гр. ЛЕВСКИ, _17.03._
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _седемнадесети февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова гр. дело № _805_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК.
В исковата си молба ищцата твърди, че е
била в трудово правоотношение с ответника, прекратено със заповед №
102/25.06.2019 г. на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ – поради неизплащане на
трудово възнаграждение. Твърди се, че неизплатените задължения за брутно трудово
възнаграждение за периода от месец март до месец юни
Твърди се, че за описаните неизплатени
задължения ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. 593/2019 г. на РС Плевен, по
което дело е издадена заповед за изпълнение и срещу издаването на която
ответникът е подал възражение, а в определения от съда срок ищцата е предявила
настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с
което да признае за установено вземането на ищцата по отношение на ответника
както следва:
- за сумата от 2548 лв., представляваща
неизплатени трудови възнаграждения за периода от месец март до месец юни
- за сумата от 637,28 лв., представляваща
обезщетение по чл. 221 ал.1 от Кт, ведно със законната лихва за просрочие,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата;
- за сумата от 446 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224 от КТ за 14 дни неизползван годишен отпуск, ведно със
законната лихва за просрочие, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба е направено искане за
присъждане на направените деловодни разноски, включително адвокатско
възнаграждение, съгласно чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
ответникът не е представил отговор на исковата, не е изразил становище по
предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени
искания.
Съдът, като прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. 6148/2019 г. на РС Плевен е, че в РС Левски е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, че делото е изпратено по
подсъдност на РС Плевен, като въз основа
на подаденото заявление РС Плевен е издал заповед за изпълнение против ответника
за сумата от 3631,28 лв. – представляваща главница от която 2548 лв. –
неплатено трудово възнаграждение за месеците март, април, май и юни
Срещу издадената заповед за изпълнение в
РС Плевен е постъпило възражение от посочения длъжник и в дадения от съда срок,
заявителят е предявил настоящия иск.
Безспорно по делото /а и това се
установява от представените доказателства към ч.гр.д. 6148/2019 г. по описа на
РС Плевен и приложеното към него ч.гр.д. 593/2019 г. на РС Левски/ е, че
страните са били в трудово правоотношение, което е прекратено със заповед №
102/25.06.2019 г. на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ – поради забавяне на
изплащането на трудовото възнаграждение, считано от 25.06.2019 г. В заповедта е
отразено, че работодателят дължи обезщетение на основание чл. 221 ал.1 от КТ –
една брутна заплата в размер на 637,28 лв. и обезщетение на основание чл. 224
ал.1 от КТ – за 14 дни неизползван платен отпуск.
Към възражението подадено по ч.гр.
6148/2019 г. по описа на РС Плевен са представени и копия от ведомостите за
заплати за месец март, април, май и юни
За установяване дали са останали дължими
и неплатени суми като трудово възнаграждение на ищцата и като обезщетение по чл.
221 и по чл. 224 от КТ по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице, по назначената експертиза се установява, че
дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на В.А.М. за периода от месец
март
Заключението на вещото лице не е оспорено
от която и да е от страните и е прието от съда като пълно и компетентно
изготвено.
След приемане на заключението на вещото
лице, процесуалният представител на ищцата е направил изменение на предявените
искове и е поискал същите да се считат предявени за сумите посочени от вещото
лице, а именно: предявеният иск за дължимо и неплатено трудово възнаграждение
на ищцата да се счита предявен за сумата от 1579,16 лв., предявеният иск за
дължимо и неплатено обезщетение по чл. 221 ал.1 от КТ да се счита предявен за
сумата от 573,55 лв. и предявеният иск с правно основание чл. 224 от КТ да се
счита предявен за сумата от 401,49 лв.
Ответната страна не е възразила по
направеното искане и съдът е приел направеното изменение на предявените искове.
Предвид приетото заключение на вещото
лице и направеното изменение на исковете, съдът приема, че предявените искове
са изцяло основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и при
съобразяване разпоредбата на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да
бъде осъден ответника да заплати на адвокат Р. – в качеството й на пълномощник
на ищцата, съгласно представения списък на разноските сумата от 940,54 лв. ––
представляваща сбор от адвокатските възнаграждения по всеки един от предявените
искове – съгласно представения списък на разноските, включваща: сумата от
340,54 лв. – минимално адвокатско възнаграждение по иска с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 242 във връзка с чл. 128 т.2 от КТ за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение; сумата от 300 лв. – минимално адвокатско
възнаграждение по иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
224 от КТ и сумата от 300 лв. – минимално адвокатско възнаграждение по иска с
правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 221 от КТ.
При този изход на делото, следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати на РС Левски сумата от 150 лв. –
заплатена като възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда. Следва да бъде
осъдено ответното дружество да заплати и дължимата се държавна такса за всеки
един от предявените искове общо в размер на 154,21 лв., от които д.т. по
исковете в настоящото производство в общ
размер на 81,58 лв. по сметка на РС Левски, а сумата от 72,63 лв. дължимата се
държавна такса за заповедното производство по сметка на ПлРС – така както е
определено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3475/24.09.2019 г. по ч.гр.д. 6148/2019
г. на РС Плевен.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на В.А.М. от
гр.Л., обл.П., ул. **************, ЕГН *********** и ************ ООД, с ЕИК ***************,
със седалище и адрес на управление ********************, представлявано от Т.И.М.
и/или Ц.И.К. - управители, че ************
ООД дължи на В.А.М. сумата от 1579,16
лв. – главница, представляваща общ сбор от: неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от м. март
ОСЪЖДА
************* ООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ******************, представлявано от Т.И.М. и/или Ц.И.К. –
управители да заплати на адвокат Р.Н.Р. от
ПлАК, със съдебен адрес: ************* сумата от 940 лв., представляваща общ
сбор на дължимото й се възнаграждение по всеки един от предявените искове по
настоящото дело, действала в качеството й на пълномощник на ищцата В.А.М. ЕГН *************.
ОСЪЖДА *************
ООД, с ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление ******************, представлявано от Т.И.М. и/или Ц.И.К.
– управители да заплати на РАЙОНЕН СЪД
гр. Левски направените деловодни разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА *************
ООД, с ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление ******************, представлявано от Т.И.М. и/или Ц.И.К.
– управители да заплати държавна такса
общо в размер на 154,21 лв., от които д.т. в размер на 81,58 лв. е платима по
сметка на РС Левски - като дължима по исковете в настоящото производство, а д.т. в размер на 72,63 лв. е
платима по сметка на РС Плевен - като дължима по ч.гр.д. 6148/2019 г. на РС Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: