъдат взети предвид при преценката дали деянието се отличава с толкова ниска обществена опасност, така че същото да не представлява престъпление. Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че преценката за това дали едно деяние е малозначително следва да е комплексна – съдът следва да вземе предвид не само предмета на престъплението, а всички фактически данни по делото, отнасящи се до мястото, времето и начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредните последици и не на последно място, данните за личността на дееца и мотивите за извършване на деянието /Р. по н. д. № 174 / 2018 г. на ВКС, 3-то нак. отд., Р по н. д. № 1232 / 2018 г. на ВКС, 1-во нак. отд., Р. по н. д. № 592 / 2017 г. на ВКС, 3-то нак. отд., Р. по н. д. № 1152 / 2015 г. на ВКС, 3-то нак. отд. и др./.

В процесния случай се установява, че наркотичното вещество е било държано от подсъдимия докато същият е управлявал моторно превозно средство, като управлението е било осъществено след употреба на марихуана. Установява се, че процесното деяние и извършеното в съвкупност с него управление на МПС след употреба на наркотично вещество, не са инцидентен акт в живота на подсъдимия. Същите са осъществени едва няколко месеца, след като А. е бил осъден за друго престъпление, свързано с наркотични вещества – отново управление след употреба на наркотични вещества – престъпление по чл.343б, ал.3 НК, наложеното по което наказание очевидно не е изиграло своята поправителна и възпираща роля от осъществяване на нови престъпни деяния с наркотични вещества. Горното мотивира съда да приеме, че процесното деяние притежава необходимата степен на обществена опасност, за да представлява престъпно такова. Съвкупната оценка на посочените обстоятелства с данните за количеството и стойността на наркотичното вещество, водят до извод, че деянието не представлява малозначително такова, при което предвид липсата на обществена опасност или нейната явна незначителност то не е престъпление, а е налице маловажен случай на държане на високорисково наркотично вещество.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Той е имал представа, че държаното от него вещество представлява наркотично такова - марихуана, както и че държанието му е забранено от закона. Едновременно с това подсъдимият е имал за цел противозаконно да държи наркотичното вещество, с което е реализиран и волевия елемент на вината.

Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 НК.

По наказанието:

За престъплението по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е трудово ангажиран, както и осъщественото съдействие в хода на досъдебното производство. Налице е едно отегчаващо отговорността обстоятелство – фактът, че освен след употреба на наркотик, подсъдимият е управлявал автомобила след като е бил лишен от правоуправление - в процеса на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС за определен срок. Основателен е наведения от защитата довод, че предходното осъждане на А. за същото престъпление не може да бъде взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като вече е отчетено, чрез въздигането му от законодателя в квалифициран състав на повторност, за който подсъдимият е признат за виновен и за който са предвидени по-тежки наказания от основния състав на престъплението.

Предвид на изложеното, при наличие на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на основание чл.54 от НК, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия кумулативните наказания лишаване от свобода и глоба в минималния предвиден за процесното престъпление размер, а именно една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, които са от естество да постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови и кумулативно предвиденото наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от две години, като при определяне на срока му взе предвид и данните за нарушенията на ЗДвП, съгласно приложената справка за нарушител/водач.

За престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е предвидено наказание глоба до хиляда лева. Не се установи наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия, обстоятелството, че е трудово ангажиран, осъщественото съдействие в хода на досъдебното производство, малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество. Предвид наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът наложи наказание в минимален размер – глоба в размер на 100 лв.

Престъпленията по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК и чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, за които подсъдимият бе признат за виновен, са осъществени при условията на реална съвкупност, по смисъла на чл.23, ал.1 от НК – преди да е налице влязла в сила присъда по което и да е от тях. Поради това, на основание посочената разпоредба, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът наложи на подсъдимия едно общо най-тежко измежду тях, каквото се явява наказанието лишаване от свобода за една година и глоба в размер на 500 лв., наложено за престъплението по чл.343б, ал.4 от НК.

Съдът намери, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е налице основанието, предвидено в чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което постанови същото да се търпи при първоначален общ режим, доколкото не са налице предпоставите на предходните точки.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна при изпълнението на така наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от една година, времето, през което подсъдимият А.С.А., е бил задържан – на 10.09.2018г. за 24 часа по реда на Закона за МВР, видно от Заповед за задържане от 10.09.2018г. на полицейски служител на РУ-Белене на основание чл.72, ал.1 ЗМВР, като един ден "задържане" зачете  за един ден „лишаване от свобода".

На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най-тежко наказание, съдът присъедини наказанието „лишаване от право за управлява МПС” за срок  от две години, наложено на основание чл.343г НК за престъплението по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК.

Престъплението по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК, представлява умишлено престъпление от общ характер, за което с настоящата присъда бе наложено наказание лишаване от свобода. Установява се, че същото е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане на А. - с влязло в сила споразумение №459/18.07.2018 г. по НОХД №1273/2018 г. по описа на РС – Перник (в сила от 18.07.2018 г.), по което наложеното наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Предвид на това, налице са предпоставките на 68 от НК, поради което съдът приведе в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №1273/2018 г. по описа на РС – Перник, което да се изтърпи отделно от определеното общо най-тежко наказание по процесните престъпления, при първоначален общ режим, на основание разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, доколкото не са налице предпоставките на предходните точки.

Относно разноските:

Предвид признаването на подсъдимия А.А. за виновен в извършването на престъпленията по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 от НК и чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски, като го осъди  да заплати в полза на Държавата, както следва:

- по сметка на ОДМВР – Плевен, направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 162,46 лв., от които 67,46 лева за физико-химическа експертиза и 95,00 лева за химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози;

- по сметка на РС-Левски направените в съдебното производство разноски в общ размер на 122,95 лв., от които 45,55 лв. – за пътни, дневни и възнаграждение на вещото лице за явяване в о.с.з. на 18.03.2019г. и 77,40 лв. за пътни разноски за явяване на призованите по делото свидетели в о.с.з. на 16.05.2019г., 04.07.2019г. и 05.09.2019г.

Относно веществените доказателства:

При този изход на делото, съдът постанови веществените доказателства: опаковки ХЕ №Н-262/11.09.2018 г., поставени в полиетиленов плик с етикет обозначен с №2, с надпис ВД и опаковки към ХЕ №Н-262/11.09.2018г. на БНТЛ – ОДМВР Плевен към БП №ЗМ-89/2018г. на РУ Белене и запечатани със силиконов печат с надпис в него „105-РДВР Плевен” и техническо средство „Drager Drug Check 3000” с фабричен номер ARKM – 0261, със срок на годност – 2019-01, да бъдат отнети в полза на Държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: